Решение по дело №4341/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 227
Дата: 21 март 2023 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20222120204341
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Бургас, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120204341 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба от В. В. И. ЕГН ********** чрез адв. Р.
Н. от БАК против наказателното постановление № 22-0769-001335/20.07.2022г. на Началник
Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че неправилно е ангажирана неговата
отговорност. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от
адв. М. Н. с пълнм., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, претендира разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Ж., която моли
за отхвърляне на жалбата като в писмено становище моли за присъждане на разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
На 20.03.2022г. св. В. А. изпълнявал служебни задължения като полицай в 01 РУ ОД
МВР Бургас и бил спрян за рутинна проверка в гр. Бургас, ул. „Булаир“ по посока пл.
„Царица Йоанна“ товарен автомобил *** с рег. № *** като след справка с дежурен в КАТ се
установило, че автомобилът е с прекратена регистрация.
Св. Х. Х. бил изпратен от дежурен за оказване на съдействие на своя колега като
извършил проверка на товарен автомобил *** с рег. № *** собственост на *** *** като
установил, че автомобилът е с прекратена регистрация на 06.12.2021г. по чл. 143, ал. 15
ЗДвП, поради което съставил АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, който връчил
лично на водача В. И.. Водачът не вписал възражения в АУАН. От събраните доказателства,
че установява, че В. И. е управлявал МПС, което не е негова собственост, а негов
собственик е търговско дружество, на което собственик/управител е баща на В. И..
1
Видно от представената справка предстоящ собственик на МПС е *** *** като е
регистриран от нотариус договор за продажба на 04.10.2021г. На 06.12.2021г. е прекратена
регистрацията на автомобила поради непререгистрация на автомобила от новия собственик.
С мотивирана резолюция от наказващия орган от 16.06.2022г. е прекратено
административнонаказателното производство и материалите са изпратени на БРП за
преценка наличието на престъпление. С постановление от 28.06.2022г. прокурор при БРП е
отказал да се образува досъдебно производство и е прието, че следва да се извърши
преценка дали деянието е административно нарушение.
НО на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН е издал обжалваното НП на 20.07.2022г., с което
приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства като фактът, че именно жалбоподателят е управлявал МПС се
установява от св. Й., на който се обадил и посочил, че е бил спрян със служебен автомобил,
който се оказало, че е с прекратена регистрация, както и от св. А., който потвърждава
изложеното в АУАН. Представено е уведомление, в което се сочи, че И. няма трудов
договор в дружеството *** *** и че е син на собственик/управител на фирмата.
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Ясно и конкретно е посочено и мястото, където е установено нарушението като именно
жалбоподателят е управлявал МПС.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Ясно е посочена нарушената разпоредба на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Фактите описани в
АУАН са възприети и от АНО, жалбоподателят се е защитавал срещу тях и самият
жалбоподател по същество сочи, че действително е управлявал МПС, но същото е било
собственост на фирма и не е могъл да знае и не е бил уведомен, че МПС е дерегистрирано.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени
в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата.“ Разпоредбата на закона ясно подчертава, че по пътищата за
обществено ползване се допускат само МПС, които са регистрирани и кумулативно е
предвидено, че трябва да имат табели на поставените за това места. Само при изпълнението
на тези две изисквания – регистрирани и с регистрационен номер се допуска МПС да се
движат по пътищата отворени за обществено ползване.
В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че се прекратява служебно регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
2
Видно от цитираната разпоредба, законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидения от законодателя срок, е
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП.
Санкцията е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Т.е. субект на административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП е водачът, а не собственикът на МПС, който е длъжен да познава ЗДвП и да е наясно
със законовата последица от неизпълнението на задължението да се управлява МПС, което е
регистрирано по предвидения за това ред.
Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се
изключва наказуемостта при тази форма на вината. В качеството си на водач на МПС,
жалбоподателят е бил длъжен да познава закона и да съобрази, че МПС е било със служебно
прекратена регистрация, тъй като не е било регистрирано в двумесечен срок от
придобиването му (в този смисъл Решение № 1129 от 28.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а.
н. д. № 1171/2020 г. Решение № 211 от 11.02.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
19/2021 г.; Решение № 464 от 25.03.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 495/2021 г. и
др.). Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, прекратяването на регистрацията се извършва с
отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължение
да се уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за
регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и
в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.105 от 2002г., изм.,
бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.), за разлика от други случаи на служебно прекратяване на
регистрацията (съгласно чл. 18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.).
Съгласно чл. 14 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението, изключва
умисъла относно това нарушение, а непредпазливостта - когато самото незнание не се дължи
на непредпазливост. Отсъствието на регистрация на управляваното от жалбоподателя МПС
е елемент от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
незнанието му изключва умисъла за това нарушение, а непредпазливостта - само ако
незнанието не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай с оглед безспорните по
делото обстоятелства, че лекия автомобил е бил предоставен на водача от фирма, в която е в
родствени връзки с управител/собственик е следвало водачът да положи усилия, за да се
убеди, че същото е регистрирано по надлежния ред. Имал е обективна възможност да стори
това, тъй като управлението на автомобила му е било предоставено от едноличен
собственик/управител на дружеството – негов баща и затова по мнение на този състав
незнанието не може да се приеме за извинително и не изключва субективния елемент на
нарушението по чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (в такъв смисъл е Решение от
07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 730 / 2020 г. на Административен съд – Перник; Решение №
114 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 119 / 2020 г. на Административен съд – Ловеч).
Като е управлявал МПС, което не е било регистрирано, жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, с оглед на което
3
правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност на основание
чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая
наложеното наказание е в минималния предвиден от закона размер и е правилно съобразено
с обстоятелствата по случая и личността на извършителя.
Само за пълнота следва да се посочи, че деянието не е маловажен случай, тъй като се
засягат важна група обществени отношения свързани с безопасността по транспорта и
нарушението не се отличава от типичните нарушения от този вид.
По изложените съображения НП като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските.
В случая право на разноски има АНО, който претендира такива за юрисконсулт. На
наказващия орган се определят разноски на основание чл.63д от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от
ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно фактическата и
правна сложност на делото в размер на 80 лева, които следва да му се присъдят.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0769-001335/20.07.2022г. на
Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на В. В. И., ЕГН
********** за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА В. В. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ОД МВР БУРГАС разноски в
размер на 80 /осемдесет/ лева за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4