Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Кюстендил, наказателно отделение, десети състав в публично заседание на двадесет и седми септември в две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов
при секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдия Деянов НАХД № 908 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.К.И. - Б., ЕГН – ********** с адрес *** , чрез адвокат В.Д. *** тел. *******, против ЕФ серия К № 2021695 на ОД-МВР гр. Кюстендил., с които на основание: чл. 189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400/четиристотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска атакувания ЕФ серия К № 2021695 на ОД-МВР гр. Кюстендил, да бъде отменен поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.Не се явява и защитникът му адвокат Д..
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С изпращане на административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наложеното наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
На 12.03.2018 г. в 18.12 часа с помощта на автоматизирано техническо средство стационарна камера / SITRAFFIC LYNX ERS400/ за видеоконтрол бил изготвен клип копие от които е приложен към писмените доказателства по делото. От него се установява, че на същата дата и час лек автомобил „ Ауди А8 " с рег. № *** се е движел в посока село Багренци на път ІІ-62 км. 4+730 в посока към гр. Дупница. Твърди се, че на така индивидуализираното място от пътя при село Багренци е посочена като разрешена скорост тази за в рамките на населеното място до 50 км.ч. но е установена скорост на движение на автомобила 83 км/ч.
За така констатираното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е издаден ЕФ серия К № 2021695 на ОД-МВР гр. Кюстендил, с които на основание: чл.189 , ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400/четиристотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП .
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Действително жалбата навежда доводи съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. В конкретният случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана посредством издаването на НП въз основа на издаден АУАН след заснемане на нарушение с техническо средство, представляващо стационарна система за видеоконтрол. Същата е монтирана в района на бензиностанцията край село Багренци. Приложените в делото писмени доказателства сочат, потвърждават именно това. Публично известен факт е, че на територията на Община Кюстендил точно на това място се намира единствената стационарно разположена камера за осъществяване контрол на скоростта на МПС в региона. По време на измерване на скоростта от това стационарно АТСС служител не може да осъществява намеса и манипулация върху показателите му. Съобразно изискването на чл.7 от Наредба № 8121з - 532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е 24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, като пътният знак Е 24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. Но с изменението на ЗДвП влязло в сила преди извършване на това нарушение, с оглед превенцията и ефективност на мерките по преустановяването на движение на МПС със превишена скорост, поставянето на такъв знак не е задължително. За конкретният казус е характерно и това, че настройките за работа на камерата и обозначаването на извършваната проверка върху скоростта са направени много преди регистрирането на самото нарушение. Макар и лаконично изпълненото описание на административното нарушение, което се изчерпва с посочване на дата, час и място на извършване,/ твърди се село Багренци на ВП ІІ-62 км. 4+730 към гр.Дупница. В същото време следва да се отбележи, че при предявяването на издадения ЕФ серия К № 2021695 на ОД-МВР гр. Кюстендил, АНО не е изпълнил задължението си да събере доказателства относно истинския нарушител. /Такива липсват или АНО въпреки изричното разпореждане на съдът не е счел за необходимо да ги представи по делото. На лист № 7 от същото се сочи, че автомобилът е собственост на фирма „Веникс –БГ“ ЕООД с представител П. Х. Х., гр. ***, ул. „***“ ,бл. **. От изготвения и приложен по делото клип не може да се установи, кои е управлявал автомобилът защото на него се вижда само модела и регистрационният номер но не и водача/. Съществува и документ за връчване на атакувания ЕФ на Р. К.И. – Б. / виж. лист 11 по делото/ но и от него не става ясно защо и в какво качество последната го е получила. Същата не е ангажирана с нищо да посочи действителният нарушител ако няма данни за това кои е той.
ЕФ е връчен на жалбоподателя презюмирайки,че нарушителят е той очевидно преди АНО да е установил истинското виновно лице. Затова и жалбоподателя оспорва факта, че автомобилът е управляван именно от него като се позовава на поредица от процесуални нарушения от които най същественото е това, че автомобилът е фирмена собственост и ползвател е лицето *** ** къмто когото АНО е следвало да насочи действията си. Липсата на безспорни доказателства относно това, кои е управлявал автомобилът на посоченото в ЕФ, място и време води до липсата на обоснованост. Прави констатациите изложени в съдържанието му недоказани. Изложеното посочва, че АНО не е извършил и разследване по обстоятелствата относно извършеното нарушение и по несъмнен начин не е доказал извършителя на нарушението. От друга страна съдът счита, че са допуснати при реализиране на административно наказателната отговорност съществени процесуални нарушения, най същественото от които е на нарушителят да бъде посочено въз основа на какви доказателства се вменява виновно поведение. Право но и задължение на АНО е да представи безспорни доказателства относно твърдението си, че това е Б. и ,че на посочената дата и час именно тя е управлявала автомобила. В тази насока е и практиката, при спорни обстоятелства да се издава АУАН но не и ЕФ но неясно защо АНО не се е възползвал от това си право. В цялост безспорни доказателства относно виновно поведение от страна на Б. по делото не бяха представени. АНО е ангажирал само твърдения но не и доказателства. Това, води до извода, че атакуваното НП е издадено неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова.
Този извод следва от това, че се касае за специфични по своя характер нарушения, при които отговорността на лицето, което ги е извършило се ангажира по специалния ред, уреден в чл. 189, ал.4 от ЗДвП вр. чл. 39, ал.4 от ЗАНН, като изключение от общия. Законодателят е въвел презумпцията ,че собственикът на автомобила е и лицето което го управлява, като по изключение последният следва да докаже по несъмнен начин ако той самият не е извършил това, а нарушението е сторено от трето лице. Безспорно собственик на автомобила по представените от АНО доказателства е фирма „Веникс - БГ“ЕООД, а ползвател лицето *** но не и жалбоподателката.
Предвид изложеното оспореното НП съдът преценява като законосъобразно и като поради това неподлежащо на отмяна, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразeн атакувания от жалбоподателя Р.К.И. - Б., ЕГН – ********** ***, ЕФ серия К № 2021695 на ОД-МВР гр. Кюстендил, с който на основание: чл. 189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 400/четиристотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: