Р Е Ш Е Н И Е
441 / 20.2.2020г.
Гр. Перник, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тридесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01589/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – Перник“ АД
срещу В.Г.К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 549,74 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. ***, с абонатен
№ ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 88,79 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № 07835/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО,
II-ри състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК от 09.11.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. С.Р. оспорва
предявените искове по основание и размер при твърдението, че ответницата не е
пасивно легитимирана да отговаря по претенциите, тъй като не притежава
качеството потребител на топлинна енергия, с оглед липсата на доказателства
същата да е собственик на процесния имот през исковия период или носител на
право на ползване. Не се касае за доказана реална консумация на топлоенергия.
Оспорва доказателственото значение на представеното от ищеца извлечение от
сметка с довод, че в същото са налице едностранно въведени от ищеца данни,
неотговарящи на действително извършена доставка. Ответницата не е потвърдила
писмено, че приема процесните Общи условия, прилагани от ищцовото дружество
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове за установяване със силата на пресъдено
нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени
в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал.
4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия и, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. В тежест на ищеца е и да установи изпадането на ответницата
в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя
(клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от
притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на
учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и
влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо
лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
В
тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна съдът намира за
необходимо да отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като
източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 Закона за
енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след
първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от
ответницата за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко
– продажба от 24.02.2003 г., обективиран в Нотариален акт за покупко – продажба
на апартамент със запазено вещно право на ползване № 25, том I, рег. № 556, дело № 28 от 24.02.2003 г. по описа на
нотариус В.Я., В.Г.К. – ответницата в процеса и И.Ж.К., в качеството си на
продавачи, са прехвърлили на К.Е.Г., в качеството ѝ на купувач,
собствеността върху свой собствен недвижим имот в режим на бездялова съпружеска
имуществена общност с административен адрес: гр., кв. „“, ул. „“ бл., вх., ап. . Със същия акт
прехвърлителите си запазват вещното право на ползване върху имота – заедно и
поотделно, безвъзмездно и пожизнено.
Данните
по делото, съдържащи се в приетото Удостоверение за наследници с изх. №
839/05.10.2018 г., издадено от Община Перник, сочат, че лицето И.Ж.К. е
починало на 15.07.2014 г., за което е съставен акт за смърт № 0723/15.07.2014
г.
По
делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо
прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота.
Ето
защо, съдът приема за установено, че през релевантния период от 01.05.2016 г.
до 30.04.208 г. процесният имот е бил в изключителна собственост на третото за
процеса лице К.Е.Г., чийто права произтичат от транслативния характер на
договора за покупко-продажба от 24.02.2003 г.
Същевременно
се установи, че с този договор продавачите – третото за процеса лице И.К.и съпругата
му – ответницата по делото В.К. са си запазили вещното право на ползване върху
продавания имот. След смъртта на единия ползвател – И.К.през 2014 г. /а с това
и преди процесния период/ учреденото в негова полза вещно право се е погасило
по силата на закона на основание чл. 59, ал. 1 ЗС. Следователно, през исковия
период същото е продължило да съществува в правната сфера на ответницата К..
При
учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т.
нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице,
той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на
основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на
имота, в частност за заплащане цената на доставената до имота топлоенергия, е
вещният ползвател. Отговорността на собственика на топлоснабдения имот би
възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от
способите, уредени в Закона за собствеността и след надлежно уведомяване за
това на насрещната страна по правоотношението.
С
оглед изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява правото
на ползване, възникнало в полза на ответницата К., да е било погасено през
процесния период, то именно тя се явява и задължено лице за заплащането на
стойността на доставяната до жилището топлинна енергия при доказана реална
доставка/потребление, респ. единствено тя е притежавала качеството „клиент“ на
стоката – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
Този
извод не се разколеба от обстоятелството, че в процесния случай ответницата си
е запазила вещното право на ползване безвъзмездно. Съдът счита, че така
уговорения безвъзмезден характер на ограниченото вещно право намира проявление
единствено в отношенията между новия собственик на имота и продавача, запазил
си вещното право на ползване, но не и в отношенията между последния и трети за
това договорно правоотношение лица, каквото е и ищцовото топлофикационно
дружество. Спрямо него клиент на топлинна енергия е вещният ползвател на имота,
в чиято правна сфера през процесния период е съществувало правото да ползва
жилището и съответно задължението да заплаща разноските за това. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 20а ЗЗД съгласно която договорът обвързва страните,
между които е сключен и има силата на закон между тях. Ето защо, процесната
уговорка, свързана с безвъзмездния характер на правото но ответницата, не би
могла да произведе действие по отношение на трето лице, каквото в случая се
явява ищцовото дружество „Топлофикация – Перник“ АД /в този смисъл Решение № 450/18.06.2009 г. по дело № 508/2008 г. на
ВКС, ГК, I г.о./. При запознаване със съдържанието му следва, че действително
при постигната договореност между новия приобретател и прехвърлителя със
запазено безвъзмездно право на ползване тази уговорка – за безвъзмездния
характер на вещното право е равнозначна на това, че самото ползване на имота ще
бъде безвъзмездно, т.е. без той да заплаща разноските, свързани с ползването,
включително данъци и други такси, да застрахова имота и да заплаща
застрахователните вноски. В същото решение обаче изрично е посочено, че с оглед
разпоредбата на чл. 20а ЗЗД договорът обвързва страните. В настоящия случай
ищецът не е страна по сделката от 1997 г. и постигнатата с нея договореност не
може да му бъде противопоставена, още повече, че в конкретния случая партидата
за процесния имот е открита именно на името на ответницата Иванова. Във
вътрешните отношения между нея и собственика на имота действа уговорката за
безвъзмездния характер на ползването, но в отношенията ѝ с ищеца именно
тя се явява ползвател на имота на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с това и
задължено лице за цената на доставената топлоенергия.
Изложеното обосновава извода, че през исковия период
между страните е съществувало облигационно правоотношение, което обуславя
проверката на съда относно реалната доставка на стоката до процесния имот.
Последното обстоятелство следва от
изводите на вещото лице, обективирани в заключението на приетата по делото
съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и
останало неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че същото
е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от
ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо
по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Последната е избрана от ЕС и е
налице сключен договор № 200 от 03.01.2001 г. за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ в СЕС. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази
насока, обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. От заключението се
установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване –
топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в
хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което
са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия,
отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото
дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през исковия период отоплителните тела в стаите в
имота на абоната са със статус на демонтирани и за същите не е начисляван
разход на топлоенергия. Налице е работещо едно отоплително тяло, в помещението
баня – тип щранг – лира, без ИРУ, за което е начисляван разход за топлинна
енергия като за тяло, работило непрекъснато, определен по изчислителен път. След
провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно
начислените суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при
индивидуалните изравнителни сметки. Изяснено е, че е начислен разход за битова
гореща вода според показанията на уреда за търговско измерване, монтиран в
имота – 1 бр. водомер. През периода е начисляван разход за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота по
проект – 122 м3 и само през зимния отоплителен период – времето,
през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Ежемесечно са начислявани
суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“ в
общ размер от 21,12 лв. – по 0,88 лв. за 24 месеца. Не е разпределяна
топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС,
доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че
начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба. При така установените факти, въз
основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима
сума за процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е на стойност от 549,74
лв.
От
изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответницата, през процесния период
е доставил до ползвания от нея имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза
на сумата от 549,74 лв., чието заплащане в качеството си на потребител, дължи К..
В
тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна, въведени
с отговора на исковата молба, относно липсата на основание за дължимост на процесната
сума, обосновани с недоказано реално потребено и отчетено количество топлинна
енергия и неговото фактуриране. От изводите на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установи, че процесната сума включва цената
на топлинната енергия за отопление на имота, за консумираната топла вода – по
реален отчет, тази, отдадена от сградната инсталация, определена в съответствие
с отопляемия обем на имота по проект и вноската за услугата „дялово
разпределение“. Изясни се и, че след проведения годишен отчет от ФДР
първоначално прогнозно начислените суми са коригирани и приведени в
съответствие с реалното потребление. Вещото лице е категорично, че при
изчисленията ФДР е спазила нормативно разписаната процедура за определяне
цената на топлинната енергия.
Ето
защо, съдът приема, че в случая е налице реално потребена топлинна енергия
поради което ответницата, като потребител, дължи да заплати нейната стойност.
Всичко изложено дотук обуславя извода, че предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Размерът
на последната за исковия период от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г. не се спори
между страните, поради което това обстоятелство е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от 07.11.2019 г.
Следователно,
предявеният акцесорен иск за сумата от 88,79 лв. се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове право на разноски има само ищцовото дружество, в частност за тези,
направени в хода на производството по ч. гр. дело № 7835/2018
г. по описа на Районен съд – Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. –
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 415 лв. – платени държавни такси, депозити за вещите
лица, за особения представител и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът определи размера на последното в минималния такъв, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу В.Г.К., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.Г.К. *** АД сумата от 549,74
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с
адрес: гр., ул. „“ бл. , вх. , ап. , с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 88,79
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело №
07835/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, II-ри
състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
09.11.2018 г.
ОСЪЖДА В.Г.К., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино сумата
от 75 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 07835/2018 г. по описа на Районен
съд – Перник, ГО, II-ри състав и сумата от 415 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 07835/2018 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: