Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин,  17.04.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 13/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

Делото е образувано по предявена искова молба на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б срещу А.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди се, че по ч. г. д. № 1113/2017 на РС Елин Пелин била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Твърди се, че длъжникът  като собственика на процесния имот с адрес: гр. София, община „Люлин”, ж.к.„Люлин” бл. 443, вх. 3, ет. 7, ап. 16, е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, като с общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството. Иска се признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от: 6318,43 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2014г. - м.04.2016г. и по изравнителна сметка за периода от 05.2013 г. до 04.2014 г.; 1083,57 лв. - законна лихва за забава от 09.08.2013 г. до 11.05.2017 г., както и 124,45 лв. представляваща сума за разпределение на топлинна енергия и 30,79 лв. - законна лихва за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 07.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се съдебни разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника А.С.И., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор. Видно е разписка, че съобщението е било връчено на 21.02.2018 г., а срокът по чл. 131, ал. 1 ГПК е изтекъл на 21.03.2018 г. (сряда – присъствен ден).

На 28.03.2018 г. е постъпил отговор от А.С.И., подаден по пощата на 26.03.2018 г. според приложен пощенски плик, в който се оспорва основателността на исковете. С оглед това съдът не следва да разглежда възраженията му.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД не взема становище по исковете.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно  е от приложеното ч. г. д. № 1113/2017 на РС Елин Пелин, че е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 932/ 06.11.2017 г. Заповедта е била връчена на длъжника А.С.И. на 14.11.2017 г., а на 20.11.2017 г. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение, в което направено възражение за изтекла давност за периода от 01.05.2013 г. до 06.2014 г.

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, приети с решение от 28.03.2013 г. и одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

Установява се от представения договор от 08.07.2011 г., че същият е сключен между „Топлофикация София“ ЕАД възложител и „Бруната“ ООД – изпълнител, според който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.

Видно от протокол от 17.10.2001 г. на ОС на ЕС на жилищен блок в гр. София, ж.к. Люлин-4 бл. 443, в който се намира процесния апартамент, е взело решение да бъде сключен договор с „Бруната България“ ООД за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия по апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване, за което са упълномощили Марио Петров Мартинов за представител на етажната собственост. Върху приложения към протокола списък за ап. 16 А.И. има положени подписи на собственика и свидетел. На 18.10.2001 г. е сключен договор между Бруната България“ ООД и етажната собственост на адрес: гр. София, ж.к. Люлин бл. 443.

Според искане за вписване на възбрана по изпълнително дело 20128510402413 по молба на „Доби Билд 2000“ ЕООД срещу длъжника А.С.И. е поискано налагане на възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот с адрес гр. София п. к. 1000, ж.к. Люлин бул Панчо Владигеров бл. 443, ет. 7, ап. 16 с площ от 128 кв. м, собственост на длъжника А.С.И..

Според писмо до ищеца от Столична община Район Люлин договор за ап. 16, вх. В, бл. 443 не е издаван от Район Люлин и не се открило в техните архиви, а не се установява жилището да е общинска собственост.

Според заявление за издаване на препис от нотариален акт до Служба по вписвания за аб. 332358 ж. к. Люлин бл. 443/3/16, окончателен разделителен протокол ЖСК Веселина 1988 г. не се намира в тази година, има скъсани страници в азбучника.

Представени са справки по издадените фактури за процесния период.

Третото лице-помагач „Бруната“ ООД е представило индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния период за аб. 332358, формуляри за отчет, разписки за връчване на изравнителните сметки и сертификат за типово одобрение на уредите за ДР на ТЕ за отопление.

Установява се от заключението на вещото лице инж. С.К.Ж. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители от района на гр.София. През целия процесен период имотът на ответника, като част от топлоснабден блок, е ползвал топлинна енергия за отопление и гореща вода в съответствие със собствените си нужди, видно от предоставените документи. Задълженията на делото за процесния период следва да се изчисляват на база на изравнителните сметки т.е. реалното потребление на топлинна енергия, като се вземат предвид изброените по-горе компоненти и се начислят законните лихви.

Установява се от заключението на вещото лице А.Т.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че А.С.И. с абонатен номер 332368 за периода м.05.2013 - м.04.2016 има задължения към „Топлофикация София” АД в размер на 7557,24 лв., в т.ч.: главница -6442,88 лв.; лихва за забава 1114,36 лв., като са формирани от сумите: 6318,43 лева за потребена топлинна енергивя за периода м.05.2013 - м.04.2016 с начислена законна лихва от 1083,57 лева, начислена от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 11.05.2017 г.; 124,45 лева – 4 бр. такси на ФДР за периода  м.05.2013 - м.04.2016 с начислена лихва в размер на 30,79 лева, начислена от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 11.05.2017 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

С доклада по делото по чл. 146 ГПК в тежест на ищеца е възложено да докаже исковете по основание и размер, а именно: твърденията, че ответникът е собственик на процесния имот; възникването на облигационно отношение по договор за продажба, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия, а за ответникът е възникнало задължението за плащане й.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Според § 1, т. 2а. (в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган (ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).

По делото не са представени доказателства, че ответникът е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот за периода от май 2013 г. до април 2016 г. Липсва материалноправната предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на доставената в имота топлинна енергия съобразно чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Извод за собственост на ответника върху процесния имот не може да бъде направен от представеното искане за вписване на възбрана по изпълнително дело 20128510402413 по молба на „Доби Билд 2000“ ЕООД срещу длъжника А.С.И., с което е поискано налагане на възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот с адрес гр. София п. к. 1000, ж.к. Люлин бул. Панчо Владигеров бл. 443, ет. 7, ап. 16 с площ от 128 кв. м. Според писмо до ищеца от Столична община Район Люлин договор за ап. 16, вх. В, бл. 443 не е издаван от Район Люлин и не се открило в техните архиви, а не се установява жилището да е общинска собственост. Според заявление за издаване на препис от нотариален акт до Служба по вписвания за аб. 332358 ж. к. Люлин бл. 443/3/16, окончателен разделителен протокол ЖСК Веселина 1988 г. не се намира в тази година, има скъсани страници в азбучника. При тези доказателства следва да се приеме, че не е установено ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот - нито по силата на закона (по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр, § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ), нито поради сключен индивидуален договор между страните.

С оглед горепосоченото предявеният главен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените в производството разноски в размер на 580 лева за платено адвокатско възнаграждение според представения договор за правни услуги от 19.03.2018 г. с отбелязване за плащане в брой на сумата на посочената дата.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б срещу А.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от: 6318,43 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2014г. - м.04.2016г. и по изравнителна сметка за периода от 05.2013 г. до 04.2014 г.; 1083,57 лв. - законна лихва за забава от 09.08.2013 г. до 11.05.2017 г., както и 124,45 лв. представляваща сума за разпределение на топлинна енергия и 30,79 лв. - законна лихва за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 07.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б ДА ЗАПЛАТИ на А.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 580 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Бруната“ ООД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: