РЕШЕНИЕ
№ 1168
гр. Плевен, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430102147 по описа за 2023 година
Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Младост“, жк.“ Младост“4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
М. С. и Д. К. К., чрез адв. В. Г. от ***, против В. П. Д., ЕГН **********, с
адрес ***, ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД, че същия
дължи на ищеца сума в общ размер от 885,68 лева, представляваща
непогасени задължения, от които незаплатени лизингови вноски в размер на
516,46 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни
услуги в размер на 369,22 лева, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№***/20*** г. по описа на РС-***.
Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства: В. П. Д. е
абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключени договори, както следва:
По Договор за мобилни услуги от дата 20.06.2016 г. абонатът е
1
предпочел мобилен номер *** с абонаментна програма НонСтоп 29,99.
Към договора е сключено последно допълнително споразумение от дата
*** г., съгласно което абонатът е предпочел нов абонамент- Тотал+ 51,99
със срок на действие 24 месеца до 07.07.2022 г.
Твърди се, че абонатът е сключил и Договор за лизинг от дата *** г.
към договора за мобилни услуги, по силата на който му е предоставено за
ползване устройство *** за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 31,59 лв., съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на
23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от
31,59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал.2 от
договора за лизинг/. Сочи се, че съгласно раздел II, т. 1 от договора, общата
лизингова цена с избрания абонамент, на която устройството е предоставено,
е в размер на 758,16 лв., докато стандартната такава е 1119,90 лв. - т. е.
направената на абоната отстъпка възлиза на сума в размер на 361,74 лв.
Твърди се, че към абонамента е сключен и втори договор за лизинг от
същата дата *** г., по силата на който на ответника са предоставени за
ползване базови аксесоари- 1. ***; 2. ***; 3. ***; 4. *** за период от 23
месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 2,22 лв.,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с
правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 2,22 лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
Твърди се, че по договор за мобилни услуги от дата *** г. абонатът е
предпочел втори мобилен номер- ***, с избран абонамент Интернет 10,99 и
срок на действие 24 месеца до 07.07.2022 г.
Излагат се доводи, че въз основа на посочения договор ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Ищецът се позовава на чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител —страна по договора бива уведомен за датата
2
от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане
на дължимите суми“.
Твърди се в исковата молба, че ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати на Теленор България ЕАД дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 204,64
лв. с краен срок заплащане 16.03.2021 г.
Сочи се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността
на потребените и фактурирани услуги на стойност 204,64 лв., е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесните договори за
услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор България ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура № *** от дата
*** г. с краен срок за плащане 16.03.2021 г.
Ищецът излага доводи, че за посочените месечни отчетни периоди
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България
ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги,
така както са фактурирани.
Твърди се, че при наличието на неплатени месечни задължения на
абоната, Операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия.
Развиват се съображения, че след изтичането на срока за плащане, указан във
всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на
дължимата сума, последователно се ограничават първо изходящите
обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като
операторът неколкократно праща смс - напомняне за налична незаплатена
месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от
страна на Оператора, ползваният телефонен номер е двустранно спрян, за
което се твърди, че абонатът е уведомен с поредно смс-известяване. Сочи се,
че е предоставена поредна възможност на ответника за плащане на
дължимите месечни суми.
Развити са съображения, че след като страните са уговорили дължимите
по договора плащания да бъдат платими в определен срок, то сумата става
изискуема след изтичането на този срок. Ищецът се позовава на чл. 75 от
Общите условия, съгласно който при неспазване на което и да е задължение
3
по част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б буква „в“)
да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него. Сочи се, че датата на деактивация на
процесните абонаменти е 25.02.2021 г., като същата се генерира автоматично
по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане
и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок
на действие на ползвания абонамент.
Твърди се абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не
е спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва:
Тотал+ 51,99 за мобилен номер *** до 07.07.2022 г., съгласно
допълнителното споразумение от дата *** г.;
Интернет 10,99 мобилен номер *** до 07.07.2022 г., съгласно договора
от дата ***г.
Развити са съображения, че неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от договорите, като
начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване
на сключения абонамент. Сочи се, че неустойката е в размер на 369,22 лева
и е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т. 11 от
договорите и представлява стойността на три месечни абонаменти такси на
ползваната програма за всеки ползван номер.
Посочен е начина на формиране на неустойката, като 333,82 лв. е за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата *** г.
за мобилен номер ***, от които:
- 155,83 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,
взети без ДДС и
- 177,99 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство ***, c отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от
Допълнителното споразумение от дата *** г.
35,40 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
4
абонамент от дата ***г. за мобилен номер ***, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети без ДДС.
Твърди се, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски
за предоставените на абоната устройства - *** и базовите аксесоари са
обявени за предсрочно изискуеми.
Сочи се, че при сключване на процесиите договори е посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 5-то число от месеца. Така,
падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги.
В исковата молба са изложени доводи, че поради неизпълнението на
абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни
плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание
чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и
други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на
дължими съгласно тези договори плащания“/, са обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими от месеца на издаване на крайната
фактура- месец 03/2021 г. до края на уговорения погасителен план по всеки
договор, както следва:
-за устройство марка *** се дължи цена в размер на 537,03 лв.,
представляваща 16 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от
месец 03/2021г. до месец 06/2022г. в размер на 505,44 лева, съгласно
уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на 31,59 лв. по чл. 1, ал.2 от договора.
- за базови аксесоари: 1. ***; 2. ***; 3. ***; 4. *** се дължи цена в размер на
37,74лв., представляваща 6 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за
периода от месец 03/2021г. до месец 06/2022г. в размер на 35,52 лева,
съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството в размер на 2,22 лева по чл. 1, ал.2 от договора.
Изложени са доводи, че ответникът, като абонат на
телекомуникационната мрежа на мобилния оператор, се е съгласил и приел
5
Общите условия на оператора, като към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на Общите условия, които са негова неразделна част. Ищецът се
позовава на чл. 27 от Общите условия, че плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването й, както и че при неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки
ден закъснение.
Отправено е искане към Съда, да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 885,68 лева, представляваща
непогасени задължения, от които незаплатени лизингови вноски в размер на
516,46 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни
услуги в размер на 369,22 лева; ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до изплащане
на вземането.
Претендират се разноски. С исковата молба е направено
доказателствено искане – за прилагане на ч.гр.д.№***/20*** г. по описа на
РС-*** и не са представени писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен не депозира
писмен отговор. След срока за отговор на искова молба, е постъпила молба
Вх. №***/30.05.2023г., ведно с квитанция за заплатена сума от 369,22 лева, за
която ответникът сочи, че е платена вноска за неустойка; ведно с писмено
изявление, озаглавено „Възражение“ от ответника, в което последният сочи,
че няма договор за втори мобилен тел. ***. Твърди, че не му е изпратена
разпечатка за разговорите и номерата, които не познава. Сочи, че е прекратил
договора, защото е заплащал по 200 лева, 300 лева, накрая 500 лева, при
наличие на безплатен интернет.
В открито съдебно заседание, проведено на ***г., ищецът не се
представлява. Постъпила молба–становище вх. №***/***г. от адв. В. Г., като
пълномощник на ищеца „Йеттел България“ ЕАД, с която моли съда да се даде
ход на делото в тяхно отсъствие, признават извършеното плащане в хода на
процеса на сумата от 369,22лв. и на сумата от 516,46лв., не поддържат
предявените искове, поради погасяване на съдебно претендираните права в
хода на процеса. Претендират се разноски за исковото производство и
заповедното производство.
6
В открито съдебно заседание, проведено на ***г., ответникът се явява
лично, посочва, че е заплатил дължимите по договорите суми. Заявява, че не
е заплащал разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. Сочи, че ще
заплати сумата от 25 лева за държавна такса. По отношение на
претендираните суми за адвокатски хонорар заявява, че са прекомерно
високи, както и че адвокатът на ищеца не присъства за оказване на
представителство по време на откритото съдебно заседание.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените копия на договори се установява наличието на
облигационно правоотношение между страните, във връзка с което са
издадени и процесните фактури.
От приложеното ч.гр.д. №***/20*** г. по описа на РС-*** се установява,
че ищецът е депозирал на 15.02.2023г. пред РС-Плевен заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за
исковите суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е
била издадена Заповед за изпълнение № ***/16.02.2023г., която е връчена на
длъжника лично на 23.02.2023г. По ч.гр.д. №***/20*** г. по описа на РС-***
длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК на 23.02.2023г., като с
Разпореждане №***/27.02.2023г. Съдът, на осн. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Преди
да бъде предявен иск от заявителя, междувременно, длъжникът е подал и
заявление по чл. 414а ГПК Вх. №8105/27.03.2023г., като е приложил и
разписка от 10.03.2023 г. /л.93 от ч.гр.д. №***/20*** г. по описа на РС-***/ за
заплащане по сметка на заявителя на сумата от 516,46 лева, като в полето
„основание“ е изписан номера на ч.гр.д. ***/20*** г. Възражението по чл.
414а ГПК на длъжника е било върнато с Разпореждане №3566/27.03.2023г.,
като постъпило след срока. Заявителят е представил на 19.04.2023г.
доказателства за депозирана искова молба. Въпреки наличието на плащане в
хода на заповедното производство на сумата от 516,46 лева, в исковата молба
е претендирана същата сума от 516,46 лева /неплатени лизингови вноски/ и
сумата от 369,22 лева неустойка. Съдът намира, че заявителят е могъл да се
осведоми за представените доказателства за плащане по ч.гр.д. №***/20*** г.
7
по описа на РС-*** на сумата от 516,46 лева, доколкото доказателства за това
са били налични по ч.гр.д. №***/20*** г., преди депозиране на исковата
молба. Видно е, че длъжникът е заплатил сумата 516,46 лева в едномесечния
срок от уведомяване за заповедта за изпълнение / разписката е от
10.03.2023г./
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си или
всички правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Преди открито съдебно заседание, след получаване на разпореждането
по чл. 131 ГПК, ответникът ангажира писмено доказателство, доказващо
плащането на останалата част от претенцията - сумата от 369,22 лева на
30.05.2023 г., а именно разписка от 30.05.2023г. /л. 25 от настоящото дело/,
като плащането се потвърждава и в молба Вх. №***/***г. от процесуалния
представител на ищеца.
Липсва спор, че главницата е заплатена след издаването на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. №***/20*** г. по описа на РС-***.
Не е спорно също, че дължимата и претендирана неустойка, в размер от
369,22 лева също е била заплатена, но след депозирането на исковата молба.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният иск по чл. 422 ГПК вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 516,46 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, а претенцията по чл. 92 ЗЗД за 369,22 лева неустойка
следва да бъде отхвърлена като погасена чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на разноските в заповедното производство: Исковата
претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта
за изпълнение, издадена в заповедното производство по ч.гр.д. №***/20*** г.
по описа на РС-***, и разноските за него, а с оглед задължителните указания
по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по това искане. В случая дължимата
главница е заплатена след депозирането на заявлението и издаването на
заповедта за изпълнение. Длъжникът е заявил възражение срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, но е заплатил част от исковите
суми – главницата. Поддържал е възражението си, като едва в срока по чл.
131 ГПК в исковото производство е извършил плащане на вземането за
неустойка. Разноските, посочени в заповедта за изпълнение не са заплатени.
8
Във връзка с гореизложеното, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 25 лева
за държавна такса и 480 лева / с ДДС/ за адвокатско възнаграждение. По
правилото на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. адвокатското
възнаграждение за заповедното производство следва да се изчисли на базата
на половината от стойностите на претендираните суми. Претендираното
възнаграждение от 480 лева с ДДС е минимално по смисъла на Наредбата и
не следва да бъде намалено поради прекомерност.
По отношение на разноските в исковото производство: Длъжникът е
упражнил правото си да възрази срещу дължимостта на сумите по заповедта
за изпълнение– подал е възражение по смисъла на чл. 414 ГПК. С оглед на
това следва да се приеме, че ответникът е оспорвал задъленията и с това е
станал причина за завеждане на делото - подал е възражение и го е
поддържал. Тъй като длъжникът не е погасил изцяло дълга си преди процеса
/погасил е част от него, в размер на 516,46 лева/, е станал повод за завеждане
на делото, тъй като в хипотезата на чл. 422 ГПК, исковата молба се счита за
подадена от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. По тези
причини настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва
да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е
предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на
чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски, в размер от 240 лева, съобразно уважената част от претенцията,
доколкото е отхвърлен иска за главница, като неоснователен. По
възражението за прекомерност следва да бъде отбелязано, че по смисъла на
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. адвокатското възнаграждение е
претендирано в минимален размер, и не е възможно да бъде редуцирано
повече. Във връзка с гореизложеното, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски в исковото производство в размер на 25 лева за
държавна такса и 240 лева / с ДДС/ за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от претенцията.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
9
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“,
жк.“ Младост“4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д.
К. К., чрез адв. В. Г. от ***, против В. П. Д., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума от
516,46 лева за незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на заявлението-15.02.2023г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № ***/16.02.2023г. на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№***/20*** г. по описа на Районен съд-***, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“,
жк.“ Младост“4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д.
К. К., чрез адв. В. Г. от ***, против В. П. Д., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума от
369,22 лева неустойка, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
***/16.02.20*** г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.
№***/20*** г. по описа на Районен съд-***, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. П. Д., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“,
жк.“ Младост“4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д.
К. К., направените деловодни разноски в исковото производство в размер на
25 лева за държавна такса и 240 лева за адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, В. П. Д. , ЕГН **********, с адрес
***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, жк.“
Младост“4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К. К.,
разноски по ч.гр.д. № ***/20***г. по описа на РС-*** в размер на 25 лева за
държавна такса и 480 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11