№ 21
гр. Бургас, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско
дело № 20242001000062 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 312 от 10.10.2023 година, постановено по търг. дело № 36/ 2023 година
по описа на Окръжен съд - Бургас, допълнено с решение № 405 от 20.12.2023 година са
осъдени „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление
Южна промишлена зона - сграда със смесено предназначение и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 4,
ап. 3 да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта, Булстат *********, с
адрес: град София, бул. „Васил Левски“ № 75, сумата от 807 429.50 лева, представляваща
платена сума по договор № 23-00-95/01.12.2020 година за обществена поръчка с предмет
„Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална
гимназия по туризъм - Русе“, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба - 30.01.2023 година до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска за сумата от 42 705.28 лева - разлика над уважения размер от 807 429.50 лева
до предявения такъв от 850 134.78 лева, ведно с претенцията за присъждане на законна лихва
считано от 30.01.2023 година за отхвърлената част от главницата като погасен чрез
прихващане с насрещното вземане на ответниците за неустойка по чл. 34 от договора и за
разходи във връзка с изпълнението на договора /гаранция за аванс, удължаване на гаранция
за изпълнение, допълнителна гаранция за изпълнение на проектиране/.
Със същото решение са осъдени „Сатурн 2“ ООД, ЕИК ********* и „Кабиле Груп“
ЕООД, ЕИК *********, да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта
сумата от 53 604.35 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава
1
върху претендираната главница, дължима за периода 02.12.2021 година - 28.07.2022 година,
като е отхвърлен иска за разликата над присъдената сума до предявения размер от 56 439.50
лева.
Постъпила е въззивна жалба от Министерство на младежта и спорта, Булстат
*********, чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 312 от 10.10.2023
година в частта му, с която е отхвърлен подадения от въззивника - ищец иск за сумата от
42 705.28 лева като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответниците за
неустойка по чл. 34 от договора и за разходи във връзка с изпълнението на договора
/гаранция за аванс, удължаване на гаранция за изпълнение, допълнителна гаранция за
изпълнение на проектиране/.
Въззивникът поддържа направеното пред първоинстанционния съд възражение за
нищожност на процесния договор. Неправилни били заключенията на съда, че липсата на
достатъчно площ на имота, където следвало да бъде изграден физкултурния салон, не е
основание за обявяване на целия договор за нищожен, както и че това обстоятелство било
установено едва след сключване на договора. Твърди се, че невъзможността да бъде
изпълнен така заложеният проект била ясна на страните още преди сключване на договора.
Страната сочи, че част от документацията на надлежно проведената обществена поръчка
била техническа спецификация, включваща разработен от възложителя идеен проект на
процесния салон - предмет на договора за изработка. Изтъква се, че като професионалисти в
областта на строителството въззиваемите - ответници били наясно или е следвало да
направят необходимите проверки относно площта на имота за изпълнение на така
съставения проект още преди подаване на оферта за участие в процедурата по избор на
изпълнител. По делото било безспорно установено също, че Министерството на младежта и
спорта не е собственик на имота, в който се предвиждало изграждането на физкултурния
салон, както и че основната училищна сграда е паметник на културата, в който съгласно
Закона за опазване на културното наследство не се допуска извършване на СМР.
Въззивникът поддържа, че предвиденият краен срок от 12 месеца за изпълнение бил
невъзможен, независимо от постигнатото между страните съгласие относно него. Сочи се, че
при договорите за изработка срокът е съществено условие и ако изработеното не може да
възникне в предвидения срок с оглед технологичните процеси, необходими за изработването
му, то договорът е с невъзможен предмет.
Страната инвокира нарушение на процесуалния ред, довело до неправилност на
решението в обжалваната му част. Твърди се, че в първото открито заседание по делото
Министерството надлежно направило възражение по чл. 89 от ЗЗД за прекратяване на
договора по право. Същото било прието от съда като своевременно направено, но не било
разгледано в обжалваното решение. Излагат се аргументи във връзка с липсата на
достатъчно площ на имота, в който било възложено изпълнението на предмета на договора,
качеството „паметник на културата“ на основната училищна сграда и факта, че
възложителят не е собственик на земята, върху която е следвало да бъде построен
физкултурният салон. Посочените обстоятелства не можели да бъдат променени от
2
възложителя, съответно да му бъдат вменени като вина или считани за неизпълнение от
негова страна, но правели невъзможно изпълнението на договора по така приетия и
неразделен от него проект, което имало за последица неговото разваляне по право.
Оспорват се заключенията на съда, че е налице виновно неизпълнение на
Министерството, състоящо се в това, че същото не уведомило изпълнителя дали има
издадена виза за проектиране, избран строителен надзор, както и относно констатираните
проблеми в имота. Насрещната страна не доказала наличието на договорна разпоредба,
задължаваща въззивника като възложител по ЗОП да изпълнява така посочените задължения
или да извършва действия, които биха могли да бъдат извършени единствено от възложител
по смисъла на ЗУТ. Освен, че Министерството не било поемало задължения за издаване на
виза за проектиране, избор на строителен надзор и преработка на идейния проект, то било и
в обективна невъзможност да ги изпълни, доколкото възложител по смисъла на ЗУТ се
явявала Община Русе като собственик на имота. Във връзка с горепосоченото се претендира
отмяна на обжалваното решение в частта, в която е уважено направеното от насрещната
страна възражение за неустойка по чл. 34 от процесния договор, поради липса на виновно
неизпълнение от страна на Министерството. С оглед характеристиките на договора за
изработка се сочи също, че изпълнителят носи риска от изпълнението му. В негова тежест
било задължението по чл. 260 от ЗЗД да предупреди другата страна, ако даденият му проект
се явявал неподходящ за правилното изпълнение на работата и да поиска неговото
изменение, или да се откаже от договора. Неоснователно било възложителят да търпи вреди
от бездействието на изпълнителите, състоящи се в плащане на договорна неустойка.
Неоснователно съдът уважил и направеното от ответната страна възражение за
прихващане със суми по гаранции по договора. Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и чл.1
5, ал. 2 от него всички разноски за сключване и поддържане на валидността на гаранциите
по договора били за сметка на изпълнителя. Претендираните вземания били недоказани, а и
в процесния договор не се предвиждало задължение на Министерството за възстановяване
на тези суми при прекратяване на договора.
Моли се за отмяна на решение № 312 от 10.10.2023 година в обжалваната му част и за
осъждане на „Сатурн 2“ ООД и „Кабиле Груп“ ЕООД да заплатят солидарно на
Министерството на младежта и спорта в пълен размер претендираната авансово заплатена
от него сума в размер на 850 134.78 лева по сключения между страните договор.
Не се ангажират доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Сатурн 2“ ООД и
„Кабиле Груп“ ЕООД, двамата чрез един общ процесуален представител, в който се
поддържа, че същата е неоснователна, а първоинстанционното решение - правилно и
обосновано в обжалваната си част.
Оспорва се въведеното от въззивника твърдение за нищожност на договора поради
невъзможен предмет. Правилно съдът приел, че липсата на достатъчно площ на имота не
обуславя такъв извод. „Сатурн 2“ ООД и „Кабиле Груп“ ЕООД като изправна страна по
договора законосъобразно упражнили потестативното си право за развалянето му. Липсвало
3
основание за прекратяване на договора по чл. 89 от ЗЗД. Министерството на младежта и
спорта не изпълнило задълженията си по чл. 161 от ЗУТ, като не осигурило строителен
надзор по проекта, издаването на валидно разрешение за строеж и не извършило законовата
процедура по съгласуване на проекта. То се явявало неизправна страна по договора и
дължало посочената в чл. 34 от него неустойка.
Моли се за отхвърляне на въззивната жалба.
Претендират се разноски.
Срещу решение № 312 от 10.10.2023 година, постановено по търг. дело № 36/2023
година по описа на Окръжен съд - Бургас, е постъпила и въззивна жалба от „Сатурн 2“ ООД
и „Кабиле Груп“ ЕООД, двамата чрез адв. К. Д. -САК, с личен № **********, с адрес за
връчване: град София, ул. „Позитано“ 9А, ет. 2, в която се излагат оплаквания за
неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост и се въвежда искане за неговата отмяна.
Претендира се уважаване на направеното от страната възражение за прихващане в
пълен размер. Поддържа се основателност на предявената претенция за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи - очаквана, но
неосъществена договорна печалба в размер на 153 340 лева. Въззивниците настояват, че
имали право на обезщетение по реда на чл. 82 от ЗЗД. В общия размер на възнаграждението,
дължимо на изпълнителя по договор 23-00-95 от 01.12.2020 година бил включен и размерът
на очакваната от страна на изпълнителя печалба. Същата била уговорена в размер на 10% от
стойността на договора и представлявала бъдещо сигурно увеличаване на имуществото в
полза на изпълнителя, което щяло да бъде реализирано при закономерно протичане на
договорните отношения.
Твърди се, че първоинстанционният съд не обсъдил и възприел фактите от значение
за предмета на спора и приложимото към тях право, касаещи получаване на средствата по
целеви паричен заем. В обжалваното решение липсвал и анализ на фактите относно
претенцията на въззивниците, свързана с неосъществено увеличаване на имуществото им -
пропусната печалба, възникнала като последица от виновното неизпълнение на
Министерството на младежта и спорта по процесния договор за обществена поръчка.
Липсвали мотиви и произнасяне и относно претендираните от страната имуществени
вреди в размер на 8 004.05 лева, имащи характер на претърпяна загуба, а именно разходи,
свързани с изпълнено проектиране по договора, както и извършени административни
разходи, за които били представени и приети писмени доказателства по делото.
Навеждат се оплаквания, че в изготвения доклад по реда на чл. 146 от ГПК не се
съдържали конкретни указания за кои от твърдените факти страните не сочели
доказателства, а съдът не спазил и задължението си при липса на специални знания да
назначи вещо лице, което да изготви заключение във връзка с изясняване на въпроси,
относими към предмета на спора. Според въззивниците, недоказана по размер и
неоснователна била и присъдената с обжалваното решение на Министерството сума от
4
53 604.35 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
претендираната главница, дължима за периода 02.12.2021 година - 28.07.2022 година.
Претендират се разноски.
Препис от така депозираната въззивна жалба е бил изпратен на ответната страна с
указание за възможността в посочения срок да депозира писмен отговор. Такъв е постъпил с
изразено становище за неоснователност на претенциите на въззивната страна за обезщетение
по чл. 82 от ЗЗД. Твърди се, че Министерство на младежта и спорта не е възложител по ЗУТ,
а по ЗОП, съответно не е поемало описаните в първоинстанционното производство
задължения, които освен това било и в обективната невъзможност да изпълни, поради което
не следва да се счита неизправна страна по договора. Въззиваемото Министерство счита за
неоснователно и недоказано и изложеното във въззивната жалба твърдение, че в общия
размер на възнаграждението по процесния договор бил включен и размерът на очакваната
от изпълнителя печалба. Сочи се, че въззивната страна не реферирала към конкретна клауза
от договора в подкрепа на неясните си твърдения. Същата не ангажирала и никакви
доказателства, за да обоснове размера на така претендираната сума за очаквана печалба,
включително не поискала експертно становище за определяне на средна разумна печалба в
дадения отрасъл, което да обуслови претендираното от тях възражение за прихващане с
точно определен размер на твърдяната печалба. Твърди се, че в договора единствено е
посочена общата сума по него, разделена на различните дейности, както следва: обща цена
за изпълнение на поръчката 715 645.65 лева без ДДС или 858 774.78 лева с ДДС, от които
цена за адаптиране на проекта по чл. 6, ал. 1, т. 1 от договора - 15 300 лева без ДДС или
18 360 лева с ДДС; цена за изпълнение на СМР по чл. 6, ал. 1, т. 2 от договора - 700 345.65
лева без ДДС или 840 414.78 лева с ДДС. По отношение претенциите на въззивниците за
разходи се навеждат доводи, че в конкретния случай не се било осъществило предаване на
работата, нито било доказано, че въпросните разходи били направени именно в изпълнение
на процесния договор. Изразява се позицията, че простото представяне на договори, без да
бъде обоснована свързаността им с изпълнението, не е основание за присъждане на така
претендираните разноски.
По отношение оплакванията във въззивната жалба за нарушение на разпоредбата на
чл. 95, ал. 12 във връзка с чл. 7 от ГПК се сочи, че всяка страна носи доказателствената
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В доклада на съда
по делото изрично било указано на ответниците, че следва да докажат своите
правопораждащи и правопогасяващи възражения, но те не се справили с доказателствената
тежест.
Поддържа се и дължимост на обезщетението за забава в размер на законна лихва за
периода от 02.12.2021 година - 28.07.2022 година. Насрещната страна дължала обезщетение
в размер на законната лихва за забава от момента, в който следвало да върне полученото,
щом нямало основание да го задържи, независимо дали имала желание или възможност да
изпълни уговореното по вече прекратения договор.
Моли се за отхвърляне на въззивната жалба.
5
Претендират се направените във въззивната жалба съдебни и деловодни разноски,
включително и платения адвокатски хонорар.
По делото е постъпила и въззивна жалба от „Сатурн 2“ ООД и „Кабиле Груп“ ЕООД,
чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 405 от 20.12.2023 година, с което е
допълнено решение № 312 от 10.10.2023 година, постановено по търг. дело № 36/2023
година по описа на Окръжен съд - Бургас, с което въззивниците са осъдени да заплатят на
Министерството на младежта и спорта законна лихва за забава върху присъдената главница
от 807 429. 50 лева от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2023 година до
окончателното й изплащане. Претенцията на страната за отмяна на същото е предвид
оспорената от нея с въззивна жалба основателност на главното парично задължение.
В точно обратен смисъл е отговорът на насрещната страна, която поддържа
основателността на главния иск за заплащане на обезщетение. Постановяването на
обжалваното решение се обосновава с наличието на включено в петитума на исковата молба
искане за присъждане на обезщетение за законна лихва за забава от датата на подаването й,
по което не е имало произнасяне.
Претендират се разноски.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу актове, подлежащи на обжалване и отговарят на изискванията на правната
норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество. При
извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. от 269 от ГПК, Апелативен
съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на наведените в жалбите съображения за неговата неправилност,
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на
закона, намира следното:
Установява се от доказателствения материал по делото, че между ищеца и „Сатурн -
Кабиле“ ДЗЗД, с участници „Кабиле груп“ ЕООД и „Сатурн 2“ ООД, на 01.12.2020 година,
на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП, при условията на чл. 20, ал. 2, т. 1 от същия нормативен
акт и решение за определяне на изпълнител № РД-16-106/15.10.2020 година е сключен
договор за обществена поръчка № 23-00-95 от 01.12.2020 година с предмет: „Инженеринг за
изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална гимназия по туризъм
- град Русе“, открита с решение № РД-16-68 от 21.08.2020 година. По силата на същия
ищецът е възложил, а гражданското дружество се е задължило да извърши строително-
монтажни работи /СМР/ на обект: „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по
типов проект към Професионална гимназия по туризъм - град Русе“, подробно описани в
Приложение №1, неразделна част от самия договор. Изпълнителят се е задължил да извърши
СМР съгласно техническа спецификация, утвърдена от възложителя -ищеца по делото и по
свое техническо предложение, а също така и да изпълни всички възможни видове работи,
необходими за окончателното завършване на обекта, независимо дали са упоменати
предварително в конкурсните условия и количествената сметка. В чл. 2, ал. 1 от сключеното
6
писмено съглашение е постигната договореност за влизането му в сила от датата на неговото
сключване, както и за установяването на срок на действие на същото от 104 дни, считано от
датата на сключването му, но не повече от 12 месеца. Предвиден е в същата разпоредба срок
за адаптиране на проекта 10 календарни дни, считано от сключване на договора и съответно
срок за изпълнение на строителството 94 календарни дни, считано от откриване на
строителната площадка. Приключването на адаптирането на проекта се удостоверява с
подписване на приемо - предавателен протокол за изработените части на инвестиционния
проект; СМР започват от посочения по-горе момент, а именно от подписване на протокол за
откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво и завършват
с подписване на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. За
извършване на инженеринга възложителят се е задължил да плати обща цена в размер на
708 445.65 лева без ДДС или 850 134.78 лева с включен ДДС, съгласно ценовото
предложение на изпълнителя. От тази стойност 8 100 лева без ДДС или 9 720 лева с включен
ДДС са цената за адаптиране на проекта, а 700 345.65 лева без ДДС или 840 414.78 лева с
включен ДДС са цената за изпълнение на СМР. В общата цена са включени всички разходи
на изпълнителя за изпълнение на инженеринга, като възложителят не дължи заплащането на
каквито и да е други разноски, направени от изпълнителя. В чл. 7 от процесния договор се
съдържат уговорките относно начина на плащане на уговорената цена, като по делото няма
спор между страните, че същата е платена изцяло от ищеца. В чл. 37 от раздел VIII са
уредени основанията за прекратяване на договора, като това по т. 1 е с изтичане срока на
договора.
С анекс от същата дата, на която е сключен договора същият е изменен в частта
досежно срока за адаптиране на проекта, който започва да тече от датата, на която
изпълнителят е получил виза за проектиране на обекта, негов предмет, а приключването му
се удостоверява с подписване на приемо - предавателен протокол за изработените части на
инвестиционния проект, подписани и подпечатани от проектанта/ите на съответните части и
съгласувани с подпис от проектантите на останалите части на инвестиционния проект;
самото получаване на визата се удостоверява с подписване на приемо - предавателен
протокол, а ако изпълнителят не се яви до подпише последния и приеме визата, същата ще
му бъде изпратена от възложителя, като за това ще се приложи начина на кореспонденция,
уреден в чл. 45 от договора, включително досежно удостоверяването на деня на
получаването и. С последващ анекс от 25.02.2021 година е изменен чл. 6 от договора в
посока увеличение на цената за извършване на инженеринга, като същата възлиза на сумата
от 858 774.78 лева с включен ДДС, от която 18 360 лева е цена за адаптиране на проекта и
840 414.78 лева е цената за изпълнението на СМР; изменен е и чл. 11 във връзка с размера на
гаранцията за изпълнение, като същият е обвързан от новата променена цена на самия
договор.
С писмо от 28.01.2022 година ищецът е отправил искане до изпълнителя, чрез
представляващото го лице, в срок от 5 работни дни, считано от датата на получаване на
същото, удостоверена чрез известието за доставянето и да възстанови в пълен размер
7
авансово получените от него средства по процесния договор в размер на сумата от
850 134.78 лева, което да стане по посочената в самото писмо банкова сметка. Ищецът е
изпратил до обединението „Сатурн-Кабиле“ ДЗЗД на 04.02.2022 година ново писмо,
съдържащо абсолютно същото искане, а именно за възстановяване в пълен размер на
авансово получената от него сума, което да бъде осъществено в рамките на пет работни дни
от момента на получаване на писмото, имащо характера на покана в горната насока. По
делото липсва представено известието за доставяне както на първото, така и на второто
писмо, но е налично измежду кориците на делото нарочно писмо от изпълнителя от
01.02.2022 година /стр. 275, том 2-ри/, в което той изрично цитира и посочва първото писмо,
а именно това от 28.01.2022 година, от което може да се заключи, към 01.02.2022 година той
е бил наясно със неговото съдържание и в този смисъл известен за искането на ищеца да му
върне обратно авансово платената сума за възложения инженеринг.
В исковата си молба ищецът твърди на първо място, че изпълнителят с нарочно
писмо, получено от него на 04.10.2021 година е направил волеизявление за разваляне на
сключения договор поради невъзможност на изпълнението, дължащо се на недостатъчна
площ на мястото, предвидено за изграждане на физкултурния салон, предмет на договора в
съответствие с идейния проект по процедурата по възлагане на обществената поръчка. С
оглед на същото и направеното от него по-късно искане за възстановяване на авансово
платената сума, то развалянето на договора е породило своето действие, поради което всяка
от страните трябва да върне даденото по него. Поддържа на следващо място, независимо от
гореказаното, че създадената облигационна връзка, разгледана и обсъдена по-горе е
прекратена към 01.12.2021 година предвид изтичането на срока, определен от страните за
нейното съществуване. Изтъква, че същата има характера на фикс-сделка, при която
изпълнение се дължи в точно определен и конкретен срок и същевременно престирането
след неговото изтичане се явява безполезно за кредитора. Сочи, при условията на
евентуалност, че с изтичането на този срок изпълнителят е изпаднал в забава, а за него е
възникнала възможността да развали договора, след което всяка от страните дължи връщане
на даденото по него. Поради това именно отправената от него покана за връщане на
дадените авансово суми следва да се счита за едностранно негово изявление за разваляне на
договора. Отново при условията на евентуалност по отношение на преустановяване на
връзката между страните се изтъква, че същата трябва да се приеме за отпаднала с
получаването от страна на ответниците на препис от исковата молба и приложенията към
нея, като волеизявлението за развалянето на договора следва да се счита отправено именно с
нея. С нарочна писмена молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание
ищецът е въвел и нови твърдения във връзка с процесния договор и по-специално, че
същият е нищожен поради невъзможен предмет. Сочи в тази връзка, че липсата на
достатъчно площ, според изявленията на ответниците в обсъденото по-горе писмо, получено
от него на 04.10.2021 година, както и обстоятелството, че основната училищна сграда в
имота е паметник на културата, а съгласно Закона за опазване на културното наследство не
се допуска извършването на СМР прави изпълнението на договора невъзможно. На
следващо място изтъква, че изграждането на цял физкултурен салон в посочения в договора
8
срок от 94 дни е невъзможно. За страните било ясно, че ищецът не е собственик на земята,
върху която същият следва да бъде изграден, което допълнително щяло да забави процеса по
издаването на необходимата документация за започване на изпълнение, както и самото
изпълнение на същия. От това се заключава, че за страните било ясно, че графика за
изпълнение на възложените дейности е нереалистичен и е обективно невъзможно те да
бъдат изпълнени. Поради това именно невъзможността работата да бъде извършена в срок
била известна както за възложителя, така и за изпълнителя още към датата на сключване на
договора. В случая не се касаело за отделна клауза от договора, която да може да бъде
заместена по право от повелителна норма на закона или когато може да се предположи, че
сделката ще бъде сключена и без недействителните и части.
При тези възражения, на първо място следва да бъде даден отговор на въпроса дали
сключения договор е действителен. Затова именно е необходимо да бъдат разгледани
твърденията на ищеца за нищожност на процесния договор поради невъзможен предмет по
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Фактическа невъзможност е налице когато предметът не съществува в
действителността при сключване на сделката и не може да възникне според природните
закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на
сделката. Правна невъзможност на предмета има, когато за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да
се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за
обособяването на обекта. Затова при спор за валидност на договор поради невъзможен
предмет на доказване подлежи фактът дали към момента на постигнатото съгласие е правно
възможно предметът да възникне като самостоятелен обект на право на собственост. В
конкретния случай, при съобразяване на фактите е безспорно, че няма пречка от вида на
разгледаните по-горе предмета на договора за обществена поръчка към момента на неговото
сключване да възникне - евентуалната липса на достатъчно място на изграждане на предмета
на процесния договор не налага извода, че е налице препятствие от вида на гореизброените;
обектът би могъл да възникне с други параметри, след като проектът бъде адаптиран спрямо
мястото, на което следва да се намира. Тук изрично е необходимо да се посочи, че
изпълнителят е бил наясно с особеностите на конкретното място, в което са планирани за
изграждане СМР по обществената поръчка още преди сключването на договора /направил е
оглед на 08.09.2020 година и с писмо от 30.10.2020 година е уведомил Министерството за
наличие на недостатъчна площ, според написаното от самия него в писмото от 04.10.2021
година/, но независимо от това очевидно се е съгласил с това обстоятелство и е приел, че то
не е пречка, след като на 01.12.2020 година е подписал същия. Евентуалната невъзможност
за неговото изработване съобразно договореното в определения по взаимно съгласие на
страните срок не обосновава извод за нищожност на соченото основание. Освен, че липсват
ангажирани доказателства уговорения срок да се явява обективно недостатъчен, това
обстоятелство е основание за реализиране на други предоставени от закона права на
страните. Тук е необходимо да се отбележи, че статута на основната сграда на паметник на
културата не налага друг, по-различен извод. Това е така, тъй като извършването на СМР в
такава сграда или в непосредствена близост до такава не е забранено; необходимо е
9
единствено същите да бъдат осъществени при съобразяване предписанията на
Министерство на културата и в този смисъл изпълнение на установените в приложимите
нормативни актове /ЗУТ и Закон за културното наследство/ специални процедури.
След като по горните доводи процесният договор е действителен, то е необходимо да
бъде даден отговор на въпроса дали същият към настоящия момент обвързва все още
валидно страните по него или е прекратен на някое от основанията, поддържани от ищеца.
Съдът намира, че договора е прекратен с изтичането на неговия срок. Поначало не
съществува пречка договора за изработка, какъвто е и процесния, да съдържа уговорки,
свързани със срок за изпълнението на предмета му. Конкретния такъв е сключен като срочен,
без при това е предвидена възможност за неговото продължаване, което не е равнозначно на
правна невъзможност това да бъде сторено. Клаузата на чл. 2, ал. 1 от него съдът намира за
абсолютно ясна и обективираща постигната от страните обща тяхна воля възложеният
инженеринг да бъде извършен най-късно до 1 година от сключването му. Тълкуването и
според визираните в чл. 20 от ЗЗД критерии във връзка с останалите разпоредби на
писменото съглашение /чл. 37, в който отново е залегнала уговорка за прекратяване с
изтичане на срока, а също и тези на чл. 40 и чл. 41, уреждащи последиците при
прекратяването на договора/ и смисъла, който произтича от него, като се съобрази целта му,
обичаите в практиката и добросъвестността налагат именно изложения по-горе извод.
Очевидно е, че възложителят е искал да получи напълно завършен предмет на договора до
визирания в него срок, а изпълнителят се е съгласил да престира именно в неговите рамки.
Тук е необходимо да се посочи, че тълкуването на нормите, в които е уредено началото на
другите срокове, а именно тези за адаптиране на проекта и изпълнението на СМР не водят
до друг извод. Волята на страните е ясно изразена и е тя насочена към изработка на
възложеното най-късно в 12-месечен срок, в рамките на който следва се реализират и тези
действия, за които е визиран срок, чийто начален момент е сложен в зависимост от
получаване на виза за проектиране, съответно от подписване на протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия, т. е. извършването на както на тези
конкретни дейности, така и на целия инженеринг по волята на страните следва да стане факт
в едногодишния срок на действие на договора. Допълнително, все в подкрепа на горното
следва да се съобрази и това, че срокът е част от условията, разгласени при обявяването на
обществената поръчка. Изтичането му е вписано като основание за прекратяването й в
обявлението по чл. 29 от ЗОП, публикувано във водения в АОП общодостъпен регистър на
поръчките. Придаването на решителен характер на срока може да се обясни с нетипичното
разходване на бюджетни средства за авансово заплащане на възнаграждение на
изпълнителите преди да е осъществен обещаният от тях резултат.
Единствено и само за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че дори и
да не бъде възприето изложеното от съда по-горе относно срочността на договора и
неговото прекратяване с предварително уговорения от страните срок, то не се налага друг
различен извод от вече изложения за липса на облигационна обвързаност между същите към
момента на предявяване на претенцията. Ответниците твърдят, че ищецът е неизправна
10
страна по договора и като такава той не може да се позове на чл. 87 от ЗЗД, тъй като
забавата се дължала на неговото бездействие. Същият бил в забава, тъй като не дал
необходимото съдействие на изпълнителя, без което последният нямало как да изпълни
задължението си. Твърди по-специално, че ищецът не бил извършил предпроектни
проучвания за изследване на техническите и законови възможности за изграждане на обекта;
не го снабдил с виза за проектиране; не взел съгласие от заинтересованите лица по чл. 131
от ЗУТ за изменение на ПУП-ПРЗ; не взел съгласие от собственика на земята за измененията
и за изграждането на самия обект; не сключил договор за независим надзор в проектирането
и не определил инвеститорски надзор. Ищецът оспорва тези доводи, като в процеса е въвел
твърдението, че няма поети от него задължения в тази насока; че няма качеството на
възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ и на последно място, че разпоредбата на чл. 25, т.
