№ 165
гр. Ловеч , 15.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500084 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 278/ 05.02.2021 година (клеймо от 04.12.2021 г.)
от „ЮРОБАНК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Даниел Христов Е., адвокат в
Адвокатско съдружие „Димитров и съдружници“, съдебен адрес: град София, ул. „Св.
св. Кирил и Методий“ № 84, ет.4, срещу Разпореждане № 18/ 19.01.2021г., постановено
по ч. гр. д. № 25/ 2021 година по описа на PC – Троян, с което е отхвърлено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на банката в частта за разноските,
представляващи адвокатско възнаграждение от 372.06 лева, като счита същото за
незаконосъобразно и неправилно, поради което моли да бъде отменен. Изтъква, че да
постанови обжалваното разпореждане, съдът е приел, че заявителят не е доказал
реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Посочва, че
претендираният със заявлението адвокатски хонорар действително е платен и
платежните нареждания са били приложени към заявление с вх. № 64/ 14.01.2021
година.
Сочи, че Разпореждане № 18/ 19.01.2021г. е неправилно и незаконосъобразно и
моли да бъде отменено в обжалваната част, като им бъдат присъдени направените
разноски, както и за настоящото производство. Приложени са платежно нареждане,
фактура и заявление.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
1
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „ЮРОБАНК“ АД, ЕИК ***,
град София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
длъжника Х. К. Л., ЕГН **********, от град Троян, у. „Ген. Карцов“ № 337, за вземане
в размер на 1 802.31 лева главница по договор за кредитна карта № МК115294/
11.10.2019 г.; 238.88 лева – лихва от 31.12.2019 година до 26.08.2020 година;
мораторна лихва от 38.46 лева за периода от 31.12.2019 г. до 12.03.2020 г.; мораторна
лихва от 35.45 лева за периода от 14.05.2020 г. до 11.01.2021 г.; такси по кредита в
размер на 82.06 лева за периода от 31.12.2019 г. до 11.01.2021г., разноски за връчване
на покана за доброволно изпълнение – 90 лева, законната лихва и съдебни разноски
45.74 лева държавна такса и 372.06 лева адвокатски хонорар с включен ДДС.
Посочено е, че вземането произтича от договор за кредитна карта № МК115294/
11.10.2019 г. с разрешен кредитен лимит от 1 800 лева. Твърди, че на 31.12.2019 година
кредитополучателят е преустановил плащането за дължимите по договора вноски за
главница и лихви и е изпаднал в забава.
Първоинстанционията съд е уважил заявлението по чл.410 от ГПК по отношение
на претендираните суми и разноските в размер на 45.74 лева, като е отхвърлил същото
относно претенцията за разноски в размер на 372.06 лева адв. възнаграждение.
Мотивирал се е, че не е доказано уговарянето на размера и реално плащане, предвид
липсата на документ удостоверяващ плащането по смисъла на ЗСч и ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК при уважаване на претенцията на
страната се присъждат заплатените за производството разноски. В т.1 на ТР № 6 от
6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната реално е
заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане. При
уговорка за плащане по банков път, задължително се представят доказателства за това,
а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В конкретния случай към заявлението не е приложен договор за правна помощ, в
който да е уговорен размерът на дължимото възнаграждение, както и начина му на
плащане. Приложени са пълномощни и преводно нареждане. Към въззивната жалба е
приложена фактура.
Настоящата инстанция счита, че предвид на това, че се касае до субект,
регистриран по ЗДДС е приложима разпоредбата на чл. 133, ал.1 от ЗДДС и за
установяване на извършеното плащане е следвало да бъде издадена фактура от
Адвокатското дружество с реквизитите по чл. 6, ал.3 от ЗСч.
2
В случая липсва уговорено възнаграждение и начин на плащане, а фактура не е
била представена пред първата инстанция, поради което при действието на т.11 от ТР
№ 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС не следва да обсъждат
приложените едва към частната жалба писмени доказателства.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС - Троян в атакуваната част е е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
При този изход разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 18/ 19.01.2021г., постановено по ч. гр. д. №
25/ 2021 година по описа на PC – Троян, с което е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на „ЮРОБАНК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, в частта за
разноските, представляващи адвокатско възнаграждение от 372.06 лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3