Решение по дело №1719/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1002
Дата: 29 юли 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20192120201719
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                              Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                         № 1002

                                          гр. Бургас, 29.07.2019 г.

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1719 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д.Н.А., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 18-0769-006462 от 13.03.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5  от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месеца.

Жалбоподателят оспорва атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. К., поддържа жалбата и излага подробни съображения за отмяна на обжалвания акт.

Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. В съпроводителното към жалбата писмо молят наложеното на жалбоподателя наказание да бъде потвърдено.  

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

На 10.12.2018 г., около 16:35 часа, в гр. Бургас, Пети километър жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ******* с посока на движение от ресторант „Б.к.“ към база „Г.“. Същевременно насреща се движело друго МПС „Дачия Логан“ с рег. № *******, управлявано от Р.А.М., като в автомобила пътувала и свидетелката М. Й.П.. В посоката на движение на автомобила „Дачия Логан“ с рег. № ******* имало паркирани два автомобила. Водачката на автомобила „Дачия Логан“ предприела маневра да изнесе леко автомобила в дясно на пътното платно между паркираните две МПС-та, без да навлиза изцяло между тях, за да изчака да се разминат с насрещно движещия се товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *******. При разминаването жалбоподателят не оставил достатъчно разстояние и управляваният от него автомобил ударил в задната част в областта на левия калник и стоп автомобила „Дачия Логан“. Жалбоподателят не спрял на мястото на настъпилото ПТП, поради което другият водач го последвал до мястото където паркирал автомобила, в близост до мястото на инцидента. Водачката на другия автомобил и свидетелката П. подали сигнал до компетентните органи. На мястото на настъпилото ПТП по подаден сигнал от дежурен ОДЧ бил изпратен свидетелят А.Р.Р.. Пристигайки на място свидетелят Р. установил лекия автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ******* както и водача му. След около 15, 20 минути пристигнал и жалбоподателят, уведомен от дежурен служител на ОД на МВР – Бургас. Жалбоподателят пристигнал без автомобила, като показал на свидетеля Р. мястото, на което го е паркирал. 

Свидетелят Р. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушения на чл.44, ал. 1 и чл. 123 ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Бил съставен от свидетеля Р. и протокол за настъпилото ПТП. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелката П. и Р. са последователни, обективни и логични и навеждат на осъществяване на едни и същи факти и съдът ги кредитира в тяхната цялост. В съдебно следствие е разпитан и свидетелят Н. Д., доведен от жалбоподателя, чиито показания допринасят за разкриване на обективната истина по делото. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.  

 

 

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

 

По нарушението по чл. 44, ал. 1 ЗДвП.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗДвП при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. За да е налице нарушение по този член от фактическа страна следва да се установи, че едно срещу друго се движат две МПС, при което някой от водачите на едното от тях не осигурява достатъчно странично разстояние и настъпва ПТП. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая не е налице разминаване по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗДвП, тъй като единият автомобил е бил в покой.

В действителност от показанията на свидетелите Д. и П. се установява, че водачката на автомобила „Дачия Логан“ с рег. № ******* е отбила в дясната страна на пътното платно, за да осигури място за разминаване с управлявания насреща от жалбоподателя автомобил, тъй като в нейната посока на движение е имало паркирани два автомобила, които са възпрепятствали разминаване на движещите се един срещу друг автомобили. Това спиране на автомобила обаче според съда не може да се приеме като състояние на покой, тъй като автомобилът не е бил паркиран, като спирането е било предприето от водача единствено с цел безпроблемно разминаване с управлявания от жалбоподателя автомобил. Т.е. автомобилът,  в който е пътувала свидетелката П. не е преустановил движението си. Като участник в движението водачката му е предприела маневра, за да пропусне насрещно движещия се товарен автомобил „Мерцедес“.  Независимо от това от събраните по делото доказателства и в частност от показанията на свидетелката П., която е очевидец на настъпилото ПТП при разминаването на двата автомобила управляваният от жалбоподателя автомобил „Мерцедес“ е ударил автомобила, в който е пътувала свидетелката П. в задната част в областта на калника и стопа.

