Решение по дело №570/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260483
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Сияна Генадиева Генадиева
Дело: 20213110200570
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

260483/12.4.2021г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 31.03.2021 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 570 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба „Е.” ЕООД против НП № 03 –011894/27.11.2019 г. на Иван И., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 лева, на основание чл. 416 ал.5q вр. чл. 414 ал.3 от КТ, за нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ.     

         В жалбата се твърди, че в хода на производството са били допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 42 т.4 от ЗАНН. Поради това се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно. 

         В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.

         Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:          

На 13.11.2019г. свид.И. и свид.Н. ***, около 11,00ч. извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект, в които полагали труд работници на въззивното дружество.

По време на проверката в обекта било установено, лицето Н.П., които извършвал строителна дейност. Лицето разбърквало материал за лепене на поставящата се изолация и е подпомагало другите работещи в строителния обект. При разговор с проверяващите потвърдил, че работи за въззивното дружество. При съставения констативен протокол той лично продиктувал данни те си и посочил, че работи за въззивното дружество от две години. След съставяне на протокола лицето П. лично го подписал. В протокола били вписани посочените от него данни за работно време, длъжност и трудово възнаграждение.

След приключване на проверката на место била насрочена и допълнителна документална проверка, като призовката за предоставяне на данни била подписана лично от управителят на въззивното дружество на 13.11.2019г. в 11.50 часа. В хода на документалната проверка бил представен трудов договор по отношение на работника П. с дата на сключване 12.11.2019г.. Поради това било и изискано уведомление за регистриран трудов договор между процесните страни, но регистрацията в НАП  била  от същата дата 13.11.2019г. но в час по следващ приключване на проверката на место в 13:17:06часа.

Предвид горното св. И. *** приел, че П. на 13.11.2019г. е бил допуснат до работа на длъжност „ работник строителна изолация” преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, поради което съставил  АУАН  срещу  въззивното дружество в който описала приетото за установено нарушение.

         По делото не се спори, че между въззивника и работника има сключен договор и той не е получило копие от така сключения договор към 13.11.2019г. 11.50 т.е. това е момента на приключване на проверката на место.

АНО съставил протокол от извършената проверка в които констатирал, че спрямо това лице има сключен трудов договор, като за това не е било изпратено уведомление до НАП.

          Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление. С него административно-наказващият орган изцяло  възприел констатациите , описани в акта , както и правната квалификация на нарушението- по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. За него  и на основание чл.416 ал.5  вр. чл.414 ал.3 от КТ на  въззивното дружество била наложена „Имуществена санкция” в размер на 5000лв.

         В хода на съдебното производство бяха разпитани свид.Н. и И., чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно. От тях се установи, че нарушението е констатирано при проверка на представените документи, а работника е установен на место да извършва трудова дейност. 

По искане на въззивната стра съда допусна до разпит свид.Събев, който е полагал труд за въззивното дружество по време на проверката. Свидетелят сочи, че проверката е била преди обед, но незнае не е бил на същото место на което е полагал труд П. и незнае подробности. От показанията му може да се извлече извод, че лицето действително в деня на проверката е полагало труд за въззивното дружество на строителния обект.

В тази посока са и приобщените в хода на адм. производство копия от книгите за ежедневен инструктаж от които е видно, че работника П. е положил подпис за деня 13.11.2019г., с които удостоверява провеждането на инструктаж. От представените книги е видно, че инструктаж на лицето е извършван и почти месец преди проверката на место - на 12.10.2019г., като и през следващите дни. Този факт обосновава единствения възможен извод, че лицето П. е полагало труд в полза на въззивното дружество преди извършване на проверката, така както е заявило пред проверяващите служители на ДИТ Варна.

          Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

         Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

         Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срока и от надлежна страна,  поради което и е приета за разглеждане.

         Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване на акта. И акта, и постановлението са съобразени с нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство. С оглед на това съдът намира  възраженията в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.

           Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От показанията на св.И. и свид.Н. и от писмените доказателства по делото, по безспорен и категоричен начин се установява, че е осъществено вмененото нарушение.

         На въззивникът е възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. Текста на нормата гласи че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Нормата изисква задължително работодателят да предостави на работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, като това следва задължително да е извършено преди работника да постъпи на работа, като нарушението по ал.2 се изразява в недопускане от страна на работодателят, работника да извършва трудова дейност преди посочените документи да му се предоставят срещу подпис т.е. работодателят следва да не извършва действия свързани с полагане на труд от страна на съответния работник. Видно събраните доказателства по административната преписка, е че работникът е посочил, че работи по трудов договор на длъжност „общ работник ” с определено трудово възнаграждение.

            Видно от представената към административната преписка справка от ТД на НАП, че е било подадено уведомление за сключен трудов договор, но в 13.17 часа, или около два часа след извършената проверка в обекта в който лицето е полагало труд. От това може да се извлече извод, че към дата на проверката на работника не е било предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, с което именно е бил осъществен съсътава на посоченото нарушение.

Като допуснал до работа лицето преди да му бъде връчено връчи копие от завереното в ТД НАП уведомление, на 13.11.2019г. в гр.Варна работодателят въззивното дружеств е извършил нарушение по чл. 63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на нарушението би бил осъществен, както ако не е било връчено копие от уведомлението, така и ако не е бил връчен екземпляр от трудовия договор. Това е така, т.к. законът изисква кумулативно на лицето да са били връчени и договор и копие от уведомлението. Невръчването на което и да е от двете осъществява състава на административното нарушение, като в случаят не са връчени и двете.

Съгласно разпоредбите на чл.62, ал.3 от КТ „В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор  работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.”

С оглед изменение на КТ, не са налице предпоставките на чл.415в от КТ за ангажиране на отговорност за маловажно нарушение.

          В случая  обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника  в качеството на работодател.  Съгласно §1т.1 от ДР към КТ “работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Въззивното дружество представлява работодател  по смисъла на КТ, поради което правилно е посочен като субект на административно-наказателната отговорност по този текст на закона.

       Нарушението не е маловажно и по см. чл. 28 ЗАНН, като по степен на обществена опасност не се отличава от обикновените случаи от този род. Смекчаващо отговорността обстоятелство е това,  че след проверката е бил  правен опит за регистрация на договора в НАП , както и че същият е бил регистриран,  но дружеството е наказано за това, че допуснало работника до работа преди да му се връчи копие от уведомлението и трудовият договор, и не са ангажирани доказателства за това, уведомлението и договора да са му е били  връчени до настоящия момент срещу подпис.

Съставът на визираното нарушение е осъществен, тъй като безспорно се установява че при извършване на проверката не са изпълнени задължителните предписания дадени с нормата на чл. 63 ал.1 от КТ а работника е допуснат да престира труд въпреки забраната визирана в нормата на чл. 63 ал.2 от КТ.

В жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление.

По така наведеното общо възражение, съдът намира, че следва да отбележи единствено, че при служебна проверка на административнонаказателната преписка не констатира да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, водещи до  отмяна на НП. Анализът на доказателствата по делото извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което и правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника.

Правилно е била ангажирана отговорността въззивното дружество  в качеството му на работодател  чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н. Поради това възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.

По същество въззивника моли съда да отмени наказателното постановление или да бъде намален размера на наложената санкция.

Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват глоба в размер от 5000 лева. Наказание над  минималния размер  непълно несъответно на тежестта на нарушението. Не са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно това, че не е бил изтекъл срока за регистриране в НАП на трудовия договор, че е било отстранено незабавно след установяването му и че от  него не са настъпили вредни последици както и обстоятелството, че липсват доказателства за други НП издадени на въззивното дружество. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства обосновават глоба в минимален размер от 1500 лева, предвиден за работодател. Такова наказание е достатъчно, за да се въздейства превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.

По направеното искане от процесуалния представител ДИТ Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът прима, че съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По делото съдът приема, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото.

По делото единствено административно наказващия орган е поискал да му бъдат присъдени  направите разноски по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част, което съдът определи в размер на 30 лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление 03-011894/27.11.2019г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Е.” ЕООД с ЕИК ********* е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5 000.00/пет хиляди/  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ, като намалява размера на наказанието „имуществена санкция“ на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева. 

 

ОСЪЖДА  „Е.” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна  сумата от 30 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

        

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: