№ 12691
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110156359 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от С. Г. В. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, искове както следва:
1/ срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД обективно евентуално съединени
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4329725/30.11.2021
г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност за
прогласяване нищожността на чл. 4 от Договора, предвиждащ предоставяне на
обезпечение в 3-дневен срок и чл. 2, т. 8 от Договора, уреждащ размера на
ГПР поради противоречие със закона;
2/ срещу „Файненшъл България“ ЕООД обективно евентуално съединени
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №
4329725/30.11.2021 г. поради липса на основание, а в условие на евентуалност
за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 1 от Договора (уреждащ
гарантирането на задължението по Договора за кредит) поради липса на
основание;
3/ срещу Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
1
заплати на ищеца сумата от 536,00 лв. , представляваща платена без основание
от ищеца сума в полза на дружеството, ведно със законната лихва считано от
дата на подаване на исковата молба 24.09.2024 г. до окончателно изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 30.11.2021 г. е сключил с ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, Договор за паричен заем № 4329725/30.11.2021 г. за сумата
от 1250 лева, при ГЛП от 35,00 % и ГПР 39,99 %, със срок на погасяване 22
седмици при двуседмична погасителна вноска или общо 11 вноски, всяка от
които, в размер на 123,02 лева. Съгласно чл. 2, т. 7 от Договора С. В. следвало
да върне сумата от 1353,22 лв., като в тази сума била включена главницата и
възнаградителната лихва. Съгласно чл. 4 от Договора, С. В. се задължил в срок
до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ Две физически лица -
Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;
нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт “ АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен “;
Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2/ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3/
Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни
сделки. В същият ден бил подписан и Договор за предоставяне на гаранция №
4329725/30.11.2021 г. със страни ищецът и дружеството „Файненшъл
България“ ЕООД в качеството „Гарант“. Съгласно чл. 1 от този договор
Гарантът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на дружество
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция
ищецът дължал на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер от
505,78 лв. В погасителния план към Договор за паричен заем №
4329725/30.11.2021 г., в колона № 6 било включено и това възнаграждение,
разсрочено на същия брой (11) погасителни вноски, всяка от които в размер на
45,98 лева. По този начин общият размер на всяка една погасителна вноска
2
ставал 169,00 лева, а общото задължение 1859,00 лева. Ищецът аргументира,
че и по двата договора има качеството потребител. Сочи, че през август 2023 г.
вземанията по договорите са цедирани на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД. Твърди, че общият размер на извършените плащания към
„Изи Aceт Мениджмънт” АД е 1188,00 лева. След извършената цесия
извършил към новия кредитор две плащания чрез „Изипей” АД - през
ноември 2023 г. в размер на 450,00 лева и през януари 2024 г. в размер на
150,00 лв. Излага, че по кредита е извършил плащания в общ размер на
1786,00 лева. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие
с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Подробно аргументира, че изискванията за
предоставяне на обезпечение по договора за кредит са на практика
неосъществими. Поддържа, че дружеството „Файненшъл България“ ЕООД е
свързано с кредитора „Изи Aceт Мениджмънт” лице. Сочи, че в договора за
кредит е посочен грешен размер на ГПР, т.к. счита, че в него следва да се
включи и възнаграждението, дължимо по договора за гаранция. Погрешно
посоченият ГПР излага подробно, че влече нищожност на целия договор за
кредит. В допълнение сочи и че в договора не са посочени всички разходи по
кредита. Оспорва като нищожен и Договора за предоставяне на гаранция.
Сочи, че договорът е акцесорен на кредитното правоотношение, поради което
нищожността на същото счита, че влече и нищожност на договора за
гаранция. Излага, че договорът за гаранция е изначално лишен от основание,
както и че по същия не е предоставена услуга. Клаузата, с която е уговорено
заплащане на възнаграждение по договора за гаранция излага, че е
неравноправна, нищожна поради противоречие със закона и заобикаляне на
закона. Счита, че е налице и накърняване на добрите нрави. Твърди, че
размерът на ГПР по договора за кредит надхвърля максимално допустимия по
закон, както и че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поради изложеното счита, че дължи връщане само на чистата стойност по
кредита. Моли съда да прогласи нищожността на двата договора, евентуално
на отделни техни клаузи. Претендира връщане от цесионера на надплатените
суми. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Изи Aceт Мениджмънт” АД. Ответникът оспорва предявените
искове като недопустими и неоснователни. Развива подробни съображения в
насока, че Договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните
3
изисквания. Сочи, че ищецът е имал възможност да предостави различни
обезпечения. Излага, че в размера на ГПР не следва да се включва
възнаграждението по договора за гаранция, доколкото се касае за различно
правоотношение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който предявените искове се
оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът излага подробно, че
договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания, както и че по
него реално е предоставена услуга, което излага подробно, че е дължимо.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива
подробни съображения в насока, че двата договора са действителни, сключени
при спазване на нормативните изисквания. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПК; 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото
сключването на посочения в исковата молба договор за заем с твърдяното
съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност
на същия на твърдените основания, респ. на отделни клаузи на твърдяното
основание.
В доказателствена тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да
докаже наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и
4
правопогасяващи възражения, в това число, че клаузите от Договора са
индивидуално уговорени. По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД
срещу „Файненшъл България“ ЕООД в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото сключването на посочения в исковата молба договор за
предоставяне на гаранция с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата,
които счита, че са породили нищожност на същия на твърдените основания.
В доказателствена тежест на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е
да докаже наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и
правопогасяващи възражения, в това число, че клаузите от Договора са
индивидуално уговорени. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД в доказателствена
тежест на ищеца е докаже, че е заплатил в полза на дружеството сумата от
536,00 лв.
В доказателствена тежест на ответника „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД е да докаже наличието на основание за
получаване, респ. задържане на процесната сума.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражение от страните, е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен
заем № 4329725/30.11.2021 г. със соченото от ищеца съдържание; че между
ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
гаранция № 4329725/30.11.2021 г. със соченото от ищеца съдържание; че част
от съдържанието на двата договора са оспорваните от ищеца клаузи; че
вземанията по двата договора са цедирани на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, за което ищецът е уведомен; че ищецът е
направил плащания в полза на „Изи Aceт Мениджмънт” АД в размер на
1188,00 лева, а в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД
в размер на 600,00 лв.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
5
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
39,99%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
6
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и този
за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за потребителски
кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за поръчителство,
предоставено от „Файненшъл България“ ООД и сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
7
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит и договорът за гаранция
(поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство
поради естеството на правоотношенията.
Поради изложеното съдът намира главните искове за обявяване
нищожност на процесните договори като противоречащи на закона за
основателни и следва да ги уважи изцяло.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че
ищецът е заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата в размер на 1
086,70 лв. и на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД в размер
на 600,00 лв. Следователно платената над чистата стойност на кредита, която
е 1250 лв., сума е в размер на 436,70 лв., до която сума искът с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се уважи, а за горницата да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 831,03 лв. за заплатена държавна такса,
депозит за ССЕ и допълнителен депозит за ССЕ и адв. М. Д. Д. в общ размер
на 450 лв. за осъществена безплатна правна помощ и съдействие.
Ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД има
право на разноски в размер на 18,53 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
предявен от С. Г. В., ЕГН **********, адрес: гр. София, (АДРЕС) срещу „Изи
Асет Мениджмънт“, ЕИК ********* за нищожен договор за заем №
4329725/30.11.2021 г., като противоречащ на закона.
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
предявен от С. Г. В., ЕГН **********, адрес: гр. София, (АДРЕС) Б. П. Ж.,
ЕГН ********** срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* за
нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4329725/30.11.2021 г., като
противоречащ на закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. Г. В., ЕГН
**********, адрес: гр. София, (АДРЕС) сумата в размер на 436,70 лв.,
представляваща платена без основание сума въз основа на нищожен договор
за заем № 4329725/30.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“, ЕИК
*********, „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ********* да заплатят на С. Г.
В., ЕГН **********, адрес: гр. София, (АДРЕС) сумата в размер на 831,03
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв. „Изи
Асет Мениджмънт“, ЕИК *********, „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК
********* да заплатят на адв. М. Д. Д. сумата в размер на 450 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ и съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Г. В., ЕГН **********,
адрес: гр. София, (АДРЕС) да заплатят на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на 18,53 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9