№ 466
гр. Ямбол, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Х.а Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х.а Иванова Гражданско дело №
20242330103907 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Р. М. Д. и
М. С. Д. против ЗК»Лев Инс»АД , с която се иска съдът да осъди ответника да
заплати на ищците сумата от 4500 лв., представляваща претърпени имуществени
вреди от настъпило на 17.03.2024 год. ПТП, причинено от виновен водач ,
застрахован по задължителна застраховка «ГО»при отвеника , ведно със законната
лихва от датат на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че 17.03.2024 год. е настъпило ПТП между
автомобил собственост на ищците и автомобил „Рено“, управляван от М. М., по
отношение на който имало сключен валиден договор по ЗЗ „ГО“ на МПС с ответното
дружество. За ПТП бил съставен КП, съгласно който шофьорът на автомобил „Рено“
не се съобразил с пътен знак Б- 2 и не пропуснал движещия се по път с предимство
автомобил на ищците – „Ауди“, като в следствие на удара по автомобила на ищците
били причинени материални щети, което го правело неизползваем /тотална щета. По
отношение на автомобилът „Ауди“ имало валидно сключена застраховка „Каско“ в ЗД
„Бул Инс“АД, като след завеждане на щетата при посоченото дружество, автомобилът
бил обявен за тотална щета, поради което се наложило да бъде прекратена и
регистрацията му. На 30.05.2024 год. застрахователят заплатил по банковата сметна на
ищеца Д. сумата от 9506 лв. – 70 % от стойността на застрахованото имущество, като
според този застраховател разликата от 30 % представлявала запазени части от МПС.
Т.к. ищците не били удовлетворени, като считат че пазарната цена на автомобила
значително надвишава застрахователната такава и нямало как да реализират 30 % от
запазените части, на 17.06.2024 год. отправили покана до ответника с искане да им
бъде изплатена разликата. С писмо от 02.08.2024 год. били уведомени, че
обезщетението е определено правилно и изплатено в пълен размер, поради което
претендираната разлика не се дължи.
Ищците посочват, че са успели да продадат автомобила на вторични суровини за
1
сумата от 1000 лв. Т.к. считат, че средната пазарна цена на автомобила е 15 506 лв., и
след приспадане на изплатената и реализирана сума, дължим останал остатъка от 4500
лв., която претенция по смисъла на чл. 432 от КЗ насочват срещу ответното
застрахователно дружество.
Претендира се за уважаване на иска, присъждане на законна лихва от датата на
ИМ, както и разноски в производството.
В депозирания в срок отговор ответникът оспорва основателността на иска.
Оспорва описания от ищците механизъм на ПТП, както и твърдението за вина на
водача на л.а. „Рено“ застрахован при ответното дружество, вкл. наличието на
причинно – следствена връзка между ПТП и вредите, за което излага доводи, като
посочва, че счита, че процесното ПТП е случай деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Изрично заявява, че към момента на сблъсъка л.а. „Рено“ не е бил в движение, а в
спряно състояние. Посочва и, че автомобилът на ищците се е движел с изключително
висока скорост, надхвърляща 50 км/ч. Счита също и, че водачът на л.а. „Ауди“ има
вина за настъпване на ПТП в размер на 50 % по изложени съображения. Изрично
оспорва съдържанието на приложения Протокол за ПТП.
По-нататък искът се оспорва по размер. Оспорва се стойността на причинените
вреди, като се посочва, че с полученото обезщетение по застраховка „Каско“ в размер
на 9506 лв. са заплатени всички имуществени вреди. След отчитане приноса на
двамата водачи, след приспадане на изплатеното обезщетение по „Каско“ и след
приспадане на получената сума при предаване на автомобила, исковата претенция
била покрита по размер. Оспорва се както посочената в ИМ пазарна стойност на
автомобила, така и , че е налице тотална щета. Освен това автомобилът не бил
предаден за скрап в цялост.
Иска се отхвърлянето на претенцията, както и присъждане на разноски.
В с.з. ищците чрез упълномощен адвокат поддържат претенцията.
Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен Протокол за ПТП от 17.03.2024 год., видно от който на
посочената дата е възникнало ПТП между л.а.Рено управляван от М. М. и л.а. Ауди А
4 , управляван от М. Д..В протокола е вписано, че л.а. Рено не съобразява поведението
си с пътен знак Б2 , не пропуска движещия се по път с предимство л.а. Ауди и
настъпва ПТП с материали щети. ПТП е посетено на място от органите на МВР, като
е съставен АУАН на водача на л.а. Рено.
От приетата по делото застрахователна претенция от 20.06.2024 год., Р. М. Д.,
М. С. Д. и Т. Р. Д., последната действаща лично и със съгласието на родителите си М.
С. Д. и Р. М. Д., се установява, че те са уведомили застрахователя „ЗК Лев Инс“ АД,
по полица ************ за настъпилото на 17.03.2024 год. ПТП, и са поискали
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди ,
изразяващи се в разликата между изплатеното по застраховка Каско обезщетение и
реално претърпените вреди.
С писмо от 02.08.2024 год. ответникът е отказал изплащане на обезщетение.
В подкрепа на твърденията си ищците са представили копие от Свидетелство за
регистрация на МПС , част 2 от 21.09.2021 год.; Удостоверение за техническа
изправност на МПС, както и Удостоверение от 08.04.2024 год., видно от което ППС С
2
рег. № ******* е с прекратена регистрация „Прекратяване а регистрация – тотална
щета“, на 03.04.2024 год.
На 30.05.2024 год. ЗД „Бул Инс“ е изплатило по сметка на Д. сумата от 9506 лв.
Представено е и Удостоверение от 03.12.2024 год. , издадено на осн. чл. 19,ал.1
от Наредба за излезлите от употреба МПС, издадено от „Автоморга Франц“ООД на Р.
Д., видно от което от предаване на процесния автомобил е реализирана сумата от 1000
лв. , като при предаването същият не е съдържал следните компоненти – акумулатор,
стъкла, гуми.
Към ОИМ ответникът е приложил документи находящи се в образувана от
застрахователя по застраховка „Каско“ – Бул Инс АД преписка по щета -
застрахователна полица, платежно нареждане, опис на щета, снимков материал.
По искане на ищеца по делото е изискана и приета пълната преписка по щета
образувана в застрахователното дружество БУЛ Инс АД под № *******.
Приети са и копие от АУАН № *******/17.03.2024 год. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление № *******/2024 год., съставено на М. М. М., в
качеството на водач на т.а. Рено Трафик, за нарушение на чл. 50,ал.1 от ЗДвП.
По делото е назначена и прието заключението на САТЕ и коригирана такава,
вещото лице по която посочва, че на база извършените специализирани справки и
приложени експертни корекции справедливата пазарна стойност на оценяваното ППС
към 17.03.2024 год. е в размер на 13 440 лв. Тази сума представлява действителната
стойност на автомобила, като съответства на цената, срещу която аналогично превозно
средство с еквивалентно качество може да бъде придобито на вторичния пазар вместо
оценяваното. Към момента на настъпване на ПТП , автомобил Ауди А4 има сключена
застраховка „Каско Избор“ с „Бул Инс“АД като избраната от собственика
застрахователна стойност е в размер на 14 000 лв.Действителната стойност на
автомобила , определена спрямо цената му в ново състояние от специализиран каталог
за оценка, към момента на сключване на застраховката е била 11 022 лв., а към датата
на ПТП – 10 012 лв. Ако се приеме действителна стойност по каталожен метод,
съществува вероятност тя да бъде значително по-ниска от средната пазарна стойност,
формирана на база реални сделки и оферти за аналогични превозни средства към
съответния период. Ориентировъчната стойност на запазените части от процесния
автомобил Ауди А4 е приблизително 4 860 лв., изчислена при условно допускане за
техническа изправност и остатъчен ресурс, без извършен непосредствен технически
преглед на МПС. В материалите по делото липсват обективни данни за реалното
техническо състояние, степента на износване и остатъчния ресурс на компонентите,
поради което и тази оценка е условна и базирана на допускания. Стойностите са
определени под средните пазарни за употребявани части с цел евентуално по-бърза
реализация при наличие на търсене и запазват теоретичния си характер. Реализацията
на автомобилни компоненти от физическо лице без съответния лиценз представлява
нерегламентирана и забранена дейност. Посочената дейност може да ес извършва
само от лица с необходимата регистрация или разрешение. Т.к. ищецът вече е предал
автомобила на лицензиран търговец за сумата от 1000 лв. , то автомобилът е бил
изкупен за части втора ръка.
Скоростта на автомобила Ауди преди ПТП и към момента на удара е била около
58 км/ч, а опасната зона около 35 м. Разстоянието от автомобила Ауди до мястото на
удара в момента на възприемане на опасността от водача е около 21 м. При скорост на
движение 50 км/ч, водачът а Ауди няма техническа възможност да предотврати ПТП-
3
товарен автомобил Рено Трафик попада в опасната му зона за спиране. Водачът на
Ауди би имал техническа възможност да предотврати ПТП само ако се е движел със
скорост 39 км/ч или по-ниска, при нормативно разрешена в участъка 50 км/ч. Вещото
лице посочва от експертна гледна точка и, че водачът не е бил длъжен да се движи със
скорост по-ниска от разрешената, при липса на обективни предпоставки за това.
Предните въздушни възглавници са проектирани да се задействат по време на челен
сблъсък при скорост между 16 и 30 км/ч. Анализът на деформациите на автомобил
Ауди сочи, че ударът е бил челен, т.е. автомобилът се е блъснал с предната си част в
дясната странична част на автомобил Рено Трафик.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение,породено от договора за застраховка „Гражданска отговорност“
между прекия причинител на вредата,респ.собственика на автомобила и
застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за отговорността на прекия
причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди-
следва да се установи следните факти :настъпило ПТП и неговия
механизъм,противоправно поведение на виновния водач,претърпените имуществени
вреди,наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП.
Съгласно изискванията на чл.498 КЗ ,установяващ абсолютна положителна
процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател,увреденото лице ,когато желае да получи
застрахователно обезщетение,следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователя не е платил в
срока по чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,пострадалия може да
предяви претенцията си пред съда.
В процесния случай видно от неоспорените писмени доказателства, ищците са
предявили извънсъдебно претенцията си пред застрахователя-ответник,като липсват
твърдения. респ. доказателства последният да е платил обезщетение,искът е допустим
и следва да се разгледа по същество.
Разгледан по същество ,искът е частично основателен, предвид следното:
В случая по делото не е спорно, че ищците са собственици на МПС – Ауди А4,
че същото е увредено по време на ПТП, настъпило на 17.03.2024 год., както и че по
време на ПТП участващия в същото автомобил Рено е имал сключена валидна
застраховка ГО с ответното застрахователно дружество. Всички останали факти са
спорни между страните.
Ищците претендират заплащане на част от претърпените според тях
имуществени вреди равняващи се на сумата от 4500 лв. /след приспадане на
изплатената сума по застраховка „Каско“ и сумата реализирана от продажба на
4
автомобила за скрап/.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за
застраховка Гражданска отговорност, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение.
В случая както се посочи , в приетата фактическа установеност наличието
на валидно наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "ГО" за процесния автомобил към датата на настъпване на ПТП не е
спорно, поради което застрахователят е материално- правно легитимирана страна по
прекия иск.
Според настоящия съдебен състав са осъществени законовите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника-застраховател. Доколкото не е налице влязла в
сила присъда, обвързваща гражданския съд в хипотезата на чл. 300 ГПК, настоящият
състав на съда дължи произнасяне по механизма на ПТП и определяне на лицето,
виновно причинило вредоносния резултат, тези въпроси са и спорни между страните,
вкл. налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат.Трайна и безпротиворечива е
съдебната практика, че всички тези елементи следва да бъдат доказани в настоящото
гражданско производство.
Относно механизма на настъпване на ПТП съдът съобрази не само представения
протокол за ПТП, но взе предвид и механизма на ПТП описан в приетите - АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, като следва да се посочи,
че санкционирания като виновен водач - М. М. М., управлявал застрахованото при
ответника-застраховател МПС, изрично е посочил в АУАН, че е запознат със
съдържанието на акта и, че няма възражения по него, т.е. самият участник в ПТП не е
възразил срещу механизма на настъпване на ПТП, както и относно неговото виновно
поведение за настъпване на процесното ПТП. Ето защо съдът приема, че пътното
произшествие е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача за
застрахования при ответника товарен автомобил, който на 17.03.2024 год. в 11.45 часа
в гр.Я., на кръстовището на ***** и *******, при управление на товарен автомобил
„Рено Трафик“ с рег. № *******, не спазва действието на пътен знак Б-2 , продължава
движението си в права посока, не пропуска движещия се по път с предимство лек
автомобил Ауди А 4 Авант, с рег.№ *******, в следствие на което лек автомобил Ауди
А 4 Авант се блъска в лявата странична част на товарен автомобил Рено Трафик - с
което виновно М. М. М. е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 ЗДвП /не пропуска
ППС движещи се по път с предимство на кръстовище/. Деянието на водача на товарен
автомобил „Рено Трафик“ е противоправно именно защото е извършено в
противоречие с изисквания на правилата уредени в чл.50, ал.1 ЗДвП. Съгласно чл. 45,
ал. 1 ЗЗД - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като в ал. 2 е уредена оборимата презумпция, че във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. В настоящия случай
презумпцията на ал. 2 не беше оборена
Установи се от доказателствата по делото, че е налице и причинно следствена
връзка между настъпването на ПТП и претърпените от ищците имуществени
вреди.Безспорно се установи, че в следствие на ПТП собственото на ищците МПС ,
предвид настъпилата тотална щета е било с прекратена регистрация. При настъпване
на покрит от застрахователя риск /събитие/ за застрахователя възниква задължение да
5
заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, като обезщетението не може да
надхвърля действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество.
При тези съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение следва да се определи при условията на „тотална щета "
по см. на чл. 390, ал. 2 КЗ. Като действителна стойност на увредения автомобил следва
да бъде възприета установената от експерта действителна стойност на МПС по
пазарна цена към момента на застрахователното събитие – 13 440 лв. От същата
следва да се приспадне заплатената по застраховка „Каско“ сума – 9506 лв., както и
стойността за която ищците са продали автомобила за скрап по надлежния ред на
лицензирано за съответната дейност дружество – 1000 лв. , или общата сума от 10 506
лв., съставлява имуществена облага за ищците, за да не се допусне неоснователно
обогатяване на увредения - арг. чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Реализирането на доходи от запазени
авточасти в конкретния случай се явява единствено предположение, а съдът не може
да гради своите правни изводи на база на бъдещи несигурни събития, поради което и
горните суми са единствените сигурни суми, която ищците са и биха получили от
процесния автомобил. Следва да се посочи, че установяването на наличието на
запазени части, техния вид, техническата им годност и стойността на съхранените
детайли е в доказателствена тежест на застрахователя. В случая не са представени
годни доказателства установяващи – вида и качеството на запазените части , вкл.
тяхната стойност, а според кредитираното от настоящия съдебен състав заключение на
САТЕ към момента на изготвяне на заключението не е възможно да се установят
запазените части, а отговорите на вещото лице в тази насока са условни и се базират
на допускания.
Своевременно с отговора на исковата молба ответникът е ангажирал възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат. Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД,
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали, като приносът може да се обективира като действие или бездействие.
Съгласно ППВС № 17/ 1963 г., изследва се наличието на причинна връзка с
увреждането, без да е необходимо виновно поведение, от страна на пострадалия.
В случая по делото не са установени фактически данни обосноваващи извод, че
ищцата М. Д. е извършила сочените от ответника нарушения на правилата за
движение по пътищата или по друг начин да е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Действително от приетата САТЕ се установява, че скоростта на
движение при разрешена такава 50 км/ч на л.а. Ауди А 4 е била 58 км/ч.
Същевременно обаче категорично е вещото лице, че и при скорост на движение от 50
км/ч ПТП би настъпило и водачът на Ауди не би могъл да го предотврати , т.к. т.а.
Рено Трафик попада в опасната му зона. Техническа възможност за предотвратяване
на ПТП би имало при движение на л.а. Ауди със скорост около и по-ниска от 39 км/ч.
Същевременно обаче, липсва законова разпоредба, която да задължава водачите на
МПС да се движат със скорост под максимално разрешената, особено при липса на
твърдения и доказателства в случая да е било налице предвидимо препятствие на пътя.
Поради изложеното релевираното от ответника-застраховател възражение по
чл.51, ал.2 ЗЗД се явява неоснователно.
В обобщение претенцията е основателна и доказана до размера на сумата от
2934 лв. и следва да бъде отхвърлена за горницата до 4 500 лв. Сумата следва да бъде
присъдена в едно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.12.2024 год.
6
По разноските:
На основание чл.78,ал.1 ГПК ищците имат право на разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 834, 56 лв. - заплатена ДТ, депозит за вещо лице.
Своевременно релевираното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
обема на събрания доказателствен материал , броя на проведените с.з., преценява като
неоснователно.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ответникът съща има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска и такива следва да му се присъдят в размер на
278, 40 лв.- заплатен депозит за вещо лице в размер на 500 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК «ЛЕВ ИНС»АД ,с адрес на управление гр. София , ЕИК
********** да заплати на Р. М. Д., ЕГН ********** и М. С. Д., ЕГН ********** на
основание чл.432,ал.1 КЗ сумата от 2934 лв.,представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди от ПТП настъпило на 17.03.2024 год. ,ведно със
законната лихва върху сумата,считано от 16.12.2024 г. до окончателното й
изплащане,като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4500 лв. иска
като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК «ЛЕВ ИНС»АД ,с адрес на управление гр. София , ЕИК
********** да заплати на Р. М. Д., ЕГН ********** и М. С. Д., ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 834, 56 лв.
ОСЪЖДА Р. М. Д., ЕГН ********** и М. С. Д., ЕГН ********** да заплатят
на ЗК «ЛЕВ ИНС»АД ,с адрес на управление гр. София , ЕИК ********** разноски за
настоящата инстанция в размер на 278, 40 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7