Решение по адм. дело №1238/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба, предявена от И. Ф. Р., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор [област], чрез адв. Д. Х., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 4, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпени от последния неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в периода от 15.02.2024г. до 17.06.2025г./датата на подаване на исковата молба в съда/ в Затвора [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че вредите се изразяват в липса на достатъчна жилищна площ, липса на санитарен възел на определените и задължителни за това места, наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното състояние на ищеца. Сочат се допълнителни оплаквания за липса на тоалетна и баня на коридора на затвора, лошо състояние на общата такава, намираща се на двора, липса на тоалетна и мивка на мястото за престой на открито, наличие на котки в столовата, липса на пералня, налагащо пране на ръка и простиране в килиите, водещо до появата на мухъл и плесен. Тези обстоятелства според ищеца довели до нарушаване правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКПЧ/ и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Претендират се сторените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не сe явява лично, представлява се от адв. Х., поддържа се в цялост изложеното в исковата молба.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция по основание и размер. Счита оплакванията на ищеца за неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Административен съд - [област], като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По данни от писмо рег. № 3343/25.06.2025г. на Началника на Затвора – [населено място] /вх. № 1699 от 01.07.2025г. по описа на МП/, се установява, че И. Ф. Р. постъпва в пенитенциарното заведение на 23.01.2024г. и към настоящия момент пребивава там.

В становища /л.39 и л.44/ и приложени справки и графици на разпределение на времето към тях, е посочена информация за спалните помещения, в които е бил настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерът на прозорците, както и броят настанени в спалните помещения лица.

По отношение на исковия период от 15.02.2024г. до предявяване на исковата молба, установява се, че от 15.02.2024г. до 04.06.2024г. лицето Р. е пребивавало на 5-ти пост, спално помещение № 65. Помещение № 65 е с площ 27,24 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,99м. х 1,17м. и 0,50м. х 1,17м. и със санитарен възел 2,65 кв.м. с отваряем прозорец. В това помещение за времето на пребиваване на ищеца са били настанявани от 3 до 6 лица.

За периода от 04.06.2024г. до 11.06.2024г. лицето е било настанено в спално помещение № 54, 5-ти пост. Помещение № 54 е с площ 25,51 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,47м. х 1,15м. и 0,95м. х 1,15м. и със санитарен възел 2,42 кв.м. с отваряем прозорец. В това помещение за времето на пребиваване на ищеца са били настанени 4 лица.

За периода от 11.06.2024г. до 17.06.2025г. ищецът е бил настанен на 6-ти пост. От 11.06.2024г. до 01.08.2024г. включително лицето е било настанено в стая № 11, която била с площ 28,00 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,50м. х 1,10м. и 1,00м. х 1,10м. и със санитарен възел 2,60 кв.м. с отваряем прозорец. В това помещение за времето на пребиваване на ищеца са били настанявани от 3 до 6 лица.

За периода от 02.08.2024г. до 17.06.2025г. ищецът пребивавал в стая № 15 на същия пост. Размерът на стаята бил 28,18 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,99м. х 1,15м. и 0,45м. х 1,15м., санитарният възел бил с размер 2,69 кв.м. с отваряем прозорец. В това помещение за времето на пребиваване на ищеца са били настанявани от 5 до 9 лица.

Видно от приложените доказателства е, че с оглед площта на помещенията, в които е бил настаняван ищецът, за спално помещение № 65 период на пренаселеност не е имало, като през целия период от 15.02.2024г. до 04.06.2024г. минималната жилищна площ е била над 4 кв.м. За спално помещение № 54 период на пренаселеност също не е имало – мин. жилищна площ за периода 04.06.2024г. – 11.06.2024г. е била над 4 кв.м. Не се установява период на пренаселеност и по време на престоя на лицето в стая № 11 на 6-ти пост/от 11.06.2024г. до 01.08.2024г./. Налице е пренаселеност, обаче, през времето на престой на лишения от свобода в стая № 15 на пост 6-ти, и по-конкретно за периодите: 05.09.24г.-11.09.24г., 20.09.24г.-23.09.24г., 25.09.24г., 01.10.24г.-10.10.24г., 15.10.24г.-03.11.24г.; 25.11.24г.-14.01.25г.; 17.01.25г.-06.03.25г.; 28.03.25г.-30.03.25г.; 11.04.25г.-11.05.25г.; 23.05.25г.-09.06.25г. вкл. или общо за 194/сто деветдесет и четири/ дни минималната жилищна площ е била под 4 кв.м.

В представените от ответника становища, неоспорени от ищеца, по отношение на периода на пребиваване на последния в Затвор [област] се посочва, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло, като за всеки от настанените лиш. св. се осигурява спално бельо и постеловъчен инвентар в деня на постъпване. При желание от страна на лиш. св., такива вещи могат да получат и от своите близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

Пералнята се ползва по утвърден график на служебната пералня. Прането освен по график, се извършва и по усмотрение на съответния лишен от свобода в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране до близките. Перилни и миещи препарати се предоставят на лиш. св. ежемесечно. Осигурен им е простор за сушене на дрехите при необходимост, намиращ се в общото помещение, като отделно от това в пералното помещение има осигурена сушилня за дрехи.

Установява се, че във всички помещения е предоставен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. По време на провеждането на престой на открито, лиш. св. от постове № 5 и 6 могат да ползват и отделна тоалетна, разположена между двете групи. Водата в Затвор [област] е от обичайната водоснабдителна мрежа за града и качеството ѝ не се различава от това, от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението в пенитенциарното заведение се осъществява чрез парно отопление. В спалните помещения има отваряеми прозорци за естествена вентилация, а самото проветряване е по желание на лишените от свобода. Същите са добре осветени.Тоалетните са обособени помещения с отделен вход.

Банята е обща, а къпането на лиш. св. се осъществява по предварително изготвен график, най-малко два пъти седмично, а на работещите е осигурен ежедневен достъп до баня. В конкретния случай по отношение на ищеца и неговия престой в 5-ти и 6-ти пост къпането се осъществява съответно в сряда и петък и понеделник и петък./график за разпределение л.41 и л.48/. Отделно от това, в банята има съблекалня, която е обособена, предоставяща възможност за преобличане.

Хигиената в спалните помещения, включително и на спалното бельо, е задължение на самите лишени от свобода. Има осигурени достатъчно хигиенни и почистващи материали/таблица за препарати и хигиенни консумативи л.15/, които могат да бъдат предоставяни и при поискване, освен ежемесечно по график. Препарати могат да бъдат закупувани и от лавката в затвора.

Посочено е още, че за времето на изтърпяване на наказанието си , ищецът двукратно е бил устройван на различни трудови позиции, но е бил спиран от работа, както поради неявяване, така и поради несправяне с трудови задължения. Два пъти е бил награждаван за постигнати резултати, както и два пъти е бил наказван.

По отношение на санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др., с писмо рег. № 5320/20.06.2025г. са представени 13 броя протоколи/л.50-73/ за процесния и предходни нему периоди, от които е видно, че за времето от 15.02.2024г. до 17.06.2025г., т.е. за целия период на пребиваване на ищеца в затвора, дезинфекция в помещенията на затвора е била извършвана редовно от външна лицензирана фирма. В протоколите има подробно описание на квадратурата на обработената площ, вредителите, срещу които е насочена, вид на обработката и на използваните препарати, тяхното количество, както и подпис на лицето, извършило дейността и подпис на лицето, приело извършената работа.

От представените амбулаторни листове и медицинска документация е видно, че ищецът е бил преглеждан два пъти след постъпването си на 23.01.2024г. в Затвор [област], а именно на 07.02.2024г., когато му е бил извършен преглед, който установил добро общо състояние и не била установена необходимост от назначаване на терапия, както и на 12.02.2024г., когато било проведено и лабораторно изследване на ищеца. Не се събират данни по делото ищецът да е търсил медицинска помощ и същата да не му е била предоставяна. Същият в своята искова молба заявява, че е търсил помощ от зъболекар, в следствие на което такава в крайна сметка му била указана, като зъболекарят му извадил пет зъба.

Във връзка с направено доказателствено искане от ищеца, в качеството на свидетел бил допуснат Р. М. А.. Разпитан в о.с.з., същият заявява в своите показания, че в затвора действително е имало пренаселеност, в стаите не достигала достатъчно светлина, проблем имало с вредителите, които не изчезвали, въпреки опитите за ДДД обработки, имало и мухъл. В затвора имало и котки. Твърди, че на ищеца не му е била указвана медицинска помощ и не бил воден на зъболекар. Според свидетеля пералня в затвора е имало, и същата се ползвала по график, нямало достатъчно вода и времето за къпане не било достатъчно.

