Решение по КНАХД №1547/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от зам.-кмет на Община Варна против Решение № 655/03.06.2025 г., постановено по АНД № 1533/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 18/20.01.2025 г., издадено от заместник-кмет на Община Варна, с което на Г. С., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 12, ал.1, т. 6 от Наредба за обществения ред на територията на община Варна /НОРТОВ/ и глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 4, ал.1, т. 13 от НОРТОВ.

В касационната жалба се твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наказателното постановление е издадено в законоустановения срок, от компетентен орган. Посочва се, че нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна и е индивидуализирано в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере наказанието и да организира защитата си. Излага се, че са посочени всички съставомерни признаци и всички относими към тях факти, включително и дата и място на нарушението. Касационният жалбоподател изтъква, че за нарушенията са наложени глоби в минималния законоустановен размер. Счита, че извършените нарушения не са маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърдено наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Д. жалбата се поддържа.

Ответник – Г. С. не е изразил становище по спора.

Контролираща страна – Окръжна прокуратура – Варна, счита жалбата за основателна, тъй като от установените факти се обосновава извод за извършено нарушение. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е редовна, подадена в срока по чл. 208 от АПК, от процесуално легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването на първоинстанционното решение и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред РС - Варна е било Наказателно постановление № 18/20.01.2025 г., издадено от заместник-кмет на Община Варна, с което на Г. С., е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 12, ал.1, т. 6 от НОРТОВ и глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 4, ал.1, т. 13 от НОРТОВ.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е установил от фактическа страна, че на 16.12.2024 г. около 23:30 ч. служители на ОДМВР – Варна по сигнал за нарушаване на нощната тишина от лица на беседка, посетили адрес, находящ се в [населено място], [жк], бл. 67. На място били посрещнати от лице от женски пол, живущо в блока, което подало сигнала. Лицето им посочило къде се намира беседката. При подхода си свидетеля Д. възприел, че в беседката се намирали лица, които си говорили, както и че на място в беседката имало бутилки от алкохол. Свидетелят Д. не е възприел някое от лицата да консумира алкохол. Свидетелката Т., която живеела в блока, потвърдила, че имало шум. След това свидетелят Д. съставил срещу Г. С. Акт за установяване на административно нарушение № 065831/16.12.2024 г. за това, че на 16.12.2024 г. около 23:30 ч. създава шум чрез говорене на висок тон и крясъци, смущава спокойствието на гражданите в жилищната сграда в интервала 22:00 ч. – 08:00 ч. и употребява алкохолни напитки на обществено място - междублоково пространство. Актът бил предявен и подписан от С., който посочил, че има възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, в което били възприети фактическите констатации и правните изводи от акта за нарушение на чл. чл. 12, ал.1, т. 6 и чл. 4, ал.1, т. 13 от НОРТОВ и на С. били наложени две административни наказания – две глоби в размер на 100 лева, на основание чл. 31, ал.1 от НОРТОВ.

От събраните доказателства съдът е приел, че свидетелите Д., Т. и М. не са възприели лично С. да говори на висок тон или да крещи, както и да употребява алкохол. Посочва се, че със свидетелските показания на свидетелите Д. и М. се установява само, че при пристигането на полицейските служители между лицата в беседката се е водел разговор и че в беседката е имало бутилки от алкохол.

От правна страна въз основа на установените факти районният съд е приел, че наказателното постановление е необосновано, тъй като в хода на административнонаказателното производство не са били събрани доказателства, които да обосновават обвиненията срещу С.. Районният съд също така е приел по отношение на обвинението за нарушение по чл. 12, ал.1, т.6 от НОРТОВ, че в АУАН и НП не са посочени гражданите, чието спокойствие се твърди, че е било нарушено, което пък от своя страна представлявало съществен реквизит от състава на нарушението, доколкото пряко определяло неговата съставомерност.

Настоящата съдебна инстанция прецени обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 4, ал.1, т. 13 НОРТОВ, на територията на община Варна се забранява употребата на алкохолни напитки, упойващи и/или наркотични вещества на обществени места; тротоари; паркове; междублокови пространства и/или на територията на учебните и детските заведения.

Съгласно чл. 12, ал.1, т.6 НОРТОВ, забранява се създаването на шум, нарушаващ общественият ред или смущаващ спокойствието на гражданите в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, публични места, паркове и градини в интервала от 14:00 ч. – 16:00 ч. и от 22:00 ч. – 08:00 ч., чрез други дейности, смущаващ спокойствието на гражданите.

От събраните доказателства по делото не е установено, че ответникът С. е извършил вменените му нарушения. Никой от свидетелите, включително и съставителя на АУАН, не е възприел С. да употребява алкохолни напитки в междублоковото пространство, да създава шум, нарушаващ обществения ред или смущаващ спокойствието. Обстоятелството, че около беседката е имало бутилки от алкохол, не установява че те са собственост на С., а още по-малко, че той е употребил алкохола, съдържащ се в тях. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило и неговата вина. Правилно районният съд е заключил, че в хода на административнонаказателното производство не са били установени несъмнено фактите на извършените нарушение и на самоличността на извършителя. Административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, поради което е било налице основанието за отмяна на наказателното постановление по чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН.

Неправилен е изводът на районния съд, че е било необходимо в АУАН и НП да бъдат посочени онези граждани, чието спокойствие се счита, че било нарушено относно вмененото нарушение на чл.12, ал.1 т.6 НОРТОВ. Действително посочването им би улеснило доказването на това обстоятелство, но установяването му може да бъде направено и по други начини, като например чрез разпит на лицата, чието спокойствие е било нарушено. Това не променя изложените мотиви за незаконосъобразност на НП.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 АПК искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 655/03.06.2025 г., постановено по АНД № 1533/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.