Р Е Ш Е Н И Е
№ /…………2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ІІ-ри
състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова изслуша докладваното от съдията Веселина
Чолакова адм. д. № 2743 по описа
за 2019 год.
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на А.Ф.Н., ЕГН **********, с адрес *** против
решение № 272/11.09.2019 г. издадено от директора на ТД на НАП-Варна, в частта,
в която е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С190003-022-0055617/01.07.2019 г., в частта, с която е наложен запор върху пет
МПС, собственост на А.Ф.Н. – лек автомобил марка JEEP , модел „Гранд Чероки“ с рег.№ ****, товарен автомобил марка JIL, модел 130 с рег.№ ****, товарен автомобил марка GAZ, модел 66 с рег.№ *****, товарен автомобил марка IVECO, модел „Ма ги рус“ с рег.№ **** относно
публични вземания , както следва:1. УПФ по декларация обр.6 с изх.№
030021302430982/23.04.2013 г. за период от 01.01.2012 г. до 30.04.2012 г.
главница – 73,49 лв. и лихва -116,98 лв.;2. ЗО по декларация обр.6 с изх.№
030021302851757/07.05.2013 г. за период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.,
лихва- 39,57 лв.; 3. ДОО по декларация обр.6 с изх.№ 0300213028517757/07.05.2013
г. за период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. лихва – 106,54 лв.; 4. ДОО по
декларация обр.6 с изх.№ 030021403891599/28.04.2014 г. за период от 01.01.2013
г. до 31.12.2013 г. главница-34,21 лв. и лихва-18,65 лв.; 5. ЗО по декларация
обр.6 с изх.№ 030021403891599/28.04.2014 г. за периода от 01.01.2013 г. до
31.12.2013 г. главница- 21,38 лв. и лихва-11,65 лв.; 6. УПФ по декларация обр.6
с изх.№ 030021403891599/28.04.2014 г. за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013
г. главница- 63,00 лв. и лихва-34,33 лв.; 7. ЗО по декларация обр.6 с изх.№ 030021503685767/23.04.2015 г. за период от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. главница- 65,52 лв. и лихва-29,04 лв.; 8. Наказателно
постановление № 23-0000019/10.01.2017 г. на ИА „Автомобилна администрация“ –
Варна в размер на 1 ,500 лв.; 9.Наказателно постановление № 23-0000026/10.01.2017
г. на ИА „Автомобилна администрация“-Варна в размер на 1500,00 лв.; 10.
Наказателно постановление № 23-0000027/10.01.2017 г. на ИА „Автомобилна
администрация“-Варна , в размер на 1500,00 лв. Решението се оспорва с доводи за
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Позовава се на изтекъл давностен срок съгласно
чл. 171,ал.1 от ДОПК. Счита, че не е обоснована обезпечителна нужда. Счита, че
мярката е несправедлива. Моли решението на директора на ТД на НАП-Варна да бъде
отменено. Поддържа жалбата в представено писмено становище чрез процесуален
представител и моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директор на ТД на НАП-Варна чрез
процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени законосъобразността и
обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК,
както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение
на разпоредбата на чл.168 от Администратвнопроцесуалния кодекс, във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК предвид събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическо и
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в законоустановеният срок и от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността на жалбата:
Съобразно
разпоредбата на чл.197,ал.2 от ДОПК и
петитума на жалбата, предмет на настоящето съдебно производство е решение № 272/11.09.2019 г. издадено от
директора на ТД на НАП-Варна, в частта, в която е потвърдено постановление за
налагане на обезпечителни мерки № С190003-022-0055617/01.07.2019 г., в частта,
с която е наложен запор върху пет МПС, собственост на А.Ф.Н. – лек автомобил
марка JEEP , модел „Гранд Чероки“ с рег.№ ****, товарен автомобил марка JIL,
модел 130 с рег.№ ****, товарен автомобил марка GAZ, модел 66 с рег.№ ****,
товарен автомобил марка IVECO, модел „Ма ги рус“ с рег.№ ****относно публични
вземания , както следва: 1. УПФ
по декларация обр.6 с изх.№ 030021302430982/23.04.2013 г. за период от
01.01.2012 г. до 30.04.2012 г. главница – 73,49 лв. и лихва -116,98 лв.;2. ЗО
по декларация обр.6 с изх.№ 030021302851757/07.05.2013 г. за период от
01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., лихва- 39,57 лв.; 3. ДОО по декларация обр.6 с
изх.№ 0300213028517757/07.05.2013 г. за период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011
г. лихва – 106,54 лв.; 4. ДОО по декларация обр.6 с изх.№
030021403891599/28.04.2014 г. за период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
главница-34,21 лв. и лихва-18,65 лв.; 5. ЗО по декларация обр.6 с изх.№
030021403891599/28.04.2014 г. за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
главница- 21,38 лв. и лихва-11,65 лв.; 6. УПФ по декларация обр.6 с изх.№
030021403891599/28.04.2014 г. за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
главница- 63,00 лв. и лихва-34,33 лв.; 7. ЗО по декларация обр.6 с изх.№
030021503685767/23.04.2015 г. за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
главница- 65,52 лв. и лихва-29,04 лв.; 8. Наказателно постановление №
23-0000019/10.01.2017 г. на ИА „Автомобилна администрация“ – Варна в размер на
1 ,500 лв.; 9.Наказателно постановление № 23-0000026/10.01.2017 г. на ИА
„Автомобилна администрация“-Варна в размер на 1500,00 лв.; 10. Наказателно
постановление № 23-0000027/10.01.2017 г. на ИА „Автомобилна
администрация“-Варна , в размер на 1500,00 лв.
Срещу
жалбоподателя се води изпълнително дело № **********/2013 г. по описа на ТД на
НАП-Варна за изискуеми публични държавни вземания установени с 1. УПФ по декларация обр.6 с изх.№
030021302430982/23.04.2013 г. за период от 01.01.2012 г. до 30.04.2012 г.
главница – 73,49 лв. и лихва -116,98 лв.;2. ЗО по декларация обр.6 с изх.№
030021302851757/07.05.2013 г. за период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.,
лихва- 39,57 лв.; 3. ДОО по декларация обр.6 с изх.№
0300213028517757/07.05.2013 г. за период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. лихва
– 106,54 лв.; 4. ДОО по декларация обр.6 с изх.№ 030021403891599/28.04.2014 г.
за период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. главница-34,21 лв. и лихва-18,65
лв.; 5. ЗО по декларация обр.6 с изх.№ 030021403891599/28.04.2014 г. за периода
от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. главница- 21,38 лв. и лихва-11,65 лв.; 6. УПФ
по декларация обр.6 с изх.№ 030021403891599/28.04.2014 г. за периода от
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. главница- 63,00 лв. и лихва-34,33 лв.; 7. ЗО по
декларация обр.6 с изх.№ 030021503685767/23.04.2015 г. за период от 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г. главница- 65,52 лв. и лихва-29,04 лв.; 8. Наказателно
постановление № 23-0000019/10.01.2017 г. на ИА „Автомобилна администрация“ –
Варна в размер на 1 ,500 лв.; 9.Наказателно постановление № 23-0000026/10.01.2017
г. на ИА „Автомобилна администрация“-Варна в размер на 1500,00 лв.; 10.
Наказателно постановление № 23-0000027/10.01.2017 г. на ИА „Автомобилна
администрация“-Варна , в размер на 1500,00 лв.
Със
съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК изх.№
10033/2013/000001/28.02.2014 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, жалбоподателят
е уведомен да заплати в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението
задължения в общ размер от 420,00 лв. формирани от неплатени глоби по фишове и
наказателно постановление. Съобщението е получено на 17.03.2014 г. видно от
представена обратна разписка на л.52 от делото. С постановление изх.№
С190003-022-0018529/14.03.2019 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД
на НАП-Варна е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
по депозити, вложени вещи в трезори включително и съдържанието на касетите,
както и суми предоставени за доверително управление, находящи се в Банка ДСК и
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД. До банките са изпратени запорни съобщения на основание
чл.202,ал.1, във връзка с чл.215,ал.1,т.1 от ДОПК от 14.03.2019 г.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С190003-022-0055617/01.07.2019 г. е
наложен запор върху пет МПС, собственост на А.Ф.Н. – лек автомобил марка
JEEP , модел „Гранд Чероки“ с рег.№ ****, товарен автомобил марка JIL, модел
130 с рег.№ ****, товарен автомобил марка GAZ, модел 66 с рег.№ ****, товарен
автомобил марка IVECO, модел „Ма ги рус“ с рег.№ ****. До ОД на МВР-Варна е изпратено
запорно съобщение на основание чл.201,ал.3 от ДОПК. Жалбоподателят е оспорил
посоченото постановление пред директора на ТД на НАП-Варна. С решение №
272/11.09.2019 г. постановлението е отменено частично, в частта на наложен
запор относно публични вземания в размер на 300,00 лв. по фишове и потвърдено в
обжалваната пред съда част.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По валидността на акта:
Решението
е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП-Варна, в съответната
форма и дължимо съдържание , съгл. чл.59,ал.2 от АПК, чл.197,ал.1, във вр. с
чл.121,ал.2 от ДОПК във вр. с пар.2 от
ДР на ДОПК, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материална
законосъобразност на акта:
Вземанията за осигурителни вноски представляват публични вземания по смисъла на
чл.162,ал.2,т.1 от ДОПК и подлежат на принудително събиране при липсата на
доброволно плащане от длъжника.
Спорът се свежда до наличието на обезпечителна нужда
за издаването на процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки от
старши публичен изпълнител.
Съгласно чл. 197, ал.3
и чл. 195, ал.5
от ДОПК, регламентиращ производството по проверка правилността на
наложената обезпечителна мярка, съдът следва да провери дали са налице
законовите изисквания за налагането на съответното обезпечение.
Наложени са обезпечителни мерки –
запор върху пет броя МПС.
Съгласно чл. 197, ал.
3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в
зависимост от наличието на предвидените в ал. 3 на чл.
197 ДОПК абсолютни условия. Разпоредбата на чл. 195, ал.
2 ДОПК обаче поставя изисквания за допускане на обезпечението
наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за
събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща
едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно
вземане, следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на
обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за
налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не
следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и
представлява проявна форма на един от основните принципи в административното
производство – принципа на съразмерност по чл. 6 АПК,
приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на
ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на
административния орган на възложените му правомощия по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния
акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл.
6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел.
В случая са наложени
обезпечителни мерки – запор върху 5 броя МПС , като с предходно постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190003-022-0018529/14.03.2019 г.
издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за
доверително управление, находящи се в Банка ДСК и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Не са
налице мотиви в оспорения акт защо е прието, че МПС без посочена стойност
следва да служат за обезпечаване на вземането и в какъв размер мярката,
наложена върху това имущество на длъжника обезпечава това вземане или част от
него. В случая е наложена обезпечителна мярка в противоречие с изискванията на чл. 195, ал.
6 ДОПК, като не е посочена стойността на МПС, върху които е наложено
обезпечение. В случая обезпечителните мерки, наложени с постановлението на
публичния изпълнител, обременяват прекомерно интересите на длъжника. Наложено е
обезпечение върху 5 броя МПС и едновременно с това е наложен и предходен запор
върху банкови сметки.
Наложеното обезпечение върху МПС
без за същите да е определена стойност при спазване изискванията на ДОПК и
върху банковите сметки пряко рефлектира върху интересите на длъжника и
противоречи на преследваната с обезпечението цел. Освен запор върху банкови сметки на длъжника е наложен запор и
върху 5 броя МПС негова собственост, за което не са налице мотиви относно
обезпечителна нужда.
Целта на обезпечението е да се
предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или
значително трудно. Налагането на обезпечение върху МПС, за които не е
определена стойност, а в същото време е наложена мярка, противоречи на
преследваната в случая цел. В постановлението не са посочени конкретни или
каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане
на обезпечение върху имущество на длъжника- МПС.
В тежест на административния
орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане
на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че
съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно
или значително трудно, следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за
налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията, визирани
в чл. 196, ал.
1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал.
1, т. 3 ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени
фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане
на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона
цел.
Не са налице мотиви за налагане
на обезпечителна мярка върху активи без посочена стойност, за които обаче не е
прието, че не е годен да служи за обезпечение. В конкретния случай липсват
мотиви относно налагането на тези мерки, което лишава съда от възможност да
установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е
особено съществено и е основание постановленията за налагане на обезпечителните
мерки да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Както бе посочено, обезпечителни
мерки се налагат когато без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение. Обезпечение следва да се прилага само при
констатирана и обоснована опасност, че събирането на публичното задължение ще
бъде невъзможно или ще се затрудни. Размерът на задължението може да бъде
такава индиция за затруднено събиране на задължението, но следва да се извърши
и преценка и на имущественото състояние на длъжника. В случая липсва такава
преценка, а и за имуществото му – МПС не е определена и стойност по предвидения
от закона ред. Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на мярката
съставлява нарушение на изискването на чл. 195, ал.
2 ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в
съответствие с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и е
основание постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено
като незаконосъобразно. В обжалваното постановление не са посочени конкретни
или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от
налагане на обезпечение.
Предвид горното оспореният акт и
наложените обезпечителните мерки следва да бъдат отменени.
Съобразно
изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за
платена държавна такса в размер на 10,00 лева и 200,00 лева платено адвокатско
възнаграждение удостоверено с разписка в договор за правна защита и съдействие
от 02.12.2019 г. / л.31 от делото/ на основание чл.161,ал.1 от ДОПК във вр. с
чл.144 от ДОПК.
Поради
изложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№ 272/11.09.2019 г. издадено от директора на ТД на НАП-Варна, в частта, в която
е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С190003-022-0055617/01.07.2019 г., в частта, с която е наложен запор върху пет
МПС, собственост на А.Ф.Н. – лек автомобил марка JEEP , модел „Гранд Чероки“ с
рег.№ ****, товарен автомобил марка JIL, модел 130 с рег.№ ****, товарен
автомобил марка GAZ, модел 66 с рег.№ ****, товарен автомобил марка IVECO,
модел „Ма ги рус“ с рег.№ **** относно публични вземания , както следва:1. УПФ
по декларация обр.6 с изх.№ 030021302430982/23.04.2013 г. за период от
01.01.2012 г. до 30.04.2012 г. главница – 73,49 лв. и лихва -116,98 лв.;2. ЗО
по декларация обр.6 с изх.№ 030021302851757/07.05.2013 г. за период от
01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., лихва- 39,57 лв.; 3. ДОО по декларация обр.6 с
изх.№ 0300213028517757/07.05.2013 г. за период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011
г. лихва – 106,54 лв.; 4. ДОО по декларация обр.6 с изх.№
030021403891599/28.04.2014 г. за период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
главница-34,21 лв. и лихва-18,65 лв.; 5. ЗО по декларация обр.6 с изх.№
030021403891599/28.04.2014 г. за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
главница- 21,38 лв. и лихва-11,65 лв.; 6. УПФ по декларация обр.6 с изх.№
030021403891599/28.04.2014 г. за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
главница- 63,00 лв. и лихва-34,33 лв.; 7. ЗО по декларация обр.6 с изх.№
030021503685767/23.04.2015 г. за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
главница- 65,52 лв. и лихва-29,04 лв.; 8. Наказателно постановление №
23-0000019/10.01.2017 г. на ИА „Автомобилна администрация“ – Варна в размер на
1 ,500 лв.; 9.Наказателно постановление № 23-0000026/10.01.2017 г. на ИА
„Автомобилна администрация“-Варна в размер на 1500,00 лв.; 10. Наказателно
постановление № 23-0000027/10.01.2017 г. на ИА „Автомобилна
администрация“-Варна , в размер на 1500,00 лв. и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наложените обезпечителни мерки с постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С190003-022-0055617/01.07.2019 г., в частта, с която е наложен запор върху пет
МПС, собственост на А.Ф.Н. – лек автомобил марка JEEP , модел „Гранд Чероки“ с
рег.№ ****, товарен автомобил марка JIL, модел 130 с рег.№ ****, товарен
автомобил марка GAZ, модел 66 с рег.№ ****, товарен автомобил марка IVECO,
модел „Ма ги рус“ с рег.№ **** относно публични вземания , както следва:1. УПФ
по декларация обр.6 с изх.№ 030021302430982/23.04.2013 г. за период от
01.01.2012 г. до 30.04.2012 г. главница – 73,49 лв. и лихва -116,98 лв.;2. ЗО
по декларация обр.6 с изх.№ 030021302851757/07.05.2013 г. за период от
01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., лихва- 39,57 лв.; 3. ДОО по декларация обр.6 с
изх.№ 0300213028517757/07.05.2013 г. за период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011
г. лихва – 106,54 лв.; 4. ДОО по декларация обр.6 с изх.№
030021403891599/28.04.2014 г. за период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
главница-34,21 лв. и лихва-18,65 лв.; 5. ЗО по декларация обр.6 с изх.№
030021403891599/28.04.2014 г. за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
главница- 21,38 лв. и лихва-11,65 лв.; 6. УПФ по декларация обр.6 с изх.№
030021403891599/28.04.2014 г. за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
главница- 63,00 лв. и лихва-34,33 лв.; 7. ЗО по декларация обр.6 с изх.№
030021503685767/23.04.2015 г. за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
главница- 65,52 лв. и лихва-29,04 лв.; 8. Наказателно постановление №
23-0000019/10.01.2017 г. на ИА „Автомобилна администрация“ – Варна в размер на
1 ,500 лв.; 9.Наказателно постановление № 23-0000026/10.01.2017 г. на ИА
„Автомобилна администрация“-Варна в размер на 1500,00 лв.; 10. Наказателно
постановление № 23-0000027/10.01.2017 г. на ИА „Автомобилна администрация“-Варна
, в размер на 1500,00 лв.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да плати в полза на А.Ф.Н., ЕГН **********, с адрес *** сторените по делото разноски в
размер на 210,00 /двеста и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на осн. чл.197,ал.4 от ДОПК.
СЪДИЯ: