О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842/20.6.2023г...
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІ–ми състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Хубчева адм. дело № 593 по описа за 2023 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалбата на К.И.С., ЕГН **********,
с
адрес: *** и съдебен адрес:***, кантора 1Б – адв. Г.С. – Ц., против Заповед за прилагане
на принудителни административни мерки (ЗППАМ) № 23-1006-000168 от 07.06.2023
год., издадена от Т. В. Г. - младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик,
Сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба
на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година,
а именно за срок от 6 (шест) месеца, считано от 07.06.2023 год. С оспорената
заповед са отнети СРМПС № ********* и 2 (два) броя регистрационни табели с
номер: РА0194КМ.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност
на оспорената ЗППАМ. Подадена е директно до Административен съд – пазарджик, с
приложено към нея платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на
10,00 (десет) лева по сметка на същия съд, както и адвокатско пълномощно.
В жалбата е инкорпорирано
особено искане, на основание чл. 166, ал. 2 от АПК, за спиране изпълнението на
оспорената ЗППАМ. В него се сочи, че жалбоподателят не е извършил абсолютно
никакво нарушение и СУМПС му е необходимо, предвид факта, че работи и учи в гр.
София и няма друг подходящ начин за придвижване.
Моли съда да
допусне спиране на допуснатото предварително изпълнение на обжалваната ЗППАМ.
Прилага писмени доказателства, включително и оспорената ЗППАМ.
Настоящият
съдебен състав, след като извърши проверка на редовността на жалбата и на искането
за спиране по чл. 166 от АПК счита, че жалбата е процесуално допустима като
подадена от лице имащо правен интерес от предявеното оспорване и направеното
искане за спиране, в законоустановения срок по 149, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 166 от АПК. Разгледано по същество искането за спиране
по чл. 166 от АПК е неоснователно. Съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване
е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 23-1006-000168 от
07.06.2023 год., издадена от Т. В. Г.- младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик,
Сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване
на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година, а именно за срок от 6 (шест)
месеца, считано от 07.06.2023 год. Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба
не спира изпълнението на приложената административна мярка.
Според разпоредбата
на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението
по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато
с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло
да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Алинея 4 на чл.
166 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен
акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен
контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.
2 от същия. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото
по закон предварително изпълнение поради наличие на някоя от двете предпоставки,
предвидени в чл. 166, ал. 2 от АПК - когато предварителното изпълнение би могло
да му причини значителна или трудно поправима вреда.
В конкретния случай
в жалбата се развиват доводи за това, че незабавното изпълнение на заповедта ще
причини на жалбоподателя значителни и труднопоправими имуществени вреди, изразяващи
се в невъзможността му да се придвижва до работното място и до учебното
заведение в гр. София.
За изложеното обстоятелство
по делото не са приложени писмени доказателства, въз основа на които да се
установи действителното работно и учебно място на жалбоподателя.
Съдът намира, че
искането е неоснователно, тъй като по делото не са налице данни подкрепящи, твърденията
изложени в жалбата за настъпването на значителна или трудно поправима вреда. Вероятността
от настъпването на вреди не може да се презюмира, а следва да бъде доказано от страна
на жалбоподателя. В тази насока по делото не са представени доказателства относно
възможността за настъпване на значителна или трудно поправима вреда, посочени единствено
като твърдения за невъзможността на жалбоподателят да се придвижва до работното
му място в гр. Пазарджик, което не може да обоснове настъпването на вреди, които
да са значителни или труднопоправими.
Предвид изложеното
съдът намира, че незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес,
на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, доколкото
не са представени доказателства за настъпването на значителна или трудно поправима
за жалбоподателя вреда. Неслучайно законодателят е предвидил, че подадената жалба
не спира изпълнението на приложената административна мярка, тъй като същата се налага
превантивно с цел преустановяване на бъдещи нарушения.
Предвид на което,
съдът намира, че не са обосновани предпоставките на чл. 166, ал. 4, във вр. ал.
2 от АПК и искането, съдържащо се в жалбата за спиране на допуснатото по силата
на закона предварително изпълнение следва да се отхвърли като неоснователно.
С оглед
изложеното, Административен съд-Пазарджик, VІІ – ми състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането за спиране
допуснатото от закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 23-1006-000168 от 07.06.2023 год., издадена от Т.В. Г.
- младши автоконтрольор към ОД на МВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от определението
да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:
/п/