№……
гр.В., 28.10.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХХХІV състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и осми септември
две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието на секретаря С.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12667 по описа на ВРС за 2014 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
109 ЗС.
В исковата молба ищците излагат, че по
време на брака си, с договор за покупко-продажба оформен в нотариален акт №
112, том VІІ, рег. № 12519, дело № 1021/2001 год. са придобили дворно място, находящо се в гр. В., м. „Св. Никола”, цялото с площ от 692
кв.м., представляващо поземлен имот № 81 по плана на града, идентичен с УПИ № ХLVІІ-2102, като понастоящем след
поредица от разпоредителни сделки се легитимират като собственици на 84.70
кв.м. Твърди се, че в горния имот е построена жилищна сграда, състояща се от 10
апартамента, един офис и подземен паркинг със седем паркоместа,
със застроена площ на сградата от 218.40 кв.м. Сочи, че с договор за доброволна
делба, вписан под акт № 227, том ІІІ, вх.рег. № 3217/15.02.2008 год. на СВ-В.,
горната жилищна сграда е била поделена между съсобствениците на дворното място,
като в дял и изключителна собственост на „Юнион корект” ООД е бил отреден апартамент № 2, находящ се на първи етаж на сградата, ведно с открита
тераса с възможност за паркиране на две коли с площ от 186 кв.м., ведно с прилежащите
към апартамента изба № 2 и 7.7584% ид.ч. от общите
части на сградата. С нотариален акт № 136, том ІІ, рег. № 6907, дело № 296/2008
год., горният апартамент, ведно с откритата тераса, е закупен от ответницата.
Твърди се, че по архитектурен проект за сградата, в частта му, касаеща разпределение на обектите на първия й етаж,
откритата тераса към собствения на ответницата апартамент е с площ от 93.20
кв.м., каквато площ счита, че е придобила С. с горната сделка, а не 186 кв.
Сочи и, че терасата не е реално обособена от площта на дворното място.
Независимо от това, ответницата фактически ползва по-голяма площ от дворното
място от колкото притежава, като е преградила отвъд пределите на терасата
дворното място с два масивна зида, обозначени с червен цвят на приложеното към
исковата молба скица, които са изпълнени без строителни книжа и в нарушение на
правилата и нормите на ЗУТ. Наред с това ответницата е завладяла и 21 кв.м. от
дворното място /обозначено с оранжев цвята на скицата към исковата молба/, което
ползва като открит гараж, който е обособен с масивна метална порта, ключ от
която има само С. /обозначена с тъмно син цвят на скицата/. Горното фактическо
положение се твърди да пречи на ищците да упражняват правата си върху съсобственото дворно място според предназначението му.
Въпреки отправената нотариална покана, получена от С. на 08.08.2014 год.,
последната не е премахнала масивните зидове и масивната метална порта, поради
което и сезират съда с иск за осъждане на ответницата да премахне масивните
зидове /огради/, както следва: зид 1, намиращ се между т. 5 и 14а и металната
врата в този зид; зид 3, намиращ се между т. 9 и 8 и металната врата, находяща се между т. 3 и 4, всички по скица № 3 към
допълнителното заключение на в.л. Б. по СТЕ, които са изградени в дворно място,
находящо се в гр. В., м. „*****”, № 117, с площ от
647 кв.м., предтавляващ поземлен имот с идентификатор
10135.2563.743, при граници: 10135.2563.367, 10135.2563.250, 10135.2563.368,
10135.2563.744, 10135.2563.1671 и 10135.2563.1684 /съобразно уточняващата молба
депозирана в с.з. на 28.09.2015 год., с изключение на искането за премахване на
зид 2а, находящ се между т. 3 и 14, доколкото в
случая не се касае за уточнение на исковата претенция, тъй като единственото
отправено искане е да бъдат премахнати зидовете с червен цвят от приложение № 1
към исковата молба, съответни на зид 1 и 3 по посочената комбинирана скица и
металните врати, означени с тъмно син цвят на приложение № 1 към исковата
молба, съответни на поставената в зид 1 метална врата и тази между т. 3 и 4 от
заключение. Всяко неоснователно действие е самостоятелно основание и в този
смисъл съдът намира, че се касае за нов иск, различен от предявените с
първоначалната искова молба, които очертават предмета на делото и предявяването
на нов с допълнителна молба е недопустимо процесуално действие. И след като се
касае за ново основание и искане, различно от първоначалното, с които съдът е
сезиран с исковата молба, се налага извода, че се касае не за хипотеза на
изменение на иска, нито за допълнение на заявените вече искова, а за
предявяването на нов такъв, което следва да се извърши по общия ред на чл. 127
и сл. ГПК/.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Г.М.С.,
чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди, че при сключване на договора за
доброволна делба страните по него са се съгласили, че площта на откритата
тераса е 186 кв.м., срещу което ищците не са възразила. Не оспорва, че е налице
обособен подход към откритата тераса с площ около 20 кв.м., в който С. паркира
собствения си автомобил, която площ твърди да е част от прилежащата открита
тераса. Изградените от строителя масивни зидове /огради/ са реалните граници на
дворното място, като се твърди същите да са изпълнени със съгласието на
съсобствениците на дворното място. Твърди, че владее външната тераса,
представляваща прилежаща част към апартамент № 2 и подхода към нея явно,
непрекъснато и необезпокоявано от закупуването на имота 23.04.2008 год. и към
настоящия момент, поради което ги е придобила по давност.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съобразно приложимия закон и по вътрешно убеждение, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното на л. 13 от делото
заверено копие от нотариален акт № 112, том VІІ, рег. № 12519, дело № 1021/2001
год. се установява, че И.В.Д., по време на брака си с М. Г.Д. /удостоверение за
сключен граждански брак л. 31 от делото/, е придобил собствеността върху дворно
място, находящо се в гр. В., м. „Св.Никола”, с площ
от 692 кв.м., съставляващо имот пл. № ХLVІІ-2102 по плана на 21 подрайон на града.
С договор за покупко-продажба от
23.11.2006 год., оформен в нотариален акт № 152, том V, рег. № 15859, дело №
820/2006 год., М. Г.Д. и И.В.Д. са прехвърлили на „Юнион
корект” ООД 70%, представляващи 484.40 кв.м. ид.ч. от горното дворно място /л. 14/.
С договор за дарение от 16.01.2008
год., оформен в нотариален акт № 12, том І, рег. № 793, дело № 11/2008 год., М.
Г.Д. и И.В.Д. са дарили на дъщеря си И. И.а Д. и на сина си Я. И. Д. по 61.50 кв.м.
ид.ч. от горното дворно място /л. 15/.
С разрешение за строеж № 2/04.01.2007
год. на М. Г.Д., И.В.Д. и „Юнион корект”
ООД е разрешено изграждането на жилищна сграда в УПИ ХL 2102=81, кв. 50 по плана на 21-ви подрайон на гр. В. /л. 98-99/.
Представен по делото е одобрен
архитектурен проект за горната жилищна сграда, според който отредения към ап. №
2 двор е с площ от 93.20 кв.м., като е предвидено обособяването на терасата
чрез изграждане на оградни зидове с шИ. на зида 25 см. /л. 104/. Представен на л. 137 от делото
е и екзикутив към архитектурния проект, според който
откритата тераса към ап. № 2 е 186 кв.м., като е предвидено продължаване на
отделящите дворното място и откритата тераса преградни зидове, направата на
метална врата за осъществяване на достъп до откритата тераса, а така също и
изпълнението на предпазен параван между предвидено място за паркиране и
откритата тераса към офис на етажа, на който е разположен апартамент № 2. С оглед предприетото оспорване от ищците същите
да са давали съгласие за изменението на архитектурния проект по начина в
коментирания екзикутив и в частност положения за срещу
името на ищеца И.В.Д. подпис да е изпълнен от същия или неговата съпруга М. Г.Д.