5 от договора е нищожна. Съгласно същата, възложителят е поел задължение да оказва
съдействие на изпълнителя във връзка с изпълнението на договора, включително и за
отстраняване на възникнали пречки пред изпълнението му, когато изпълнителят поиска
това. Последното твърдение на ищеца съдът намира за неоснователно предвид липсата на
каквато и да е нормативна пречка за поемане на подобно задължение. Поддържал е, че
възложител по смисъла на ЗУТ може да бъде само собственикът на имота и сградата, който
в случая се явява Община Русе, като в тази връзка се позовава на нормата на чл. 161 от
цитирания нормативен акт. В нея е регламентирано, че възложителят или упълномощено от
него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството и носи отговорност
за осигуряване на необходимите документи във връзка с оценка на инвестиционния проект,
за сключване на договор за строителен надзор, както и участва при съставянето на
съответните документи за достигане на различни етапи от възложения строеж по смисъла на
§5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според ал. 1 на същия, възложител е собственикът на имота, лицето,
на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон. От книжата по делото би могъл да се направи извод, че имотът,
върху който е предвидено изграждането на физкултурен салон в град Русе не е държавна
собственост; такава са само сградите, построени и съществуващи върху него, съобразно
записаното в акт № 4729 от 08.06.2010 година за публична държавна собственост - лист №
253 от кориците на делото/, оперативното управление на които е предоставено на
Министерство на образованието и науката чрез Професионална гимназия по туризъм „Иван
Павлов“ - град Русе. При тези данни може да се заключи, че ищецът няма и не може да има
качеството на възложител по смисъла на разглежданата норма, поради което и не дължи
извършването на която и да е от дейностите, за които ответникът твърди, че следва да бъдат
сторени от него и за които същият му дължи съдействие. Напротив, именно той е, който е
следвало да ги осъществи, като се обърне към възложителя и потърси неговото съдействие
или се снабди с пълномощно от него, за да може да ги стори лично, в рамките на даденото
упълномощаване в тази насока. Тук е необходимо изрично да се посочи, че сключения
договор е за инженеринг. При инженерингов проект изпълнителят трябва да изпълни две
дейности - проектирането и строителството. Този подход дава сигурност на възложителя, че
изпълнителят, с който той сключи договор, ще носи отговорност за целия проект.
11
Менижирането на няколко договора и следването на определени множество стъпки за
получаване на строителни разрешения може да се определи като труден за администриране
процес, поради което и именно възлагането на всички тези дейности - от проектирането до
надзора върху един субект концентрира отговорността само върху последния, а и на
практика улеснява целия процес. Поради това и предвид характеристиките на процесния
договор, с който е възложено извършването именно на инженеринг, при отчитане и на
казаното по-горе и приложимите норми се налага извода, че не ищецът, а гражданското
обединение, в състава на което са включени двамата ответника е това, в чиито задължения
се включват дейностите по снабдяване с всички необходими строителни книжа, проекти и
други, необходими за започване и извършване на СМР за изграждане на физкултурния салон.
По делото не е спорно, а и в тази насока са всички събрани доказателства, че по договора от
страна на изпълнителя няма извършена каквато и да е престация както във връзка с
адаптирането на типовия проект, така и с изпълнение на СМР. При това положение, с оглед
горните констатации за допуснато от изпълнителя пълно неизпълнение, при това в рамките
на немалък период от време, безспорно следва да се признае поради наличието на
предпоставките на правната норма на чл. 87 от ЗЗД за това правото на възложителя по
процесния договор за развали същия с едностранно предизвестие, отправено до другата
страна. Това именно е било сторено от него с изпращането на поканата за връщане на
платените авансово и в пълен размер суми, което според съдебната практика е равно на
изявление за разваляне /така и в решение № 163 от 28.05.2014 година по гражд. дело №
6458/2013 година, IV г.о./. Така казаното сочи същевременно на неоснователност на
поддържаното от ищеца с исковата му молба, че договорът е престанал да съществува
предвид изпратеното му от ответниците чрез техния представляващ и получено от него
уведомление на 04.10.2021 година за развалянето му, тъй като същото почива на
застъпеното в него, че ответниците имат правото да го развалят с едностранно предизвестие,
тъй като имат качеството на изправна страна. Това е така, тъй като по горните доводи
изправна страна е ищецът, а не ответниците, обединени в гражданско дружество.
За пълнота на изложението трябва да се посочи и това, че за да е налице
невъзможност за изпълнение, която да освободи длъжника от всякаква отговорност по
смисъла на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се констатира и докаже, че изпълнението е
неосъществимо, поради практически или правно непреодолимо препятствие, настъпването
на което не може да бъде вменено във вина на длъжника. За да бъде едно събитие
непреодолима пречка за престиране, то следва да е създало такова състояние, че с оглед
добросъвестността и достъпните способи за изпълнение, всички усилия на длъжника да
осъществи задължението си да са били лишени от практически резултат. В конкретния
случай такива доказателства липсват ангажирани от страна на ответниците - липсва
удостоверен по надлежния ред отказ за одобрение на необходимите строителни книжа,
включително от Министерство на културата, което да се разглежда като обективна пречка.
След като договорната връзка не съществува, то са налице предпоставките на чл. 55,
ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за реституция на даденото от страните по нея. Това сочи на
12
основателност на главната претенция в посочения в исковата молба размер.
По отношение на заявеното от ответниците възражение за прихващане, което следва
да бъде разгледано по същество предвид уважаването на иска, съдът намира следното:
Ответната страна твърди, че ищецът и дължи сумата от 204 049.33 лева, от която
153 340 лева - пропусната полза, представляваща планираната договорена печалба; 35 782.28
лева - неустойка по договора в размер на 5%; ОЗК-гаранция за аванс - 6 503 лева без ДДС;
ОЗК - удължаване на гаранцията за изпълнение - 204 лева без ДДС; допълнителна гаранция
за изпълнение за проектиране - 216 лева; гаранция за изпълнение в „Уникредит Булбанк“ АД
- 1200 лева без ДДС и административно-управленски разходи за командировки, срещи и
други - 300 лева. Същото е изрично уточнено по този начин с молба от 06.06.2023 година
/лист 201/ и прието за разглеждане с протоколно определение на съда на проведеното на
13.06.2023 година съдебно заседание.
Съобразно разпоредбата на чл. 34 от договора, при развалянето му поради виновно
неизпълнение на някоя от страните, виновната страна дължи неустойка в размер на 5% от
стойността на договора без ДДС. Както вече бе посочено по-горе, договора е прекратен с
изтичането на срока, който самите страни са уговорили, от което следва, че не са налице
предпоставките на нормата, от която ответниците извличат правото си да търсят неустойка.
С оглед допълнително изложените от съда мотиви за преустановяване действието на
договора следва да се отбележи, че и в обсъдената хипотеза на неговото разваляне на
ответната страна обезщетение в търсения размер под формата на неустойка не се следва.
