Мотиви към Присъда № 260002 от 19.01.2021г. по НОХД № 1376 по
описа за 2020 година на РС-Монтана, четвърти наказателен състав
Районна
прокуратура гр.Монтана е повдигнала обвинение срещу В.Т.В., с ЕГН xxxxxxxxxx и
го е предала на съд за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това,
че за
периода от 01.10.2018 година до 01.07.2020 година в град Монтана, след като бил
осъден с Решение на Районен съд - Монтана по гр. дело №70544/2012 година, по
описа на PC - Монтана за 2012 година, влязло в законна сила на
23.05.2013 година да издържа свой низходящ - Т. В.Т., с ЕГН xxxxxxxxxx, роден
на xxx година, чрез неговата майка и законен представител Ц.П.В. xxx в размер
на 80.00 лева месечно, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски - за 21 (двадесет и един) месеца, при което са
налице двадесет и една неплатени месечни вноски на обща стойност от 1680.00
лева
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу
подсъдимия В.Т.В. със същата правна квалификация на деянието. По отношение на
реализирането на наказателната отговорност се предложи подсъдимия след като
бъде признат за виновен да не бъде наказван, тъй като преди началото на
съдебното следствие е изпълнил задължението си и не са настъпили вредни
последици за пострадалия Т. В.Т..
Подсъдимият
В.Т.В. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от упълномощен
защитник. Признава се за виновен, разпитан на ДП.
Защитникът му пледира за заплатено
задължение преди постановяване на присъдата и не наличие на вредни последици за
пострадалия, като основание за приложение на чл.183, ал.3 от НК спрямо неговия
подзащитен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено
следното:
Подсъдимия В.Т.В. е роден на xxx xxx, българин,
български гражданин, разведен, със средно образование, работи като автомонтьор
в „. А.” ООД -гр. Монтана.
От приетата по делото справка съдимост на подсъдимия /лист
26-30 от делото/ съдът намира като установено, че подсъдимия В. е
бил осъждан, но на основание чл.88а от НК е бил реабилитиран по давност, както
и че не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
На 22.07.2000 год. свид. Ц.П.В. и подс. В.Т.В. xxx
сключили граждански брак. От съвместното им съжителство имат две деца - П.,
роден на xxx год. и Т. - роден на xxx год. Поради влошаване на
взаимоотношенията между двамата съпрузи, с решение от 29.04.2013 год. по гр. д.
№ 70544/2012 год. на Районен съд - гр. Монтана, влязло в законна сила от
23.05.2013, бракът им бил прекратен.
Съгласно съдебното решение,
детето П. било присъдено на бащата, като майката следвало да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 80.00 лева. По отношение на другия син - Т., родителските
права били присъдени на майката, като пък бащата следвало на заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 80.00 лева.
Тъй като сумата била еднаква и
за двамата родители, които трябвало да заплащат един на друг, до навършване на
пълнолетие на детето П., нито един от двамата бивши съпрузи не заплащал на
другия дължимата издръжка. След този момент обаче свид. Ц.П. решила да потърси
издръжка от подс. В.В.. Това направила обаче едва през м. ноември 2019 год.,
когато депозирала жалба до Районна прокуратура -Монтана.
В показанията си свид. П. е
категорична, че в действителност и другият им син - П. е живял повечето време
при нея, но въпреки това не е търсила издръжка от бившия си съпруг, който не й
е давал никакви пари. Всъщност от момента на навършване на 18 годишна възраст
от детето П. В.Т. - 27.09.2018 год. подс. В.Т. не е изплатил нито една месечна
издръжка, което представлява общо 21 месеца х 80.00 лева.
От своя страна, подс. Т. не
отрича, че не е плащал дължимата издръжка за детето си Т. на майката - свид. Ц.П.
като законен представител, но е поел ангажимент да заплати всичко до
приключване на разследването. Въпреки това, в законно установения срок на
разследване не е представил никакъв документ, от който да е видно, че е
заплатил дължимата издръжка.
