№ 170
гр. Враца, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20231420102716 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Й. И. К., ЕГН **********,
чрез адв. Л. В., против „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК ********* с която е
предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника от следните суми: 510 лева – главница, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 153 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.03.2006 г. до 16.11.2006 г.,
сумата от 332,71 лева – лихва за забава за периода от 14.04.2006 г. до 26.04.2011 г.,
както и сумата от 25 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение,
съставляващи вземания по изпълнителен лист от 21.07.2011 г., издаден по ч. гр. д. №
2371/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано
изп. д. № 516/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, поради изтекла погасителна
давност. Претендира сторените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че с влязла в законна сила Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 2371/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца
ищецът е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД процесните
суми, за което на 21.07.2011 г. е издаден изпълнителен лист. Сочи, че въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп. д. № 1410/2011 г. по описа на ЧСИ Валери
Йотов. Твърди, че по това изп. дело ЧСИ насрочил опис на движими вещи и наложил
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „********“. Сочи, че с молба вх. №
2764/10.08.2015 г. ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД
поискало да бъде конституирано като взискател по делото като частен правоприемник
1
по силата на договор за цесия.
След отнемане на правата на ЧСИ Йотов делото е предадена на ЧСИ Цветозар
Найденов, където е преобразувано под № 4339/2020 г. и на 13.10.2020 г. е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е отбелязано, че последното изпълнително
действие е извършено на 10.08.2015 г.
Сочи, че на 17.03.2023 г. е образувано ново изп. д. № 516/2023 г. по описа на
ЧСИ Иванка Цонкова. Счита, че за периода от образуване на изп. д. № 1410/2011 г. по
описа на ЧСИ Йотов – 24.11.2011 г. до 26.06.2015 г. – датата на постановяване на ТР №
2/26.06.2015 г., давността е спряла да тече и нова давност е започнала да тече от
постановяването на посоченото ТР. Заявява, че след депозиране на молбата за
конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД като взискател на 10.08.2015
г. други принудителни действия не са предприемани. Сочи още, че давността не е
текла за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. – за 68 дни на основание ЗМДВИП.
Счита, че 5-годишната давност е изтекла на 24.10.2020 г., а изп. д. № 516/2023 г. по
описа на ЧСИ Иванка Цонкова е образувано, след като вземанията вече са били
погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД, чрез юрисконсулт т.х., с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Заявява, че на 02.07.2006 г. между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД бил сключен договор за кредит № CREX-01114447, като поради
неизпълнение от страна на ищеца бил издаден процесният изпълнителен лист, въз
основа на който на 25.11.2011 г. било образувано изп. д. № 1410/2011 г. по описа на
ЧСИ Йотов. Сочи, че с молбата за образуване взискателят е възложил на ЧСИ
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, което е действие, прекъсващо давността.
След това на 20.03.2012 г. е насрочен опис, а на 28.05.2012 г. е изпратено
запорно съобщение. На 10.08.2015 г. е депозирана молба за конституиране на нов
взискател, което е действие, прекъсващо давността, като с молбата са възложени на
ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На 13.07.2018 г. е депозирана молба за справка
БНБ. На 03.09.2020 г. е депозирана молба за насрочване на опис, а на 27.10.2020 г. е
изходирано съобщение до длъжника и запорно съобщение до работодателя му.
Сочи, че след прекратяване на изп. д. № 4339/2020 г. по описа на ЧСИ
Найденов, изпълнителният лист е изтеглен и на 27.03.2023 г. е образувано изп. д. №
516/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, като отново на ЧСИ са възложени
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни
изпълнителни действия.
Ответното дружество счита, че редовно са били предприемани действия,
прекъсващи погасителната давност на вземането и към датата на депозиране на
исковата молба давността не е изтекла. Излага подробни правни съображения. Иска се
2
постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
Видно от изпълнителен лист от 21.07.2011 г., издаден по гр. д. № 2371/2011 г.
по описа на РС – гр. Враца, ищецът Й. К. е осъден да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД главница в размер на 510 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.05.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 153
лева – възнаградителна лихва за периода от 15.03.2006 г. до 16.11.2006 г., сумата от
332,71 лева – мораторна лихва за периода от 14.04.2006 г. до 26.04.2011 г., както и
сумата от 25 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение №
1558/18.05.2011 г. по ч. гр. д. № 2371/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, като от
архивираното дело се пазят единствено заповедта за изпълнение и разпореждането за
издаване на изпълнителен лист от 19.07.2011 г., в което е посочено, че заповедта
следва да се счита връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 30.05.2011 г.
Няма спор между страните, че въз основа на посочения изпълнителен лист е
било образувано изп. д. № 1410/2011 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов с взискател
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. В молбата за образуване на изп. д. №
1410/2011 г. взискателят е възложил на ЧСИ Йотов правомощията по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, като на 15.06.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
Не се спори, че вземанията по изпълнителния лист са цедирани в полза на
ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, което се установява и от
представения от ответника Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.05.2015 г. и извлечение от Приложение № 1 към него. Видно от известие за
доставяне от 06.07.2015 г., ответникът е изпратил до ищеца уведомление за
извършената цесия, като пратката се е върнала с отбелязване „непотърсена“. С молба
от 10.08.2015 г., „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД поискало да бъде
конституирано като взискател и също е възложил на ЧСИ Йотов правомощията по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ.
Страните също така не спорят, че след отнемане правата на ЧСИ Йотов, изп. д.
№ 1410/2011 г. е прието от ЧСИ Цветозар Найденов и е продължило под № 4339/2020
г. На гърба на изпълнителния лист ЧСИ Найденов е вписал, че изп. д. № 4339/2020 г. е
прекратено на 13.10.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното
изпълнително действие е извършено на 10.08.2015 г.
Не е спорно между страните, че въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 516/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова с район на действие
3
Окръжен съд – Враца, по което ответникът е взискател, а ищецът – длъжник.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми:
510 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011 г.
до окончателното й изплащане, сумата от 153 лева – възнаградителна лихва за периода
от 15.03.2006 г. до 16.11.2006 г., сумата от 332,71 лева – лихва за забава за периода от
14.04.2006 г. до 26.04.2011 г., както и сумата от 25 лева – държавна такса и 100 лева –
адвокатско възнаграждение, съставляващи вземания по изпълнителен лист от
21.07.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 2371/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца,
въз основа на който е образувано изп. д. № 516/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка
Цонкова, поради изтекла погасителна давност. Претендира сторените в производството
разноски.
С оглед твърденията на ищеца, искът е допустим. Предпоставка за допустимост
на този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга
по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение
представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК, настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист от
21.07.2011 г. След като са наведени твърдения, че са налице последващи устните
състезания фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на
принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с
правно основание чл. 439 ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са
те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на
предявения иск, а не за неговата допустимост.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми,
ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника
е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право,
както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на
срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице
основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на
предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на
вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който
период не е бил спиран или прекъсван.
Следователно в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, обуславящи
4
съществуването и дължимостта на отричаното от ищеца вземане, а именно
възраженията си за прекъсване на погасителната давност – че след началния момент на
погасителната давност са настъпили обстоятелства или са предприети действия,
прекъсващи давността, като установи кога са настъпили тези обстоятелства и за какъв
период от време давността е била спряна.
Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение. В този
смисъл са например Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV
г.о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т.о.,
Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение, срокът на
новата давност е всякога пет години. В случая обаче предвид изминалия дълъг период
от време от образуване на ч. гр. д. № 2371/2011 г., същото е унищожено, като се пазят
единствено заповедта за изпълнение от 18.05.2011 г. и разпореждането за издаване на
изпълнителен лист от 19.07.2011 г., в което съдията-докладчилк е констатирал, че
заповедта следва да се счита връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на
30.05.2011 г. и след изтичане на двуседмичния срок за депозиране на възражение
същата е влязла в законна сила, а именно – на 14.06.2011 г., от която дата е започнала
да тече 5 годишна погасителна давност за вземанията.
Между страните не е налице спор, че на 25.11.2011 г. е образувано изп. д. №
1410/2011 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният
процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, изпълнителни дела,
давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Предвид гореизложеното, доколкото изп. д. № 1410/2011 г. по описа на ЧСИ
Валери Йотов е било образувано преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, то следва да се приеме, че давността
за вземането не е текла до 26.06.2015 г. В случая давността е започнала да тече от тази
дата – 26.06.2015 г., като доколкото ответникът не е доказал да е прекъснал давността с
предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането в петгодишния
период след 26.06.2015 г., то същата би изтекла на 26.06.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020
5
г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. Съгласно § 13 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.),
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е
възобновено на 21.05.2020 г.
Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, и съответно е изтекъл на
02.09.2020 г.
От 26.06.2015 г. до 02.09.2020 г. е изтекъл периодът на общата погасителна
давност /5 години/, в което време по делото липсват доказателства да са били
реализирани изпълнителни действия, водещи до прекъсване течението на давността.
Както към датата на образуване на изп. д. № 516/2023 г. по описа на ЧСИ Цонкова,
така и исковата молба е депозирана след неговото изтичане – на 23.10.2023 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед правната квалификация на предявения иск съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора. Предвид характеристиките на иска
по чл. 439 ГПК и подлежащите на установяване в хода на съдебното дирене
правнорелевантни факти, именно на ответника е принадлежало процесуалното
задължение /доказателствената тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване,
както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, настъпването на обстоятелства,
обусловили прекъсването на погасителната давност за вземанията, предмет на
принудителното изпълнение.
В тази връзка от негова страна не са направени доказателствени искания, както
с отговора на исковата молба, така и в проведеното единствено открито съдебно
заседание по делото, като не са представени и доказателства. Следователно в
настоящия казус ответникът не доказа по безспорен, несъмнен начин, че са били
поискани и извършени по изпълнителното дело действия, водещи до прекъсването на
погасителния давностен срок.
Не бе уважено искането на ответника за служебно изискване на
изпълнителните дела, тъй като съдът няма задължение служебно да изисква
доказателства в полза на едната или другата страна. Ответникът е страна по
изпълнителните дела и следва да положи необходимите усилия за снабдяване с копие
от същите, в случай че желае да бъда приети като доказателство по делото, в т. ч. да
6
заплати необходимите за това разноски на съдебния изпълнител. В определението по
чл. 140 ГПК му е указано, че в противен случай съдът ще се произнесе само въз основа
на представените по делото от страните доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че служебното изискване на доказателства,
макар и по искане на страна, е в противоречие с принципите за състезателност и
равенство в процеса. Снабдяването с дадено доказателство, макар и намиращо се на
територията на друг град, и представянето му по делото е процесуално задължение на
всяка страна, съответстващо на разпределената й от съда доказателствена тежест.
Самата страна следва да положи нужните усилия, за да се снабди с нужните й за
доказване на претенцията, респ. възраженията й документи срещу заплащане на
съответните такси, преснимането им, заверяването им за вярност, след което да ги
представи на съда. Служебното начало не вменява задължение на съда да събира и
изисква доказателства в полза на едната или другата страна. Такова задължение би
имал съдът в случаите, в които страната е в невъзможност да се снабди със съответното
доказателство по независещи от нея причини. Гражданският исков процес е
състезателно производство /арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който предписва, че страните
посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях/,
в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест чл. 154, ал. 1 ГПК,
страните навеждат факти и ангажират доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се
установят в гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да
ги подведе под приложимата правна норма, като уважи или отхвърли предявения иск.
По делото не бяха представени копия от изпълнителните дела, нито каквито и
да било доказателства в подкрепа на изложените в отговора на исковата молба доводи
и възражения, поради което същите следва да се приемат за неоснователни.
Поради тези правни съображения, при съобразяване със законоустановените
правила за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав
приема, че на 02.09.2020 г. вземането е погасено поради изтичане на 5-годишна
давност. Не се събраха доказателства процесното вземане или част от него да е
погасено, липсват данни за извършени доброволни плащания или принудително
осребрено имущество на ищеца в рамките на образуваното срещу него изпълнително
производство. Искът следва да бъде уважен като основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца, които
претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 54/, както следва: държавна такса в
размер на 50 лева /51 лева с банковата комисиона/ и адвокатско възнаграждение в
размер на 650 лева.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 21.10.2023 г.
7
/л. 10/, между ищеца и адв. Л. В. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
650 лева, която сума е платена в брой, за което договорът служи като разписка.
Ответното дружество е заявило възражение за прекомерност на платения от
ищеца адвокатски хонорар, което е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
може да намали платеното от страна адвокатско възнаграждение, ако то е прекомерно
с оглед действителната правна и фактическа стойност на делото. Настоящото
производство не се характеризира с фактическа и/или с правна сложност, проведено е
едно съдебно заседание, не са събирани доказателства извън писмените такива. С оглед
изложеното, е налице основание за намаляване на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищеца.
В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение е 412,07 лева
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ. Предвид липсата на каквато и да била правна и
фактическа сложност на делото, необосновано е същото да бъде завишено до 650 лева.
Същото следва да бъде намалено до 415 лева.
Останалите претендирани разноски в размер на 1 лев – банкова такса не следва
да се присъждат, тъй като същите не са съдебно-деловодни разноски по смисъла на чл.
78 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да заплати на
ищеца сторените разноски в общ размер на общо 465 лева – държавна такса и
адвокатски хонорар.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Й. И. К.,
ЕГН **********, с адрес: *********, НЕ ДЪЛЖИ на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес парк „Люлин 6“, ет. 2, поради изтекла погасителна
давност следните суми: 510 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 153 лева –
възнаградителна лихва за периода от 15.03.2006 г. до 16.11.2006 г., сумата от 332,71
лева – лихва за забава за периода от 14.04.2006 г. до 26.04.2011 г., както и сумата от 25
лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение, съставляващи
вземания по изпълнителен лист от 21.07.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 2371/2011 г. по
описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 516/2023
г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
8
Владигеров“ № 21, Бизнес парк „Люлин 6“, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. К., ЕГН
**********, с адрес: *********, сумата от 465 лева /четиристотин шестдесет и пет
лева/ - разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9