Това е така, тъй като по горните доводи и съображение ищецът именно е изправната страна
по сключеното писмено съглашение, развалено с отправеното от него едностранно
предизвестие. Това означава, че не той е допуснал виновно неизпълнение, поради което и
именно не той дължи неустойка за развалянето му.
В договора няма постигната договореност за плащане на печалба на изпълнителя от
страна на възложителя. Търсенето и като пропусната полза налага установяването в процеса
при условията на пълно и главно доказване на възможността за сигурно увеличаване на
имуществото на ответниците, като това не може да почива на логическото допускане за
закономерно настъпване на увеличението. Следователно, само ако бъде доказано, че при
точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще
бъде постигната целта на предвиденото от закона обезщетяване - да се поправят
претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на
длъжника. Такова доказване в конкретния случай няма проведено, което налага извода за
неоснователност и на това перо от заявеното възражение за прихващане.
Искането за останалите заявени суми, претендирани като направени във връзка с
договора разходи, съдът намира също за неоснователно. Тези, които са описани като
административни разходи с „ОЗК Застраховане“ АД относно гаранции в размер на 6 923
лева, за издаване на банкова гаранция - 1 200 лева и административно управленски разходи
за командировки преди всичко не са свързани с изпълнението на договора, а с неговото
сключване, като изрично първите две са включени като клаузи и в този смисъл съставляват
13
условие за възникването му; освен това, за третата група липсват представени каквито и да
са доказателства. Дори и да се приеме, че се търсят като вреда в хипотезата на разваляне на
договора поради виновно неизпълнение, то правото за нейното репариране принадлежи само
на изправната страна, каквато ответниците по горните доводи безспорно не са.
Наред с горното, следва отново да се изтъкне липсата на вина при ищеца за отпадане
на облигационната връзка между него и ответниците, обединени в гражданско дружество за
целите на същата, поради което и той не носи отговорност за вреди. Освен това, не би могло
да се приеме, че на практика тези разходи съставляват част от възложената работа, които
освен това да са полезни за възложителя, за да бъде ангажирана неговата отговорност за
тяхната стойност.
Констатираната от съда по-горе срочност на договора за изработка не прави срочно
вземането за връщането на получената по него престация на отпаднало основание поради
прекратяването му - чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Срочността на облигационния договор се отразява
само на забавата за изпълнението по него /чл. 258 и сл. от ЗЗД/. Вземането за връщане на
полученото от ответника на отпаднало основание не произтича от договора, а е последица от
преустановяване на неговото действие. От този момент за него е възникнало задължението
за връщането на сумата за главница. Простата изискуемост на вземането, обаче не поставя
автоматично длъжника в забава. Вземането става изискуемо само след изтичане на срока за
изпълнение /чл. 84, ал. 1 от ЗЗД/, а ако няма уговорен - след поканата /чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/. В
случая вземането за връщане на получената на отпаднало основание престация не е срочно,
поради което ответникът изпада в забава след получаване на покана за връщането й. Както
бе посочено вече по-горе, към 01.02.2022 година ответниците са били известени за
прекратяването на договора и за искането на ищеца да му върнат сумата. С тази покана е бил
предоставен 5-дневен срок за изпълнение, с изтичането на който изпълнителят е изпаднал в
забава, която е настъпила на 07.02.2022 година. От тази дата и до заявената такава -
28.07.2022 година на ищеца се дължи законната лихва върху главница от 807 429.50 лева
/присъдената такава от окръжния съд/ в размер на сумата от 38 577.19 лева, за която
акцесорната претенция е основателна и като такава следва да бъде уважена, а в останалата
част до размера на сумата от 53 604.35 лева /присъдената му такава от първата инстанция;
жалба срещу решението за отхвърлената част от мораторната лихва до общо предявения
размер от 56 439.50 лева, обхващащ цялата търсена като главница сума няма, като тя е с
предмет единствено и само сумата от 42 705.28 лева, за която е уважено възражението за
прихващане, направено от ответниците/ и за периода от 02.12.2021 година до 07.02.2022
година като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Сумите, предмет на заявените претенции са били получени от ответниците общо /по
сметка на неперсонифицираното гражданско дружество/, поради което и поетата от тях по
договорното правоотношение солидарна отговорност следва да се разпростре върху
последиците от неизпълнението. Задължението е било поето от тях при тези условия,
съобразно публично оповестената обществена поръчка.
По горните доводи и съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в
14
частта, в която като е приел възражението за прихващане, направено от ответниците за
сумата от 42 705.28 лева за основателно, съдът е отхвърлил за същата тази сума главния иск
на ищеца като погасен чрез прихващане и вместо това постановено ново, с което тази сума
бъде възложена в тежест на ответниците. На ищеца не следва да бъде присъдена законната
лихва върху същата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане,
тъй като същият не е депозирал жалба против допълнителното решение, с което този иск е
отхвърлен; същевременно в неговата въззивна жалба каквото и да е оплакване досежно
неприсъдената му законна лихва върху горната сума липсва изложено.
То следва да бъде отменено и в частта досежно присъдената в полза на ищеца
мораторна лихва за разликата над 38 577.19 лева до присъдения размер от 53 604.35 лева,
както и за периода от 02.12.2021 година до 07.02.2022 година и вместо него постановено
друго, с което за тази разлика и период претенцията бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските пред първата инстанция:
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 60 465.40
лева, представляваща направени от него разноски съобразно уважената част от исковете
пред първата инстанция, в която се включват внесената от него за разглеждане на исковете
държавна такса и адвокатското възнаграждение на ангажирания един адвокат. За тях са
представени доказателства за реалната им направа, поради което и са налице предпоставките
на закона за възлагането им в тежест на другата страна по спора.
На ответниците, съобразно отхвърлената част от исковете също следва да бъде
присъдена сума за сторените съдебно-деловодни разноски. Същите се свеждат по адвокатско
възнаграждение, което възлиза на сумата от 44 216.40 лева. Пълномощникът на ищцовата
страна е направил в рамките на последното проведено по делото заседание възражение за
неговата прекомерност. Като се съобразят всички критерии от значение в тази насока, а
именно вида и характера на спора, както и неговата фактическата и правна сложност,
извършените от пълномощниците процесуални действия по защита срещу предявените
искове и по въведеното възражение за прихващане, съдът счита това възражение за
неоснователно. Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответниците се следват
разноски в размер на сумата от 871.20 лева.
По разноските пред настоящата инстанция:
Двете страни са направили искане за присъждане на сторените от тях пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски. При съобразяване на изхода по делото
по подадените от тях въззивни жалби и съответно успешно защитения материален интерес,
на ищеца се следва сумата от 55 336.64 лева, в която се включва реално платеното от него
възнаграждение на ангажирания един адвокат и внесената по неговата жалба държавна
такса, която жалба е изцяло уважена. За тях са налични убедителни писмени доказателства за
направата им, съобразно изискванията на приложимата правна норма. На ответниците от
общо сторени разноски в размер на 17 270.67 лева, която сума представлява внесената
държавна такса по двете жалби /липсват представени доказателства за уговорено и най-вече
заплатено адвокатско възнаграждение на който и да е от ангажираните от тях пълномощници
15
във въззивната инстанция/, се следва сумата от 287.17 лева, определена съобразно горните
критерии.
Ето защо и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 312 от 10.10.2023 година, постановено по търговско дело №
36/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на
Министерство на младежта и спорта, Булстат *********, с адрес: град София, бул. „Васил
Левски“ № 75 против „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление Южна промишлена зона - сграда със смесено предназначение и „Кабиле Груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Жорж
Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3 за възстановяване на платена на отпаднало основание сума по
договор № 23-00-95/01.12.2020 година за обществена поръчка с предмет „Инженеринг за
изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална гимназия по туризъм
- Русе“ в частта над 807 429.50 лева до горницата от 850 134.78 лева като погасен чрез
прихващане с насрещни вземания на обща стойност 42 705.28 лева за неустойка по чл. 34 от
договора и разходи във връзка с изпълнението на договора /гаранция за аванс, удължаване на
гаранция за изпълнение, допълнителна гаранция за изпълнение на проектиране/ и вместо
това ПОСТАНОВЯВА .
ОСЪЖДА „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление Южна промишлена зона - сграда със смесено предназначение и „Кабиле Груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Жорж
Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3 да заплатят на Министерство на младежта и спорта, Булстат
*********, с адрес: град София, бул. „Васил Левски“ № 75 солидарно допълнително сумата
от 42 705.28 /четиридесет и две хиляди седемстотин и пет лева и двадесет и осем стотинки/
лв., съставляваща разликата между присъдения с първоинстанционното решение размер от
807 429.50 лева до претендирания такъв от 850 134.78 лева, представляваща платена на
отпаднало основание сума по договор № 23-00-95/01.12.2020 година за обществена поръчка
с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към
Професионална гимназия по туризъм - Русе“.
ОТМЕНЯ решение № 312 от 10.10.2023 година, постановено по търговско дело №
36/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд в частта, в която „Сатурн 2“ ООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление Южна промишлена зона -
сграда със смесено предназначение и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Ямбол и адрес на управление ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3 са осъдени да
заплатят на Министерство на младежта и спорта, Булстат *********, с адрес: град София,
бул. „Васил Левски“ № 75 солидарно сума над размера от 38 577.19 лева до присъдения
такъв от 53 604.35 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху
присъдената главница от 807 429.50 лева, както и в частта, в която е присъдена такава за
16
периода от 02.12.2021 година до 07.02.2022 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Министерство на младежта и спорта, Булстат
*********, с адрес: град София, бул. „Васил Левски“ № 75 против „Сатурн 2“ ООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление Южна промишлена зона -
сграда със смесено предназначение и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Ямбол и адрес на управление ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3 за осъждането им да
му заплатят солидарно обезщетение в размер на законната лихва върху присъдената
главница от 807 429.50 лева за разликата над сумата от 38 577.19 лева до присъдената такава
от 53 604.35 лева, както и за периода от 02.12.2021 година до 07.02.2022 година.
ОТМЕНЯ решение № 312 от 10.10.2023 година, постановено по търговско дело №
36/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд в частта за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление Южна промишлена зона - сграда със смесено предназначение и „Кабиле Груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Жорж
Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3 да заплатят на Министерство на младежта и спорта, код по Булстат
*********, с адрес град София, бул. „Васил Левски“ № 75 сумата от 60 465.40 /шестдесет
хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки/ лв., представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски пред Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Министерство на младежта и спорта, Булстат *********, с адрес: град
София, бул. „Васил Левски“ № 75 да заплати на „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със
седалище град Бургас и адрес на управление Южна промишлена зона - сграда със смесено
предназначение и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Ямбол и адрес
на управление ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3 сумата от 871.20 /осемстотин седемдесет
и един лева и двадесет стотинки/ лв., представляваща направени от тях съдебно-деловодни
разноски пред Бургаския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 312 от 10.10.2023 година, постановено по търговско
дело № 36/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 405 от 20.12.2023 година, постановено по търговско
дело № 36/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление Южна промишлена зона - сграда със смесено предназначение и „Кабиле Груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Жорж
Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3 да заплатят на Министерство на младежта и спорта, код по Булстат
*********, с адрес град София, бул. „Васил Левски“ № 75 сумата от 55 336.64 /петдесет и
пет хиляди триста тридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ лв., представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски пред Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА Министерство на младежта и спорта, Булстат *********, с адрес: град
София, бул. „Васил Левски“ № 75 да заплати на „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със
17
седалище град Бургас и адрес на управление Южна промишлена зона - сграда със смесено
предназначение и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Ямбол и адрес
на управление ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3 сумата от 287.17 /двеста осемдесет и
седем лева и седемнадесет стотинки/ лв., представляваща направени от тях съдебно-
деловодни разноски пред Бургаския апелативен съд.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18