№ 1879
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110216467 по описа за 2024
година
РЕШЕНИЕ
№……..
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13-ти състав, в
открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесет и пета година,
в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Людмила Чандърова, като разгледа докладваното от съдията НАХД №
16467 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В. Н. Б. срещу Заповед за задържане на лице № 1266зз-189-
Екз. 1/13.11.2024 г., издадена от Ц. М. Л., инспектор при ГДБОП - МВР.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения
акт, издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което се иска
отмяната му.
В съдебно заседание и в представено писмено становище жалбоподателят, лично и
чрез своите процесуални представители, поддържа жалбата и моли съда да отмени заповедта
за задържането му като незаконосъобразна. Отправя се искане за присъждане на направените
по делото разноски.
В писмен отговор представителят на ответника твърди, че подадената жалба е
неоснователна и недоказана и моли заповедта за задържане на жалбоподателя да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
Със заповед № 1266зз-189-Екз. 1/13.11.2024 г. издадена от Ц. М. Л., инспектор при
ГДБОП – МВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в гр. Благоевград, на 13.11.2024 г. в
06:00 ч. В. Н. Б. е задържан за срок до 24 часа. В заповедта е посочено, че задържането му е
във връзка с разследване по досъдебно производство № 48/2023 г. по описа на ГДБОП –
МВР, пр. пр. № 844/2023 г. по описа на СГП, като същият е заподозрян за престъпления по
чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК – закана с убийство, чл. 142а, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК – противозаконно лишаване от свобода и чл. 142, ал. 1 от
НК - принуда. Заповедта за задържане е връчена на жалбоподателя, за което свидетелства
разписката към заповедта. Жалбоподателят бил освободен на същия ден – 13.11.2024 г., в
17:26 ч.
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК
от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на
индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в
установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по
издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона.
С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в
условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.
Оспорената заповед за задържане е издадена от инспектор Ц. М. Л., инспектор при
ГДБОП – МВР. Видно от удостоверение УРИ 1266р-35111/26.11.2024 г. на Директора на
ГДБОП – МВР, същият е компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр.
чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които трябва
да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи
задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73 ЗМВР, както и правото му - да обжалва пред съда законността на задържането; - на
адвокатска защита от момента на задържането; - на медицинска помощ; - на телефонно
обаждане, с което да съобщи за своето задържане; - да се свърже с консулските власти на
съответната държава, в случай че не е български гражданин; - да ползва преводач, в случай
че не разбира български език.
Изричното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР към момента на задържането в
заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането е
проявление на разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано
лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече
извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на
мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да
упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият
подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в
нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на
въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически
основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни
норми.
В Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ се
2
приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или
действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на
относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който
следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските
органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като
неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на
заповедта.
В Решение от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело
C/608/21 с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се
приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията
за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление,
включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени
или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане.
Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975
на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и
отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка
– докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства.
В случая в оспорената заповед като правно основание за задържането е посочена
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – данни, че лицето е извършило престъпление, а
като фактическо основание е посочено, че задържаният е заподозрян в извършването на
престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК – закана с
убийство,престъпление по чл. 142а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК – противозаконно
лишаване от свобода и престъпление и престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК – принуда. По
настоящото дело е приложен препис от досъдебно производство, образувано на основание
чл. 212, ал. 1 от НПК, в което се съдържат протоколи от процесуално-следствените действия,
извършени в хода на разследването, и които са довели до извод, че В. Б. е следвало да бъде
привлечен като обвиняем по делото, съответно задържан по реда на ЗМВР. Приложена е и
докладна записка, в която също са развити фактическите обстоятелства, обусловили
необходимостта от издаване на акта.
На следващо място, съдът констатира, че в заповедта са описани всички права на
задържаното лице, по чл. 72 и чл. 73 от ЗМВР и същият е бил уведомен за тях. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че административният акт е надлежно мотивиран,
спазени са административнопроизводствените правила по издаването му и не са налице
предпоставки за отмяната му на процесуално основание.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24
часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която
има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването
на такова. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния
извършител на престъпление, като предоставя възможност на полицейските органи да
извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване
на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност
на задържаното лице към извършването на престъпление
Действително за прилагането на тази принудителна административна мярка
законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, а още по-
малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Понятието
"данни" по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с "достатъчно данни" по смисъла
на чл. 212, ал. 1 НК, но все пак е необходимо наличието на данни, обосноваващи
предположението, че лицето, което се задържа, е извършител на престъпление, което не е
оборено към момента на взимане на ПАМ и именно това дава право на административния
орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Въпросът дали
задържаното лице е извършител на конкретното деяние и дали то е извършено от него
3
виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на наказателното
производство. Необходимо е данните, обосноваващи предположението, че има вероятност
лицето да е извършител на престъплението да са установени преди извършване на
задържането. Противното би породило риск от произвол при прилагането на мярката и
необосновано задържане на лица, което противоречи на целта. Установяването на данните е
в тежест на административния орган.
Съдът приема, че в настоящия случай се установи наличието на подобни данни, във
връзка с които на 01.03.2023 г. е било образувано досъдебно производство № 48/2023 г. по
описа на ГДБОП – МВР, пр. пр. № 844/2023 г. по описа на СГП за престъпление 214, ал. 2, т.
2 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 6 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство за
извършени множество процесуално-следствени действия, вкл. разпити на свидетели и
пострадал, обиск, съдебно-медицински експертизи, видео-технически експертизи и др. Въз
основа тях СГП е преценила, че са налице достатъчно доказателства за виновността на
задържания В. Б. в извършването на следните три престъпления: закана с убийство,
извършена в съучастие – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, противозаконно лишаване от свобода, извършено в съучастие – престъпление по чл.
142а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, принуда - престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК.
Поради това с постановление на СГП от 22.11.2024 г. В. Б. е бил привлечен като обвиняем за
горепосочените престъпления. С оглед на това според настоящата инстанция е приложен
правилно материалният закон.
Във всеки конкретен случай следва да се държи сметка и за целта на закона, за
конкретните фактически и правни действия, извършени от лицето и за степента на
обществената им опасност, в противен случай предоставените със ЗМВР правомощия на
полицейските органи биха се превърнали в произвол и злоупотреба с власт. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е
оправдано, като задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на
извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. По делото се установи, че след
задържането на жалбоподателя на 13.11.2024 г. с негово участие са извършени процесуални
действия – обиск, претърсване и изземване. Отделно от това, от задържането му нататък в
хода на разследването органите на досъдебното производство са продължили да събират
доказателства във връзка с извършените престъпления, за които е било повдигнато
обвинение на жалбоподателя. В това число е била издадена и приобщена по ДП справка за
съдимост, била е направена справка в Агенцията по вписванията (Имотен регистър) за
имущественото му състояние, била е направена справка в НАП относно трудовите му
правоотношения, По тези съображения съдът намира, че процесната ПАМ е съобразена с
целите на закона, като степента на засягане правата и законните интереси на жалбоподателя
съответства на посочения обществен интерес, поради което и е спазен принципът за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията.
В обобщение, доколкото не се установиха основанията по чл. 146 от АПК оспорвания
акт следва да бъде потвърден, а жалбата против него съответно отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода на делото и направеното искане в полза на административния орган
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от ЗПП.
Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Н. Б. срещу Заповед за задържане на лице № 1266зз-189-
Екз. 1/13.11.2024 г. на инспектор при ГДБОП - МВР.
ОСЪЖДА В. Н. Б. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, сумата
от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5