Р
Е Ш Е Н
И Е
Гр. Лом, 06.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Й.
при секретаря А. Рангелова, като се запозна
с докладваното от съдията Й. АНД № 527/19 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Ц.К.Д. ***, с ЕГН ********** е
недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № Л-19/ЗМВР от 23.08.2019 г., с което
на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 300.00 /триста/
лева.
В с.з. жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. Ц.П. от МАК, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява,
не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № Л-19/ЗМВР от
23.08.2019 г., на жалбоподателя Ц.Д. на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложена
„Глоба” от 300.00 лв. за това, че на 31.07.2019 г. в с. Сливовик, въпреки отправеното му устно
разпореждане и впоследствие съставеното му писмено разпореждане да не отправя
обиди, закани и заплахи спрямо В.Р.А., не изпълнява разпореденото му и
продължава с тези действия.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият
от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява неоснователна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Ц.К.Д. ***. В същото село
живее и свидетелят В.Р.А., като двамата са роднини (бащата на свидетеля е първи
братовчед на жалбоподателя). Преди години имали спор за циркуляр, който бил
оставен от А. на Д. на съхранение. Впоследствие Д. без разрешение го продал, а
синът му дал на А. пари като обезщетение. Между А. и Д. обаче отношенията не се
подобрили. На 23.03.2019 г. А. бил на центъра на селото и се прибирал пеша към
вкъщи. Ненадейно до него спрял с колата си Ц.Д., който за малко не го блъснал.
Слизайки от колата, последния отправил заплахи и обиди към А., който подал
сигнал в полицията. На 27.03.2019 г. св. Д.Л. *** издал писмено разпореждане
спрямо Ц.Д. – да не отправя обиди, закани и заплахи за саморазправа, да не
налага физически и психически тормоз на лицето В.Р.А., а спорните въпроси да
бъдат решавани по законния ред в Република България. Ц.Д. получил разпореждането
и се подписал. Въпреки това на 31.07.2019 г. на бензиностанцията в с. Сливовик отново станало
спречкване между жалбоподателя и В.А., като Д. отново отправил обиди и заплахи
за саморазправа, поради все още неуредените имуществени отношения между тях. За
тези си действия на 05.08.2019 г. Д. дал сведение в полицията (л. 9 от делото)
и на същата дата св. Л. му съставил АУАН, който бил подписан без възражения. Въз
основа на съставения АУАН, на 23.08.2019 г. АНО издал атакуваното наказателно
постановление.
Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидените от закона срокове и съдържат необходимите
реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В случая, с оглед на
събраните гласни и писмени доказателства, проверени по отделно и в съвкупност,
съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението, описано в АУАН и НП.
Според чл. 64, ал. 1 от ЗМВР: „Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено.“ В случая е налице издадено писмено
разпореждане от полицейски орган, с което се забранява на Ц.Д. да отправя обиди
и заплахи към В.А.. Въпреки това разпореждане, Д. е извършил отново тези
действия. Съгласно чл. 257, ал. 1 от ЗМВР „Който
не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите
му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до
500 лв.“ Жалбоподателят не е изпълнил разпореждане на орган на МВР и по
този начин е осъществил от обективна и субективна страна състав на
административно нарушение по посочената разпоредба. Условието, за да бъде
реализирана административнонаказателна отговорност, е извършеното да не
съставлява престъпление. В случая е налице и това условие. В тази връзка съдът
намира за неоснователни аргументите на защитата, че се касае за престъпление по
чл. 146 и чл. 144 от НК и че на това основание следва да бъде отменено НП. Нарушението,
извършено от Ц.Д. е, че не е изпълнил полицейското разпореждане да не отправя
обиди и заплахи за саморазправа с В.А.. За това му е съставен АУАН и е издадено
наказателно постановление. Действително, А. би могъл да търси правата си пред
съда или чрез сезиране на прокуратурата, но това би бил предмет на друго
производство и то без да се нарушава правилото non bis in idem. Това е така, защото нарушението на Д. се изразява в
неспазване на полицейското разпореждане. За това именно му е наложена глоба, а
не за отправена конкретна обида към А.. Ето защо съдът намира, че от Д. е
осъществен състав на нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
Жалбоподателят правилно е
санкциониран, но при определяне на наказанието (което в тази разпоредба не е
абсолютно, а относително определено - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и
обществената опасност на този вид административно нарушение. Административнонаказващият
орган е определил глобата в размер на 300.00 лв. В нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР законодателят е предвидил „глоба“ от 100.00 лв. до 500.00 лв. Това
означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния
нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до
извършване на нарушението. При така определеното наказание, по мнение на съда,
наказващият орган не е отчел напредналата възраст на жалбоподателя, нито факта,
че същият не е санкциониран за други подобни нарушения (поне доказателства в
такава насока не са представени). АНО е определил глобата да бъде от 300.00
лв., без да изложи аргументи кое налага това административно наказание да бъде
в размер над минималния. Действително, извършеното от Ц.Д. нарушава реда на
държавно управление, като едновременно с това засяга и интересите на друго лице
– В.А.. Д. е бил изрично предупреден да не обижда и заплашва, но въпреки че
въпросът е бил повдиган пред органите на реда и е налице предупреждение, той не
се е съобразил с писменото разпореждане. Това обстоятелство изключва
възможността спрямо конкретното нарушение да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН,
уреждащ хипотезите на „маловажен случай“. В същото време обаче, предвид
изложените по-горе аргументи, не е оправдано административното наказание
„глоба“ да бъде налагано в размер на 300.00
лв. Ето защо същият се явява необосновано завишен и следва да се намали до
минималния такъв - от 100.00 лв., в каквато и насока следва да се измени
издаденото наказателно постановление.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-19/ЗМВР от 23.08.2019
г., с което на Ц.К.Д. ***, с ЕГН ********** на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева,
като намаля размера на глобата от 300.00 /триста/ лева на 100.00 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :