№ 14569
гр. С., 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110168398 по описа за 2023 година
„Т. С.”ЕАД е предявила против М. С. И. в качеството му на собственик и
наследник по закон на Л. И.а Г. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 412.21 лева, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019
до 30.04.2021, ведно със законната лихва от подаване на заявлението на
10.01.2023 до окончателното плащане, сумата от 74.64 лева-представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 до 19.12.2022, сумата от
8.22 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.12.2019 до 30.04.2021, ведно съсзаконната
лихва за периода от 10.01.2023-датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, сумата от 1.80 лева , представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 31.01.2020 до 19.12.2022 за топлоснабден имот-
апартамент №101, находящ се на адрес:гр.С., жк. „Х. С.”, бл.31А, вх.1, ет.20,
аб.№248915.
Ищецът поддържа, че с ответника в качеството си на собственик на
процесния имот и наследник по закон на Л. И.а Г. са се намирали в
1
облигационни отношения по силата на които му е доставял до процесния имот
топлинна енергия за битови нужди.От своя страна последният се явява
неизправна страна , тъй като е останал задължен за стойността на доставената
и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи
обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. С. А. оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове.Твърди, че претендираните суми са
предмет на дело в Районен съд- К..Сочи, че е недопустимо за един и същи
дълг да се предявяват две претенции.Оспорва качеството на потребител на
топланна енергия, като сочи, че в процесния период не е бил собственик на
процесния имот, нито е бил титуляр на вещно право на ползване.Поддържа, че
цитирания в исковата молба абонатен номер не е открит за имот-101, а е
свързан с апартамент 102 на същия адрес.Оспорва в процесния имот да е
доставяна топлинна енергия в обявения размер, а също твърди, че за един и
същи имот не може да има различен отчет за един и същи период.Прави
възражения за изтекла погасителна давност.Иска да бъдат отхвърлени
претенциите.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт №109 от 06.03.1992, том II, дело №2934/92
Банка ДСК е отпуснала на Л. М. и на И. Г. заем в размер на 300 000 лева със
срок на изплащане 1 година, за обезпечение на който И. Г. лично и като
пълномощник на съпругата си С. Г. е учредил в полза на кредитора ипотека
върху следния недвижим имот, придобит по време на брака им-апартамент
№101 на 20 етаж в жил-сграда бл.31а в жк. „Х. С.”, гр.С..
Видно от представена справка С. Д. Г. е починала през 2018г.
По силата на договор №Д-0-69/03.06.2020 „Т. С.”ЕАД е възложила на
„Д.”ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от 1
клиент в гр.С..
Видно от протокол от 3.09.2002 ОС на ЕС, с адрес:гр.С., жк.”Х. С.”,
бл.31А, е взело решение да се сключи договор за услугата „Т. счетоводство” с
„Т. С.”ЕООД.
2
По делото да представени общи фактури и извлечения от сметки.
По делото е представена молба-декларация от И. Г. за открИ.е на
партида от „Т. С.”ЕАД на негово име за имот-ап.102, находящ се в гр.С., жк.
„С.”, бл.31А, ет.20, ап.102, аб. №248915.
По делото е представена и справка за запечатване на радиатори и топла
вода за ап.102, ет.20, гр.С., жк. „С.”, бл.31А, вх.1, с клиент И. Г..
По делото са представени документ за главен отчет на уредите за дялово
разпределение за периода от м.05.2019 до м.04.2020, протокол за неосигурен
достъп за периода от м.05.2020-м.04.2021;индивидуални справки за периода от
м.05.2019 до м.04.2021, документи ,удостоверяващи дата на връчване на
изравнителните сметки за периода от м.05.2019 до м.04.2021, документи
относно сертификацията на уредите за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от м.05.2019 до м.04.2021..
По делото е представена и исковата молба от 13.09.2023 от „Т. С.”ЕАД, с
която са предявени срещу М. С. А. осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 824.41 лева-главница за
периода от м.05.2019 до м.04.2021, сумата от 149.28 лева –лихва за периода от
15.09.2020 до 19.12.2022, сумата от 16.44 лева – дялово разпределение за
периода от м.12.2019 до м.04.2021, 3.60 лева-лихва за периода от 31.01.2020 до
19.12.2022.Въз основа на исковата молба е образувано гр.дело №1850/23, РС-
К..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
Съгласно чл.126, ал.1 от ГПК когато в един и същи съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и
за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с
изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от
вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.
В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 10.01.2023, а
исковата молба, с която са предявени осъдителни искове срещу М. С. А. е от
13.09.2023, т.е. тя е по-късно предявена.
Поради това настоящото производство е по-ранно образувано и същото
е допустимо и не следва да бъде прекратено.
3
Отделно от това със заповед по чл.410 от ГПК от 08.02.2023 по гр.дело
№1375/2023 е разпоредено:1. Л. Г. да заплати в полза на „Т. С.”ЕАД сумата от
206.10 лева –главница за периода от м.05.2019 до м.04.2021, сума в размер от
37.32 лева-мораторна лихва за периода от 15.09.2020 до 19.12.2022, 4.11 лева
– дялово разпределение и 0.90 лева –мораторна лихва за периода от 31.01.2020
до 19.12.2022. 2.М. С. А. да заплати в полза на „Т. С.”ЕАД сумата от 206.10
лева –главница за периода от м.05.2019 до м.04.2021, сума в размер от 37.32
лева-мораторна лихва за периода от 15.09.2020 до 19.12.2022, 4.11 лева –
дялово разпределение и 0.90 лева –мораторна лихва за периода от 31.01.2020
до 19.12.2022; 3. И. Г.- сумата от 824.42 лева – главница за периода от
м.05.2019 до м.04.2021, сума в размер от 149.28 лева – мораторна лихва за
преиода от 15.09.2020 до 19.12.2022, сума в размер от 16.44 лева – дялово
разпределение и 3.61 лева –мораторна лихва за преиода от 31.01.2020 до
19.12.2022.
С писмо от М. С. А. същият е посочил, че И. Г. и Л. Г. са починали, като
той е единствен техен наследник, за което са представени и удостоверения за
наследници.С определение от 08.08.2023 е обезсилена заповедта по
отношение на И. Г. и производството спрямо него е прекратено, тъй като той
е починал преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.Ответникът М. С.
А. е възразил срещу заповедта в лично качество и в качеството си на
наследник по закон на Л. Г..Поради това и спрямо него са предявени искове за
сумите за топлинна енергия в лично качество и в качеството му на наследник
по закон на Л. Г..Осъдителната претенция въз основа на която е образувано
делото пред РС-К. съответства на сумите по заповедта спрямо И. Г..
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове, по които е
образувано настоящото производство са допустими.
По основателността
Съдът приема, че М. С. И. и М. С. А. са имена на едно и също лице,
доколкото посоченото ЕГН е идентично.
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
4
горещо водоснабдяване.
Видно от нотариален акт №109 от 06.03.1992, том II, дело №2934/92
Банка ДСК е отпуснала на Л. М. и на И. Г. заем в размер на 300 000 лева със
срок на изплащане 1 година, за обезпечение на който И. Г. лично и като
пълномощник на съпругата си С. Г. е учредил в полза на кредитора ипотека
върху следния недвижим имот, придобит по време на брака им-апартамент
№101 на 20 етаж в жил-сграда бл.31а в жк. „Х. С.”, гр.С..
Представения договор за учредяване на ипотека не установява право на
собственост на И. Г. и С. Г. върху апартамент №101 на 2-ти етаж в жилищна
сграда , бл.31а, в жк. Х. С.”, гр.С..По делото не са представени договори за
продажба, дарение, замяна, съдебни решения или други актове въз основа на
които И. Г. и С. Г. да са придобили право на собственост върху процесния
имот.
Видно от удостоверение за наследници М. С. А. е наследник по закон на
И. Г..Но по делото не са ангажирани доказателства наследодателят на
ответника да е придобил правото на собственост върху процесния имот.
Поради това и ответникът не е придобил имота в собственост по
наследяване.
С оглед на което ответникът не се легетимира като собственик на
процесния имот, поради което не се явява и потребител на топлинна енергия.
Отделно от това партидата под №248915 се отнася за апартамент №102,
което се установява от представените съдебни решения, както и от молбата от
И. Г. за открИ.е на партида за ап.102.В индивидуалните справки за отопление
и топла вода също е посочено, че те касаят имот-ап.102 с аб.№248915.
По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е собственик
на ап.102, находящ се в гр.С., бл.31А, вх.
С оглед на изложеното съдът намира, че след като ответникът не е
собственик и потребител на топлинна енергия, същият не е и в договорни
отношения с ищеца.
С оглед на което предявените искове с правно осонавние чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени.
5
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът е реализирал разноски
в размер от 650 лева за адвокатско възнаграждение.Минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 400 лева.Съгласно чл.9 от Наредба №1 при
защита с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 250 лева.По делото са проведени реално 3 съдебни
заседания, с оглед на което за 3-тото съдебно заседание се дължат още 250
лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното съдът намира, че възражението за прекомерност е
неоснователно и в полза на ответника следва да бъдат присъдени сумите от
650 лева – за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.”ЕАД, ЕИК..., със седалище и адрес
на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, против М. С. А., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., жк. „Д.”, бл.46, вх.Б, ет.4, ап.39, със съдебен адрес:гр.С., ул. „С.
гора”№32, ет.3, ап.10, чрез адв. Г., обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че М. С.
А. дължи на „Т. С.”ЕАД сумата от 412.21 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019
до 30.04.2021, сумата от 74.64 лева-представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2020 до 19.12.2022, сумата от 8.22 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.12.2019 до 30.04.2021, сумата от 1.80 лева ,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.01.2020 до
19.12.2022 за топлоснабден имот-апартамент №101, находящ се на адрес:гр.С.,
жк. „Х. С.”, бл.31А, вх.1, ет.20, аб.№248915.
ОСЪЖДА „Т. С.”ЕАД, ЕИК..., със седалище и адрес на
6
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, да заплати на М. С. А., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., жк. „Д.”, бл.46, вх.Б, ет.4, ап.39, със съдебен адрес:гр.С., ул. „С.
гора”№32, ет.3, ап.10, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 650 лева-
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца-„Д.”ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7