Решение по КНАХД №1282/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от главен юрисконсулт К. С. – пълномощник на Заместник - директора на ТД на НАП Бургас, срещу решение № 377/03.06.2025г., постановено по АНД № 1610/2025г. на РС Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 818614-[рег. номер]/17.03.2025г., издадено от Заместник – директора на ТД на НАП Бургас, с което на дружество „Ди Ем Трейд 09“ ЕООД за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ и на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се изводите на РС за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, като се излагат доводи, че доколкото санкционираното лице не твърди, че за процесния период (май 2024 г.) е било необходимо подаване на повече от една декларация Образец 1, то за същия не е възникнала неяснота за кой работник се дължи такава декларация. На следващо място, не се споделят и изводите на РС за изтичане на тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Нарушението било установено при подаване на декларацията – 26.08.2024г., а не в деня, следващ крайния срок за подаване на декларацията, в каквато насока са решаващите мотиви на РС. Изложени са доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за потвърждаване на оспореното НП. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – „Ди Ем Трейд 09“ ЕООД, чрез пълномощник – адвокат Р. С., е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител. Отговорът срещу касационната жалба се поддържа чрез писмено становище.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас е отменил НП № 818614-[рег. номер]/17.03.2025г., издадено от Заместник – директора на ТД на НАП Бургас, с което на дружество „Ди Ем Трейд 09“ ЕООД на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ, затова че в качеството му на задължено лице не е подало в срок до 25.06.2024г. данни в ТД на НАП Бургас с декларация Образец 1 за месец май 2024г. Ответникът по касация подал посочената декларация по електронен път на 26.08.2024г., която била приета с вх. № 02000243384415. На дружеството била изпратена покана – електронно и чрез лицензиран пощенски оператор, за явяване в ТД на НАП Бургас за съставяне и връчване на АУАН.

За да постанови решението си, съдът е приел, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като контролните органи на данъчната администрация на ТД на НАП Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението на 26.06.2024г., от която дата започнал да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, а същият е съставен едва на 25.11.2024г. На следващо място, РС е приел, че нито в АУАН, нито в НП е посочено лицето, за което се твърди, че не е подадена Д. О. 1, което безспорно било елемент от фактическия състав на нарушението. Прието е, че по този начин се възпрепятства възможността на наказвания субект да се защити, доколкото той е поставен в невъзможност да представя доказателства дали тази декларация е била подадена в срок или не. Отделно са изложени мотиви, че доколкото неподаването на декларация Образец 1 за всяко отделно лице представлява отделно нарушение, при непосочване на конкретните лица не става ясно за кое осигурено лице се санкционира осигурителят, респ. не може да се проследи дали същият не е наказан повече пъти за едно и също нещо. С оглед изложеното РС отменил НП.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, при следните коригиращи мотиви.

Разпоредба на чл.5, ал.4, т.1 от КСО установява задължение в тежест на осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд "ГВРС", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

По делото няма спор, че санкционираното лице не е изпълнило в законоустановения срок вмененото му задължение в качеството на осигурител по чл.5, ал.4 от КСО да представи пред ТД на НАП Бургас необходимите данни, подавайки декларация образец № 1 за м. май 2024 г.

В НП не е посочено за кои подлежащи на осигуряване лица задълженото лице (работодателят) не е декларирало необходимите данни. Нарушението е от категорията на съществените, защото накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере въз основа на какви конкретни факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Административнонаказващият орган е издал НП, без да сочи въз основа на какви факти приема, че процесната декларация е следвало да бъде подадена до 25.06.2024г.

В нормата на чл.4, ал.1, т.1, буква "а" от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. на МФ е предвидено, че декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП за всеки календарен месец при наличие на две отделни хипотези: 1) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; 2) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

От текста на НП се установява, че наказващият орган не е изследвал въпроса кога е начислено и изплатено възнаграждението на осигурените лица. Тоест липсва посочване в коя хипотеза се приема, че е осъществено нарушението, като липсват и факти въз основа на които да се прецени коя от тях е налице в случая.

Относно давностния срок за съставяне на АУАН : Според разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушението или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Спорът по делото е кога нарушителят е открит и дали АУАН е съставен в тримесечния срок от откриването.

Задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона са дадени с Тълкувателно решение № 4/29.03.2021г. по тълкувателно дело № 3/2019г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегии, в мотивите на което е казано, че по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя. Откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна. Това тълкуване на закона, отнесено към спецификата на процесния случай, означава, че компетентните органи са били в обективна невъзможност да узнаят, че дружество „ДИ ЕМ ТРЕЙД 09“ ЕООД, като лице по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, има задължение да подаде декларация образец 1 за месец май 2024г., още по – малко, че това задължение е следвало да бъде изпълнено в срок до 25.06.2024г. Този извод следва от характера на данните, подлежащи на деклариране, които няма как да бъдат известни на органа, разполагащ с административнонаказателна компетентност. Вярно е, че трудовите договори се регистрират в НАП, но в НАП липсва информация за начисленото и изплатено трудово възнаграждение за съответния месец. Дружеството е санкционирано, затова че като осигурител не е подало описаната декларация, а осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Категориите на осигурените лица са изброени в чл.4-4а от КСО, като основанието за полагане на труд на някои от тях не подлежи на регистрация в НАП – напр. лицата, полагащи труд без трудово правоотношение. Именно и затова преценката е конкретна за всеки случай, а за да бъде извършена тази преценка, е необходимо както в АУАН, така и в НП да се опишат индивидуализиращите нарушението признаци, каквито в обжалваното НП липсват. В случая актосъставителят е узнал за извършеното административно нарушение в момента на подаване на декларацията със закъснение – на 26.08.2024г., откогато е започнал да тече тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН. От 26.08.2024г. на актосъставителя са били на разположение данните, подлежащи на деклариране от страна на „ ДИ ЕМ ТРЕЙД 09“ ЕООД за месец май 2024г. Вместо тези данни да бъдат описани в АУАН и в НП, само е посочено бланкетно, че срокът за подаване на декларация образец 1 е изтекъл на 25.06.2024г., което прави невъзможна проверката на НП по същество.

Като е достигнал до същия краен извод за незаконосъобразност на обжалваното НП, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 377 от 03.06.2025 г., постановено по АНД № 1610 / 2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОТХВЪРЛЯ искането на Заместник - директора на ТД на НАП Бургас за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.