РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Белоградчик, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20241310100699 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК - за установяване на вземането на
заявител по договор за покупко- продажба в общ р-р на 262.74 лв. с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба, предявена от ”К.А.И. Строй” ООД гр. Белоградчик се излага :
Ищеца е продал на ответника В. И. В. стоки по фактура № **********/25.09.2024 г. на
стойност 262.74 лв. Фактурата е осчетоводена в дневника за покупко-продажби на ищеца.
След получаване на фактурата ответницата е подала уведомление, в което е поискала
прихващане с тр. възнаграждения, което не е извършено/тр. възнаграждения платени,
стоките – не/. Издадени са от ищеца и две стокови разписки за продадени и предадени на
ответницата стоки
Моли се да бъде признато за установено, че ответника дължи изпълнение на
парично задължение в размер на 262.74 лв. – неплатена цена на стоки по фактура №
**********/25.09.2024 г. и се присъдят разноските по настоящото дело.
Представя писмени доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 605/2024
г. по описа на БРС. Посочен е и е разпитан св. Н. В. С..
Представителя е оспорил предявения иск.
Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца : - в иск. молба не се твърди стоките
да се предадени на ответника; - не се установява наличие на неформален договор за покупко-
продажба му страните - фактурата не е подписана в реквизит получател от ответника.
Брани се с правни доводи - уведомлението от ответника не представлява извънсъдебно
1
признание на задължението, тъй като не се отнася до съществуването на самото задължение
Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени и
гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
От фактическа страна
Ищеца е продал на ответника стока и е издал фактура **********/25.09.2024 г.
Сумата по фактурата не е платена от ответника.
Получаването на стоката не е удостоверено с подпис на получател от ответника нито във
фактурата, нито в стоковите разписки.
След получаване на фактурата ответницата е подала уведомление, в което е поискала
прихващане с тр. възнаграждения, което не е извършено.
В показанията си св. Н. С.твърди, че ответницата е получила, стоките, описани във
фактурата.
От правна страна
Отношенията м/у страните касаят договор за покупко-продажба. Договорът е
неформален и консенсуален.
Продавача ищец се задължава да прехвърли собствеността и предаде на възложителя
договорените стоки, а последния – да ги приеме и плати цената.
Не се установи от представените писм. доказателства ищеца да е престирал, а
ответника и не твърди да е направил плащане по фактура № **********/25.09.2024 г.
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключения
между страните договор, неговото изпълнение и наличието на основание за плащане на
уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС/така : решение №
96/26.11.2009 г., т. д. № 380/2008 г., I т.о.; решение № 30/8.04.2011 г., по т.д. № 416/2010 г., I
т.о.; решение № 118/5.07.2011 г.,т.д. № 491/2010 г., II т. о.; решение № 42/2010 г., т.д. №
593/2009 г., II т.о., решение № 211/30.01.2012 г., т.д. № 1120/2010 г., II т.о.; № 109/07.09.2011
г., т.д. № 465/2010 г., II т.о.; № 92/7.09.2011 г., т.д. № 478/2010 г., II т.о., решение №
46/27.03.2009 г., т. д. № 546/2008 г., II т.о.; решение № 71/22.06.2009 г., т.д. № 11/2009 г.;
решение № 62/25.06.2009 г., т. д. № № 546/2008 г.; решение № 166/26.10.2010 г., т.д. №
991/2009 г., II т.о.; решение № 252/03.01.2013 г. на ВКС, т.д. № 1067/2011 г., II т.о., решение
№ 20/25.03.2013 г. на ВКС, т.д. № 206/2012 г., I т.о., решение № 114/26.07.2013 г. на ВКС, т.д.
№ 255/2012 г., I т.о., решение № 103/11.07.2014 г. на ВКС, т.д. № 2ЗЗ4/2013 г., II т.о., решение
№ 71/08.09.2014 г. на ВКС, т.д. № 1598/2013 г., II т.о. и много др. /
В цитираните решенията на ВКС еднозначно е обосновано становището, че фактурите
отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от
търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по
ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване. Последното е включително
когато същата не съдържа всички изискуеми по ЗСч реквизити. Нещо повече, прието
изрично в решение № 42/2010 г., т. д. № 593/2009 г., II т. о. на ВКС и в решение № 92/2011 г.,
т.д. № 478/2010 г., II т. о. е, че дори издадената фактура да е останала неподписана за
"получател" от купувача по договор за търговска продажба, тя може да послужи като
2
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както
и е ползван данъчен кредит.
В конкретния случай обаче ищецът, чиято тежест е да докаже както наличието на
облигационно правоотношение между страните, така и изпълнението на произтичащите от
неформалния договор задължения, не е ангажирал годни писм. доказателства за наличие на
горните предпоставки, водим от които съдът да формира извод за дължимост на исковата
сума. Не съставляват доказателства за горното в този смисъл представените от ищеца
едностранно изготвени счетоводни документи. Константна е съдебната практика, че
заприхождаването на процесната фактура, отразяването й в счетоводството, в дневника за
покупките в съответния данъчен период и ползването на данъчен кредит за тях съставлява
доказателство за съществуването на самия договор, така и за неговото изпълнение и
приемането на работата, но това следва да се сторено и в счетоводството на ответника, а не
само в това на ищеца.
Доказателства в този смисъл не са ангажирани от ищеца.
Въпреки изложеното дотук, съдът приема, че ответника дължи заплащане на
претендираната с иск. молба сума.
С уведомление от м.07.2024 г. ответницата по повод изпратена до нея фактура №
**********/25.09.2024 г. моли ищеца да извърши прихващане на дължимата към него сума
по фактурата с дължими и незаплатени тр. възнаграждения
Съдът приема, че е налице признание от страна на ответницата на вземането на ищцовото
дружество.
Признанието може да бъде направено лично от длъжника или чрез негов представител. По
начин на извършване то може да бъде изрично или мълчаливо.
Изрично е признанието направено с искане до кредитора да се отложи срокът на
изпълнението, да се приеме частично плащане, да се извърши разсрочване.
Мълчаливо е признанието, ако се платят лихвите по едно задължение, ако длъжникът
предложи обезпечение на дълга, ако длъжникът поиска прихващане с насрещно вземане …/
така проф. Виталий Таджер, “Гражданско право на НРБ“, Обща част, дял Втори, стр. 372,
изд. „Наука и изкуство“ 1973 г. Така и решение № 161/03.02.2016 г., т. д. № 1934/2014 г. на
ВКС, І т.о. и решение № 98/26.07.2013 г., т.д. № 851/2012 г. на ВКС, І т.о.
Чрез искане за прихващане с насрещно вземане за тр. възнаграждения ответницата е
признала вземането на ищеца по фактура № **********/25.09.2024 г.
Прилагайки разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, съдът стига до извода, че ответницата пряко, ясно,
категорично и недвусмислено е признала задължението си към ищеца/неговото вземане към
нея/, а не на фактите, от които произхожда, каквато е защитната теза на пълномощника на
ответницата.
Поради изложеното, съдът приема, че предявения иск по реда на чл. 422 ГПК, с пр.
осн. чл. 79 във вр. с чл. 327 ТЗ за заплащане цена по договор за продажба по фактура №
**********/25.09.2024 г. е основателен и доказан, поради което го уважава изцяло в размер
на 262.74 лв.
3
С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да плати по сметка на БРС
разноски по делото в размер на 25.00 лв. – държавна такса.
От страна на ответника се прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адв. възнаграждение. Съдът счита, че възражението е
неоснователно. Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно ЗА. Не може да
се приеме, че настоящето дело е с ниска фактическа и правна сложност, въпреки невисокия
размер на ищцовата претенция. Възнаграждението е определено в минималния размер съгл.
чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за МРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415, ал.1 ГПК, че В. И. В., с ЕГН
********** от гр. Б., ул. “.....”, № .. дължи на ”К.А.И. Строй ” ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “....”, № ... сумата 262.74 лв. – неплатена цена на
стока по фактура № **********/25.09.2024, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 14.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането .
ОСЪЖДА В. И. В., с ЕГН ********** да заплати на ”К.А.И. Строй ” ООД с ЕИК
********* направените по делото разноски в размер на 25.00 лв. – държ. такса и 400.00 лв. -
адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА В. И. В., с ЕГН ********** да заплати на ”К.А.И. Строй ” ООД с ЕИК
********* направени разноски по ч.гр.д. № 605/2024 г. в размер на 25.00 лв. – държ. такса и
300.00 лв. - адв. възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните .
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
4