Решение по дело №6331/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и трети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 6 331 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД да заплати следните суми на Й.А.Р.:

а. 16 400,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.11.2016 г. на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ), плюс законната лихва от 20.03.2017 г. до окончателното изплащане;

б. 1 771,14 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Й.Р. е със съдебен адрес - адвокат Ф.Ф.,***, офис 3 - а ЗД „Е.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „*********.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Й.Р. срещу ЗД „Е.” АД  за разликата над 16 400,00 лева до пълния предявен размер от 25 001,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Й.Р. да заплати на ЗД „Е.” АД 53,76 лева разноски по делото и 76,80 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако някоя от страните обжалва решението, тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

[6] Й.Р. е заявил в искова молба от 23.05.2017 г., че на 17.11.2016 г. е пострадал в ПТП, причинено от А.С.. От това ПТП Й.Р. е получил:

- контузия на главата със сътресение на мозъка;

- травматично разкъсване на междупрешленен диск на шията;

- пъпна херния;

- частична миолиза и стерноклеидомастоидеус с частична контрактура на мускулите;

- охлузвания и кръвонасядания по тялото.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на А.С. е била застрахована при ответника ЗД „Е.” АД (Е.). Е. е заплатил на Й.Р. 5 600,00 лева обезщетение. Затова Й.Р. моли съда да осъди Е. да му заплати още 25 001,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и законната лихва върху обезщетението от 17.11.2016 г. – датата на ПТП - до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-4).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Е. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

         1. ищецът не е претърпял твърдените вреди;

         2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

         3. ищецът е допринесъл за настъпването на болките и страданията, защото не е предприел адекватно лечение (писмения отговор, л. 35-37).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.      Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че Й.Р. е бил роден на *** г. Той редовно е тренирал кунг-фу (показанията на свидетелкатаВ., л. 80-81).

 

[11] Не се спори, че на 17.11.2016 г. А.С. е предизвикала ПТП, от което е пострадал Й.Р.. От ПТП той е получил:

- сътресение на мозъка;

- контузия и навяхване на врата с частично разкъсване на шийни мускули;

- контузия и кръвонасядане в областта на гърдите и корема;

- посттравматично стресово разстройство със смесена тревожно-депресивна реакция (заключението на д-р М. и д-р Й., л. 70-76).

 

[10] След инцидента Й.Р. е бил прегледан в Спешно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Там са му били направени необходимите изследвания и консултации. Той е отказал болнично лечение и се е лекувал амбулаторно. Това не се е отразило на периода на възстановяване. Й.Р. се е възстановил за два-три месеца. По-продължителното възстановяване се дължи на травмата на врата, където е имало дегенеративни промени вследствие на възрастта. Към настоящия момент ищецът е в нормално психическо състояние (заключението на д-р М. и д-р Й., л. 70-76; разпита на д-р М. и д-р Й., л. 81-81). Той не тренира кунг-фу, така както е правил това преди ПТП (показанията на свидетелкатаВ.).

 

[11] Не се спори, че на 19.12.2016 г. Й.Р. е поискал заплащането на обезщетение, а след това Е. му е заплатил 5 600,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Й.Р. е заплатил: 1 000,04 лева държавна такса (л. 28); 1 400,00 лева на адвокат (л. 29); 300,00 лева на вещи лица (л. 5). Е. е заплатил 140,00 лева на вещи лица (л. 54) и е бил представляван от юрисконсулт.

 

2. Спорни обстоятелства

 

[12] По делото се е спорило какви увреждания ищецът е получил от ПТП. Съдът приема, че това са били уврежданията, описани в параграф 11 от настоящото решение. Между тях не е пъпната херния, защото д-р Д. е заявил, че пъпната херния може да бъде, но може и да не е вследствие на ПТП, защото тя е била установена 40 дни след ПТП. Тази липса на категоричност, не е преодоляна и с показанията на свидетелкатаВ., която живее на съпружески начала с ищеца и е заинтересована от изхода на делото. Затова съдът приема, че вследствие на ПТП ищецът не е получил пъпна херния.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[13] Й.Р. е предявил иск по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени. Искът е частично основателен.

 

1.             По иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[14] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[15] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[16] Съдът установи, че:

1. на 17.11.2016 г. Й.Р. е участвал в ПТП, което е било покрит риск по договор за застраховка ГО;

2. ПТП е причинило увреждания на Й.Р.;

3. ПТП е било причинено от А.С., чиято ГО е била застрахована при Е. ;

4. вследствие на увреждания Й.Р. е претъпял болки, страдания и неудобства;

5. Е. е изплатил на Й.Р. 5 600,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[17] Налице са първите четири предпоставки за уважаването на иска. За да прецени дали е налице и петата предпоставка, съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на Й.Р..

 

[18] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 17.11.2016 г.  

 

[19] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[20] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[2] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[21] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[22] Съдът установи, че към 17.11.2016 г. Й.Р. е бил на 55 години и редовно е тренирал кунг-фу. Вследствие на ПТП той е получил: сътресение на мозъка; контузия и навяхване на врата с частично разкъсване на шийни мускули; контузия и кръвонасядане в областта на гърдите и корема; посттравматично стресово разстройство със смесена тревожно-депресивна реакция.

 

[23] След инцидента Й.Р. е бил прегледан в Спешно отделение на МБАЛ-П.. Там са му били направени необходимите изследвания и консултации. Той е отказал болнично лечение и се е лекувал амбулаторно. Това не се е отразило на периода на възстановяване. Й.Р. се е възстановил за два-три месеца. По-продължителното възстановяване се дължи на травмата на врата, където е имало дегенеративни промени вследствие на възрастта. Към настоящия момент ищецът е в нормално психическо състояние. Той не тренира кунг-фу, така както е правил това преди ПТП.

 

[24] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.[4] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.[5] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015      г. [6]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[7]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[8].

 

[25] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри две решения, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от сходно увреждане, вследствие на ПТП. С тях САС е определил следните обезщетения:

- 15 000,00 лева за увреждане от 2016 г.[9];

- 18 000,00 лева за увреждане от 12.01.2015 г.[10].

 

[26] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението на неимуществени вреди. Съдът отчита, че настоящият случай е по-тежък от този, предмет на решение на САС 2495-2017-1-ви с-в по гр. д. 2876/2017 г. (разпита на д-р М., л. 82). Настоящият случай е и от 17.11.2016 г., а решение на САС 2495-2017-1-ви с-в по гр. д. 2876/2017 г. е за случай от 12.01.2015 г., когато минималната работна заплата е била със 16,67% по-ниска от тази през 2016 г. Така съдът приема, че 22 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Й.Р..

 

[27] Съдът установи, че Е. е заплатил на Й.Р. 5 600,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо съдът приема, че искът е основателен за 16 400,00 лева. Затова съдът осъжда Е. да заплати на Й.Р. 16 400,00 лева обезщетение, а отхвърля иска за разликата над 16 400,00 лева до 25 001,00 лева.

 

[28] Е. е възразил, че Й.Р. е допринесъл за по-силните болки и страдания и по-продължителния период на лечение. Съдът не установи това. Ето защо възражението е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[29] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 2 700,01 лева.

 

[30] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на Й.Р. за 16 400,00 при предявен размер от 25 001,00 лева. Ето защо съдът осъжда Е. да заплати на Й.Р. 1 771,14 лева разноски по делото (2 700,01х16 400,00/25 001,00).

 

[31] Е. също търси разноски. Той е направил такива за 140,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

        

[32] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 9 601,00 лева при предявен размер от 25 001,00 лева. Затова съдът осъжда Й.Р. да заплати на Е. 53,76 лева разноски по делото (140,00х9 601,00/25 001,00), както и 76,80 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х9 601,00/25 001,00).

 

Съдия: