РЕШЕНИЕ
№ 1298
гр. Варна, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
гражданско дело № 20253100502071 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава XX ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 67957/01.08.2025 г. по описа на
ВРС на Община Варна срещу решение № 2671/14.07.2025 г., постановено по
ГД № 8305/2024 г. по описа на ВРС, с което е признато за установено по
отношение на Община Варна, код по Булстат: 0000000093422, адрес: гр.
Варна, бул. Осми приморски полк № 43, представлявана от кмета Благомир
Коцев, че Х. К. Т., холандски гражданин, роден на ********* г. в У., Н., с
адрес: Ш. 2, ****** Х., Н., код по Булстат: ********** и съпругата му Т. Т. В.,
холандска гражданка, родена на ********** г. в У., Н., с адрес: Ш. 2, ******
Х., Н., код по БУЛСТАТ: *********, ca собственици на 1/2 ид. ч. от жилище с
идентификатор *******, адрес: гр. Варна, район О., ул. Г.Д. № 26, ет. 7, ап. 10,
като самостоятелният обект се намира на етаж 7 в сграда с идентификатор
***********, с предназначение на сградата: жилищна сграда - многофамилна,
разположена в ПИ с идентификатор ************, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда
или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 56.78 кв.м., със съседни самостоятелни обект в сградата: на
същия етаж: ***********.17, ***********.16, под обекта: ***********.16,
над обекта: няма, ведно с прилежащи части: изба № 17 с площ от 5.09 кв.м.,
при граници: коридор, изба № 18, УПИ № ****, изба № 16, ведно с 3.6239%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на
9.67 кв.м. ид.ч., придобита чрез недобросъвестно владение, упражнявано в
1
периода от 13.02.2006 г. до датата на исковата молба - 04.07.2024 год.
Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на решението.
Намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата
на чл. 14 ЗМДТ. Поддържа, че въззиваемите не са били задължени да подават
декларация за придобиване на недвижим имот, респективно не е било налице
задължение и за общинската администрация да я обработи. Твърди, че липсва
основание за откриване на партида, а именно представени доказателства за
придобиването на процесния имот от въззиваемите. Намира, че вписването
следва да бъде извършено след уведомяване на общинската администрация по
реда на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ. Излага, че обработката на декларацията по
чл. 14 ЗМДТ и откриването на партида на името на въззиваемите не е условие
нито за снабдяване с констативен нотариален акт, нито е условие за издаване
на удостоверение за данъчна оценка или заверка на молба – декларация.
Развива прострА. съображения в подкрепа на поддържаната теза. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба с вх.
№74123/29.08.2025 г. от въззиваемите чрез процесуален представител, с който
оспорват жалбата. Намират, че въззивникът създава пречки за провеждането
на производство по чл. 587, ал. 2 ГПК, като отказва да обработи подадената от
тях декларация по чл. 14 ЗМДТ. Твърдят, че на основание чл. 14, ал. 9 ЗМДТ са
били длъжни да подадат декларация. В молба – декларация за обстоятелствена
проверка задължително се вписвало, че за имота е подадена декларация и това
удостоверяване следва да сочи, че данъците са платени. Посочват, че е налице
пречка да бъде признато право на собственост с констативен нотариален акт
без да са платени задължения за данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за процесната идеална част. Развиват доводи в подкрепа на
основателността на заявената пред първоинстанционния съд претенция и
оспорват изложеното във въззивната жалба. Намират жалбата за
неоснователна, а решението – правилно.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
моли за отмяна на първоинстанционното решение на основанията, изложени
във въззивната жалба. Посочва, че за целите на производството по чл. 587 ГПК
следва да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2, пр. 2
ЗМДТ, а не на основание чл. 264 ДОПК. Излага доводи в подкрепа на
твърдението си. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Процесуалният представител на въззиваемите моли подадената жалба да
бъде оставена без уважение и решението да бъде оставено в сила. Претендира
сторените разноски. Излага, че не се оспорва правото на собственост, както и
владението върху имота. Счита, че спорът е върху това следва ли да бъде
издадено удостоверение за данъчна оценка, или не. Посочва, че в
удостоверението следва да бъде отразено обстоятелството, че са платени
задълженията на имота. Твърди, че сделка не би могла да бъде извършена, ако
публичните задължения не бъдат платени. Намира, че за да бъдат платени
публичните задължения, следва да бъде подадена данъчна декларация, въз
основа на която да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка.
2
Съдът съобрази следното:
Производството по ГД № 8305/2024 г. по описа на ВРС е образувано по
предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от Х. К. Т.,
холандски гражданин, роден на ********* г. в У., Н., с адрес: Ш. 2, ****** Х.,
Н., код по Булстат: ********** и съпругата му Т. Т. В., холандска гражданка,
родена на ********** г. в У., Н., с адрес: Ш. 2, ****** Х., Н., код по БУЛСТАТ:
*********, срещу Община Варна, код по Булстат: 0000000093422, адрес: гр.
Варна, бул. Осми приморски полк № 43, с който ищците са поискали да бъде
установено по отношение на ответника, че ca собственици на 1/2 ид. ч. от
жилище с идентификатор *******, адрес: гр. Варна, район О., ул. Г.Д. № 26,
ет. 7, ап. 10, като самостоятелният обект се намира на етаж 7 в сграда с
идентификатор ***********, с предназначение на сградата: жилищна сграда -
многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ************, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 56.78 кв.м., със съседни самостоятелни
обект в сградата: на същия етаж: ***********.17, ***********.16, под обекта:
***********.16, над обекта: няма, ведно с прилежащи части: изба № 17 с
площ от 5.09 кв.м., при граници: коридор, изба № 18, УПИ № ****, изба № 16,
ведно с 3.6239% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
равняващи се на 9.67 кв.м. ид.ч., придобита чрез недобросъвестно владение,
упражнявано в периода от 13.02.2006 г. до датата на исковата молба -
04.07.2024 год.
Ищците са навели твърдения, че са собственици на горепосочения
самостоятелен обект, като ½ ид. ч. е придобита в режим на съпружеска
имуществена общност с нотариален акт от 13.02.2006 г. Другата ½ ид. ч. са
придобили по давност от 13.02.2006 г. до датата на предявяване на исковата
молба чрез недобросъвестно владение. Изложено е, че в нотариалния акт от
13.02.2006 г. като собственик на ½ ид. ч. е посочен М.Л.М.Е.К., но нито той,
нито неговата съпруга са установявали владение върху имота. Твърдят, че
владението върху целия имот се е осъществявало от ищците спокойно, явно и
необоезпокоявано, с намерението, че е единствено и само техен от 13.02.2006
г. до настоящия момент, като Х. Т. е отдавал имота под наем, полагал е грижи
за него и го е застраховал.
Навеждат твърдения, че Община Варна оспорва собствеността върху ½
ид. ч. от имота (частта, която се твърди, че е придобита по давност), тъй като
на два пъти е отказала да обработи декларация по чл. 14 ЗМДТ, без която
ищците не могат да удостоверят правото си на собственост пред нотариус
върху процесната част.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
иска като недопустим. Посочва, че за ищците не е възникнало основание за
подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ. Твърди, че задължение за подаване на
декларация имат единствено собствениците на новопостроените сгради и
постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ.
По отношение на производството по чл. 587 ГПК излага, че в него не се
изисква предварително деклариране на имота, респективно за заплащане на
задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Намира, че
ищците не са представили титул за собственост. Поддържа, че обработката на
3
декларация и откриването на партида не е условие за снабдяване с
констативен нотариален акт. Счита, че отказът за обработка на декларация по
чл. 14 ЗМДТ подлежи на обжалване пред административен съд, като същото
не представлява оспорване на твърдяното от ищците право на собственост.
Моли за прекратяване на производството.
Съдът при извършената служебна проверка на допустимостта на
първоинстанционното решение констатира, че същото е процесуално
недопустимо, тъй като е постановено по процесуално недопустим иск,
като съображенията за това са следните:
В исковата молба са наведени твърдения, че на 16.05.2023 г. ищците
подали декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която декларирали придобитата по
давност ½ ид. ч. от процесния имот. Община Варна отказала да обработи
декларацията. С решение по АД № 1312/2023 г. на АС – Варна отказът бил
прогласен за нищожен, като преписката била изпратена на Община Варна за
произнасяне. Последвал втори отказ за обработка на декларацията по чл. 14
ЗМДТ, който бил обективиран в писмо от 06.12.2023 г. След втория отказ било
образувано АД № 217/2024 г. на АС – Варна, който изпратил преписката на
кмета на Община Варна. След молби от 28.04.2024 г. и 20.06.2024 г., подадени
от процесуалния представител на ищците, отправени до Община Варна,
ответникът изпратил отговор от 01.07.2024 г., с който известил ищците, че
обжалваният акт е потвърден. Ищците намират, че с изброените действия
Община Варна оспорва собствеността им върху процесната ½ ид. ч. от
недвижимия имот и за тях е налице правен интерес от предявяването на
положителен установителен иск, предмет на настоящото производство.
При тези дА. настоящият състав на въззивния съд преценява, че
предявеният и обоснован с горепосочените твърдения иск е недопустим по
следните съображения:
Действително в практиката на ВКС на РБ (определение от 29.01.2018 г.,
постановено по ЧГД № 190/2018 г., I ГО, и определение от 05.12.2022 г.,
постановено по ЧГД № 3883/2022 г., II ГО) е застъпено становището, че
правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за
собственост е налице и в хипотеза, при която ответникът не оспорва пряко
собствеността на ищеца, но с действията и актовете си създава пречки за
установяване по предвидения в закона ред на чл. 587, ал. 2 ГПК за
принадлежността на това право, а възможността тези актове и действия да се
обжалват по административен ред, не може сама по себе си да обоснове извод
за недопустимост на положителния установителен иск за собственост, тъй
като в случая евентуалното провеждане на такова производство не
представлява предвидена в закона предпоставка за установяване правото по
исков ред.
В настоящия случай обаче не се обосновава ответникът – Община
Варна, да създава пречки за установяване по предвидения в чл. 587, ал. 2 ГПК
ред на притежанието от ищците на право на собствеността върху исковата ½
ид. част от недвижимия имот. Това е така, защото снабдяването с
удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот не представлява
условие за извършване на обстоятелствена проверка и издаване на КНА на
осн. чл.587 ГПК. Изискванията по чл.264, ал.1 ДОПК касаят прехвърляне или
учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени
4
права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или
вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на
търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог, като
предвижда задължение за нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното
лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията
по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за
приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или
учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или
залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения. Тоест от съдържанието на цитираната норма на ДОПК
е видно, че тя се отнася само до действия на разпореждане с недвижим имот.
Издаването на констативен нотариален акт за собственост не представлява
действие на разпореждане с недвижим имот, поради което за него не е
задължително представянето на посочената декларация; респективно липсата
на такава не е абсолютна пречка за провеждане на процедурата по чл.587 от
ГПК, която да мотивира и интерес от иск за собственост само заради отказа на
ответника, действащ като административен орган при подадена декларация по
чл.14 от ЗМДТ, от обработване на последната. Още повече, че до снабдяване
на молителя, инициирал производството по чл. 587 ГПК, с КНА по този ред,
той не се легитимира като собственик на имота и не е данъчно задължено
лице.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че на два пъти – с писмо от
26.05.2023 г. (л. 16 от първоинстанционното производство) и с писмо от
06.12.2023 г. (л. 19 от първоинстанционното производство) Община Варна е
уведомила процесуалния представител на ищците, че във връзка с подадена
декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/16.05.2023 г., с която
декларират ½ ид. ч. от жилище с идентификатор *******, находящо се в гр.
Варна, район „О.“, ул. „Г.Д.“ № 26, ет. 7, ап. 18, с вписан начин на
придобиване: давност от 13.02.2006 г., след извършена проверка е установено,
че е налице активна данъчна партида на името на други лица, в качеството им
на собственици на процесния имот. Това е обусловило и отказите от страна на
Община Варна да открие данъчна партида, тъй като ищците не са се
легитимирали с титул за собственост, а други лица са били вписани като
собственици на имота. При тези дА. всъщност интерес от иска за собственост
на ½ ид. част ищците биха имали срещу вписаните собственици, а не срещу
Община Варна, която нито извънсъдебно, нито съдебно, не претендира да е
собственик на въпросните ид. части от имота вместо ищците по делото.
От горното се установява, че за ищците не е налице правен интерес от
предявения положителен установителен иск за собственост конкретно срещу
ответника по делото. Поради това, на основание чл. 130 ГПК, производството
по иска следва да бъде прекратено, а първоинстанционното решение –
обезсилено.
По разноските:
При този изход на делото, на въззивника се дължат разноски за двете
инстанции на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП на Община Варна следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер от 200 лв. за всяка от двете инстанции
5
или общо 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2671/14.07.2025 г., постановено по ГД №
8305/2024 г. по описа на ВРС.
ПРЕКРАТЯВА производствата по ВГД № 2071/2025 г. по описа на ВОС
и ГД № 8305/2024 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Х. К. Т., холандски
гражданин, роден на ********* г. в У., Н., с адрес: Ш. 2, ****** Х., Н., код по
Булстат: ********** и съпругата му Т. Т. В., холандска гражданка, родена на
********** г. в У., Н., с адрес: Ш. 2, ****** Х., Н., код по БУЛСТАТ:
*********, да заплатят на Община Варна, код по Булстат: 0000000093422,
сума в размер на 400 лв., представляваща сторени разноски пред ВРС и ВОС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6