РЕШЕНИЕ
№ 11495
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110143613 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от А. Г. М. срещу
************, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
ответникът, в качеството му на издател и собственик на сайт с електронен адрес:
„Narod.bg”, на 10.07.2023 г., публикува статия в електронната медия с наименование:
"ЕВРОСКАНДАЛ в Narod.bg: А. М. пере мръсни пари, гази санкииите срещу Русия,
къде е ДАНС? (СДЕЛКИТЕ + ДОКУМЕНТИТЕ)", като в началото на публикацията е
поставена нейна снимка. Сочи, че съдържанието на статията разкрива следните
клеветнически твърдения по неин адрес: „А. М. пере мръсни пари, гази санкциите
срещу Русия и се задава въпроса къде е ДАНС.“ Излага доводи, че според автора на
статията А. М. трябва да бъде разследвана и подведена под отговорност за пране на
мръсни руски пари, което се извлича от следното изречение: „Петимната за власт А.
М., която да се бори да седне в директорското кресло на Главна дирекция
„Гражданска въздохоплавателна администрация, трябва да бъде разследвана и
подведена под отговорност за пране на мръсни руски пари, вместо да мечтае за
кариера по върха на държавата”.Твърди, че в статията е отбелязано, че А. М. работи
за руснак, продавал самолети на талибаните и съдружник на международния
трафикант на оръжие и наркотици Виктор Бут, като в края на статията авторът излага,
че “управляващите трябва да си отворят очите и да пресекат международна афера
с пране на пари от фирмата на А. М..“ Ищцата сочи, че на електронната медия,
стопанисвана от ответника, на 05.07.2023 г. е публикувана и статия с наименование
„На вниманието на ДАНС: Рубладжийката с връзки в Русия се гласи за шефка на ГД
ГВА, коя е А. М.“, в началото на която е поставена нейна снимка. Твърди, че в статията
е посочено, че е „рубладжийка“ с връзка в Русия и се гласи за шефка на ГД ГВА,
1
както и че е „агент на Москва“. Ищцата поддържа, че изложените в процесните статии
твърдения са клеветнически и не отговарят на обективната истина, за което излага
подробни съображения. Счита, че с процесните статии са накърнени честта,
достойнство и професионалният й авторитет, поради което е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в негативно стресово въздействие, което е налице
и към настоящия момент. Твърди, че разпространените клеветнически твърдения по
нейн адрес излизат извън прокламираната в чл. 40, ал. 1 КРБ свобода на печата и
другите средства за масова информация и не представляват оценка или съждения
относно личността й. В тази връзка, моли съда да осъди ответника за сума в размер на
5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на личния и професионалния й авторитет, както и в
преживени психологически и физически дискомфорт, вследствие на публикуване и
разпространение на процесните статии, в които се съдържат клеветнически твърдения
по нейн адрес, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор.
В първото открито съдебно заседание по делото, проведено на16.05.2024 г., в
което е даден ход на делото, ответникът не се е явил, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като е бил предупреден за последиците по
чл. 238 ГПК. В същото заседание от ищеца е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение, в случай че са налице предвидените в закона основания.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
като съображенията за това са следните:
По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е
процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание,
което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и
от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановените по делото
разпореждане по реда на чл. 131 ГПК и определение № 9423/29.02.2024 г. за
насрочване на делото, които са връчени на длъжника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Вероятната основателност на иска следва от приложените по делото писмени
доказателства – разпечатки от електронната страница на narod.bg с процесните статии,
констативен протокол от 21.07.2023 г. от помощник - нотариус по заместване
************, показанията на свидетеля ************, които съдът кредитира като
логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
В обобщение, налице е кумулативното наличие на предвидените в чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването
на неприсъствено решение срещу ответника. Предвид изложеното и с оглед изрично
2
направеното искане от ищеца в тази насока, следва да бъде постановено решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива в размер на 200 лв. – държавна такса, и 1000
лв. – адвокатски хонорар, плащането на които е установено по делото. Предвид
изложеното, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в
претендирания размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************, ЕИК ************, със седалище в град София и
адрес на управление:************, да плати на ************ Г. М., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ************, на основание чл. 49 ЗЗД, сума в размер на 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на личния и професионалния й авторитет, както и в преживени
психологически и физически дискомфорт, вследствие на публикуване и
разпространение на 10.07.2023 г. на статия на интернет сайта narod.bg със заглавие
„ЕВРОСКАНДАЛ в Narod.bg: А. М. пере мръсни пари, гази санкциите на Русия, къде е
ДАНС? (СДЕЛКИТЕ + ДОКУМЕНТИТЕ)“, както и на статия от 05.07.2023 г. със
заглавие „На вниманието на ДАНС: Рубладжийката с връзки в Русия се гласи за шефка
на ГД ГВА, коя е А. М.?“, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 03.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ************, ЕИК ************,
със седалище в град София и адрес на управление:************, да плати на А.Г. М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: г************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сума в размер на 1200 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните с указания, че защитата
срещу неприсъствено решение се осъществява по реда на чл. 240 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3