№ 780
гр. София , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000502338 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2314 от 21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 9130/2018 г.
от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Ц. Д. Г.,ЕГН
**********; Л. Г. М., ЕГН ********** и М. Г. М., ЕГН **********,
конституирани на мястото на първоначалния ищец Г. М. Г., ЕГН **********
против Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание на чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД, имащи за предмет присъждане на
сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата внучка Е. М. М.,
ЕГН **********, настъпила на 22.07.2013 г., вследствие на ПТП от 10.07.2013
г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2013 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищците Ц. Д.
Г.,ЕГН **********; Л. Г. М., ЕГН ********** и М. Г. М., ЕГН **********,
конституирани на мястото на първоначалния ищец Г. М. Г., ЕГН **********
да заплатят на Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА
1
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от
ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 100 /сто/ лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците Ц. Д. Г.,
ЕГН **********; Л. Г. М., ЕГН ********** и М. Г. М., ЕГН ********** с
доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на
материалния закони и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите поддържат, че:
- първоначалният ищец и неговата внучка са имали трайна и особено
дълбока емоционална връзка и е претърпял продължителни болки и
страдания от нейната внезапна и нелепо настъпила смърт;
- първоинстанционният съд е игнорирал правото на Европейския съюз,
материализирано в ДФЕС, в Директиви и решения, постановени по
преюдициални запитвания, които са задължителни за българските съдилища;
Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това да
осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 10.07.2013 г.
Насрещната страна - „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД,
ЕИК ********* е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който
оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди обжалваното
решение.
Моли да му се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на
сумата от 300 лева.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
2
При преценка за основателността на въззивната жалба, съдът взе
предвид следното:
Ищецът - Г. М. Г., ЕГН ********** е предявил против „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на неговата внучка Е. М. М., ЕГН **********, настъпила на 22.07.2013 г.,
вследствие на ПТП от 10.07.2013 г.
Исковата молба е подадена в канцеларията на съда на 06.07.2018 г.
Ищецът е починал на 01.02.2019 г. и първоинстанционният съд по реда
на чл. 227 от ГПК е коституирал неговите наследници Ц. Д. Г., ЕГН
********** /съпруга/; както и неговите низходящи Л. Г. М., ЕГН **********
и М. Г. М., ЕГН **********.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
10.07.2013 г., около 20:20 часа в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, в
района на спирка за масов градски транспорт № 2593 е настъпило ПТП, при
което М. Н. К., ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Хюндай
Елантра“ с рег. № *** е допуснал нарушение на правилата за движение,
установени ЗДвП, относно максималната скорост за движение и за
непрекъснат контрол върху управлението, като по непредпазливост е
причинил смъртта на неговата внучка Е. М. М., ЕГН **********, настъпила
на 22.07.2013 г..
Ищецът твърди още, че:
- с присъда № 9 от 16.01.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 5136/2013 г.
от Софийски градски съд, влязла в сила на 02.12.2017 г., водачът на лекия
автомобил М. Н. К., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че при
управлението на лекия автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № *** е допуснал
3
нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 2
във вр. с ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на неговата
внучка Е. М. М., ЕГН **********, настъпила на 22.07.2013 г., причинил е
смъртта на още едно лице и телесни повреди на повече от едно лице -
престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК;
- вследствие смъртта на неговата внучка е претърпял и продължава да
търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради
изключително дълбоката емоционална връзка, която са имали помежду им;
С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от деня на ПТП – 10.07.2013 г.
Поискал ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл.38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът – „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 18/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че:
- ищецът формално попада в разширения кръг на лицата, които имат
право да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй
като пострадалата е негова внучка, но съдържанието на тази родствената
връзка не попада в приложно поле на Тълкувателно решение № 1 от 21 юни
2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК, съгласно което
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди;
- самостоятелни искови претенции за обезщетяване на
неимуществените вреди от смъртта на Е. М. М., ЕГН ********** са
предявили останалите възходящи от втора степен /баби и дядо/, предмет на
други съдебни производство, които поискал да се присъединят за общо
разглеждане;
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
4
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти, които не се оспорват от ищците с въззивната жалба.
От събраните по делото доказателства установява, че на 10.07.2013 г.,
около 20:20 часа в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, в района на спирка
за масов градски транспорт № 2593 „Хермес парк“ е настъпило ПТП, при
което М. Н. К., ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Хюндай
Елантра“ с рег. № *** е допуснал нарушение на правилата за движение,
установени ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Е. М. М., ЕГН
**********, настъпила на 22.07.2013 г.
С присъда № 9 от 16.01.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 5136/2013 г.
от Софийски градски съд, влязла в сила на 02.12.2017 г., водачът на лекия
автомобил М. Н. К., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че при
управлението на лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № *** е допуснал
нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 2
във вр. с ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Е. М. М.,
ЕГН **********, както и причинил смъртта на още едно лице и телесни
повреди на повече от едно лице - престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3,
предл. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Приложеното по делото удостоверение за наследници и удостоверение
за родствени връзки, издадени от длъжностното лице по гражданското
5
състояние при Община Монтана /л. 14/ установяват, че първоначалният ищец
е възходящ от втора степен /дядо/ на Е. М. М., ЕГН **********.
Лекият автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № ***, управляван от М. Н.
К., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на настъпване на ПТП.
В първата инстанция е разпитана като свидетел майката на
пострадалата Е. М. М..
Показанията на този свидетел не установяват конкретни житейски
обстоятелства, които да обосноват извод, че между ищеца и починалата му
внучка е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля
обичайната между дядо и внучка взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, както и ищецът действително да е претърпял вреди с по
- голям обем от нейната смърт, различен от обичайния обем на болки и
страдания при смърт на родственик.
Ищецът е живял в гр. Монтана, а починалата му внучка с нейните
родители в гр. Перник.
Претенции за обезщетяване на неимуществени вреди, основаващи се на
особена близка връзка с починалата са заявили и другите възходящи от втора
степен, което обстоятелство изключва ищецът да е имал сложени такива
житейски обстоятелства, които да породят твърдяната в обстоятелствената
част на исковата молба особено близка връзка, различна от обичайната между
родственици.
6
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищците, конституирани на мястото на първоначалния ищец въззивна жалба,
като спорът се концентрира до основателността на предявените искове, а при
тяхната основателност до размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди.
ПТП е настъпило на 10.07.2013 г. с участието на автомобил, който е
имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
преди 01.01.2016 г., поради което приложими в случая са разпоредбите на
отменения Кодекс на застраховането, който е бил в сила до 31.12.2015 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования,
което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние
– действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се
презумира.
В случая лекият автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № ***, управляван
от М. Н. К., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на настъпване на ПТП, по силата на
която ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
7
Наказателното производство по отношение на М. Н. К., ЕГН ********** е
завършило с влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за настоящия
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца - чл. 300 от ГПК.
Влезлият в сила съдебен акт на наказателния съд и събраните по делото
доказателства обосновават извода на настоящия състав, че водачът на лекия автомобил
с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът е материалноправно легитимиран да предяви исковете за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по
т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК, „Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.“.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В случая доказателствата по делото не установяват конкретни житейски
обстоятелства, които да обосноват извод, че между първоначалният ищец и
починалата му внучка е имало особено близка връзка, която по интензитет
надхвърля обичайната между дядо и внучка взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост, както и ищецът действително да е претърпял
вреди в по - голям обем от нейната смърт, различен от обичайния обем на
болки и страдания при смърт на родственик - решение № 92 от 17.11.2020 г.,
постановено по дело № 1275/2019 г. от ВКС, ТК, II т.о.
8
Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
допустим, но е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на
акцесорния иск за присъждане на законната лихва, който също следва да се
отхвърли.
С оглед на изложеното жалбата е неоснователна, поради което следва
да се потвърди изцяло първоинстанционното решение.
По разноските:
С оглед изхода на делото, всеки един от ищците следва да заплати на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, направените във
въззивната инстанция деловодни разноски юрисконсултско възнаграждение, в
размер на сумата от 100 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2314 от 21.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 9130/2018 г. от Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ц. Д. Г.,ЕГН **********; Л. Г. М., ЕГН ********** и М. Г.
М., ЕГН **********, конституирани на мястото на първоначалния ищец Г. М.
Г., ЕГН ********** поотделно да заплатят на Застрахователно акционерно
дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в
размер на сумата от 100 /сто/ лева.
9
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10