№………./………………..2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на пети
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
при
секретаря Нина Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 962 по описа за 2018г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е въззивна жалба вх. № 18056/15.03.2018г. и допълнение към въззивна жалба вх. №
20541/26.03.2018г. от Прокуратурата на РБ, с адрес: гр. София, бул.
"Витоша" № 2, чрез прокурор при РП-Варна Здравка Задгорска, против
решение № 962/09.03.2018г. по гр.д. № 6545/2017г. на 33-ти състав на ВРС, с
което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 - то ЗОДОВ е осъдена да заплати на
Д.Н.Д. ЕГН **********, сумата от 15 000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от несправедливо образувано, водено и
поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.149,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, претърпени в резултат на образуване досъдебно
производство №1723/2012г. по описа на Първо РУП-Варна срещу ищеца за посоченото
престъпление по чл.149 НК, предаването му на съд и привличането му като
подсъдим на основание чл.287 НПК за престъпление по чл.149 от НК по НОХД
№1956/2013г. по описа на Варненски районен съд, признаването му за виновен в
извършване на престъпление по чл.149 НК по посоченото НОХД на ВРС с присъда № 113 от 31.03.2014г., потвърждаването на
постановената присъда на ВРС с решение № 192/03.07.2014г.
по ВНОХД № 567/2014г. на Варненски окръжен съд, с допуснато тълкуване на
решението с протоколно определение от
07.08.2014г. по ВНОХД №567/2014г. на Варненски окръжен съд, обвинението по което е отпаднало/прекратено
в производство по НД №1363/2014г., с
окончателен съдебен акт – решение на ВКС по посоченото наказателно дело с
№410/28.11.2014г., поради преквалифициране на престъплението от такова по
чл.149 НК в престъпление по чл.325 НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.11.2014г., датата на отпадане на посоченото обвинение
за престъпление по чл.149 НК, поради липса на данни поведението на ищеца да
съставлява деяние по чл.149 НК /блудство/
и преквалифицирането му в деяние по чл.325 НК /хулиганство/,
до пълното изплащане на присъдената
сума.
В
жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, т.к. е неправилен
извода на съда, че е налице основание да се ангажира отговорността на ПРБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. По отношение
на повдигнатото на осн. чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК не е налице
оправдаване на Д.Н.Д.. Осъден е бил за същото деяние, но преквалифицирано от
решаващият съд в такова по чл. 325, ал. 2 от НК. Дори и да се приеме, че следва
да отговаря, би следвало да се вземат предвид задължителните указания в т. 11
на ТР № 3/22.04.2005г. по ТД № 3/2004г на ОСГК на ВКС. На следващо място
навежда оплаквания, че заключението на вещото лице по допуснатата от съда СПЕ
касае психофизиологическото състояние на Д. отпреди 4 години, но изводите са
направени единствено въз основа на проведения преглед. Моли се да бъде отменено
обжалваното решение и постановено друго, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена, вентуално да бъде определено по-ниско обезщетение.
В
писмен отговор Д.Н.Д., ЕГН ********** *** партер, чрез адв. А.Ж. оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде
потвърдено.
ВОС
прецени следното:
С исковата си молба Д.Н.Д. ЕГН **********о*** е предявила иск с правно основание чл. 2, ал. 2 т. 3, вр. т. 4
от ЗОДОВ за осъждане на ответника ПРБ
да му заплати сумата от 15000.00лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, следствие от незаконно повдигнатото му
обвинение по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 и чл. 54 от НК, в последствие преквалифицирано на такова по чл. 325, ал.
2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2014г. до окончателното
изплащане на задължението.
Излага, че срещу него бил внесен обвинителен акт за
това, че е извършил квалифицирани хулигански действияпо смисъла на чл. 325, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като било образувано НОХД 1956/2013г. на
ВРС. В с.з. на 01.07.2013г. вещото лице по допуснатата от съда СПЕ заявило, че
„По време на самото освидетелстване имах достатъчно основание за да прима, че е
налице педофилия”. Вещите лица по допуснатата комплексна 3-чл. СППЕ направили
изявление, че се води дело за това, че през м.юни е извършил действия с цел да
възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 години. До този момент е бил подсъдим за престъпление по чл.
325, ал. 2, вр. чл. 26 от НК. След изслушването на вещите лица в с.з. на
20.01.2014г. , присъстващият прокурор поискал на осн. чл. 287 от НПК изменение
на обвинението, което съдът допуснал и той бил привлечен да отговаря за
престъпление по чл. 149, ал. 1 от НПК, отново при условия на продължавана
престъпна дейност, като в следващото с.з. съдът го признал за виновен за това, че извършил
престъпление като педофил. Обжалвал присъдъта, нво въззивният съд я потвърдил.
Поискал отмяна на влязлата в сила присъда по реда на чл. 425 от НПК. С решение
№ 410/28.11.2014г. ВКС възобновил НОХД № 1956/2013г. на ВРС и ВНОХД №
567/2014г. на ВОС и изменил постановените съдебни актове, канто го признал за
виновен само за престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК. От повдигане на
обвинението по чл. 149 от НК на 20.01.2014г. до акта тна ВКС изминали 10 месеца
и 8 дни, а от признаването му за виновен
на това осднование до решението на ВКС-7 месеца и 7 дни. През всичкото
това време, с все по-голяма интензивност над него надвисвал кошмара да бъде
осъден за педофилия, което е тежко по смисъла на закона. През това време се
грижил за болния си и сляп баща, който не дочакал решението на ВКС и починал. Бил
и твърди, че все още е тревожен, напрегнат, потиснат, разконцентриран. Не можел
да спи, сънувал кошмари, непрекъснато мислел, как околните гледат на него, като
на педофил. Най-много го тревожела реакцията на синовете му, които били унизени
да слушат, че баща им е педофил и баща му, преди да почине, получавал пристъпи
на задух и сърцебиене, особено осезаеми вечер. Бившата му съпруга, с която
поддържали нормални отношения, била потресена. Улицата на която живеел била пълна с играещи
деца, изведнъж се изпразнила и родителите с основание заблранявали на децата си
да играят на улицата и в близост до дома му. Тъй като изкарвал прехраната си
като дърводелец, но клиентелата му рязко намаляла. По съвет на личния си лекар,
на 14.10.2014г. посетил психиатър. Установено било разстройство в адаптацията.
Предписани му били медикаменти.
В
срока по чл.131 ГПК постъпил писмен отговор от ПРБ, чрез прокурор З.З.в който оспорва
исковата претенция, насочена срещу ПРБ по основание иразмер. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ е предвидено обезщетение за обвинение в извършване на престъпление ,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради товатова, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Не е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
не е налице и оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение за едно или
повече от едно изпълнителни деяния по смисъла на т. 11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК
на ВКС, при която ПРБ носи отговорност за незаконно обвинение относно деяннието
или деянията, за които лицето е било оправдано. В случая е било повдигнатно
обвинение по чл. 325, ал. 2, вр. чл. 26 НК, което е било изменено на осн. чл.
287 от НПК в обвинение по чл. 149, ал. 1 от НК. С решението на ВКС
постановената присъда е само изменена, като извършеното от ищеца деяние е
преквалифицирано по чл. 325, ал. 2 НК, при едни и същи факти. Затова не е
налице фактически състав на отговорността по ЗОДОВ. ВКС само е преквалифицирал,
а не оправдал ищеца, който е осъден за
извършеното от него престъпление. Приеме ли се, че ПРБ дължи обезщетение, то
претенцията от 15000лв. не е съобразена с нормата на чл. 52 от ЗЗД и трайната
съдебна практика. Повдигнато е обвинение по чл. 149 от НК за период от само 10
месеца, а Д. е осъден за престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК. Твърдените вреди
не са доказани. Моли се да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен.
ВОС
като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено средното от фактическа страна :
Видно
от приложеното по делото НОХД № 1956/2013г. на 28-ми състав на ВРС, същото е образувано на
12.04.2013г. по внесения обвинителен акт по преписка вх. № 7846/2012г. на ВРП,
срещу обвиняемия Д.Н.Д. за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В хода на производството, в с.з. на 20.01.2014г.
по искане на прокурора и на осн. чл. 287 от НПК, съдът е допуснал изменеие на
обвинението, като наказателното производство да продължи срещу Д.Н.Д. за
престъпление по чл. 149, 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С
присъда № 113/31.03.2014г. по НОХД № 1956/2013г. на 28.ми състав на ВРС Д.Н.Д.
е признат за виновен в това, че през м. юни 2012г. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвокупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст, а именно Д.Р.В., поради което и на осн. чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 и чл. 54 от НК му налага наказание
лишаване от свобода за срок от една година, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено изтърпяването на определеното наказание с изпитателен срок от три
години.
С
решение № 192/03.07.2014г. по ВНОХД № 567/2014г. на ВОС е потвърдена присъда №
113/2014г. по НОХД № 1956/2013г. на ВРС.
С
решение № 410/28.11.2014г. по НД № 1363/2014г. е възобновено НОХД № 1956/2013г.
на ВРС и ВНОХД № 567/2014г. на ВОС и изменява постановените по тези дела
присъда № 113/31.03.2014г. и решение № 192/03.07.2014г. по ВНОХД № 567/2014г.
на ВОС, като преквалифицира извършеното от Д.Н.Д. деяние в престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК.
По
искане на ищецът в производството са събрани гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите Е.П.Д.-бивша
съпруга на Д. и Д. Д.Д.-син на Д., чиито
показания съда цени с приложение на разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Свидетелката Д.
Р. В. сочи,
че извенението на обвинението се отразило на бившия й съпруг, още в момента
когато го обвиниха в педофилия, той избухнал, наложило се да го успокоява. Бил зле, всичко продължило около
година. Информация получавала от децата, те се притеснявали за баща си. Търсил
е лекарска помощ. Децата водили баща си на лекар. И към момента послидиците
били доста, защото имал и байпас. Байпасът не се получавал от спокоен живот.
Децата го водили на лекар след това обвинение за педофилия, по което е бил
оправдан. След това и сега, виждала, че е коренно различен, спокоен,
докато преди бил изнервен, стоял на
тръни, като една топка наелектризиран, сега можело да се говори с него. Два
пъти се срещала с него, след изменение на обвинението, той непрекъснато
протестирал, избухвал против обвинението, как можело така да го обвиняват.
Преди обвинението се срещала с него, бил спокоен. Едно било да те обвинят в хулиганство,
друго е за педофилия. И след това го срещнала няколко пъти, той само за това
приказвал, протестирал срещу Прокуратурата. Гобили го в съдебната зала, защото
избухнал, в същия ден, в същия момент, в който му повдигнали обвинението за
педофилия.
Свидетелят Д. е посочил, че е бил на 12 г., когато се развели родителите
му. След развода поддържал отношения с баща си постоянно.. След като навършил
пълнолетие продължили да се срещат. От година и половина живеел в София. Знае,
че баща му е бил обвинен в педофилия. Първоначално му казал самия той, тогава
бил съм на 22 г. Съобщил му го в разговор. Баща му се занимавал със собствен
бизнес, като изработвал мебели и бил рентиер. Доста притеснен и смутен от
случващото се бил и трудно го признал това нещо пред него, т.к. се срамувал. Не
подозирал, че баща му е педофил, абсолютно никога. Преди да повдигнат на баща му
обвинение в педофилия, никога, никой по никакъв повод не е наричал баща му
педофил. Преди случващото се, не. След
това го чувал от други хора, имало конкретен случай, при който отишъл на гости
при баща си и негови съседи, които стояли пред жилището му, включително хора,
само в негово присъствие, наричали баща му педофил. Баща му му казал после, че
е бил оправдан на последна инстанция. Докато бил обвиняем, баща му бил напрегнат
и стресиран и това е било нормално, след като се водят такива дела, има
сериозни обвинения. Много пъти го водил на лекар, звънял му е по спешност,
задушавал се докато имал това обвинение. Той лично го карал в болница. Трудно било
да се каже, че тези преживявания са отшумели, след оправдаването му, защото той
отслабнал, имал вече здравословни проблеми, които преди това нямал. Със
сърцето, с далака. Преживял други операции. Не знае дали на баща му е поставен байпас.
Сега смята, че имало подобрение при него, но не бил същия както преди. Мисли,
че след като е отпаднало обвинението, че няма други повдигнати обвинения. Знае
за обвинението, че започнало като хулиганство и било пренесено в друга графа-
педофилия. Проследил целия развой на събитията. Когато го уведомил че е обвинен в хулиганство неговото душевно
състояние не било нормално, бил притеснен, стресиран от случващото се и от
неяснотата. Споделил разбира се, че не е извършил нещата за които го обвиняват
в хулиганството.
По искане на ищецът е била изискана
информация за образуваната по сигнал на ищеца преписка №15837/2017 г. по описа
на Първо РУП- Варна, за безпокойството му от страна на деца, свързани с Д.Р.и
то години след оправдаването му за престъплението по чл.149 НК - блудство.
Пред ВРС е изслушано заключение по допусната
СПЕ, кредитирана от съда, като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице
е установило, че следствие на преживяното Д. е отключил „разстройство в
адаптацията”, което е психично разстройсктво с код F43.2
по Международна класификация на болестите – ревизия 10. В резултат му е било
проведено медикаментозно лечение за около една година, което според вещото лице
психичната симптоматика при Д. е почти дезактулизирана. С цел преработване на
преживяното е необходимо провеждането на психотерапевтични сесии от клиничен
психолог.
Предвид
така установеното то фактическа страна ВОС прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. т. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, както и при налагане на наказание по Наказателния
кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде
оправдано или административното наказание бъде отменено.
По чл. 2 ЗОДОВ
държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността
на правозащитните органи. Специалната отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ
е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е и
процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение. Когато е без
значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице,
то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение
в извършване на престъпление или е наложено наказание, в последствие-отменено, рискът
е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в
наказателния процес.
Настоящият
състав обаче намира, че исковата претенция е неоснователна, понеже в случая не
е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. т. 4 от ЗОДОВ, т.к. за
извършеното от ищеца Д. едно изпълнително деяние е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по 149, ал. 1 от
НК. Това деяние възобновилият производството по НОХД и ВНОХД наказателен съд е
преквалифицирал като престъпление по 325, ал. 2 от НК, за което е постановена
осъдителна присъда и на ищеца е наложено наказание "лишаване от
свобода", като изтърпяването е отложено с изпитателен срок.
В
казуса не е налице хипотеза на оправдаване на лицето по повдигнато обвинение за
едно или повече от няколко изпълнителни деяния по смисъла на т. 11 от ТР №
3/2004г. на ОСГК на ВКС, при която Прокуратурата на РБ следва да носи
отговорност за незаконно обвинение относно деянието или деянията, за които
лицето е било оправдано.
Не следва
ангажиране на отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. т. 4 от ЗОДОВ
при наличието на които хипотези държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление или налагане на
наказание, в случай, че лицето бъде оправдано. В този смисъл е определение №
604 от 07.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 1527/2014г. Оправдателна присъда няма,
няма прекратяване на производството, декриминализиране на извършеното или
налагане на наказание за административно нарушение. По едни и същи факти, съдът
е стигнал до извода, че е налице противоправно деяние, което представлява
престъпление по НК, извършено е от Д., не става въпрос за изтекла давност и не
е амнистирано.
Исковата
претенция е неоснователна.
Предвид
изводите на въззивния състав за неоснователност на исковата претенция, следва
обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което искът бъде
отхвърлен изцяло.
Д.
следва да бъде осъден да плати държавна такса по делото, на осн. чл. 10, ал. 2
от ЗОДОВ в размер на 10.00лв., определена от съда на осн. чл. 2а, т. 1, предл.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират по ГПК за първата инстанция и
5.00лв. за въззивната инстанция, определена от съда на осн. чл. 18 от Тарифа за
държавните такси, които се събират по ГПК,
или общо 15.00лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 968/09.03.2018г. по гр.д. №
6545/2017г. на 33-ти състав на ВРС, с което на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 - то ЗОДОВ,
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша"
№ 2 е осъдена да заплати на Д.Н.Д. ЕГН ********** ***-партер,
сумата от 15 000.00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от несправедливо образувано, водено и поддържано обвинение в
извършване на престъпление от общ характер по чл.149, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, претърпени в резултат на образуване досъдебно производство №1723/2012г. по
описа на Първо РУП-Варна срещу ищеца за посоченото престъпление по чл.149 НК,
предаването му на съд и привличането му като подсъдим на основание чл.287 НПК
за престъпление по чл.149 от НК по НОХД №1956/2013г. по описа на Варненски
районен съд, признаването му за виновен в извършване на престъпление по чл.149 НК по посоченото НОХД на ВРС с присъда №113 от 31.03.2014г., потвърждаването на
постановената присъда на ВРС с решение №192/03.07.2014г. по ВНОХД № 567/2014г.
на Варненски окръжен съд, с допуснато тълкуване на решението с протоколно
определение от 07.08.2014г. по ВНОХД №567/2014г.
на Варненски окръжен съд, обвинението по
което е отпаднало/прекратено в
производство по НД №1363/2014г., с окончателен съдебен акт – решение на
ВКС по посоченото наказателно дело с №410/28.11.2014г., поради преквалифициране
на престъплението от такова по чл.149 НК в престъпление по чл.325 НК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2014г., датата на отпадане
на посоченото обвинение за престъпление по чл.149 НК, поради липса на данни
поведението на ищеца да съставлява деяние по чл.149 НК/блудство/ и
преквалифицирането му в деяние по чл.325 НК/хулиганство/, до пълното изплащане
на присъдената сума и Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2 е осъдена
да заплати на Д.Н.Д. ЕГН **********
***-партер, сумата от 1468,37лв., представляваща сторени
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск на Д.Н.Д. ЕГН ********** ***-партер, насочен
срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
"Витоша" № 2 с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, вр. т. 4 от ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
напрегнатост, потиснатост, тревожност, разконцентрираност, невъзможност да спи,
сънуване на кошмари, пристъпи на задух и сърцебиене, притеснение от реакцията
на синовете му и баща му, това, че съседи и познати го отбягвали и не пускали
децата си по улицата в близост до дома му, клиентелата му на дърводелец
намаляла и отключил растройство в адаптацията, следствие от повдигнатото му на
20.01.2014г. обвинение за престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е признат за виновен с присъда № 113/31.03.2014г. по НОХД №
1956/2013г. на ВРС, 28-ми състав, потвърдена с решение № 192/03.07.2014г. по
ВНОХД № 567/2014г. на ВОС, като с решение № 410/28.11.2014г. по НД №
1363/2014г. на ВКС делата на ВРС и ВОС са възобновени и изменена присъдата №
113/31.03.2014г. по НОХД № 1956/2013г. на ВРС, 28-ми състав и решение №
192/03.07.2014г. по ВНОХД № 567/2014г. на ВОС, като е преквалифицирано
извършеното от Д.Н.Д. деяние в престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, в размер
на 15000.00лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.11.2014г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Д.Н.Д. ЕГН **********
***-партер да заплати по сметка на ВОС дължимата държавна такса в размер на 15.00лв.,
на осн. чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните, при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: