Решение по дело №555/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, подадена чрез ст. юриск. Ш., против Решение № 16/11.04.2025 г., постановено по АНД № 231/2021 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 13-002980/25.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на „Гранд Самурай – Делчо Калагарски“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, [улица], представлявано от управителя Д. К. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ като незаконосъобразно.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са твърдения, че в случая районният съд е отменил наказателното постановление единствено с основание поради изтекла погасителна давност за административнонаказателно преследване.

В съдебно заседание касаторът – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило Писмено становище с вх. № 5849/17.06.2025 г. от ст. юриск. Ш., в което се излагат кратки съображения за неправилност на обжалваното решение с искане да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Гранд Самурай – Делчо Калагарски“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. Постъпило е Писмено становище с вх. № 5880/18.06.2025 г. от адв. С., която изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение с искане да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че с приетото ТР № 2/2017 г. на ОСТК на ВКС, изпълнителската давност и нейното изтичане не е свързана с отпадане на отговорността, а с отпадане възможността за принудително изпълнение по отношение на задължението, поради което решението на Районен съд – Панагюрище е неправилно и моли да бъде отменено.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С решението си Районен съд – Панагюрище е отменил Наказателно постановление № 13-002980/25.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на ответника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ като незаконосъобразно.

От приложените по делото НП и АУАН се установи, че „Гранд Самурай – Делчо Калагарски“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ), на 09.06.2021 г. не е уредил, като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Г. С. Г..

Нарушението било извършено и констатирано на 09.06.2021 г. в обект: „Склад за безалкохолни и алкохолни напитки“, находящ се в гр. Панагюрище, бивш стопански двор, когато лицето Г. С. Г. е заварен да работи в обекта на контрол, като товари безалкохолни напитки. В резултат на това на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено обжалваното наказателно постановление.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. В този смисъл е съобразил и задължителната съдебна практика, обективирана в ТП № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Същевременно се е обосновал, че съгласно императивната разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години, с изключение на случаите за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Посочил е, че с изтичане на три години от извършване на административното нарушение изтича и давността за административнонаказателна преследване. Приел е, че в случая в ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл. 81, ал. 3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при административнонаказателните производства. Изложил е съображения, че процесното нарушение е извършено на дата 26.07.2021 г., от който момент е започнала да тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. На дата 25.10.2021 г. за установеното административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 13-002980. След това е започнала да тече нова тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която е изтекла на 25.10.2024 г.

Настоящата касационна инстанция не приема изложеното в мотивите на районния съд относно изтичането на давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, по следните съображения:

Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

Според посочената разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Тоест посоченият текст е приложим само за случаи, при които не е възбудено наказателно преследване. В административнонаказателното производство възбуждането на наказателното преследване става със съставянето на АУАН в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, което поставя и началото на административнонаказателното производство (чл. 36, ал. 1 от ЗАНН).

В случая за извършеното на 09.06.2021 г. административно нарушение, в срок е съставен АУАН № 13-002980/26.07.2021 г., тоест разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК по отношение на давността, не е приложима, тъй като със съставянето на АУАН е възбудено административнонаказателно преследване. Приложима е единствено разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която предвижда абсолютна давност за административнонаказателно преследване, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, а именно от 4 години и 6 месеца, считано от датата на извършване на административното нарушение.

Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи.

В случая се установява по безспорен начин, че процесното административно нарушение е извършено на 09.06.2021 г., когато същото е констатирано от служителите на ДИТ при извършената проверка, като от тази дата започва да тече абсолютната давност, т. е. да тече срокът, в който може законосъобразно да бъде ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. Безспорно е, че към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт са изтекли по-малко от четири години, поради което и настоящата касационна инстанция намира, че дори и към настоящия момент не е изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. чл. 11 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, а постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено.

Предвид на това, че спорът не е разгледан по същество, то делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото, съдът дължи произнасяне и по отношение на разноските, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 16/11.04.2025 г., постановено по АНД № 231/2021 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.