№ 2145
гр. С, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110120738 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №..., представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Т. М. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“О“ № ..., че последната
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 53496/2021 г. по описа на СРС, а именно: главница за периода
от 01.12.2018г. до 31.12.2018 г. в размер на 29.24 лв., представляваща стойност на доставена
от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 14.09.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 02.09.2021 г. в размер на 206.91
лв. и лихва върху платена главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2021г. до 30.06.2021 г. в размер на 0.15 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като наемател на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
1
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по
основателността на предявените искове.
С отговора се оспорва да е налице облигационна връзка между страните за доставка
на топлинна енергия в процесния имот. Ответникът оспорва представените с исковата молба
общи условия да са одобрени и да са влезли в сила, както и през исковия период да бил
действащ договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Т“ ООД.
По отношение претенцията за лихви се сочи, че по делото не са ангажирани
доказателства за момента на публикуване на общите фактури на интернет страницата на
ищцовото дружество, с което ответникът би бил поставен в забава.
Отделно от това се изразява становище, че не е удостоверена техническата годност на
измервателният уред, с който е отчетена доставената топлинна енергия.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 53496/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 29.24
лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.12.2018 г.
до 31.12.2018 г. в в имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от 14.09.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 02.09.2021 г. в
размер на 206.91 лв., както и лихва върху платена главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2021г. до 30.06.2021 г. в размер на 0.15 лв.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрираните от него
адреси в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу
него.
Видно от Заповед № РД-0904-17/01.10.2010 г. накмета на район С при СО,
ответницата, заедно със сина си М М Р са настанени в процесния имот, представляващ
ап.102, находящ се в кв.О, ул.“О“ № .... На 28.09.2018 г. е сключен между ответницата и
Столична община безсрочен договор за наем, а на 10.11.2010 г. Т. Р. е подала до ищцовото
2
дружество заявление-декларация за откриване на партида за доставка на топлинна енергия.
В тази насока е и отразеното в писмото на Столична община, район С до ищцовото
дружество от 01.10.2010 г.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 16.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение да се сключи договор за осъществяване на услугата дяловото
разпределение. Договор с ФДР „Т“ ООД е сключен на 28.10.2001 г. По делото са
представени доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР -
договор № .../03.06.2020 г.
На 16.04.2019 г. между страните е подписано споразумение, с което е прието
задълженията за периода от 01.11.2018 г. до 31.03.2019 г. да бъдат платени разсрочено на 12
вноски, последната от които с падеж 22.03.2020 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е
извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като снетите
показатели са отчетени при изготвяне на изравителните сметки в края на отоплителния
сезон.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
има данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията поради
извършено прихващане.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т”
ООД, което е направило реален отчет на уредите за дялово разпределение през исковия
период.
Посочено е, че в имота има 2 отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители. Според вещото лице, през исковия период, не е използвана в имота, както и
в цялата сграда, в която той се намира, енергия за отопление на БГВ. Прогнозен разход за
такава не е и начисляван.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
3
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 632.59 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., като изрично е посочил, че
правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната
стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота.
В същото време, в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, се приема, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона. В случая от ангажираните от ищеца доказателства, се установява наличието на
облигационно правоотношение възникнало с ответника – подадено от него заявление-
декларация за доставка на топлинна енергия за процесния имот. Ето защо съдът приема, че
страните са обвързани от договорни отношения по доставка на топлоенергия.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода 01.12.2018 г. –
31.12.2018 г. за имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 251.50 лв.
/ред 6, колона 8 от таблицата, поместена на стр.6 от заключението по СТЕ/. Установеното
4
от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота
на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат за достоверни
снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време ответникът не
ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия или срещу
изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни. Такива не са
установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за имота на ответника топлинна енергия на
стойност 251.50 лв., като след извършенит еплащания /въз основа на сключеното
споразумение между страните от 16.04.2019 г./, е останал непогасен остатък от 29.24 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Погасяване не е
установено и от вещите лица, с изключение на констатираното намаляване размера на
задълженията чрез прихващане във връзка с промяна на цените на топлоенергията, което
обаче е отразено в счетоводството на ищеца.
От страна на ответника обаче е направено възражение на погасяване на вземането
на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
14.09.2021 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, процесното задължение не е погасено по давност, тъй като
начислената сума за м.декември 2018 г. е с падеж на плащане 14.02.2024 г. В същото време,
на 16.04.2019 г. е сключено споразумение между страните, което следва да се цени като
признание на включените в него задължение, сред които е процесно.
5
По така изложените съображения, съдът намира предявения иск за главница за
основателен и доказан до пълния предявен размер от 29.24 лв.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.02.2019 г. – 02.09.2021 г. Размерът на същия възлиза на 100.22 лв., съобразно
отразеното в таблицата, поместена на стр.7 от заключението на ССчЕ.
Именно до този размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен
размер от 206.91 лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето
производство – 14.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираната сума за забавено плащане на услугата дялово
разпределение от 0.15 лв. за периода от 01.03.2021 г. до 30.06.2021 г., следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т“ ООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумата в заповедното производство, искът му се явява процесуално
допустими, но по същество неоснователен, поради което и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи и
отразеното в списъка на ищеца по чл.80 от ГПК, констатира, че ищецът е направил разноски
за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150.00 лв., определено по реда на
Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това е заплатил държавна такса от общо 150.00
лв., депозит за експертизи 700.00 лв. и депозит за особен представител на ответника от
400.00 лв.
Ето защо, съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски
767.01 лв. следва да бъдат поставени в тежест на ответника.
6
От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, но няма
данни да са направени такива, поради което съдът не се произнася с решението си в тази
насока по отношение на него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. Р., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“О“ № ..., че дължи на „ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №..., представлявано от А А и И Е, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 53496/2021 г. по описа на
СРС, 128 състав, а именно: сумата от 29.24 лв. от 01.12.2018г. до 31.12.2018 г.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна
лихва от 14.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2019
г. до 02.09.2021 г. в размер на 100.22 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 206.91 лв. като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №..., представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение на
Т. М. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“О“ № ..., че дължи на ищеца следните суми за
дялово разпределение на имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 53496/2021 г. по описа на СРС, 128
състав, а именно: лихва върху платена главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2021г. до 30.06.2021 г. в размер на 0.15 лв.
ОСЪЖДА Т. М. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“О“ № ..., да заплати на „ТЕЦ
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №..., представлявано от А А
и И Е, сума в размер на 767.01 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 53496/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 53496/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7