РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Карлово, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100128 по описа за 2025 година
Производството е по иск с правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 26 от ЗЗД.
Ищецът - К. А. Л. твърди, че между него, в качеството му на
кредитополучател и ответното дружество, в качеството на кредитодател, бил
подписан Договор за потребителски кредит № *** от 29.07.2024г. По силата
на съглашението получил в заем сумата от 10000 лева. Лихвеният процент на
разходите бил в размер на 30.39% и при годишен процент на разходите в
размер на 34.41%. Освен главницата по договора, заемателят следвало да
заплати и премия по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ по
потребителски кредити на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, гр. София в общ размер на
2987.64 лева. Общата дължима сума по кредита била в размер на 12987.64
лева, като как била формирана тази сума в договора не става ясно, тъй като в
тази сума била включена и застрахователна премия, ведно с възнаградителна
лихва разпределена на 36 броя месечни погасителни вноски всяка една в
размер на 554.12 лева. Така на практика, застрахователната премия била
включена към главницата по договора за кредит и била неразделна част от
договора, съгласно погасителния план. Твърди, че застрахователната премия
не била включена в ГПР, иначе би знаел, че кредита се оскъпява в пъти повече
от обявената в договора цена.
Посочва, че договорът е потребителски по смисъла па чл.9 от ЗПК.
Недействителен е на специалните основания предвидени в чл.22 от ЗПК.
Договорът бил недействителен, тъй като размерът на шрифта на
застрахователната премия, неразделна част от договора за кредит на който
били изготвен е по малък от 12, в разрез с императивната разпоредба на чл.10,
ал.1 от ЗПК. По-малък бил и застрахователния пакет, по застрахователна
1
програма „Защита на кредита“. Съгласно чл.11, ал.1, т. 19 от ЗПК
застрахователните полици са част от договора за кредит. Твърди, че
застрахователните полици към договора са с размер на шрифта по малък от 12,
поради което на основание чл.22 от ЗПК договорът е недействителен.
Клаузата за ГПР също била недействителна, поради противоречието й с
материалния закон (чл.143, ал.1, т.18 от Закона за защита на потребителите,
чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.2 ЗПК и чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за
нелоялни търговски практики) и поради противоречието й с добрите нрави.
Твърди, че при изчисление на ГПР не били взети предвид застрахователните
премии по застраховката. Към групов застрахователен договор по
застрахователна програма „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“, както и такса за
разглеждане на искане за отпускане на кредита, ГПР е неправилно изчислен,
респ. стойността му посочена в договора не е реалната такава. С невярното
посочване на ГПР се допуска нарушение на чл.143, ал.1, т.18 от ЗЗП, която
разпоредба казва, че клаузата е нищожна, поради неравноправие, която е във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Неправилното изчисление на ГПР води и до нарушение на чл.11, ал.1,
т.10, вр. чл.19, ал.2 от ЗПК, която разпорежда ГПР да се изчислява по формула
съгласно Приложение № 1 към закона и който размер следва точно да се
посочи в договора за потребителски кредит.
Допуснато било и нарушение на чл.6. §1 от Директива 2005/29/ЕО за
нелоялни търговски практики, според която заблуждаваща е тази търговска
практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или
по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако
съдържащата се в нея информация е фактически точна, по отношение на един
или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случай подтиква
или е възможно да подтикне потребителя, да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. В конкретния случай, липсата на точен размер на
ГПР, респ. оскъпяването на кредита, въвежда в заблуждение ищеца и от тук се
допусна нарушение на добрите нрави при сключването на договора. Ето защо,
договорът е недействителен и на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Недействителността на договора за потребителски кредит означава, че
потребителя връща единствено заемната сума по договора. Твърди, че по
договора е заплатена изцяло главницата, както и допълнително начислени
вноски по кредита на ответника. Това обуславя правния интерес на ищеца да
претендира заплащането на сумата от 50 лева платена над заемната сума,
която сума била получена при начална липса на основание в патримониума на
ответника. Точният размер на иска ще конкретизира след събиране на
доказателствата по делото, т.к. не пази всички платежни документи по
кредита.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че договора за потребителски кредит № *** от
29.07.2024г. е нищожен, както и да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 50 лева платена над заемната сума, която сума е получена при
начална липса на основание в патримониума на ответника по Договор за
2
потребителски кредит № № *** от 29.07.2024г, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Претендира на основание чл.38 от ЗА, адвокатското възнаграждение,
според размера предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл.127, ал.4 от ГПК, посочва
банкова сметка за плащане: УниКредит Булбанк АД, IBAN: *****.
В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение
в размера на иска, като същия се счита предявен в целия претендиран размер
от 855.00 лева – надвнесна сума по главницата.
Ответното дружество - ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД намира предявените
искове за недопустими, поради липса на правен интерес. В исковата молба е
цитиран Договор за потребителски кредит № *** от 29.07.2024г., като се
твърди, че същият е сключен между ищеца и банката, но липсват писмени
доказателства в тази връзка. В тежест на ищеца е да представи писмени
доказателства за твърдяното правоотношение, което ищецът счита за
нищожно. Не става ясно от къде и на какво основание се цитират посочените
стойности в исковата молба, какъв е техния произход и ако наистина е налице
облигационно правоотношение - кои са клаузите, за които се твърди, че са
неравноправни. Едва след представяне на цитирания договор, може да вземем
отношение по същество на повдигнатия спор.
В условия на евентуалност, в случай че се установи, че ищецът е
представил договорното правоотношение, на което основава иска си, счита, че
исковете следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни по причини,
които ще изложат допълнително, след като им бъде предоставен за
запознаване цитираният договор за кредит. Счита, че претенцията е
недоказана по размер, не са представени изначално доказателства за
сключване на твърдяното правоотношение, както по отношение на договора за
кредит, така и относно застрахователните продукти.
Прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и
моли съдът да намали адвокатския хонорар до справедливия минимум.
Претендира юрисконсултско възнаграждени в размер на 360.00 лева, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ
във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, както
и заплатената държавна такса за разглеждане на въззивната жалба. В случай,
че исковете бъдат уважени частично, моли за присъждане на разноските в
полза на ответника по съразмерност и след компенсация, като при положение
„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД бъде осъдена да заплати разноски по делото, съдът да
задължи ищцовата страна да посочи банкова сметка или друг начин за
плащане.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.07.2024г., ищецът К. А. Л., в качеството си на кредитополучател
сключил с ответното дружество „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД в качеството му на
кредитодател, Договор за потребителски кредит № ***. По силата на договора
ответното дружество се задължило да предостави на кредитополучателя
кредит в размер на 10000.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да
върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при
условията на процесния договор. Видно от представения пакет от документи
3
по отпускане на кредита, съдържащи се на л. 41-60 от делото, общия размер на
кредита и условията за усвояването му включват освен сумата по главница и
лихва, така и две застраховки - „Bank пакет 3 кредит + Сметка“ на стойност
2628.00 лева и пакет „Bank пакет 3 Сметка“ на стойност 359.64 лева, сумите
по които се присъединяват към главницата, съгласно чл. 7.1 от договора и
възлизат в общ размер на 12987.64 лева.
В договора били уговорени и следните параметри и условия:
- вид на ползвания паричен заем – потребителски заем;
- погасителна вноска – месечна;
- размер на погасителна вноска – 554.12 лева;
- срок на договора – до 05.08.2027г.;
- брой вноски – 36;
- годишен лихвен процент по заема – 30.39% приложим на
годишна основа към сумата на усвоения кредит;
- обща сума, дължима от заемателя – 19948.05 лева (чл. 10 от договора);
- ГПР на заема – 34.41%.
Съгласно заключението на вещото лице, по отношение размера на
шрифта по договора за кредит, погасителния план и застрахователната полица
му е предоставен файл с наименование ”29082024
_EMEA_LHodzova.ctr_00192647 КЕП” - електронен вариант на Договор за
потребителски кредит от 29.07.2024г. Файл се отваря с програма за четене на
„PDF” файлове и в него има - Договор за потребителски кредит от
29.07.2024г., Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма Защита
на кредита и Защита на сметките за кредитополучателите на потребителски
кредити предоставени от ТИ БИ АИ Банк ЕАД и Допълнителни медицински
услуги Второ медицинско мнение и Програма за превенция на здравето
предоставени от Mediguide International, както и Сертификат № 1***2024 за
застрахователни програми Защита на кредита и Защита на сметките за
кредитополучателите на потребителски кредити предоставени от ТИ БИ АИ
Банк ЕАД и Допълнителни медицински услуги Второ медицинско мнение и
Програма за превенция на здравето предоставени от Mediguide Internationa
Използваният шрифт на изброените документ е ArialNarraw с размер 11
pt /0.38775 cm/
Съгласно заключението на вещото лице, платените суми по Договор за
потребителски кредит от 29.07.2024г. са в общ размер на 6668.01 лв.
Погасените суми по този договор са в общ размер на 4998.30 лв., както
следва:
- главница в общ размер на 2244.91 лв.
- договорна лихва в общ размер на 2742.17 лв.
- наказателна лихва в общ размер на 11.22 лв.
Съгласно заключението на вещото лице, относно размера на Годишния
процент на разходите, като се вземат предвид и всички задължения за
погасяване по договора за кредит, включително - застрахователни премии,
лихви, неустойки, гаранции и други, при размер на кредита 10000.00 лв., срок
4
на кредита 36 месеца, застрахователна премия 2987.64 лв., погасяване с
анюитетни месечни вноски размер на вноската 554.12 лв. с последна 36-та
вноска 553.85 лв. и обща сума по кредита: 19948.05 лв. с включена
застрахователна премия, годишният процент на разходите по Договор за
потребителски кредит № *** от 29.07.2024г. е 65.129% , изчислен по метода
на паричните потоци.
Във връзка с приетото заключение, допълнително за изискани
финансови документи от ответното дружество. Видно от справка (л. 101 от
делото), IBAN: *****, открита на 28.12.2023 г. - няма движение по сметката за
периода от откриването до настоящата дата.
По IBAN: *****, открита на 28.12.2023г., наличност към дата на
откриване е 1 536.65 лева, която сума е от отпуснат кредит № **********.
Разликата в датите се дължи на това, че при съвпадение с неработен ден,
сумите и договорите се осчетоводяват на първия следващ работен ден.)
Наличност към 11.06.2025г. е 665.42 лева.
По IBAN: *****, открита на 28.12.2023г., наличност към дата на
откриване: 0.00 лева. Наличност към 11.06.2025г. е 0.00 лева
Предоставена е и следната информация относно постъпили суми по
кредит № ***/29.07.2025г. с титуляр К. А. Л. с ЕГН **********, както следва:
- 550.80 лева, постъпили на 21.10.2024 - Вноска по кредит ***;
- 555.00 лева, постъпили на 15.11.2024 - Захранване на сметка;
- 5000.00 лева, постъпили на 18.12.2024 – EasyPay;
- 1750.00 лева, постъпили на 19.12.2024 - Захранване на сметка и
- 3000.00 лева, постъпили на 19.12.2024 - К. А. Л. ЕГН **********.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото Договор за потребителски кредит № *** от
29.07.2024г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на
чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищеца, в качеството му на
кредитополучател и ответното дружество „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, в
качеството му на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г.), в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
5
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Отпуснатият заем на ищеца като физическо
лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12
от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3
от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Процесният договор е
договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими
разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от
ЗПК и в ЗЗП. В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания,
относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в ССЕ начин. Неспазването на това изискване води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ
разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по
кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към
момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК ,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и
ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В чл. 24 от ЗПК е посочено също, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не са били
включени всички съпътстващи такси и разходи по кредита, поради което
съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В действителност обаче, както се
установява от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно, пълно и
обосновано, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума,
6
не съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които
потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след
като в него се включи и всички съпътстващи такси и разходи (включително и
застрахователни), задължението за заплащане на кредита е 65.129%. По този
начин се получава общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размерът на
законната лихва за забава, имайки предвид, че размерът на законната лихва за
забава в България се изчислява като основният лихвен процент на БНБ за
съответния период (полугодие) + 10 процентни пункта (10%) и се определя от
Министерския съвет, като се прилагат различни ставки за първото и второто
полугодие, според постановленията от 2015г. и актуализациите за 2024г. и
2025г. За 2025г. размерът на действащата законна лихва за забава в България е
годишна лихва = основният лихвен процент (ОЛП) на БНБ + 10 процентни
пункта. Към 1 юли 2025г. ОЛП е 1.91%, което дава 11.91% годишна законна
лихва. Ето защо, съдът приема, че случая ГПР, надвишава повече от пет пъти
размерът на законната лихва за забава.
При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на
задължението му и каква е общата стойност на кредита. Поетото от ищеца, в
качеството му на потребител по договора задължение за заплащане на
допълнителни разходи е довело до съществено оскъпяване на предоставения
му кредит. Това задължение по естеството си представлява скрита лихва,
водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя.
Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет
предвид от кредитодателя при изчисляването на посочения в договора за заем
ГПР. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя
характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде
поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява свръх
обременителен за него. В случая обаче, предвиденото в договора за заем
допълнително плащане на застрахователна премия, заобикаля изискването
на чл. 19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР. Договорката за
заплащане на застрахователна премия, при които е сключен договора за заем е
във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
потребителя и кредитора, поради което същата представлява неравноправна
клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
На следващо място – заключението на вещото лице установи, че
използваният шрифт на изброените документ е ArialNarraw с размер 11 pt
/0.38775 cm/. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит се изготвя на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 пункта.
Нормата е императивна. Законодателят е предвидил минимален размер на
шрифта, който гарантира реална четливост и възможност потребителят да
възприеме съдържанието на всички договорни клаузи. Използването на
шрифт 11 пункта представлява пряко нарушение на тази норма. Съгласно чл.
22 от ЗПК, неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 1 е сред основанията,
при които договорът не поражда действие. Изискването за минимален шрифт
не е техническа формалност, а гаранция за защита на потребителя, който
следва да получи ясна и разбираема информация. Практиката на съдилищата
приема, че използването на шрифт по-малък от 12 пункта води до
недействителност на договора, тъй като нарушението е свързано със самата
валидност на договора, а не само със задължението за предоставяне на
7
информация. Разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от Директива 2008/48/ЕО,
транспонирана в ЗПК, изискват предоставяне на ясна, точна и разбираема
информация. Когато потребителят не може обективно да прочете и осмисли
клаузите поради по-малък шрифт, съгласието му не е достатъчно
информирано. Следователно формата е опорочена и договорът е
недействителен поради неспазване на императивната писмена форма,
изисквана от закона.
Въз основа на констатираното, съдът приема, че договорът за
потребителски кредит е изготвен в нарушение на императивната разпоредба
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като използваният размер на шрифта е 11 пункта –
под законово установения минимум. Това нарушение води до
недействителност на договора по чл. 22 от ЗПК.
Неспазването на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
констатираното нарушение на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК,
съдът намира, че водят до недействителност на целия Договор за
потребителски кредит № *** от 29.07.2024г., на основание чл. 22 от ЗПК. С
оглед изложеното, съдът намира, че искът за прогласяване нищожността на
договора се явява основателен, поради което следва да се уважи.
По отношение на иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната
норма се характеризира с два елемента – получаване на нещо от обогатилото
се лице, което му се дава от обеднялото лице (разместване на материални
блага), и начална липса на основание за получаването. Съгласно правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищцата е да установи при условията на
пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума на
ответника по договора, а на ответника – да докаже, че е налице основание за
получаване, съответно - за задържане на получената сума.
След като договора за кредит е признат за нищожен, задължението на
кредитополучателя е да върне единствено предоставената в кредит сума, а
всички останали заплатени суми за лихви, такси и други задължения по
обявения за нищожен договор за кредит са заплатени без валидно правно
основание (чл. 34 от ЗЗД) и поради това подлежат на връщане от страна на
получилия плащането на този, който ги е заплатил (чл. 55, ал. 1 от ЗЗД).
В рамките на настоящото производство се изясни, че в изпълнение на
задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на
ответника сума в общ размер от 4998.30.00 лв. (съобразно заключението по
изготвената ССчЕ), от която сума – 2244.91 лева - главница; 2742.17 лева -
лихва; 11.22 лева – наказателна лихва.
Съдът не приема становището на процесуалния представител на
ищцовата страна, заявено в последното проведено открито съдебно заседание,
че въз основа на изисканите от ответната справки за движение по сметка във
връзка с Договор за потребителски кредит № *** от 29.07.2024г., същите
установяват заплащане на суми по процесния договор в размер на 10855 лева.
При изслушване на вещото лице по приемане на заключението му (протокол
от 23.05.2025г.), същото посочва, че не всяка сума платена по този договор е
усвоена като плащане по задължение. Като плащане по задължение е усвоена
сумата от 4998.30 лева. И остатъкът, салдо по сметката, по която този договор
се обслужва, остават 1669.71 лева. Тоест повече е платено, но тези пари
8
ежемесечно се теглят за погасяване на кредита. По делото не ангажирани
категорични доказателства, че платените суми по договора възлизат на 10855
лева, от която сума, разликата като надплатена главница да възлиза на 855
лева и същата да се явява недължимо платена. При тежест на ищеца да
установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на
процесната сума на ответника по договора, същият не установи ответникът да
се е обогатил над размера на главницата, което му се дава от обеднялото лице,
т.е. по делото не се доказа разместване на материални блага. Съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице, което е проследило постъпилите суми за
2024г. е категорично при анализа си е установило плащания по процесния
Договор за потребителски кредит № *** от 29.07.2024г. само в размер на
4998.30.00 лв.
Ето защо предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените
искове, право на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената част
от исковете, респ. отхвърлената част.
По отношение на иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД, което изцяло е
уважен, съобразно чл.78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за дължимата по делото държавна такса по предявения
иск в размер на 225.00 лева (половината от внесената такса по двата обективно
съединени иска), както и внесената сума от ищеца в размер на 150.00 лева,
представляваща депозит за вещо лице (половината от внесеното
възнаграждение, доколкото експертизата касае двата обективно съединени
иска). Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв. ЕК. К. – процесуален представител на ищеца, адвокатското
възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие, не е било
уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, поради което адвокатското дружество има право на
адвокатско възнаграждение. Съгласно съдебната практиката, съдът следва да
съобрази сложността на действително извършеното от упълномощения
адвокат по делото, като в тази връзка може да намали адвокатското
възнаграждение под минималния размер предвиден в НМРАВ. Съдът не е
обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото
адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и
извършените от процесуалния представител действия. Възнаграждението
може да бъде в размер под определения в Наредба №1, като съдът вземе
предвид практиката, обективирана и в Решение от 05.12.2006г. по обединени
дела С-94/2004 и С- 202/2004 на СЕС.
Съобразявайки се със сложността на казуса и действително извършеното
от упълномощения адвокат по делото съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева което следва да се присъди в полза на
адв. ЕК. К. – процесуален представител на ищеца.
По отношение на иска по чл. 55 от ЗЗД, който е отхвърлен изцяло, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника, следва да се присъдят
9
направените разноски в исковото производство, възлизащи в размер на 360 лв.
– юрисконсултско възнаграждение (в размера, в който е поискан), определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, регламентираща защита по
дела с определен материален интерес с възнаграждението е от 200 до 450 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
община Столична, р-н „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от В.Г., А.Д., Н.С и Л.Т., че сключеният между К. А. Л. от гр.
С., Местност *** с ЕГН ********** и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична,
р-н „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В.Г., А.Д.,
Н.С и Л.Т., Договор за потребителски кредит № *** от 29.07.2024г. е нищожен
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Л. от гр. С., Местност *** с ЕГН
********** против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, община Столична, р-н „Лозенец“, ул. „Д.
Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В.Г., А.Д., Н.С и Л.Т. иск, с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 855.00 лева, представляваща сума, получена от ответника
при начална липса на основание, с която ответното дружество неоснователно
се е обогатило, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община
Столична, р-н „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от
В.Г., А.Д., Н.С и Л.Т. ДА ЗАПЛАТИ на К. А. Л. от гр. С., Местност *** с ЕГН
**********, сума в размер на 375.00 лева, представляваща разноски по
делото, съобразно уважената част от обективно съединените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА, „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
община Столична, р-н „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от В.Г., А.Д., Н.С и Л.Т. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. Й. К.,
личен номер **********, с адрес на упражняваната дейност: гр. П., ул. ***,
адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца К. А. Л. от гр. С.,
Местност *** с ЕГН ********** - безплатно процесуално представителство
по делото, в размер на 500.00 лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, К. А. Л. от гр. С., Местност
*** с ЕГН ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична,
р-н „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В.Г., А.Д.,
Н.С и Л.Т., сума в размер на 360.00 лева, представляваща разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от обективно съединените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен
10
срок от съобщението.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11