е открито производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК. От заключението по
допуснатата съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписът под оспорения документ не е положен от лицата И.В.Д. и М.
Г.Д..
Представено по делото е и
удостоверение № 245/04.11.2009 год. за въвеждане на жилищната сграда в процесния имот в експлоатация, което е подписано както
ищците, така и от ответната страна Г.С. /л. 119/.
С договор за доброволна делба от
14.02.2008 год., сключен между М. Г.Д., И.В.Д., И. И.а Д., Я. И. Д. и „Юнион корект” ООД, всички в
качеството им на собственици на дворно място, находящи
се в гр. В., м. „*****”, цялото с площ от 692 кв.м. по нотариален акт, а по
скица с площ от 631 кв.м., представляващо поземлен имот № 81, идентичен с УПИ ХLVІІ-2102, кв. 50, по плана на 21-ви подрайон на града и на жилищна сграда, построена на етап
„груб строеж”, състояща се от 10 апартамента, 1 офис и подземен паркинг със 7 паркоместа, със застроена площ от 218.40 кв.м. и разгъната
застроена площ от 1537.10 кв.м., съсобствениците са разпределили жилищата и
другите обекти в сградата, като „Юнион корект” ООД е получило в дял и изключителна собственост девет
обекта, включително и апартамент № 2, находящ се на
първи етаж, състоящ се от дневна-трапезария с кухненска ниша, две спални и
санитарен възел с обща площ от 79.90 кв.м., открита тераса с възможност за
паркиране на две коли с площ 186 кв.м., при граници: северозапад – вътрешен
двор, североизток – ограда към УПИ ХХІІ/2087 и ХХІ/2087, югоизток – вътрешен
двор и ограда с УПИ ХХ/2102, югозапад – офис 1, отдолу – част от подземен
паркинг и изби №№ 4, 5, 6 и 7, отгоре – ап. № 3, ведно с прилежащата към
апартамента изба № 2 с площ от 4.50 кв.м. и 7.7584 % ид.ч.
от общите части на сградата /л. 16-18/.
С договор за покупко-продажба от
23.04.2008 год., оформен в нотариален акт № 136, том ІІ, рег. № 6907, дело №
296/2008 год., „Юнион корект”
ООД е продало на Г.М.С. апартамент № апартамент № 2, находящ
се на първи етаж, състоящ се от дневна-трапезария с кухненска ниша, две спални
и санитарен възел с обща площ от 79.90 кв.м., открита тераса с възможност за
паркиране на две коли с площ 186 кв.м., находящ в
гр. В., ж.к. „***” /л. 19-20/. Видно от приложеното на л. 62 от делото копие от
нотариален акт № 137, том ІІ, рег. № 6908, дело № 297/2008 год., че с договор
за продажба от 23.04.2008 год. „Юнион корект” ООД е прехвърлило на Г.М.С. собствеността върху 57.52
кв.м. ид.ч. от процесното
дворно място.
Видно от приложената на л. 24-26 от
делото нотариална покана от 04.09.2014 год., връчена на Г.С. на 08.09.2014
год., че последната е поканена да премахне масивните зидове /ограда/, с която е
преградено дворното място, както и масивната метална порта, служеща за врата на
открития гараж. В отговор на поканата ответницата С. е изразила становище, че е
собственик на прилежащата към апартамента й открита тераса с площ от 186 кв.м.,
като нейният праводател се е легитимирал за
собственик въз основа на сключената договор за доброволна делба, с който ищците
са участвали доброволно в разпределението на обектите, като съгласие за размера
на терасата Добреви са дали и с подписаните актове образец 14 и 15 и
удостоверение за въвеждане в експлоатация. В поканата е посочено масивните
зидове да са изградени от строителя отново със съгласието на ищците /л. 28/.
