№ 584
гр. Благоевград, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200501100 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6017/04.08.2025 г., подадена от М. С. Ш.,
ЕГН ********** от *********, чрез адв.Б., срещу Решение № 249/07.07.2025 г., постановено
по гр.д.№ 1106/2023 г. по описа на РС – Гоце Делчев, в частта, с която първоинстанционният
съд e признал за установено, че М. Ш. дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД, сума в размер на
1000.00 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва считано от датата на
издаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 20.09.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, а също и необосновано. Навеждат се доводи за
противоречие на мотивите и диспозитива на съдебния акт.
По същество се правят оплаквания, че по делото не е доказано процесният договор да
е сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и М. С. Ш., както и последната да е страна по
него. Отбелязва се, че съдържащите се на представената флашка документи са идентични с
тези, приложени към исковата молба, като те не са подписани с електронен подпис на
въззивницата, нито пък по делото е представен електронен подпис на въззивницата, за да се
прецени кой е издателя на електронния подпис, има ли в действителност такъв подпис
1
издаден на ответника.
Възразява се процесният договор да е сключен съобразно законовите разпоредби на
Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, както
и да е изпълнена законовата процедура за надлежна и редовна обмяна на документи, поради
което приемайки обратното, съдът е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен
акт.
Нещо повече – според въззивницата, от текста на договора, може да се направи извод,
че той не е сключен от разстояние, а на място в офис на кредитора.
Въззивницата оспорва и да е уведомена за извършената цесия, като заявява, че е
налице несъответствие между договора за кредит, твърденията в исковата молба и
отразеното в Приложение № 1 към договора за цесия - дата на кредита, размер на
главницата.
На самостоятелно основание решението се оспорва и поради неправилно прилагане
от страна на съда на разпоредбата на чл.23 от ЗПК и направените въз основа на нея
преизчисления.
По изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част, като присъди на въззивницата
направените и в двете инстанции разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срок е
постъпил писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Въззиваемият поддържа становище за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение.
Според него пред РС е установено наличието на възникнало облигационно
правоотношение между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и М. С. Ш., породено от договор за
потребителски кредит тип кредитна линия - КЕШИО № ********* от 05.08.2021 г., макар и
приет за недействителен. Отбелязва се, че по делото пред РС е приета съдебно-счетоводна
експертиза, с която по безспорен начин е установено усвояването на кредита, прехвърлянето
на вземането по конкретното правоотношение от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД към „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, както и неизпълнението на задълженията от страна на М. С. Ш..
Заявява се, че въззиваемият е изпълнил задълженията си, като е уведомил
кредитополучателя за извършената цесия.
С оглед на това се иска от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и
да потвърди първоинстанционното решение.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат писмено
становище по съществото на спора.
Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства,
2
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относимите към спора факти и на приложимите
материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 846/2023 г. по описа на РС-Гоце
Делчев, е видно, че въз основа на подадено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, заявление, на 20.09.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу М. С. Ш., ЕГН **********, за
следните суми: сумата 3 678.25 лв, представляваща главница, дължима по
договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия-Кешио“ №
*********/05.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 20.09.2023 г., до окончателното плащане, както и за
сумата от 977.13 лв., представляваща договорна лихва, дължима за периода от
05.08.2021 г. до датата на изискуемостта на кредита.
На 12.10.2023 г. длъжникът е подал възражение, при което до заявителя е
изпратено и получено на 27.10.2023 г. съобщение с указания по чл.415, ла.1 от
ГПК.
При тези данни съдът приема, че ищецът /въззиваем в настоящето
производство/ е провел заповедно производство по отношение на процесното
вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същият се явява процесуално допустим.
По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за нужно да
посочи следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД
вр.430 от ТЗ и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване само на задължение за главница по
3
договор за кредит .
Видно от изложеното в искова молба, подадена пред РС-Гоце Делчев, по която е
образувано гр.д.№ 1106/2023 г., както и от последващите уточнителни молби към нея, „ЕОС
Матрикс“ ЕООД претендира установяване на процесните задължения спрямо М. Ш. на
основание сключен от разстояние договор за кредит /в тази насока уточнителна молба от
23.05.2024 г./.
Настоящият състав намира за нужно тук да отбележи, че доколкото се
твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние, следва да
се разгледа легалното определение на този вид договори, което се съдържа в
чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Според цитираната разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече. В чл.18 от ЗПФУР са посочени
подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването
на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената
тежест е възложена на ответника по настоящето дело като доставчик на
услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ал.2/, а съгласно ал.3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Според чл.3 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги вр. с чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., електронния документ
е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови
или звуков, визуален или аудио-визуален запис /в този смисъл и решение №
70/19.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 868/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о./.
Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена
форма /каквото е изискването за договорите за кредит – арг. от чл.10, ал.1 от
ЗПК/, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще
4
бъде спазена, щом е съставен електронен документ.
В случая, при изрично заявено в отговора на исковата молба възражение срещу
сключването на такъв договор, в тежест на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД е било да установи
спазена процедура по ЗПФУР и съставен електронен документ, което обаче не е сторено.
Само по себе си съдържанието на представената флаш памет не е достатъчно, за да се
приеме, че е завършен фактическия състав по сключване на порцесния договор при
въведените от ответника възражения в становището му от 05.08.2024 г.
Ето защо, настоящият състав намира, че правилно РС е приел, макар и по различни
съображения, че между въззивницата М. Ш. и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД не е валидно
възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за кредит. Налице е порок
по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗПК, който съобразно предвиденото в чл.22 от ЗПК влече
недействителност на договора.
В тази хипотеза, предоставената в заем сума от „Кеш кредит мобайл“ ЕАД на М. Ш. в
размер на 5000.00 лв., който факт е безспорно установен с приетото в о.с.з. от 17.06.2025 г. и
неоспорено от страните пред РС заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза /отговор по въпрос № 1/.
Съгласно константната практика на ВКС, инкорпорирана в решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО, решение № 60186/28.11.2022 г. по
т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I ТО, решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д № 2024/2022 г. на
ВКС, І ТО, решение № 50259/12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение
№ 50005/21.02.2024 г. по т. д. № 1950/2022 г. на ВКС, ІІ ТО и др./, при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл.23 от
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и други разноски по
него. Ако тази недействителност се установи в производство по чл.422 от ГПК, съдът следва
да установи в решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
разпоредбата на чл.23 от ЗПК изрично е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита в хипотезата на чл.22 от ЗПК. Съобразно изложеното
ответникът по исковете дължи връщането на чистата сума по кредита – непогасената
главница, като при определянето на нейния размер следва да се приспаднат всички
заплатени суми за погасяване на задълженията по кредита.
Видно от отразеното в таблицата, поместена на стр.3 от заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, въззивницата е заплатила по процесния договор за
кредит сума в общ размер на 2 163.98 лв.
С оглед на това, тя остава да дължи разликата до получените 5 000.00 лв. или сума от
2 836.02 лв. Доколкото с предявения пред РС иск се претендира главница от 100.00 лв., от
искът правилно е уважен изцяло.
Във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания за липсата на активна
легитимация на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по отношение на процесното вземане, следва да се
5
отбележи, че пред РС са представени и приети като писмени доказателства /л.88-99/,
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 07.04.2023 г. между „Кеш
кредит мобайл“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който кредитната институция е продала на
ищеца в производството общо 74 вземания от свои длъжници. Същите са
индивидуализирани в Приложение № 1, като процесното такова от М. Ш. е посочено на ред
65. Цесията е потвърдена от цедента, като същият е упълномощил цесионера да извърши
уведомяване на дължниците за прехвърляне на задълженията им към новия кредитор.
С оглед на това до длъжника Ш. е изпратено по пощата писмо изх.№ 690/02.08.2023 г.
с изявление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, получено на 14.08.2023 г. /видно от отразяването на
известието за доставяне, приложено на л.35 от първоинстанционното дело/.
Дори и обаче да не беше получено уведомлението, то целения ефект се постига с
връчване на исковата молба и книжата към нея, част от които е и коментираното
уведомление в този смисъл - Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г.,
решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о./.
В същото време обаче следва да се има предвид, че предвиденото в закона изискване
за уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна сигурност за него
за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,
ал.1 ЗЗД. В случая въззивницата не доказа /а и не твърди/ да е изпълнила задължението си
на стария кредитор, което евентуално при липса на надлежно уведомяване би я освободило
от отговорност пред цесионера.
Ето защо, по изложените по-горе мотиви, ОС – Благоевград следва да потвърди
решение № 249/07.07.2025 г. постановено по гр.д.№ 1106/2023 г. по описа на Районен съд –
Гоце Делчев.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемият „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
което дружество обаче не е заявило претенция в тази насока, поради което съдът не се
произнася с решението си по разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 249/07.07.2025 г. постановено по гр.д.№
1106/2023 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7