РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Благоевград, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. ПА.
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. ПА. Административно наказателно дело №
20231210200005 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Г******** с ЕИК, **********, със седалище и адрес на
управление с.Б********, общ.Б*******, представлявано от управителя В*** В****,
подадена чрез юрисконсулт З. против Наказателно постановление № ПО-02-165/28.11.2022
г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", с което на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните
правила. В тази връзка се твърди, че от съдържащото се в АУАН и НП словесно описание на
нарушението не ставало ясно за какво точно нарушение е санкционирано дружеството,
както и датата на неговото извършване. Навеждат се доводи за неправилно определен
субект на отговорност . Иска се отмяна на атакуваното НП.
В съдебното заседание дружеството- жалбоподател се представлява от надлежно
упълномощен защитник, който поддържа подадената жалба. По същество и в писмено
становище излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, като оспорва констатациите на проверяващите, сочи че неправилно е
определен субекта на отговорност, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
ангажиране отговорността на жалбоподателя. Претендира присъждане на адвокатско
1
възнаграждение.
Административнонаказващия орган се представлява от юрк. Г., която излага
доводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли същото да
бъде потвърдено. Моли в полза на наказващия орган да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Дружество "Г******* с предишно наименование „А********, с **********е
представлявано и управлявано от В* В*. Наименованието е променено на 04.10.2018г.
Дружеството има разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи
водовземни съоръжения с № 41530106/01.08.2016г. с краен срок 01.08.2026г
В Раздел "Разрешен годишен воден обем " за титуляря на разрешителното е
предвидено задължение да ползва годишно воден обем от 11000 м3, съгласно б.“в“
На 02.08.2022 г. Във връзка с контрол по изпълнение на разрешително била
извършена проверка от служители на Басейнова дирекция „ЗБР“ св.М. и А., които посетили
обект производствената база на Г******* село Б******, общ. Б***, експлоатиран от
Г*******. В хода на проверката същите установили, че има изграден сондажен кладенец, от
който се осъществява водовземане за бетоновия център, като за измерване на ползваните
води е монтирано измервателно устройство. Свидетелите отчели показателите на
измервателното устройство и проверили дневника, в който се записват показанията на
измервателното устройство и тъй като същия не бил представен по седалище на контролния
орган в определения срук, същите задължили ползвателя да го представи. След постъпване
на изисканата документация и преглед на същата, както и предвид установеното на място
проверяващите констатирали, че съобразно отразеното в дневника на 04.01.2022 показанията
на устройството били 8301м3, като към момента на проверката са били 19686 м3, поради
което проверяващите приели, че за периода от 04.01.2022 до 02.08.2022г., дружеството е
превишило водоползването с 8686м3, при разрешено годишно 11000м3. Като било
установено от отчетеното в дневника, че превишението е извършено на 31.05.2022г.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол
№ КД-01-810/02.08.2022 г.
Предвид установеното в хода на проверката, свидетелката М. приела , че "Г* **. "
*** се е отклонило условие в разрешителното, обективирано в Раздел " Параметри на
разрешено водоползване ", заложено в разрешително за водовземане от подземни води, чрез
съществуващи водовземни съоръжения с № 41530106/01.08.2016г. с краен срок 01.08.2026г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", като по този
начин е извършило нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ и подлежи на санкция по реда на чл.
200, ал. 1, т. 2 ЗВ.
До „Г****** е изпратено писмо, с което е указано представител на дружеството да
2
се яви на 24.10.2022 г. за съставяне на акт за установеното административно нарушение по
Закона за водите. На посочената дата в присъствието на свидетелите А. и К., и
упълномощено от дружеството лице св.А., М. съставила АУАН № КД-04-176/24.10.2022 г.
Актът е връчен на упълномощено от дружеството лице, което го подписало, без възражения,
такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на акта на 28.11.2022 г. директорът на Басейнова дирекция
"Западнобеломорски регион" издал обжалваното НП, с което което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от същия закон. НП е връчено на
представител на дружеството на 05.12.2022 г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите М., А., К., А.. както и приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283
НПК писмени доказателства:
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите
М., А. и К.. Чрез показанията на тези свидетели се установява, характера на проверката и
констатираното в хода на същата. Конкретно чрез показанията на св.М. се установява, че са
зескли устройството на място, посочва какво се констатирало, повода за посещение на
място, както и защо са приели, че именно жалбоподателят е отговорното лице. В същата
насока са и показанията на св. А.. Чрез показанията на св.К. се установява процедурата по
съставяне на АУАН, както и че при неговото съставяне е присъствал упълномощено лице.
Приетото от фактическа страна не се променя и от показанията на свидетеля А., който не
оспорва превишението, единствено сочи, че обекта се ползва от А************.
От представеното разрешително се установяват условията, при които е издадено
разрешителното, както и произтичащите от същото задълженията на дружеството.
От страна на защитата са представени заявление до Басейнова дирекция, ведно с
договор за наем от м.12.2022г. за изменение на разрешително.
Показанията на свидетелите и приетите по делото писмени доказателства
съдържат данни за всички съществени елементи на санкционираното с НП нарушение, в
това число дата и място на извършването му и от къде произтичат съответните задължения
на дружеството жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
3
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи. АУАН е
съставен от служител, упълномощен на основание чл. 201, ал. 1 ЗВ , а атакуваното НП е
издадено от директора на БДЗБР, съгласно предвидената с чл. 201, ал. 2 ЗВ компетентност.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, както и регламентираната
процедура по връчването на АУАН и НП на санкционираното дружество.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на
предвидените с чл. 42 и съответно чл. 57 ЗАНН изисквания към тяхното съдържание.
Фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването
му са отразени ясно и пълно в акта и наказателното постановление, по начин, който да
гарантира упражняване правото на адекватна на административното обвинение право на
защита.
Неоснователни са и възраженията за неяснота в АУАН и НП относно датата на
извършеното нарушение.
Както в АУАН, така и в НП изрично и ясно се сочи, че нарушението се възприема от органа
за извършено на 31.05.2022г., когато е извършено превишението, според констатациите на
проверяващите.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяна на санкционния акт. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от свидетеля И. Б. М., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Контрол“ при
БДЗБР – Благоевград, упълномощена с нарочна заповед за това, която дава пълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които същото е осъществено. В тази насока са и
показанията на свидетеля Ампова присъствала на извършване на проверката. Чрез
изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН, органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на
санкционираното лице. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт и в сроковете
по чл.34 от ЗАНН е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на
НП.Предвид изложеното съдът намира, че не се установяват допуснати съществени
процесуални нарушения, които да се довели до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя и да представляват формално основание за отмяна на наказателното
постановление. Опровергаха се и възраженията, относно допуснато нарушение, изразяващо
се в неизвършване на проверка на място. Представения по делото констативен протокл,
4
както и свидетелските показания, установяват, че е извършена проверка на място, където
именно е засечено измервателното устройство, а дори и при липсата на такава, в ЗАНН е
предведине възможност за съставяне на АУАН възоснова на документи, като това се вписва
в АУАН, поради което и в тази энасока липсват процесуални нарушения при ангажиране
отговорността на жалбоподателя.
Районният съд намира наказателното постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ водоползвателите - титуляри на
разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по
реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че "Г*** " ******.
не е изпълнило условие, като се е отклонило от поставеното такова с , Раздел " Параметри
на разрешено водоползване ", заложено в разрешително за водовземане от подземни води,
чрез съществуващи водовземни съоръжения с № 41530106/01.08.2016г. с краен срок
01.08.2026г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район"е
законосъобразна.
В Раздел " Параметри на разрешено водоползване " за титуляря на
разрешителното е предвидено разрешение за ползване на годишен воден обем в размер на
11000 м3. По време на проверката на място и след запознаване с дневника проверяващите са
установили, че на 04.01.2022 показанията на устройството били 8301м3, като към момента
на проверката са били 19686 м3, поради което правилно са приели, че за периода от
04.01.2022 до 02.08.2022г., дружеството е превишило водоползването с 8686м3, извършено
на 31.05.2022г
От доказателствената съвкупност по делото, включително показанията на
свидетелите, съдът намира за установено, че посоченото условие, заложено в разрешително
за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения с №
41530106/01.08.2016г. с краен срок 01.08.2026г не е било изпълнено от „Г********, като
титуляр на цитираното Разрешително, като дружеството се е отклонило от предвиденото
такова, поради което е извършило нарушение чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ.
С оглед това, че отговорността е на дружеството-юридическо лице, а тя е
обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на
нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
За гарантиране общозадължителния характер на нормите, определящи дължимо поведение,
в Глава 12-та от ЗВ, законодателят е предвидил санкционни последици за физически и
юридически лица, в случай на извършване на адм. нарушение. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1,
т. 2 от ЗВ предвижда санкция за физически или юридически лица, които ползват водни
обекти, водностопански съоръжения и системи или изграждат такива без необходимото за
това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв.
5
до 10 000 лв.;.;. В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 48,
ал.1, т.11 от ЗВ. Съобразно тази разпоредба, която установява основния състав на
нарушение: водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Субект на
административно - наказателна отговорност за това нарушение е „Грома Холлд”ЕООД
като титуляр на разрешителното, като възраженията в обратна насока са неоснователни.
Отговорността за спазване на условията на даденото разрешително за водоползване е на
неговия титуляр, поради което е правилно решението на наказващия орган да насочи
отговорността за допуснатото нарушение към дружество „Г*** **** записано в
разрешително за водоползване със старото си име А*********, а това кой реално ползва
обекта и какви договорки има между тях е без правно значение. Изводите на съда в тази
насока не се променят и от представените доказателства, относно предприети действия по
изменение на разрешителното, доколкото представеното заявление и договор са с дата,
следваща датата на извършване и констатиране на нарушението, поради което и
възраженията, относно субекта на отговорност са неоснователни. От друга страна по делото
липсват данни, които да опровергаят фактическата констатация за превишение на
разрешеното водоползване. Ето защо следва да се приеме, че е налице неизпълнение на
задължението по горепосочената разпоредба, а възраженията в обратна насока са
неоснователни.
При определяне размера на наказанието, наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно по нормата на
чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и е основание за реализирането на административно-наказателната му
отговорност по санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Последната предвижда
наказание "имуществена санкция" от от 2000 лв. до 10 000 лв. Наложеното на
жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият
санкционен състав, индивидуализирано в минимален размер. Така проведената
индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН,
доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства, включително
липсата на данни за предходни адм. нарушения, извършени от жалбоподателя. С така
определената по вид и размер административна санкция ще бъдат постигнати целите на
административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се установи, че
дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11
ЗВ, съдът приема, че жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не представлява маловажен
случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
6
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Санкционираното нарушение представлява
"формално нарушение", като същото е довършено със самия факт на осъществяване на
изпълнителното деяние чрез бездействие – неизпълнение на предвидените в Разрешителното
за водоползване условия, без законът да изисква настъпване на определен противоправен
резултат извън самото деяние.
Санцкционираното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, като обект на
защита от ЗВ са важни обществени отношения, свързани с управлението на природните
ресурси. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път от дружеството
жалбоподател също не обуславя прилагането на чл. 28 ЗАНН, доколкото същото е отчетено
от съда при индивидуализиране размера на имуществената санкция.
По отношение искането за присъждане на разноски в размер на 500 лв. от страна на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, с оглед изхода на спора същото
се явява неоснователно.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. С оглед изхода на делото следва на
Басейнова дирекция да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5
от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в две проведени съдебни заседания, с разпит на трима свидетели, като
фактическата и правна сложност не е значителна, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на 80 лева.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-165/28.11.2022 г., издадено от
директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", с което на "Г****** " **** с
ЕИК, *****, със седалище и адрес на управление с.Б******, общ.Б****, представлявано от
управителя В* В* на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от същия закон.
ОСЪЖДА "Г* " * с ЕИК, *******, със седалище и адрес на управление с.Б*, общ.Б*,
представлявано от управителя В* В* да заплати на Басейнова дирекция "Западнобеломорски
район"юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемедесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на разноски за адвокатско
7
възнаграждение на „Г*****, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Благоевград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8