РЕШЕНИЕ
№ 1584
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110109984 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Н.
Г. И., ЕГН **********, с адрес: ********, с която против Р. Д. Д., с адрес:
********, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, за заплащане на следните суми: 938,79 лева /левова равностойност на
480 евро/ - дължим остатък от главница по договор за паричен заем, сключен
между ищеца и ответника, на 14.03.2019 г., както сумата от 24,98 лева –
лихва за забава върху главното задължение, начислена за периода от
16.05.2023 г. до 02.08.2023 г. Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права.
На 14.03.2019 г., между страните по делото е сключен договор за заем,
по силата на който, ищецът предоставя в заем, на ответника, сумата от 15000
евро, срещу насрещното задължение на заемателя да върне заетата сума, без в
исковата молба да е посочен срок за това. Твърди се, че страните се намират в
близки приятелски отношения, като ответникът имал спешна нужда от
финансови средства, тъй като възнамерява да закупи автобус от ФР Г..
Ищецът не разполага с исканата сума, в брой, поради което се налага той да
изтегли спестяванията си, налични по негова банкова сметка. В исковата
молба се сочи, че заемателят започва да връща получената в заем, сума, на
части, като първото плащане е извършено на 14.09.2020 г., а последното – на
21.03.2023 г. Неплатена остава сума в размер на 480 евро.
1
С нотариална покана от 06.04.2023 г., отправена от ищеца и получена
от ответника на 16.05.2023 г., заемодателят кани заемателя да му върне
остатъка в размер на 480 евро, представляваща дължима и неизплатена
главница. До датата на подаване на исковата молба в съда, сумата не е
изплатена, обстоятелство, с което ищецът обосновава правен интерес от
предявяване на претенцията си.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който
оспорва основателността на предявените искове, като твърди, че е върнал
изцяло всички дължими суми по договора. Сочи, че с полагане на подпис на
последната страница от договора, ищецът е признал, че е получил пълно
плащане по договора. Твърди, че представеният от ищеца договор за заем не е
договорът, който са подписали страните. Признава, че е получил нотариална
покана за плащане, но заявява, че ищецът е забравил, че ответникът е
изпълнил изцяло задължението си. При горните доводи настоява за
отхвърляне на исковете.
В.т районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Страните не спорят, че на 14.03.2019 г. са сключили договор за заем, по
силата на който заемодателят – ищец в настоящото производство, е
предоставил на заемателя, сума в размер на 15000 евро, както и че на
16.05.2023 г. ответникът е получил изпратената му от ищеца, нотариална
покана за плащане на сумата от 480 евро – дължима главница по договор за
заем от 14.03.2019 г. Горните обстоятелства са отделени от съда, с доклада по
делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Към исковата молба е приложен препис от списък, за който ищецът
твърди, че съдържа извършените от ответника плащания по процесния
договор, в периода от 11.11.2022 г. до 21.03.2023 г. Страните не спорят, че
записите са извършени от ответника. Съгласно отразеното в справката, в
периода от 11.11.2022 г. до 21.03.2023 г., ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 13306 евро и 2330 лева /равняващи се на 1191,31 евро по
официалния курс на БНБ – 1,95583 лв./1 евро/ или общо 14497,31 евро.
Ответникът представя препис от сключения между страните договор за
заем, след подписите на който ръкописно е изписан следният текст: „Днес
21.03.2023 г., получих сумата от Р. Д. – 2000 евро и 2330 лева последна
вноска от 15000 евро“. Не се спори, че текстът и положеният под него подпис
са изпълнение от ищеца.
По искане на ответника, ищецът дава обяснение за обстоятелства по
делото, на основание чл.176, ал.1 ГПК.
Пред съда ищецът разказва, че познава ответника и неговото семейство
от дълги години. Ответникът поискал от него сумата от 15000 еверо, тъй като
2
искал да закупи микробус, с който да превозва стоки от Г.. Ищецът
разполагал със сумата след продажба на недвижим имот. Обяснява, че тъй
като живеел извън страната, ответникът предавал сумите на друг човек, който
от своя страна ги изпращал на ищеца. Приложеният към исковата молба
списък с изплатени суми бил съставен от ответника, в два екземпляра,
единият от които заемателят предал на заемодателя. Обяснява, че на датата,
на която следвало да бъде върнат дължимият остатък от предоставената в
заем сума, посетил дома на ответника, но там имало суматоха, тъй като
здравословното състояние на бащата на Р. Д. рязко се влошило, поради което
се наложило да бъде извикан медицински екип, по спешност. Ищецът заявява,
че ответникът му хвърлил парични суми в лева и в евро, като поискал бързо
да подпише документ, че цялата сума му е била изплатена. Заемодателят
подписал договора, че е получил сумите от 2000 евро и 2330 лева, както и че
това е последна вноска от 15000 евро. Ищецът заявява, че е нямал каквато и
да е възможност да преброи сумата, която ответникът му предал. Едва в дома
си той установил, че неплатена е останала сумата от 480 евро. Разказва, че на
следващия ден потърсил ответника за да му каже за установеното, но
последният го изгонил и заплашил. Ищецът изразява разочарованието си от
поведението на ответника, като заявява, че чувства много близки родителите
и децата на Р. Д. и не може да си обясни реакцията му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът
дължи произнасяне по основателността им.
Правоотношението, от което произтича правото на ищеца, е по договор
за заем. Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Доказването на сключен договор за паричен заем
изисква установяване пълно и пряко от ищеца, на първо място, постигнато
съгласие заемодателят да предаде в собственост на заемателя пари, а
заемодателят да се задължи да ги върне в уговорените срок и условия,
предаване на заетата сума, доколкото договорът е реален, както и настъпил
падеж. В тежест на ищеца е да установи основание и размер на всяка от
претендираните суми, както и настъпил падеж. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение или
наличие на обстоятелства, които го освобождават от задължението за
изпълнение.
Страните не спорят, че са обвързани в облигационна връзка, въз основа
3
на сключения между тях договор за заем, по силата на който, ищецът е предал
на ответника, сумата от 15000 евро. Съдът приема изготвената от ответника
ръкописна справка, като извършено от страната извънсъдебно признание на
неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, които съобразява при
спазване изискванията на чл.175 ГПК, а именно, че ответникът е изплатил на
ищеца сумата от общо 14497,31 евро.
Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е
извършил плащания извън тези, които са отбелязани в ръкописната справка.
При тези данни, от предоставената в заем сума в размер на 15000 евро,
неплатена е останала сумата в размер на 502,69 евро, като срокът за
доброволно изпълнение, определен с връчената на ответника, нотариална
покана, е изтекъл преди датата на подаване на исковата молба в съда.
Неоснователно е възражението на ответника, че предоставената в заем
сума е върната на заемодателя в пълен размер, единствено поради факта, че
на 21.03.2023 г. ищецът е подписал договора на ответника с текст, че същият
му е предал последната вноска от дължимата сума. В тежест на ответника е да
представи доказателство, че предоставената в заем сума е изплатена изцяло.
По делото не се установява заемателят да е изисквал съставянето на писмени
документи за всяка от заплатените суми. Нещо повече, същият сам е вписвал
размера на всяка от вноските, като ищецът му се е доверил изцяло, че
извършените записи отговарят на действително заплатените суми. Следва да
се посочи, че изплатените суми представляват погасяване само на главница,
като заемодателят не претендира договорното възнаграждение по чл.4 или
неустойка по чл.12 от договора. Ответникът представя доказателство, че
предоставените му в заем 15000 евро е погасил 14497,31 евро, поради което
на доплащане подлежи сумата от 502,69 евро.
При горните доводи, предявеният главен иск се явява доказан по
основание и размер, поради което същият следва да бъде уважен изцяло. С
оглед установената основателност на главния иск, основателен се явява и
акцесорният иск за заплащане на лихва за забава. След извършено изчисление
на осн. чл.162 ГПК, съдът намира, че искът се явява доказан и по размер,
поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените делото разноски в
размер общо на 855 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. Д., с адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: ********, следните суми: 938,79 лева /левова
равностойност на 480 евро/ - дължим остатък от главница по договор за
паричен заем, сключен между ищеца и ответника на 14.03.2019 г., както
4
сумата от 24,98 лева – лихва за забава върху главното задължение, начислена
за периода от 16.05.2023 г. до 02.08.2023 г.
ОСЪЖДА Р. Д. Д., с адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: ********, сторените разноски по делото в общ размер на
855 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред В.
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5