По делото е изслушано заключението по
назначената основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективни и компетентно дадени и неоспорени от страните. От основното
заключение се установява, че описаната в титула за собственост на ответната
страна „открита тераса с възможност за паркиране на две коли”, представлява
преградена със зидове част от дворното място, заключена във фигурата между
точки 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 24 от комбинираната скица №
1 /л. 146/, която аналитично измерена по скицата е с площ от 176 кв.м., а
откритият гараж, представлява преградена с метална врата и зид 1 част от
дворното място, заключена във фигурата между точки 24, 25, 26 и 34, която
аналитично измерена по скицата е с площ от 17.80 кв.м. Вещото лице излага, че
съобразно одобрения архитектурен проект откритата тераса, прилежаща към
апартамента на ответната страна, е с площ от 92.60 кв.м. Посочено е в основното
заключение, че последващо в архитектурния проект е
направено изменение, като „откритата тераса” е придобила друго графично
изображение, почти двойно по-голяма площ и със същата си принадлежност – към
апартамент № 2. В допълнителното си заключение експертът излага, че в преписката
по издаденото разрешение за строеж в район „Приморски” не се съдържа екзикутивна документация по измененията в архитектурния
проект. Към допълнителното заключение е приложена комбинирана № 3, на която в
жълт цвят е повдигната площта между фактически преградената част от дворното
място, заключена между т. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 16, 15, 14а и 14 по комбинирана
скица № 3 и площта на откритата тераса предвидена в одобрения през 2006 год.
архитектурен проект. Площта на откритата тераса по проект, измерена аналитично
от изготвената комбинирана скица вещото лице сочи да е 92.60 кв.м., а на
фактически преградената площ с преградни зидове 1, 2, 2а и 3 по комбинирана
скица № 3 от 104.60 кв.м.
Събрани в хода на производството са и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Г. В. и С. А. С. – водени от
ищците и Н. Веселинов Д. и Георги Панайотов Овчаров /във фактическо съпружеско
съжителство с Г.С./ – водени от ответната страна.
От показанията на свидетелите на
ищците се установява, че частта от дворното място към апартамента на ответната
страна е преградено с бетонни блокчета, като е наличен и гараж с метална врата,
ключ от която има единствено Г.С.. Свидетелят В. излага, че при подписване на
акт образец 15 стените, преграждащи дворното място са били налични. Свидетелят С.
сочи да не знае кой е изградил стените, като излага, когато през 2009 год. да е
закупил имота те да са били налични.
От показанията на свидетеля Н. Д. се
установява, че същият е ръководил строителството на сградата, като жилището на Г.С.
сочи да се състои от коридор, хол, две спални и тераса, около целия апартамент.
Подход към терасата, която е пред жилището на Г. има от към алеята за блока и
от хола на жилището. Излага, че според проекта е имало предвидено изграждането
на преградни стени, така че да се отдели дворното място, които стени са били
изградени по време на строителството на сградата. Възражения за тези зидове е
имало единствено от ищеца Д., като претенцията му е била свързана с височината
на стената, като е искал същите да са по-ниски, за да не хвърлят сянка.
Зидовете били изпълнени по-ниски, с което сочи проблемът да е бил решен.
В показанията си свидетелят Г.О. сочи,
че живеят с Г. в имота от м. декември 2008 год., като при закупуване на
жилището терасата на същото е била с площ от 186 кв.м., която тераса е била
обособена чрез изграждане на зидове и поставена метална врата. Последните
излага да са били изпълнени от строителя.
Въз основа на горната
фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:
Негаторният иск има за цел да даде защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, което ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на
вещта или имота според предназначението му. Това въздействие или посегателство
може да се изразява в действие или бездействие, като чрез предявяване на иска
по чл. 109 ЗС се цели преустановяване на същите, т.е. следва да е налице
неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищците. Такъв иск може да
бъде предявен и от съсобственик спрямо друг съсобственик срещу всяко
неоснователно действие или създадено съС.ие, с което се препятства упражняването на правата на
собственост в общата вещ съобразно предназначението и в обема на правомощията.
Не се спори между страните, а и от
коментираните по-горе писмени доказателства, се установи, че ищците притежават
84.70 кв.м. ид.ч. от дворното място, права върху
което притежава и ответната страна по делото. Не се спори и че към настоящия
момент е преградена реална част от дворното място посредством оградни зидове и метална врата, заключена между т. 13, 14,
5, 6, 7, 8, 9 и 10 от комбинирана скица № 3 към допълнителното СТЕ и е
обособена гаражна клетка, заключена между т. 3, 4, 5 и 14 от същата скица.
Спорният по делото въпрос е частта, повдигната в жълт цвят върху комбинирана
скица № 3 към допълнителното СТЕ, обща част по предназначение ли е или същата е
принадлежност към апартамент № 2, собственост на ответната страна. От
коментираните по делото писмени доказателства съдът намира за установено, че
ответницата се легитимира като собственик на откритата тераса, реално обособена
чрез изграждането на зид 1, 2, 3 и 3а и метална врата в зид 1. В тази връзка
съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ищците, че праводателят на ответницата не се е легитимирал като
собственик на принадлежността към апартамент № 2, представляващ открита тераса
с площ от 186 кв.м. по документ за собственост. Съсобствениците на дворното
място и на жилищната сграда към 14.02.2008 год., включително и ищците по делото,
със сключения договор за доброволна делба са ликвидирали съсобствеността по
отношение на самостоятелните обекти в сградата, като същите са се съгласили в
дял и изключителна собственост праводателят на ищцата
да получи апартамент № 2, ведно с прилежащата към него открита тераса с площ от
186 кв.м. Без оглед за този извод е обстоятелството каква е била площта на тази
тераса по одобрения през 2006 год. проект, след като самите ищци с договора за
доброволна делба са се съгласили площта на същата да се счита 186 кв.м. Нещо
повече, от показанията на водения от ищците свидетел А.Г. В. се установи, че
преградните зидове са били налични към датата на подписване на акт образец 15,
което пък от своя страна налага извода, че ищците са се съгласили с
изграждането на преградни зидове, обособяващи откритата тераса, подписвайки
удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа. Ако и Добреви да са считали,
че изграденото е в отклонение от архитектурния проект е следвало да възразят
пред държавната приемателна комисия при приемане на сградата, каквото
възражения няма данни същите да са направили. Ето защо дори и да създава пречки
за осъществяване на правата им /каквито по делото не се установиха да са
налични по отношение възможността на ищците да ползват дворното място извън откритата
тераса/, те следва да понесат последиците от изразената от тях воля при
въвеждане на сградата в експлоатация и сключване на договора за доброволна
делба. С оглед горното, съдът намира, че предявеният иска за осъждане на
ответницата да премахне зид 1, намиращ се между т. 5 и 14а и металната врата в
зида и зид 3, намиращ се между т. 8 и 9 от комбинираната скица № 3 към допълнителното
заключение по СТЕ, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за
премахване на металната врата между т. 3 и 4 от комбинираната скица № 3 към
допълнителното заключение по СТЕ: Установи се по делото от събраните доказателства,
а и това не се оспорва от ответната страна, че в дворното място е наличен
обособен гараж, заключен между т. 14, 3, 4 и 5, достъпът до който се
осъществява чрез монтирана метална врата между т. 3 и 4, както и, че този гараж
се ползва от ответницата С., която паркира в същия личния си автомобил и достъп
до който има само. При това положение и в тежест на С. е да установи, че има
право да извършва, респ. да поддържа, горното въздействие на имота, довело до съС.ието, чието премахване се претендира,
което в случая предполага валидно взето решение от мнозинството от
съсобствениците на имота за разпределение ползването на съсобственото
дворно място. По делото липсват твърдения за наличие на такова решение, нито
доказателства са ангажирани в този смисъл. Не може да се приема за токова
решение сключения договор за доброволна делба /в който смисъл са доводите на
процесуалния представител на ответницата, застъпени в депозираните писмени
бележки/, доколкото извън предмета на същото е обособеният гараж, а не може да
се приеме, че същият е част от откритата тераса, с оглед ситуирането
на последната и реално обособена от изградените оградни
зидове 1, 2, 3а и 3, което се установява и от представения от С. екзикутив. В същия липсва предвиждане на обособяването на
гараж, посредством монтиране на врата, за да се приеме, че е налице съгласие с
подписването на удостоверението за въвеждане в експлоатация от страна на ищците
с това положение. По делото липсват категорични данни, че същото е било налично
към този момент, доколкото в показанията на разпитаните свидетели не се съдържа
сведение, гаражът да е бил обособен чрез монтирането на метална врата към
момента на приемане на строежа и въвеждането му в експлоатация. Поради това и
съдът намира, че всеки от съсобствениците има право да ползва дворното място по
начин, който не пречи на останалите съсобственици. Такава пречка би
представлявало застрояването или ограждането на дворното място, без съгласие на
останалите съсобственици, в обем, който води до промяна на предназначението му
и създава пречки на останалите съсобственици да го ползват. В случая
поддържайки ограждането на дворното място, чрез обособяване на открит гараж,
ответницата препятства достъпа на останалите съсобственици до тази част на двора
и ползването му съобразно притежаваните от тях права, поради което и
предявеният иск за премахване на металната врата между т. 3 и 4 от
комбинираната скица № 3 към допълнителното заключение по СТЕ е основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК и направеното от ищците искане, ответницата следва да бъде осъдена
да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски за заплатени
държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. В случая
ищците са представила доказателства за заплатен адвокатско хонорар в размер на
1500 лева. С
оглед направеното възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката процесуални
действия и определения в чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението
съобразно материалния интерес – 496.57 лева, съобразявайки и размера на претендираното от ответната страна възнаграждение, съдът
намира, че хонорарът следва да бъде редуциран
до сумата от 1100 лева. Или, общо в полза на Добреви следва да се
присъди разноски в размер на 577.00 лева – съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ответницата също има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, поради което и с оглед отправеното искане, в полза на Д.а следва
да се присъди сумата от 762.00 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.М.С., ЕГН **********,***
/приземен/, ап. 2, да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на И.В.Д., ЕГН ********** и М. Г.Д.,
ЕГН **********,***, да упражняват
правото си на собственост, като премахнат метална врата между т. 3 и 4 от приложената
на л. 140 от делото комбинирана скица № 3, която приподписана
от съда представлява неразделна част от настоящото решение, поставена в дворно
място, находящо се в гр. В., м. „*****”, № 117, с
площ от 647 кв.м., предтавляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2563.743, при граници: 10135.2563.367, 10135.2563.250,
10135.2563.368, 10135.2563.744, 10135.2563.1671 и 10135.2563.1684, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
премахване на зид 1, намиращ се между т. 5 и 14а и металната врата в зида и зид
3, намиращ се между т. 8 и 9 от комбинираната скица № 3 приложена на л. 140 от
делото, изградени в горното дворно място, на основание чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА Г.М.С., ЕГН **********,***
/приземен/, ап. 2, да заплати на И.В.Д., ЕГН ********** и М. Г.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 577.00 лева /петстотин седемдесет и седем лева/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН ********** и М. Г.Д., ЕГН
**********,***, да заплатят на Г.М.С., ЕГН **********,*** /приземен/, ап. 2,
сумата от 762.00 лева /седемстотин шестдесет и два лева/, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: