Р Е
Ш Е Н
И Е
№………./……10.2018 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ИВАНОВ
ТАНЯ КУНЕВА – Мл. съдия
при участието на
секретаря НИНА ИВАНОВА, сложи за разглеждане в. гр. дело № 1547 по описа на съда за 2018
год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С решение № 1/05.01.2018 год. постановено по гр. дело № 228/2017 год. по описа на
РС-Девня:
1) „ДКЦ 1 – ДЕВНЯ”
ЕООД , ЕИК103524557, със седалище и адрес на
управление гр. Девня, ул. „ **** „ №10 е осъдено да заплати на Д.Н.Д.
с ЕГН **********,*** , на основание чл. 128, т.
2 КТ, сумата
от 2889, 30 лева, съставляващи неизплатени нетни
трудови възнаграждения без допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за периода от 01.05.2016 год. до 31.01.2017 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба –
21.03.2017 год. до окончателното й изплащане, като искът по чл. 128, т. 2 КТ за
заплащане на нетно
трудово възнаграждение без допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 01.05.2016 г.
до 31.01.2017г. е отхвърлен за
разликата над присъдените 2 889, 30 лева до претендираните 3120, 87 лева, т.
е., отхвърлен е за сумата от 231, 57 лева;
2) „ДКЦ
1 – ДЕВНЯ” ЕООД , ЕИК103524557, със седалище и адрес на управление гр. Девня, ул. „****„ №10 е
осъдено да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН **********,***
, на основание чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД, сумата от 86, 75 лева – сбора от обезщетенията за забава в размер на законната
лихва върху всяко едно неизплатено месечно трудово възнаграждение без
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месеците май 2016 год. – януари 2017 год. включително, за
периода от забавата за плащане на всяко задължение (началото на втория месец,
следващ месеца, за който се отнася трудовото възнаграждение) до 20.03.2017
год., като искът по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 86, 75 лева до
претендираните 176, 23 лева, т. е., отхвърлен е за сумата от 89, 48 лева;
3) „ДКЦ
1 – ДЕВНЯ” ЕООД, ЕИК103524557, със седалище и
адрес на управление гр. Девня, ул. „****„ № 10 е осъдено да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН **********,*** ,
сумата от 283, 14 лева – неизплатени нетни допълнителни възнаграждения
за трудов стаж и професионален опит за периода от 01.05.2016 год. до 31.01.2017 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба – 21.03.2017
год. до окончателното й изплащане, като искът за заплащане на неизплатено нетно допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за периода от 01.05.2016 год. до 31.01.2017 год. е отхвърлен за разликата над присъдените 283, 14 лева до
претендираните 613, 23 лева, т. е., отхвърлен е за сумата от 330, 09 лева;
4) „ДКЦ
1 - ДЕВНЯ” ЕООД, ЕИК103524557, със седалище и
адрес на управление гр. Девня, ул. „****„ № 10 е осъдено да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН **********,*** ,
на основание чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД, сумата от 8, 88 лева – сбора
от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяко едно
неизплатено месечно допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за месеците май 2016
год. – януари 2017 год. включително, за периода от забавата за плащане на всяко
задължение (началото на втория месец, следващ месеца, за който се отнася трудовото
възнаграждение) до 20.03.2017 год., като искът по чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над присъдените 8, 88 лева до претендираните 26, 13
лева, т. е., отхвърлен е за сумата от 17, 25 лева.
Със
същото решение в полза на ищцата са присъдени разноски и ответникът е осъден да
заплати по сметка на РС-Провадия дължимите държавни такси съразмерно на
уважената част от исковете.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищцата Д.Д., уточнена с молба от 25.05.2018 год., в
частите, с които:
1) искът
й по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на нетно трудово възнаграждение без допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 01.05.2016г.
до 31.01.2017г. е отхвърлен за
разликата над присъдените 2889, 30 лева до претендираните 3120, 87 лева, т. е.,
отхвърлен е за сумата от 231, 57 лева;
2) искът
й по чл. 245, ал. 2 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 176, 23 лева,
съставляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху
всяко едно неизплатено месечно трудово възнаграждение без
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месеците май 2016 год. – януари 2017 год. включително, за
периода от падежа на всяко задължение (началото на втория месец, следващ
месеца, за който се отнася трудовото възнаграждение) до 20.03.2017 год., е
отхвърлен за разликата над присъдените 86, 75 лева до претендираните 176, 23 лева;
3) искът
й по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 613, 23 лева – съставляваща неизплатени
нетни допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит за
периода от 01.05.2016 год. до 31.01.2017 год. , ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху горната сума, считано от подаването на исковата молба – 21.03.2017 год.
до окончателното й изплащане, е отхвърлен за разликата над присъдените 283, 14
лева до претендираните 613, 23 лева, т. е., отхвърлен е за сумата от 330, 09
лева;
4) искът й по чл. 245, ал. 2 КТ, вр.
чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 26, 13 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в
размер на законната лихва върху всяко едно неизплатено месечно допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месеците май 2016 год. – януари 2017 год. включително, за
периода от падежа на всяко задължение (началото на втория месец, следващ
месеца, за който се отнася възнаграждението) до 20.03.2017 год., е отхвърлен за
разликата над присъдените 8, 88 лева до претендираните 26, 13 лева.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от ищцата части е
неправилно и необосновано. В нарушение на процесуалните правила
първоинстанционният съд по своя инициатива е събирал доказателства в полза на
ответника – назначил е експертиза, въз основа на която е постановил и решението
си, без да съобрази, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се
е явил в нито едно от проведените четири съдебни заседания, а размерите на
сумите за дължимо и незаплатено трудово възнаграждение са определени от ищцата
в исковата й молба въз основа на изходящи от самия ответник писмени
доказателства – удостоверение за дължими суми и фишове за заплати.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за
постановяване на друго, с което исковете й да бъдат уважени в пълен размер.
Претендират се и сторените разноски.
Отговор
на жалбата не е подаден.
Първоинстанционното решение в частта с която искът на ищцата
по чл. 128, т. 2 КТ е уважен до размер на сумата от 3172, 44 лева (включваща сумата
от 2889, 30 лева – нетно основно трудово възнаграждение за периода 01.05.2016
год. – 31.01.2017 год. и сумата от 283, 14 лева – нетно допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за същия период),
съставляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за периода 01.05.2016 год. –
31.01.2017 год., както и в частта с която искът й по чл. 86 ЗЗД е уважен до
размера на сумата от 95, 63 лева (включваща 86, 75 лева – сбора от сумите,
съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяко едно неизплатено нетно основно месечно трудово възнаграждение за месеците
май 2016 год. – януари 2017 год. включително и 8, 88 лева - сбора от сумите, съставляващи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяко едно неизплатено нетно
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит), считано от забавата за изпълнението на всяко
задължение (началото на втория месец, следващ месеца, за който се отнася възнаграждението)
до 20.03.2017 год., не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет
на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл. 128, т. 2, КТ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата си молба, уточнена с допълнителни молби, ищцата Д.Н.Д.
твърди, че е в трудово правоотношение с ответното лечебно заведение на длъжността
„рехабилитатор“. За времето от 01.05.2016 год. до 31.01.2017 год. не й и
заплащано дължимото й трудово възнаграждение, което според издадено от
ответника – работодател удостоверение изх. № 6/27.02.2016 год. за посочения
период е в общ нетен размер на 3734, 10 лева, съответно: за месец май 2016 год.
– 336, 62 лева; за месец юни 2016 год. – 453, 60 лева; за месец юли 2016 год. –
458, 01 лева; за месец август 2016 год. – 452, 02 лева; за месец септември 2016
год. – 348, 49 лева; за месец октомври 2016 год. – 458, 01 лева; за месец
ноември 2016 год. – 458, 01 лева; за месец декември 2016 год. 458, 01 лева и за месец януари 2017
год. – 311, 323 лева.
Твърди се още, че според трудовия договор, падежът на задължението на
работодателя да заплаща дължимото на ищцата трудово възнаграждение е краят на
месеца, следващ месеца за който се отнася (дължи), съответно, забавата за
изпълнение на задължението на работодателя за заплащане на трудовото
възнаграждение е началото на втория месец,
следващ месеца, за който се отнася (дължи) възнаграждението. За периода от
01.07.2016 год. (изпадането в забава за заплащане на дължимото трудово
възнаграждение за месец май 2016 год.) до подаването на исковата молба (20.03.2017
год.) сборът на сумите, съставляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяко от дължимите за периода 01.05.2016 год. –
31.01.2017 год. (т. е., девет месечни трудови възнаграждения) възнаграждения е 202, 46 лева.
В
съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: 1) за осъждане на
ответника да й заплати, на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 3734, 10 лева,
представляваща незаплатено (нетно) трудово възнаграждение за периода от 01.05.2016 год. до 31.01.2017 год., уточнено по месеци, както
следва: за месец май 2016 год. – 336, 62 лева; за
месец юни 2016 год. – 453, 60 лева; за месец юли 2016 год. – 458, 01 лева; за
месец август 2016 год. – 452, 02 лева; за месец септември 2016 год. – 348, 49
лева; за месец октомври 2016 год. – 458, 01 лева; за месец ноември 2016 год. –
458, 01 лева; за месец декември 2016
год. – 458, 01 лева и за месец януари 2017 год. – 311, 323 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от
3734, 10 лева, считано от подаването на исковата молба до окончателното й
изплащане; 2) за осъждане на ответника да й заплати, на основание чл. 86 ЗЗД,
сумата от 202, 36 лева, съставляваща
сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяко едно
неизплатено месечно трудово възнаграждение за месеците май 2016 год. – януари 2017 год. включително,
считано от изпадането в забава за изпълнение на всяко задължение (началото на
втория месец, следващ месеца, за който се отнася трудовото възнаграждение) до
предявяване на исковете – 20.03.2017 год.
В
съдебно заседание ищцата, чрез представител, поддържа исковете, настоява да
бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените разноски.
В срока
по чл .131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба; в съдебно
заседание не изпраща представител, не изразява становище по предявените срещу
него искове.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
От Удостоверение
с изх. № 6/27.02.2017 год. (в
удостоверението е допусната техническа грешка при изписването на годината – изписано
е „2016“, вместо 2017), издадено от „ДКЦ – 1 – Девня“ ЕООД, е видно, че ищцата
Величка Н.Д. е работила като рехабилитатор в ДКЦ – 1 Девня и към 22.02.207 год.
не е получила трудовите си възнаграждения за периода май 2016 год. – януари
2017 год. в следните нетни размери: месец май 2016 год. – 336, 62 лева; месец
юни 2016 год. – 453, 60 лева; месец юли 2016 год. – 458, 01 лева; месец август
2016 год. 452, 02 лева; месец септември 2016 год. – 348, 49 лева; месец
октомври 2016 год. – 458, 01 лева; месец ноември 2016 год. – 458, 01 лева;
месец декември 2016 год. – 458, 01 лева и месец януари 2017 год. – 311, 33
лева. Общият размер на незаплатените нетни трудови възнаграждения за периода е
3 734, 10 лева.
В същият
смисъл е и заключението на вещото лице по ССчЕ от 21.07.2017 год. на л. 45-54
от делото на РС-Девня.
От
допълнително споразумение № 2/03.01.2017 год. към трудов договор 13/01.07.2003
год. е видно, че договореното основното месечно трудово възнаграждение на
ищцата е 460 лева, уговорено е и допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит в размер на 0, 8 на сто за всяка прослужена година.
Посочено е в обсъжданото допълнително споразумение, че трудовото възнаграждение
се изплаща не по – късно от 30 дни след изтичането на месеца, за който се отнася.
Ответникът не е представил доказателства, не е навел и твърдения, че е
заплатил на ищцата цялото или част от трудовото й възнаграждение за процесния
период, което е начислил по ведомост, съгласно обсъденото по – горе
удостоверение от 27.02.2017 год.
Сборът от
сумите, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяко едно месечно трудово възнаграждение, считано от изпадането в забава за
плащане на всяко едно от тях (началото на втория месец, следващ месеца за който
се отнася трудовото възнаграждение) до подаването на исковата молба –
20.03.2017 год., изчислени с помощта на електронен лихвен калкулатор http://www.calculator.bg е в размер на 146, 60 лева.
Съгласно
чл. 128 КТ работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
В случая
удостоверението, издадено от работодателя, за дължимите (начислени по ведомост
от самия работодател) и неплатени трудови възнаграждения на ищцата за периода
май 2016 год. – януари 2017 год., включващи всички трудови възнаграждения с
постоянен характер (осн. трудово възнаграждение и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит) съставлява пълно
доказателство за дължимите на ищцата суми за трудови възнаграждения за
процесния период.
Оплакванията, наведени във въззивната
жалба, са основателни.
С оглед
представеното, изходящо от ответника удостоверение по чл. 128, т. 3 КТ и
процесуалното му поведение, районният съд не е имал основание да назначава по
свой почин допълнителна съдебносчетоводна експертиза, а е бил длъжен зачете
доказателствената сила на обсъжданото удостоверение.
Отделно
от това в нарушение на съдопроизводствените правила районният съд е
квалифицирал като различни, отделни искове всеки един от тях с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ претендираните от ищцата суми за трудово възнаграждение за
всеки един от деветте месеца за периода май 2016 год. – януари 2017 год.
включително, приемайки, че претендираното трудово възнаграждение за всеки
отделен месец съставлява отделен иск. На следващо място без да е имал
основание, районният съд е разделил основното трудово възнаграждение от
допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за
всеки един от месеците за процесния период, също окачествявайки ги като
отделни, самостоятелни искове. Задължението на работодателя да заплаща
уговореното трудово възнаграждение на работника е задължение за периодично
изпълнение, поради което и в случаите, когато се претендира заплащане на
трудово възнаграждение за определен период, искът е един – глобалният размер на
трудовото възнаграждение за претендирания период, а не е налице обективно
съединение на искове. (Аналогично е положението и при исковете за реално
изпълнение на задължението на наемателя по договор за наем за заплащане на
уговорена наемна цена за определен период в хипотезите, в които е предвидено
наемната цена на вещта да се плаща на определен период – чл. 232, ал. 2 ЗЗД. И
в тези случаи искът е един, независимо, че се претендират суми за няколко
наемни вноски, а не е налице обективно кумулативно съединение на искове, при
което претенцията за всяка наемна вноска да се третира като отделен иск).
Посочването на неплатените суми за трудово възнаграждение конкретно по размер за
всеки месец в рамките на претендирания период е необходимо уточняване на иска,
но не води до обективно кумулативно съединение на искове. Отделно от това
уговореното по смисъла на чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение включва
основното и допълнителните трудови възнаграждение с траен, постоянен характер –
в настоящият случай включва основното трудово възнаграждение и допълнителното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, поради което и
районният съд не е имал основание да третира отделните суми, формиращи общия
размер на трудовото възнаграждение за всеки месец като отделни искове, всеки
един с правно основание чл. 128, т. 2 КТ. На практика в нарушение на
съдопроизводствените правила в първоинстанционното решение искът по чл. 128, т.
2 КТ – за заплащане на сумата от сумата от 3734, 10 лева – представляваща
незаплатено (нетно) трудово
възнаграждение за периода от 01.05.2016 год. до
31.01.2017 год., уточнена по месеци, както следва: за
месец май 2016 год. – 336, 62 лева; за месец юни 2016 год. – 453, 60 лева; за
месец юли 2016 год. – 458, 01 лева; за месец август 2016 год. – 452, 02 лева;
за месец септември 2016 год. – 348, 49 лева; за месец октомври 2016 год. – 458,
01 лева; за месец ноември 2016 год. – 458, 01 лева; за месец декември 2016 год. – 458, 01 лева и за месец януари
2017 год. – 311, 323 лева, е „разчленен“ на 18 отделни обективно
съединени иска, а искът по чл. 86 ЗЗД на още 18 обективно съединени иска, което
от своя страна е предизвикало и ненужно обездвижване на исковата молба и даване
на излишни указания към ищцата, както и събиране на множество неотносими към
предмета на повдигнатите спорове доказателства, вкл. и допълнителна ССчЕ.
Въз
основа на горните съображения съдът приема, че искът по чл. 128, т. 2 КТ е
изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Изложеното налага първоинстанционното решение, в частта му с която искът
на ищцата по чл. 128, т. 2 КТ в частта за заплащане на нетно основно
трудово
възнаграждение (без допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит) за периода от 01.05.2016 г.
до 31.01.2017г. е отхвърлен за
разликата над присъдените 2 889, 30 лева до претендираните 3120, 87 лева, т.
е., е отхвърлен за сумата от 231, 57 лева, както и в частта, с която искът на
ищцата по чл. 128, т. 2 КТ в частта за заплащане на нетно допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017г. е отхвърлен за разликата над присъдените 283, 14 лева до
претендираните 613, 23 лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 330, 09 лева), да
се отмени и да се постанови друго, с което искът да се уважи в цялост, като се
осъди ответникът да заплати на ищцата и сумата от 561, 66 лева, съставляваща
разликата до пълния размер от 3734, 10 лева, представляваща дължимо и
незаплатено нетно трудово възнаграждение
за периода 01.05.2016 год. – 31.01.2017 год., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху горната сума от 561, 66 лева, считано
от подаването на исковата молба в съда – 21.03.2017 год. до окончателното й
изплащане.
По
отношение на иска по чл. 86 ЗЗД:
Сборът от
сумите, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяко едно месечно трудово възнаграждение, считано от изпадането в забава за плащане
на падежа на всяко едно от тях (началото на втория месец, следващ месеца за
който се отнася трудовото възнаграждение) до подаването на исковата молба –
20.03.2017 год., изчислени с помощта на електронен лихвен калкулатор http://www.calculator.bg, е в общ размер на 146, 60 лева. До този размер искът е основателен е подлежи
на уважаване.
По тези
съображения първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта му, с
която искът на ищцата по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяко едно месечно трудово възнаграждение,
считано от деня на забавата за плащане на всяко едно (началото на втория месец,
следващ месеца за който се отнася трудовото възнаграждение) до подаването на
исковата молба – 20.03.2017 год., е отхвърлен за разликата над общо присъдените
95, 63 лева до размера на сумата от 146, 60 лева (т. е., е отхвърлен за сумата
от 50, 97 лева) и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи
и за сумата от 50, 97 лева, като се осъди ответникът да заплати на ищцата и
сумата от 50, 97 лева, съставляваща разликата над присъдените 95, 63 лева до
размера на сумата от 146, 60 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава
в размер на законната лихва върху всяко едно месечно трудово възнаграждение,
считано от деня на забавата за плащане на всяко едно (началото на втория месец,
следващ месеца за който се отнася трудовото възнаграждение) до подаването на
исковата молба – 20.03.2017 год. В частта, в която искът на ищцата по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 146, 60 лева до общо претендираните 202, 36
лева решението следва да бъде потвърдено.
Въззивничката
е претендирала присъждането на разноски за настоящата инстанция, но при липсата
на доказателства за извършването им разноски не й се присъждат.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1/05.01.2018 год. постановено по гр.
дело № 228/2017 год. по описа на РС-Девня, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: 1) в частта му, с която искът на Д.Н.Д.
с ЕГН **********,*** срещу „ДКЦ
1 – ДЕВНЯ” ЕООД , ЕИК103524557, със седалище и адрес на управление гр.
Девня, ул. „ **** „ №10 по чл. 128, т. 2 КТ в
частта за заплащане на нетно основно
трудово
възнаграждение (без допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит) за периода от 01.05.2016 г.
до 31.01.2017г. е отхвърлен за
разликата над присъдените 2 889, 30 лева до претендираните 3120, 87 лева, т.
е., е отхвърлен за сумата от 231, 57 лева; 2) в частта му, с която искът на Д.Н.Д.
с ЕГН **********,*** срещу „ДКЦ
1 – ДЕВНЯ” ЕООД , ЕИК103524557, със седалище и адрес на управление гр.
Девня, ул. „****„ № 10 по чл. 128, т. 2 КТ в частта за заплащане на нетно допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017г. е отхвърлен за разликата над присъдените 283, 14 лева до
претендираните 613, 23 лева, т. е., е отхвърлен за сумата от 330, 09 лева и 3) в частта му, с която искът на Д.Н.Д.
с ЕГН **********,*** срещу „ДКЦ
1 – ДЕВНЯ” ЕООД , ЕИК103524557, със седалище и адрес на управление гр.
Девня, ул. „****„ № 10 по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяко едно месечно нетно трудово
възнаграждение, считано от деня на забавата за плащане на всяко едно (началото
на втория месец, следващ месеца за който се отнася трудовото възнаграждение) до
подаването на исковата молба – 20.03.2017 год., е отхвърлен за разликата над
общо присъдените 95, 63 лева до размера на сумата от 146, 60 лева (т. е., е отхвърлен
за сумата от 50, 97 лева) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДКЦ
1 – ДЕВНЯ” ЕООД , ЕИК103524557, със седалище и адрес на управление гр.
Девня, ул. „****„ № 10 да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН **********,***, на основание чл. 128, т. 2 КТ и сумата от 561, 66 лева
(петстотин шестдесет и един лева и 66 ст.) – разликата до пълния размер от
3734, 10 лева, представляваща дължимо и незаплатено нетно трудово
възнаграждение за периода 01.05.2016
год. – 31.01.2017 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху присъдената сума от 561, 66 лева, считано от подаването на исковата
молба в съда – 21.03.2017 год. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА „ДКЦ
1 – ДЕВНЯ” ЕООД , ЕИК103524557, със седалище и адрес на управление гр.
Девня, ул. „****„ № 10 да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН **********,***, на основание чл. 86 ЗЗД, и сумата от 50, 97 лева,
съставляваща разликата над присъдените 96, 53 лева до размера на сумата от 146,
60 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната
лихва върху всяко едно нетно месечно трудово възнаграждение, считано от деня на
забавата за плащане на всяко едно (началото на втория месец, следващ месеца за
който се отнася трудовото възнаграждение) до подаването на исковата молба –
20.03.2017 год.;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1/05.01.2018 год. постановено по гр.
дело № 228/2017 год. по описа на РС-Девня, в частта му, с която е отхвърлен за разликата над 146, 60 лева до
претендираните 202, 36 лева предявеният от Д.Н.Д.
с ЕГН **********,*** срещу „ДКЦ
1 – ДЕВНЯ” ЕООД , ЕИК103524557, със седалище и адрес на управление гр.
Девня, ул. „****„ № 10 иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 202, 36
лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната
лихва върху всяко едно нетно месечно трудово възнаграждение за периода
01.05.2016 год. – 31.01.2017 год., считано от деня на забавата за плащане на
всяко едно (началото на втория месец, следващ месеца за който се отнася
трудовото възнаграждение) до подаването на исковата молба – 20.03.2017 год.
В
останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.