От така установеното от фактическа страна съдът намира, че претенцията за обезщетение е частично основателна.

Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. за периода от 15.02.2024г. до 17.06.2025г./датата на подаване на исковата молба/, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора [населено място]. Претенцията му е насочена срещу надлежен ответник, доколкото според чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Прякото ръководство и контролът върху местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от Главна дирекция „Изпълнение на наказаният“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище [област], като съответно затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – така чл. 12, ал. 1, 2 и 3 ЗИНЗС. От това следва, че именно ответникът по настоящото производство е пасивно, материално и процесуално легитимиран.

Презумпция за настъпване на неимуществени вреди до установяване на противното е установена в разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Но за да се приеме настъпването на неимуществените вреди е необходимо да са налице нарушения на забраната по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗИНЗС е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.

Фактическият състав на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС включва в кумулативна даденост следните елементи: наличие на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС; причинени на ищеца неимуществени вреди, състоящи се в негативни преживявания, чувство на незащитеност, малоценност, обреченост, безпомощност, както и влошаване на физическото му здраве; причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

Деликтната отговорност на държавата не се презумира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 ЗИНЗС от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборимата презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Установяването на който и да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, би обосновало извод, че е налице нарушение, което е основание за настъпване на твърдените неимуществени вреди.

В чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл. 3 ЗИНЗС, която пък възпроизвежда дословно визираното в чл. 3 ЕКПЧ основно човешко право. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. и да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди.

Установи се по делото, че за целия исков период ищецът е обитавал помещения със самостоятелна жилищна площ под 4 кв.м. за общо 194 дни. Това обстоятелство се възприема от съда като обосноваващо нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ, поради което исковата претенция за установените периоди на нарушение следва да бъде уважена.

Помещенията, които е обитавал И. Ф. Р. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, което е в съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС вр. чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от конкретния пост, в който ищецът бил настанен, ищецът е имал достъп до баня два пъти седмично, т.е. осигурени са условия за къпане най – малко два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Във връзка с възраженията на ищеца в тази насока, следва да се посочи, че липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в затвора не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в затворите не е нормативно установено задължение на ответника. Не са ангажирани от страна на ищеца доказателства във връзка с опровергаването на тези обстоятелства.

Също така, в хода на настоящото производство не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. В преобладаващата си съвкупност, доказателствата по делото сочат, че пералня действително е имало на територията на затвора. Пералнята се ползва по утвърден график на служебната пералня, приложен по делото/л. 14/, а тази фактическа установеност се подкрепя и от показанията на разпитания свидетел.

От приетите по делото справки и становища във връзка с хигиената в затвора, се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. По отношение наличието на мухъл и влага в килиите, според ищеца същото се дължи на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците. Това, че самите затворници не проветряват и простират не на определеното за това място, не може да е основание за ангажиране отговорността на ответника за лоши хигиенни условия.

В тази връзка, исковите претенции във връзка с липса на санитарен възел, баня и тоалетна на коридора и пералня, както и по отношение наличието на мухъл и влага в помещенията, следва да бъдат оставени без уважение.

От страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД) против хлебарки, дървеници и гризачи Представени са множество протоколи за извършени услуги за процесния период в Затвор [област], в които са описани: размерът на третираната площ; препаратът, с който е осъществявано третирано и неговото количество; срещу какви вредители; имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. В тази връзка настоящият съдебен състав не приема за доказани твърденията на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания процесен период на територията на Затвора [област]. ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. В подкрепа на това са и приложените протоколи/л.50-73/. Ответникът е положил усилия, предприел е всичко необходимо с цел осигуряване на лишените от свобода на добри условия в спалните помещения. С оглед на това, не е налице бездействие и следователно основание за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.

Твърденията за наличието на котки в помещението на столовата не се доказа по делото, тъй като не се събраха доказателства ищецът да е подавал молби или жалби, свързани с оплаквания от наличие на котки в затвора, на които администрацията да не е обърнала внимание. Съгласно свидетелските показания имало котки. Това дори и да е така не може да се приеме от съда, че е довело до нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и да е причинило неимуществени вреди на ищеца.

По отношение на медицинските грижи, чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ прокламира, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС, от момента на задържането им, за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски и същите придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет. Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ всеки български гражданин /в т. ч. и всеки лишен от свобода/ има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване.

По отношение на местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване е уредено в ЗИНЗС и правилника за неговото прилагане, и по конкретно – глава Десета ЗИНЗС и глава Трета ППЗИНЗС. Нормативна уредба се съдържа и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС). В чл. 115, ал. 1 ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода се преместват за лечение в специализираните болници за активно лечение в местата за лишаване от свобода със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора и лекарско предписание. В чл. 115, ал. 2 ППЗИНЗС е предвидена възможност лишените от свобода да се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода.

Следователно, законът поставя като условие доказването на: отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, или предоставената такава да е осъществена в нарушение на чл. 81, ал. 2 от ЗЗ.

Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези. Сред приложените по делото писмени доказателства липсват такива, от които да се установява, че в рамките на процесния период на престой в Затвора [област], ищецът И. Р. е имал нужда от медицинско обслужване, да е имал оплаквания и това да е неглижирано от страна на органи при ответника и да не му е предоставена своевременна помощ при необходимост. Бил е проведен първоначален медицински преглед по чл. 10 от Наредбата при постъпване на лишения от свобода в затвора. Общото здравословно състояние на ищеца било оценено като „добро“/л.83/. От представените графици за разпределение на времето на лишени от свобода от 5-ти и 6-ти пост, лекар е бил наличен всяка седмица – понеделник.

Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от вписването – чл. 12, ал. 1 от Наредбата. От страна на ищеца в настоящото производство не бяха ангажирани доказателства, с оглед доказателствената тежест, от които да се установи че действително Р. е изисквал и се е записвал в дневник за посещение при специалист. В исковата си молба ищецът сам заявява, че е поискал помощ от зъболекар, а същата била предоставена, а именно – били му извадени пет зъба. Както беше посочено по – горе, за ангажиране отговорността на ответника следва да е налице бездействие от негова страна. В случая, такова бездействие не е било налице, а исковата претенция и в това отношение е неоснователна.

Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. А в ал. 3, изр. 3 на същата разпоредба е посочено, че по предписание на лекаря болните получават диетична храна. Изнесените от ищеца твърдения за липса на подходяща храна за здравословното му състояние, са голословни и декларативни. Не се установи от доказателствата по делото ищецът да е имал влошено здравословно състояние, което да налага определяне на специален режим на хранене и диетично меню.

Предвид факта, че се установиха допуснати нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС по отношение на някои от компонентите на материално – битовите условия в затвора, а именно липсата на достатъчна жилищна площ за достатъчно продължителен период от време, на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС съдът приема, че допуснатото нарушение е годно да причини настъпването на неимуществени вреди на ищеца, които следва да бъде обезвъзмездени с пари. При определяне на дължимото обезщетение и при съобразяване с правилото на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС съдът следва да вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Периодът, за които се търси обезвреда, е около една година и четири месеца. Липсват конкретни данни за увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца. Тези обстоятелства обосновават определяне на обезщетение в размер на 1260/хиляда двеста и шестдесет/ лева, до която сума предявеният иск се явява основателен, а за разликата до пълния му предявен размер 15 000 лева подлежи на отхвърляне. За да определи размера на обезщетението, съдът съобрази размерите, които присъжда ЕСПЧ по сходни случаи, а също така и съобразно практиката на съдилищата в Република България. Сумата следва да се присъди заедно със законната лихва от подаване на исковата молба.

С оглед изхода на спора, на основани чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа на процесуалния представител на ищеца следва да се заплати адвокатско възнаграждение за оказаната адвокатска помощ и съдействие. Настоящото дело е административно и с определен материален интерес . За процесуално представителство, защита и съдействие по такъв вид дела на основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. се предвижда адвокатско възнаграждение в размер на 147/сто четиридесет и седем/ лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, означава, че такова не се дължи. Следователно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе, Административен съд - [област], Х състав :

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на И. Ф. Р., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор [област], обезщетение в размер на 1260/хиляда двеста и шестдесет/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2025г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 15.02.2024г. до 17.06.2025г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор [област], като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 15 000 лв. за същия период.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на И. Ф. Р., [ЕГН] сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на адв. Д. Х., съдебен адрес [населено място], [улица]сумата от 147 лв. /сто четиридесет и седем лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – [област] в 14-дневен срок от деня на съобщаването за неговото изготвяне.