За да обори изложените в АУАН и НП и приети от съда за реализирали се факти жалбоподателят ангажира устнo доказателственo средствo – показанията на свидетеля Н. Д., който е пътувал в управлявания от жалбоподателя товарен автомобил. Свидетелят посочва, че водачката на другия автомобил непосредствено преди разминаването е спряла автомобила между двете паркирани МПС-та от дясната й страна на движение. Свидетелят заявява, че преди да навлезе в участъка, където е настъпило ПТП водачката на насрещно движещия се автомобил е имала възможност да спре и да изчака преминаване на управлявания от жалбоподателя автомобил. Дори да се приеме, че разминаването на двата насрещно движещи се автомобили е било възможно на друго място в процесния участък, безспорно по делото се установява от събраните доказателства включително и от показанията на свидетеля Д., че водачката на  „Дачия Логан“ с рег. № ******* е предприела действие за осигуряване на безпрепятствено разминаване с управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, но независимо от това е настъпило съприкосновение между двата автомобила. Ето защо при така установените по делото обстоятелства правилно АНО е подвел под административнонаказателна отговорност жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗДвП.

Извършеното нарушение е било подведено от наказващия орган и под правилната санкционна норма – тази на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП, съгласно която се предвижда наказание глоба от 200 лв.  На жалбоподателя е била наложена глоба именно в този размер (200 лева).

 

По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“  ЗДвП.

 

В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“  ЗДвП законодателят е предвидил задължения за водач на МПС, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е отразено, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за настъпило ПТП жалбоподателят го е напуснал и не е уведомил органите на МВР.

От фактическа страна по делото с оглед събраните доказателства се установи, че жалбоподателят е нарушил правилата за движение по ЗДвП и в частност разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗДвП, като не е осигурил достатъчно място за разминаване с насрещно движещ се автомобил и е причинил настъпване на ПТП между управлявания от него автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ******* и МПС „Дачия Логан“ с рег. № *******. От показанията на свидетелката П. се установява, че жалбоподателят не е спрял на мястото на настъпване на ПТП. Този факт се установява и от показанията и на свидетеля Д..

Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП процесуалният представител на жалбоподателя поддържа защитна теза за липса на субективна страна, тъй като жалбоподателят не е разбрал, че е настъпило ПТП.

Настоящият състав не споделя така изложената защитна теза, тъй като от показанията на свидетеля Д. се установява, че водачката на другия автомобил е свирела с клаксона и е подавала светлинни сигнали, които са били забелязани от жалбоподателя, но въпреки това безспорно се установява, че същият не е спрял управлявания от него товарен автомобил. Отделно от това от протокол за ПТП се установява, че нанесените на „Дачия Логан“ с рег. № ******* щети не са незначителни и малко вероятно настъпилият удар между двата автомобила, да не е бил възприет от жалбоподателя в качеството му на водач на другото участвало в настъпилото ПТП МПС. Следователно безспорен е изводът, че жалбоподателят е възприел настъпилия контакт между двата автомобила и въпреки това не е спрял на място до изясняване на обстоятелствата с компетентните органи. Ето защо с поведението си жалбоподателят безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“  ЗДвП.

За извършеното нарушение по чл. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“  ЗДвП, разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5  ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС от 1 до 6 месеца и глоба от 50лв. до 200 лв.  На жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 50 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Така определените размери на санкциите са справедливи и с тях в пълна степен се изпълняват изискванията на чл. 27 ЗАНН при индивидуализация на наказанието, както и ще бъдат постигнати предвидените в чл. 12 ЗАНН цели.

 

С оглед изложеното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                      Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-006462 от 13.03.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на Д.Н.А., ЕГН **********  на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5  от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                       

                                                                  

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС