ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………
гр. София, 16.03.2021
г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VI въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Стоева въззивно наказателно частно дело №
910 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, във връзка с чл. 306, ал. 3 от НПК.
Постъпила
е частна жалба с вх. № 21006457/02.02.2021 г., подадена от частния тъжител в
първоинстанционното производство – П.Т.М., срещу Определение от 05.01.2021 г.,
постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК по НЧХД № 434 по описа за
2019 г. на СРС, НО, 116-ти състав, с което първоинстанционният съд е осъдил на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител да заплати на З.Б.М. и А.Т.Г.-М.,
поотделно на всеки, сумата в размер на 500,00 лева, представляваща заплатен
адвокатски за процесуално представителство по НЧХД № 434 по описа за 2019 г. на
СРС, НО, 116-ти състав.
В
жалбата се твърди, че с обжалваното определение производството по НЧХД № 434 по
описа за 2019 г. на СРС, НО, 116-ти състав е било прекратено. Поддържа се, че неправилно
в мотивите на определението съдът е посочил, че описаното в тъжбата не
съставлява престъпление. Моли се обжалваното определение да бъде отменено.
Постъпило
е възражение от насрещната страна - З.Б.М. и А.Т.Г.-М., чрез адв. Д., в което
се поддържа, че определението на СРС е правилно с оглед на обстоятелството, че
с разпореждането от 14.04.2020 г. делото е било прекратено, без съдът да се е
произнесъл по разноските, като впоследствие е бил сезиран с молба досежно
искането за присъждане на такива.
Съдът,
като обсъди направените оплаквания и доводи, както и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Производството
по НЧХД № 434 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 116-ти състав е образувано по
тъжба на П.Т.М. против З.Б.М. и А.Т.Г.-М..
С
разпореждане от 25.01.2019 г. съдията-докладчик е оставил без движение делото и
е дал указания на частния тъжител да преведе тъжбата в съответствие с
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. В изпълнение на указанията са депозирани две
молби - от 25.02.2019 и от 04.04.2019 г.
В
първоинстанционното производство З.Б.М. и А.Т.Г.-М. са били представлявани от
адв. М.А.Д., в полза на която са представени пълномощни. По делото са били
представени и два броя договори за правна защита и съдействие, сключени
поотделно между адвоката и З.Б.М. и А.Т.Г.-М.. И в двата договора е бил
уговорен за осъществената защита и процесуално представителство хонорар в
размер на 500,00 лева, платим в брой.
С
протоколно определение от 22.05.2019 г. на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 5 от НПК съдът е прекратил производството и е осъдил частния
тъжител да заплати на З.Б.М. и А.Т.Г.-М. сторените от същите разноски за
адвокатски хонорар. Посоченото определение е било отменено в цялост, вкл. и в
частта за разноските, с Решение № 139 от 17.02.2019 г., постановено по ВНЧД №
2976 по описа за 2019 г. на СГС, НО, XV-ти въззивен състав, а делото е било
върнато на СРС за по-нататъшно разглеждане.
С
разпореждане от 14.04.2020 г. първоинстанционният съд на основание чл. 247а,
ал. 2, т. 2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал.
1 от НПК е прекратил делото с мотивите, че в депозираната тъжба липсва описано
престъпление. Разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила.
С
молба от 29.10.2020 г. З.Б.М. и А.Т.Г.-М. са поискали издаването на
изпълнителен лист за адвокатско възнаграждение, платено по НЧХД № 434 по описа
за 2019 г. на СРС, НО, 116-ти състав. По направеното искане първоинстанционният
съд е постановил обжалваното определение.
С
оглед изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна.
В
жалбата е наведено възражение, че производството е неправилно прекратено.
Доводите на жалбоподателя в тази насока не следва да бъдат обсъждани от съда в
настоящото производство, тъй като разпореждането за прекратяване на
наказателното производство не е било обжалвано от тъжителя в законоустановения
срок и е влязло в сила.
Въззивният
съд намира обжалваното определение за правилно, тъй като съгласно чл. 190, ал.
1 от НПК, когато наказателното производство е прекратено по дела, образувани по
тъжба на пострадалия, разноските се възлагат на частния тъжител. След връщане
на делото на СРС съдът е прекратил производството с разпореждане от 14.04.2020
г., като не се е произнесъл по разноските. Това е било направено с обжалваното
определение, след като районният съд е бил сезиран с молбата от 29.10.2020 г. За
пълнота следва да се отбележи, че с оглед характера и съдържанието на молбата
може да се изведе, че съдът е бил сезиран чрез искането за издаване на
изпълнителен лист с искане за присъждане на разноски, въз основа на което да
бъде издаден изпълнителен лист.
По
делото са приложени два броя писмени договори за правна защита и съдействие –
единият, сключен между З.Б.М. и адв. Д., а другият - между А.Т.Г.-М. и адв. Д.,
за оказване на защита по НЧХД № 434 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 116-ти, при
договорено възнаграждение в размер на 500,00 лева във всеки. Видно от
съдържанието на договорите, хонорарите са били платени в брой. И двамата
подсъдими са били представлявани от адв. Д. на единственото открито съдебно
заседание, проведено пред първоинстанционния съд – това на 22.05.2019 г., като
чрез пълномощника е била подадена и молбата от 29.10.2020 г. Предвид това,
следва да се приеме, че посоченият разход е бил уговорен и сторен на посоченото
основание и в претендирания размер.
По
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното определение
е правилно и не са налице основания за отмяната му.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 05.01.2021 г., постановено по НЧХД № 434 по описа за 2019 г. на
СРС, НО, 116-ти състав.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.