Р Е Ш Е Н И Е
№...
15.01.2021г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 11.01.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар ..., като разгледа
докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №2132 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Исковете
са предявени от “ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ” ЕООД гр.Варна срещу
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф.д-р Стоян
Киркович“ АД гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, между страните са
действали договори за абонаментно и сервизно обслужване, по силата на които
ответникът е възложител, а ищецът е изпълнител. В изпълнение на съответните
договори ищецът е доставял на ответника материали и извършвал услуги по
абонаментно сервизно обслужване, във връзка с които ищецът е издавал на
ответника фактури. Издадени са фактури, както следва: фактура
№31714/26.04.2018г. с остатък за плащане 20,00лв.; фактура №32348/13.07.2018г.
на стойност 118,56лв.; фактура №32357/16.07.2018г. на стойност 76,00лв.;
фактура №33652/16.01.2019г. на стойност 113,62лв.; фактура №33726/25.01.2019г.
на стойност 24,00лв.; фактура №33836/07.02.2019г. на стойност 110,16лв.;
фактура №34132/20.03.2019г. на стойност 1456,50лв.; фактура №34388/09.05.2019г.
на стойност 485,50лв.; фактура №34389/09.05.2019г. на стойност 485,50лв.;
фактура №34863/02.08.2019г. на стойност 1414,68лв.; фактура №34902/09.08.2019г.
на стойност 20,00лв.; фактура №34991/30.08.2019г. на стойност 515,94лв.;
фактура №35110/01.10.2019г. на стойност 515,94лв.
Ищецът
правил многократно опити за уреждане на отношенията му с ответника във
връзка с плащането на фактурите, но плащане не постъпило. За така дължимите
суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда, по
което било образувано ч.гр.дело №484/2020г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът
издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, но длъжникът подал
възражение в срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия
установителен иск.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от общо 5356,40лв. - главница, представляваща задължение по фактури,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор
изразява становище, че предявените искове са неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени. Твърди, че фактурите не били подписани от негов представител и
съответните стоки и услуги не били получени от него. Възразява срещу
претендирания размер на разноските за адвокатското възнаграждение, като твърди,
че същото е прекомерно и не е изчислено съобразно нормативната уредба. Не
възразява срещу направените доказателствени искания от ищеца, не прави
доказателствени искания.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена
следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.484/2020г.
по описа на РС-Стара Загора е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 5356,40лв.
- главница, представляваща задължение по фактури, както следва: Фактура №31714/26.04.2018г.; Фактура
№32348/13.07.2018г.; Фактура №32357/16.07.2018г.; Фактура №33652/16.01.2019г.;
Фактура №33726/25.01.2019г.; Фактура №33836/07.02.2019г.; Фактура
№34132/20.03.2019г.; Фактура №34388/09.05.2019г.; Фактура №34863/02.08.2019г.;
Фактура №34902/09.08.2019г.; Фактура №34991/30.08.2019г.; Фактура
№35110/01.10.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал
Заповед за изпълнение №158/04.02.2020г., с която е уважил заявлението на ищеца.
Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради
което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен
иск.
От приетите като писмени доказателства по делото фактура №31714/26.04.2018г.; фактура
№32348/13.07.2018г.; фактура №32357/16.07.2018г.; фактура №33652/16.01.2019г.;
фактура №33726/25.01.2019г.; фактура №33836/07.02.2019г.; фактура
№34132/20.03.2019г.; фактура №34388/09.05.2019г.; фактура №34389/09.05.2019г.;
фактура №34863/02.08.2019г.; фактура №34902/09.08.2019г.; фактура
№34991/30.08.2019г. с известие за доставяне; фактура №35110/01.10.2019г. с
известие за доставяне; Договор за предоставяне на услуги от 09.05.2019г.;
Спецификация; Анекс към Договор №201608080830 за абонаментно обслужване от
08.08.2017г.; Анекс към Договор №201608080830 за абонаментно обслужване от
08.02.2018г.; Анекс към Договор №201608080830 за абонаментно обслужване от
03.08.2018г.; Анекс към Договор №201608080830 за абонаментно обслужване от
08.12.2018г. се установява,
че страните са имали договорни отношения за абонаментно и сервизно
обслужване, по силата на които ответникът е възложител, а ищецът е изпълнител.
Това обстоятелство бе потвърдено и от разпитания по делото свидетел – Н.В.М..
От показанията на същия се установява, че в изпълнение на договора между
страните, от страна на ищеца са доставят резервни части и консумативи, извършва
се ремонт на медицинско оборудване. При всяко посещение на сервизен техник се
подписва сервизен протокол, в който се отразява извършената работа.
Впоследствие въз основа на така подписания от страните сервизен протокол се
издава фактура за стойността на услугата.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетеля като логични и непротиворечиви на приетите по делото
писмени доказателства.
Във връзка с възраженията на
ответника ищецът представи и съдът прие като писмени доказателства копия на: Приемо-предавателен протокол от
27.04.2018г., Приемо-предавателен протокол от 16.07.2018г., Приемо-предавателен
протокол от 16.07.2018г., Приемо-предавателен протокол от 16.01.2019г.,
Приемо-предавателен протокол от 25.01.2019г., Приемо-предавателен протокол от
04.02.2019г., Протокол за сервизно обслужване от 14.11.2018г., Протокол за
сервизно обслужване от 14.12.2018г., Протокол за сервизно обслужване от
20.12.2018г., Протокол за сервизно обслужване на микроскоп очна операционна,
Протокол за сервизно обслужване от 24.01.2019г., Протокол за сервизно обслужване
от 28.01.2019г., Протокол за сервизно обслужване от 27.06.2019г., Протокол за
сервизно обслужване от 15.07.2019г., от които се установяват дейностите, извършени от страна
на ищеца в изпълнение на договора му с ответника, за заплащане на които са издадени
процесните фактури. Протоколите са подписани от представител на ответника,
който е приел извършените дейности и доставените консумативи.
В хода на делото е извършено плащане на процесната сума
от страна на ответника, за което бяха представени и приети като писмени
доказателства копия на: Платежно нареждане от 29.12.2020г. за сумата от
5356,40лв. за главница и Платежно нареждане от 29.12.2020г. за сумата от
492,53лв. за законна лихва. Това обстоятелство бе потвърдено и от заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Видно от
заключението процесните фактури са били надлежно осчетоводени в счетоводствата
и на двете страни. На 29.12.2020г. е извършено плащане на сумата по фактурите,
както и на законната лихва, поради което към датата на заключението
задължението е погасено.
От така изложените фактически обстоятелства съдът намира
от правна страна следното: Страните по делото са търговци и предмет на делото е
търговска сделка, за която не се изисква форма за действителност. Фактурите,
издадени във връзка със сключената сделка представляват вторично доказателство,
доколкото съдържат елементи от сделката – предмет, единични цени, крайна цена,
подписи на страните. Ответникът е осчетоводил процесните фактури и е извършил
плащане по тях, което представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Поради
тази причина съдът намира, че действително между страните са налице договорни
отношения, в изпълнение на които ищецът е извършил услуги на ответника и е
издал процесните фактури за стойността на тези услуги. Услугите са получени и
одобрени от ответника, а фактурите са надлежно осчетоводени от него. С тези си
действия ответникът се е задължил да заплати стойността на услугите, което не е
направил в срок. Към момента на приключване на съдебното дирене обаче сумата по
фактурите е била заплатена от ответника.
Това обстоятелство следва да се вземе предвид от съда при
постановяване на решение на основание чл.235, ал.3 ГПК и исковете следва да
бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
По претенцията за разноски съдът
намира, че действително ответникът с поведението си е станал причина за водене
на делото. Същият е изпаднал в забава, което е накарало ищеца да предяви
претенцията си по реда на заповедното производство по чл.410 ГПК. Плащането на
дължимите суми е станало на 29.12.2020г., непосредствено преди откритото
съдебно заседание. Ищецът е представил списък на разноските, съгласно който е
направил разноски за държавна такса в размер на 107,13лв., за възнаграждение за
вещо лице в размер на 250,00лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00лв.,
съответно 840,00лв. с ДДС. Представен е и договор за правна защита и
съдействие, фактура и платежно нареждане за заплатеното адвокатско
възнаграждение. По отношение на адвокатското възнаграждение от страна на
ответника е направено възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за общия размер на исковете
възлиза на 597,82лв. без ДДС съгласно чл.7, ал.2 т.3 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно. Макар общия размер на претендираната сума по
делото да предполага по-нисък минимален размер на адвокатско възнаграждение, то
се касае за 13 отделни вземания, всяко от които следва да бъде доказано. По
делото са проведени две открити съдебни заседания, направени са редица
доказателствени искания и възражения, поради което съдът намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно с оглед действителната правна
и фактическа сложност на делото. Претендираните разноски следва да бъдат
присъдени в пълен размер.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва
да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство
разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №158/04.02.2020г. Ответникът е направил искане за намаляване размера на заплатеното от ищеца
адвокатското възнаграждение в заповедното производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът счита за основателно. Подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не разкрива някаква фактическа и правна
сложност, като дори в заявлението не е направено разграничение между отделните
правоотношения между страните и не са формулирани отделни претенции с
оглед на тях. Поради това следва на
заявителя да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 107,13лв., и
адвокатско възнаграждение съобразно мининума по чл.7, ал.2, т.3 във връзка с
ал.7 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер на 358,69лв. с ДДС.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ЕЛПАК ТЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Д–р Иван Богоров” №12, ет.2,
представлявано от Пламен Антонов Калайджиев срещу „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Стара Загора,
ул.”Ген.Столетов” №2, представлявано от Йовчо Петков Йовчев – изпълнителен
директор иск за признаване за установено, че „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД, ЕИК ********* дължи на „ЕЛПАК ТЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 5356,40лв.
- главница, представляваща задължение по фактури, както следва: Фактура №31714/26.04.2018г.; Фактура
№32348/13.07.2018г.; Фактура №32357/16.07.2018г.; Фактура №33652/16.01.2019г.;
Фактура №33726/25.01.2019г.; Фактура №33836/07.02.2019г.; Фактура
№34132/20.03.2019г.; Фактура №34388/09.05.2019г.; Фактура №34863/02.08.2019г.;
Фактура №34902/09.08.2019г.; Фактура №34991/30.08.2019г.; Фактура
№35110/01.10.2019г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата, за което задължение е издадена Заповед за
изпълнение №158/04.02.2020г. по ч.гр.д.484/2020г. по описа на РС-Стара Загора,
като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Ген.Столетов” №2, представлявано от Йовчо
Петков Йовчев – изпълнителен директор да заплати на „ЕЛПАК ТЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.”Д–р
Иван Богоров” №12, ет.2, представлявано от Пламен Антонов Калайджиев, направените разноски по делото
в размер на общо 1197,13лв. (хиляда
сто деветдесет и седем лева и 13 стотинки) за платена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Ген.Столетов” №2, представлявано от Йовчо
Петков Йовчев – изпълнителен директор да заплати на „ЕЛПАК ТЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.”Д–р
Иван Богоров” №12, ет.2, представлявано от Пламен Антонов Калайджиев, направените разноски по заповедното
производство за държавна такса в размер на 107,13лв.
(сто и седем лева и 13 стотинки), и адвокатско възнаграждение в размер на 358,69лв. (триста петдесет и осем лева
и 69 стотинки) с ДДС, които суми са присъдени и включени в Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №158/04.02.2020г. по ч.гр.д.484/2020г. по описа на
РС-Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: