№ 10400
гр. С***, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110119638 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба на ищеца Гаранционен фонд, с която е предявен
срещу ответника В. И. Д. осъдителен иск за заплащане на сумата от 895,77 лева,
представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение
за щетите по л.а. „***“ с рег. № *** по щета № 19110432/9/18/2019г., настъпили вследствие
на ПТП, реализирано на 10.09.2018 г. в гр. С***, по вина на ответника като водач на камион
„***“ с рег. № ***, който към датата на ПТП е управлявал камиона без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Ищецът твърди, че е изплатил по щета № 19110432/9/18/2019г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 895,77 лева за увреден при ПТП, настъпило на 10.09.2018г.,
в град С***, л.а „***“ с ДК № ***, собственост на К*** Н*** Н***. Твърди, че виновен за
катастрофата бил ответникът В. И. Д., който управлявайки камион „***“ ДКН ***, при
движение на паркинг по ул. „Й. Р***“, в град С***, предприел маневра движение назад,
като не се уверява в безопасността на маневрата и удря паркирания л.а „***“ ДКН ***, като
така причинил процесното ПТП. Твърди, че ответникът управлявал увреждащия автомобил
без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП,
установено със съдебно решение. Посочва, че поканил ответника да възстанови заплатеното
обезщетение, но той не погасил претенцията. С оглед гореизложеното моли за уважаването
на предявения иск, присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 08.04.2022г. до изплащане на вземането, както и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника чрез назначения му особен
представител, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва вина за
настъпване на ПТП да носи единствено ответника, като счита, че механизмът на ПТП е
неизяснен. Оспорва размера на настъпилите вреди като завишен при липса на доказателства
за вложените части и стойността на труда при ремонта. Моли за отхвърлянето на предявения
иск.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ вр. чл. 557, ал. 1,
1
т. 2, б. „а” и КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на ответника при управление на МПС са причинени твърдените вреди, че е
изплатил обезщетение за щетите по увредения автомобил в размер на действителните вреди.
Установява се от представения по делото протокол за ПТП № 1719361 от 10.09.2018г.,
че на същата дата, в гр. С***, на ул. „Й. Р***“ № 12, в 16.00 часа е настъпило ПТП с
участието на т.а. „***“, с рег. № ***, собственост на „Крипс 4“ ООД и управляван от
ответника В. И. Д., и л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на К*** Н*** Н***. В него е
посочено, че ПТП е настъпило при движение на товарния автомобил на паркинг на ул. „Й.
Р***“ № 12 и при предприемане на необезопасена маневра от водача на товарния автомобил
при движение на заден ход, при което последният е станал причина за ПТП с паркирания лек
автомобил „***“ с рег. № ***. Описаните щети по лекия автомобил са по леви врати и леви
калници, праг и др. В протокола е посочено, че спрямо водача на товарния автомобил „***“
– ответникът Д. е взето административно отношение, съставен е АУАН № ***г., като видно
от приетото удостоверение от СДВР, отдел „Пътна полиция“, въз основа на него е издадено
НП № 18-4332-019384 от 09.10.2018г., с което е наложено на ответника административно
наказание „глоба“ за нарушение на чл. 40, ал. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на 28.05.2019г. и е влязло в законна сила на
05.06.2019г.
В протокола за ПТП, съставен на 10.09.2018г. в 16.45 часа, е посочено, че ответникът
е представил полица за застраховка „Гражданска отговорност” с № 22118002678721,
сключена със ЗК „Лев Инс“ АД.
От представената справка от база данни на Информационния център към ГФ става
ясно, че посочената в протокола застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
е сключена на 10.09.2018г. в 16.02 часа, т.е. след настъпване на ПТП, а предходната
застраховка от този вид за водачите на товарния автомобил е била прекратена на
14.08.2018г., т.е. към момента на настъпване на ПТП за водачите на .а. „***“, с рег. № *** не
е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който се ползва с
материална доказателствена сила (чл. 179, ал. 1 ГПК) в частта относно лично възприетите от
съставителя му факти за самоличността на участниците, представените от тях документи и
видимите щети по автомобилите, поради което и въз основа на протокола, съдът приема, че
ответникът е участвал в ПТП на 10.09.2018г., при което са причинени описаните в протокола
щети на л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на К*** Н*** Н***, по леви врати и леви
калници, праг и др.
Протоколът за ПТП е подписан от ответника и подписът му не е оспорен в
производството, поради което и описаните в него обстоятелства относно причините за
настъпването му (поради предприемане на необезопасена маневра при движение на заден
ход) представляват извънсъдебно признание на факти, които са неизгодни за ответника и
поради това се ползват с доказателствена сила срещу него по отношение настъпване на
вредите в резултат на противоправното му поведение при нарушение на правилата за
движение по пътищата и по-специално на задължението му по време на движение назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности (чл. 40, ал. 2 ЗДвП), за което
му е наложено административно наказание с НП № 18-4332-019384 от 09.10.2018г., влязло в
законна сила на 05.06.2019г.
Независимо от изложеното по делото и с оглед изричното оспорване на ответника
чрез назначения му особен представител, по делото е прието заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо
пълен отговор на поставените задачи при съобразяване на представените писмени
доказателства и извършен оглед на приложения по делото цветен снимков материал, от
което се установява, че от техническа гледна точка констатираните по увредения лек
автомобил щети се намират в пряка-причинно следствена връзка с представения механизъм
на настъпването им – при движение на т.а. .а. „***“, с рег. № *** на заден ход на
територията на паркинг на ул. „Й. Р***“ № 12, вследствие на което водачът му не осигурява
безопасна странична дистанция и реализира ПТП с паркирания л.а. „***“ с рег. № ***.
Вината на ответника се презумира на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът не твърди, нито доказва обстоятелства, които да изключват вината му или
2
да намаляват отговорността му, поради което и съдът приема, че същият носи отговорност за
вредите, причинени на л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на К*** Н*** Н***, в причинна
връзка с ПТП от 10.09.2018г.
Като безспорно между страните в съдебно заседание на 03.10.2024г. е отделено
обстоятелството, че ищецът Гаранционен фонд е платил обезщетение за вредите вследствие
на процесното ПТП на собственика на л.а. „***“ с рег. № ***, в размер на 895,77 лв., за
което по делото са представени и приети и писмени доказателства (авизо за местен превод
от 27.09.2019г.).
Ответникът, който носи тежестта за установяване на този факт, не доказа по делото,
че към датата на настъпване на ПТП по отношение на автомобила, който е управлявал, е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, напротив по делото
са приложени доказателства, от които се установява, че такава застраховка не е имало към
момента на настъпване на ПТП, поради което и на основание чл. 558, ал. 7 КЗ вр. чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а” КЗ е длъжен да възстанови платеното обезщетение, което се съизмерява с
действителните вреди към датата на настъпване на ПТП. От заключението на приетата и
кредитирана САТЕ се установява, че стойността, необходима за възстановяване на вредите
по л.а. „***“ с рег. № *** вследствие процесното ПТП, определени на база Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006г., към датата на ПТП, се равнява на сумата от 1117,77 лв., а
стойността по средни пазарни цени е по-висока от тази, определена по Наредбата (така вещо
лице при разпит в ОСЗ на 21.11.2024г.). В случая съдът приема, че релевантна е средната
пазарна стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
събитието, тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същото качество, без да се прилага коефициент на овехтяване, която стойност е по-висока от
платената от ищеца (по-висока е дори и стойността, определена по реда на Наредба №
24/08.03.2006г.), с оглед на което предявеният иск за платената в по-малък размер от ищеца
сума от 895,77 лв. е изцяло основателен и следва да се уважи в предявения размер, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2022г. до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал извършването на разноски в размер на 25 лв. – държавна такса, 350 лв. – депозит за
САТЕ и 400 лв. – депозит за особен представител. В производството ищецът е бил
защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред., ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 150
лв. на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. С оглед на това ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в размер на
общо 925 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С***, ул. „*** да заплати на
Гаранционен фонд, адрес: гр. С***, ул. “Г***, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ вр. чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а” и КЗ сумата от 895,77 лева, представляваща регресно вземане, възникнало с
изплащане на застрахователно обезщетение за щетите по л.а. „***“ с рег. № *** по щета №
19110432/9/18/2019г., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 10.09.2018 г. в гр. С***,
по вина на ответника като водач на камион „***“ с рег. № ***, който към датата на ПТП е
управлявал камиона без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
08.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 925 лева, представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3