От събраните доказателства по
безспорен и категоричен начин се установява, че подс. В.Т. не е плащал
дължимата издръжка за детето си Т. В. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx за периода от
01.10.2018 год. до 01.07.2020 год. За неплащането на издръжката на подс. Т. е
предявено обвинение за извършено от него престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Преди даване ход на съдебното следствие по делото е представена разписка
за изплатено задължение, арг. лист 32 от делото – издръжка от подсъдимия В.Т.В. в размер на 1 680 лева за периода от 01.10.2018 год. до 01.07.2020 год.
Изложената
и приета от съда фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства,
съдържащи се в обясненията на подсъдимия В.Т.В. на
досъдебното производство, от показанията на свидетелката Ц.П.В.,
писмените доказателства събрани по досъдебно производство № 1291/2019г. по описа
на РУ на МВР Монтана приети по надлежния ред на чл.283 от НПК.
Съдът,
след внимателен анализ, кредитира обясненията на подсъдимия В. въпреки тяхната
лаконичност, доколкото същите кореспондират с показанията на свидетелката В. и
с останалите писмени доказателства по делото – подсъдимият сочи в разпита си на
ДП, че ще изплати цялата дължима сума за издръжка на детето си предмет на
обвинението, като сочи наличието на финансови затруднения в плащането поради
липса на работа като причина за забавянето и неплащането на дължимата сума за
издръжка.
Съставът
на съда прецени за обективни, логични и безпротиворечиви показанията на
свидетелката В., в които същата излага възприетите от нея факти по повода на
инкриминираното събитие, като показанията на тази свидетелка се намират в
синхрон с писмените доказателства по делото, подкрепят и обясненията на
подсъдимия. Затова и съдът им се довери при изграждането на своите фактически
изводи.
Съдебният
състав прецени, че от изключителна важност да изясняването на обстоятелствата
по делото се явяват писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност, и от които се изяснява съдебния статус на
подсъдимия и факта на заплащането на дължимата сума, и също ги кредитира.
При
така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че подсъдимият В.Т.В.
е осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
доколкото са налице обективните и субективни характеристики на посоченото
престъпление.
Обект
на престъплението по посочения законов текст са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат
да се издържат от собственото си имущество.
От
обективна страна подсъдимият В. е осъществил състава на посоченото
престъпление, тъй като с влязло в сила съдебно решение е бил осъден да издържа
своята низходящ – синът си Т. В.Т., като му заплаща месечна издръжка в размер
на 80 лева, като в периода от 01.10.2018 год. до
01.07.2020 год. включително подсъдимият съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 21 (двадесет
и една) месечни вноски от по 80 лева всяка, или общо в размер на 1 680 лева.
От
субективна страна, престъплението е извършено виновно, и при пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК доколкото подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и пряко ги е целял – съзнавал е, че е осъден да заплаща месечна
издръжка, предвиждал, че неплащането на издръжката засяга правата на непълнолетното
му дете да получава средства за своето съществуване, и въпреки това не е платил
дължимите суми.
По
въпроса за наказанието: С оглед обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелката Ц.В., както и представената разписка, че дължимата сума за
издръжка е изплатена изцяло, и в унисон на дадените задължителни указания с Решение №
2/1970г. на ОСНК на ВС и Тълкувателно решение № 19/1974г. на ОСНК на ВС, съдът
прецени, че следва да приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК,
според която деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата
инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за
пострадалия.
Доколкото
е налице реализиран престъпен състав по чл.183, ал.1 от НК, но
същевременно са налице и обстоятелствата от поощрителната разпоредба, съдът
призна подсъдимия В.Т.В. за виновен по повдигнатото обвинение, но на
основание чл.183,
ал.3 от НК не му наложи наказание (т.е. не го наказва).
По делото не са направени разноски, за да
се възлагат на подсъдимия.
По
изложените съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: