№ 173
гр. Разград, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20243300500230 по описа за 2024 година
Постъпила е въззивна жалба от И. К. З. против решение № 245/22.04.2024г.,
постановено по гр.д. № 1714/2023г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен предявеният
от него иск против “Топлофикация Разград“АД, ЕИК ********* за присъждане на
обезщетение за причинени му от служители на ответника имуществени вреди в размер на
1190лв., явяващи се заплатено адв.възнаграждение по ИД №2373/2018г. по описа на ЧСИ
Л.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2021г. Жалбоподателят
навежда твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение и моли съда да го отмени.
Постъпил е писмен отговор от “Топлофикация Разград“ЕООД, представляван от
изп.директор М.К., подаден чрез пълномощник, в който се съдържа становище за
неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка, идентична с установената от районния съд: На
24.02.2014г. в производство по чл.410 ГПК е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
333/2012г. на РРС в полза на “Топлофикация Разград“ЕАД против И. З. за сумата 2299,75лв.
незаплатена цена на топлинна енергия за периода 1.12.2009г.-2.08.2011г., ведно със законната
лихва,считано от 7.03.12г. до окончателното й изплащане, сумата 338,14лв. лихва за забава
за периода 1.01.2010г.-1.02.2012г. и 52,46лв. разноски по делото.
С молба от 19.12.2014г. “Топлофикация Разград“ЕАД е поискал и е образувано изп.д.
№769/2014г. по описа на ЧСИ Д.Д.. Извършени са справки за имуществото и банковите
1
сметки на длъжника З.. Със запорно съобщение от 24. 03. 2016 г. , връчено на 25. 03. 2016 г.
на ОД на МВР Разград е наложен запор върху три МПС. На 4.05.2017г. е наложен запор
върху банкови сметки в „ЦКБ“АД. С писмо от 06. 11. 2017 г. „ЦКБ“ АД е уведомила ЧСИ, че
по банковите сметки на длъжника няма наличност. На 18. 04. 2016 г. е връчена покана за
доброволно изпълнение на длъжника. С постановление от 29. 04. 2020 г. ЧСИ е прекратил
изпълнителното производство по молба на взискателя, а с решение по гр. д. № 232/ 2020 г.
РОС е обезсилил постановлението, като е констатирал, че липсва такова искане от
взискателя
С разпореждане от 5.11.2020г. изпълнителното дело е прехвърлено на ЧСИ Л.С., при
когото е продължило с номер 2323/2020г. С две молби от 10.11.2020г. и 9.12.2020г.
длъжникът е поискал прекратяване на делото по реда на чл.433 ал.1 т.8 ГПК и присъждане
на сторените разноски за адвокат. С постановление от 10.11.2020г. ЧСИ Л.С. е прекратил
изп.д.№2323/2020г. и е оставил без уважение искането за присъждане на разноски.
Ответникът е поискал връщането на изпълнителния лист и присъединяването на
вземането по него към изп.д.№2373/2018г. на ЧСИ Л.С..
На 15.02.2021г. ищецът е наел адвокат и му е заплатил адв.възнаграждение в размер
на 1190лв. с вписано в договора за правна защита основание: процесуално представителство
/разширително да се тълкува/ за изпълнителен лист от 24.02.2014г., издаден по ч.гр.д.
№333/2012г. на РС Разград, присъединен по изп.д. № 2373/2018г. по описа на ЧСИ 895-ВОС.
На 17.02.2021г. И. З. е предявил иск по чл.439 ГПК за установяване по отношение на
“Топлофикация Разград“ЕАД, че вземането по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.
№333/2012г. на РРС, е погасено по давност. За датата на завеждане на иска съдът извърши
проверка в ЕИСС. По образуваното гр.д.№348/2021г. по описа на РРС е постановено
решение, с което е прието за установено, че задължението на И. К. З. за заплащане на
2299,75 лв., ведно със законната лихва от 7. 03. 2012 г., както и сумата 338,14 лв.
обезщетение за забава за периода 1.01.2010 г.-1.02.2012 г. и сумата 52,26 лв. разноски, за
които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 333/ 2012 г. по
описа на РС Разград и е образувано изп.д. № 769/2014г., е погасено по давност. Решението е
потвърдено с решение №160/22.11.21г. по в.гр.д.№287/21г. по описа на ОС Разград и е влязло
в сила.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
въззивната жалба е неоснователна.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 в.в. с 45 ЗЗД. Отговорността
на възложителя на работата е гаранционно-обезпечителна и се ангажира при извършен от
изпълнителя деликт. Ищецът следва да докаже възлагане на работата, извършено от
изпълнителя деяние и неговата противоправност, вреди и причинна връзка между деянието
и вредите. Ответникът е задължен с оборване на презумпцията за вина.
По делото е безспорно между страните, че в полза на “Топлофикация Разград“ЕАД е
издаден изпълнителен лист против И. К. З., въз основа на който е образувано изп.д. №
2
769/2014г. на ЧСИ Д., прехвърлено под № 2323/2020г. на ЧСИ С. и впоследствие вземането
по изп.лист е присъединено към изп.д. № 2373/2020г. на същия ЧСИ, както и че с влязло в
сила решение по гр.д.№348/2021г. по описа на РРС е постановено решение, с което е прието
за установено, че задължението на И. К. З. по изпълнителния лист e погасeно по давност.
Действията по изпълнението са предприети от “Топлофикация Разград“ЕАД чрез
упълномощен процесуален представител, поради което се налага извод и че оспорваните
действия са извършени от лице, на което ответното дружество е възложило работата.
Спорно по делото е налице ли е противоправно поведение от страна на лицата, на
които ответникът е възложил изпълнението на ралботата. Ищецът счита, че направените в
изп.дело № 2373/2020г. разноски за адвокатско възнаграждение му се дължат, тъй като с
влязлото в сила решение по чл.439 ГПК се установява, че същото е било изначално
неоснователно образувано и както действията по образуването, така и последващите
предприети действия от служители на ответника по изпълнението са противоправни.
Погасителната давност представлява период от време, през който кредиторът на
задължението е бездействал, поради което се е погасило правото му да търси защита за
упражняването на това му право. Погасяването на правото на кредитора обаче не настъпва с
изтичане на предвидения в закона период, а е необходимо длъжникът да направи
волеизявление, с което да се позове на изтеклата погасителна давност, като това изявление
следва да се направи с иск или възражение. В резултат на направеното възражение за
изтекла погасителна давност се погасява само правото на кредитора да търси правата си по
съдебен ред, но не и правото му да получи изпълнение на задължението. Ако длъжникът не
възрази и изпълни задължението, той не може да иска връщане на това, което е изпълнил.
Ищецът в качеството си на длъжник по изпълнението е сключил договор за правна
защита и е заплатил процесното адв.възнаграждение от 1190лв. на 15.02.2021г. Същият е
възразил относно погасяване на задълженията по давност за първи път на 17.02.2021г. с
подаване на исковата молба по гр.д. № 348/2021г. на РРС, т.е. след като длъжникът е
направил разноските за адвокатско възнаграждение. Въпреки, че погасителната давност
настъпва със задна дата, действията по изпълнението биха били неоснователни единствено
след позоваване на погасителната давност от длъжника на 17.02.2021г. Това е така, защото
както бе посочено по-горе, последиците на давността ще настъпят само в случай на
направено възражение от длъжника. Изводът следва и от разпоредбата на чл.433 ал.1 т.7
ГПК – изпълнителното производство ще се прекрати само след представяне на влязлото в
сила на решение по чл.439 ГПК. Следователно „Топлофикация Разград“АД не е станал
причина за плащане на посочените разноски, което плащане е извършено преди позоваване
на длъжника на погасителна давност. Поради тази причина съдът приема, че не е налице
противоправно поведение на служители на ответното дружество в изпълнителното
производство, довели до вреда за ищеца.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен. Като е
достигнал до същия извод, съдът е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
3
Страните претендират за присъждане на разноските във въззивното производство. С
оглед изхода от правния спор, такива се дължат на въззиваемата страна, която е представила
списък с разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 150лв. Представлявана е от
юрисконсулт, който е подал писмен отговор на жалбата и писмено становище във връзка с
насроченото с.з. И. З. следва да бъде осъден да заплати на “Топлофикация Разград“АД
150лв. за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 245/22.04.2024г., постановено по гр.д. № 1714/2023г. по
описа на РС Разград.
Осъжда И. К. З. да заплати на “Топлофикация Разград“АД сумата 150лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4