№ 16698
гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110110292 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 60236/23.02.2024г. на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу
ответника Р. А. А. обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1770.58 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент ** находящ се *********
ведно със законна лихва от 23.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 386.54 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., сумата от 26.75 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 23.10.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от
5.85 лв. - лихва за забава за периода от 16.12.2020 г. до 06.10.2023 г., за които има издадена
заповед по чл.410 ГПК от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. № 58006/2023 г. по описа на СРС, 27
състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент ** находящ се ********* за който през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е била доставена топлинна енергия до потребителя,
остойностена в размер на 1770.58лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху
която поради неплащане била начислена и лихва за забава в размер на 386.54лв. за периода
от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., като се дължала и сумата от 26.75лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 5.85лв. - лихва за
забава за периода от 16.12.2020 г. до 06.10.2023 г. Твърди се, че отвеникът Р. А. А. е
собственик на процесния имот и в качеството й на собственик последната се явявала клиент
на топлинна енергия през процесния период, като съдържанието на правоотношението
между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
1
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по
чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот
се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на
ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия,
действащи между страните. Сочи, че въз основа заявление на ищеца от 23.10.2023г., на
30.10.2023 г. по ч.гр.д. № 58006/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.
Моли предявените искове да бъдат уважени, като е претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответника Р.
А. А., чрез назначения особен представител. Ответникът оспорва през исковия период да е
съществувало облигационно правоотношение между нея и ищеца по повод на процесния
имот, като в тази връзка твърди, че по делото няма представени доказателства да е била
собственик на имота през процесия период. Поддържа, че сключеният между етажните
собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, и дружеството за дялово
разпределение договор не обвързва валидно ответника, доколкото договорът е бил с изтекъл
срок към исковия период, така и нямало доказателства това дружество да е изпълнило
задължението си да монтира уреди за дялово разпределение. Твърди, че в представения
протокол от ОС на ЕС било отразено обстоятелството, че в процесния имот няма живущи и
няма да се монтират разпределителни и радиаторни вентили и измервателни уреди. Намира,
че липсват доказателства, че имотът е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, както и че към процесния период има валидно сключен договор
за продажба на топлинна енергия и дялово разпределение, както и доказателства за реална
консумация. Прави евентуално възражение за погасяване на процесните суми по давност.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – Д***** (с
предишно наименование и правна форма *****“).
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 58006/2023г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление с вх.№ 296663/23.10.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът Р. А. А. да заплати на заявителя „Топлофикация София“
ЕАД сумите, както следва: 1 770,58 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес*********, ведно със законна лихва за период от 23.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 386,54 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., сумата от 26,75 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 23.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,85 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2020 г. до 06.10.2023 г., както и
държавна такса в размер на 43,79 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева. За така издадената заповед длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което на 05.02.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по
заповедта срещу Р. А. А., като е представил такива на дата 23.02.2024г.
По делото е приет нотариален акт № 72, том 73, дело № 15042/1991г., от който се
установява, че на 04.12.1991г. П.К. А. е придобила правото на собственост върху апартамент
№ ******. Установява се от представеното по делото удостовеР.е за идентичност, издадено
от Столична община, че адресът на току-що посоченият апартамент е идентичен с ******
2
Установява се от представените удостовеР.я за наследници, че П.К. А. е починала на
26.03.2005г. и е оставила като наследници по закон своя съпруг А.Т.А. и двете си деца Р. А.
А. (ответник по делото) и Н.А.А. Преживелият съпруг А.Т.А., от своя страна, е починал на
23.06.2005г. и е оставил законни наследници отново двете си деца Р. А. А. и Н.А.А.
Представен е и нотариален акт № 31, том IV, рег. № 30044, дело № 589/2008г., от който
се установява, че на 01.10.2008г. Н.А.А.е продал на своя съсобственик – ответницата Р. А. А.
собствената си 1/2 идеална част от апартамент ** находящ се в *****
Приета е още молба-декларация от 23.10.2017 г. от ответницата Р. А. А. за промяна на
нейно име на партида № ****** за имот – апартамент ** находящ се в ********
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС и договор от
04.10.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в ******** е избрало и възложило на „М.Х.
да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата. Към протокола от общото
събрание е представен и списък на етажните собственици, в който като титуляр на партидата
на апартамент ** аб. № ****** към „Топлофикация София“ ЕАД е посочен А.П.Т. -
наследодател на ответницата и е отразено, че в имота има 4 радиатора и 1 водомер.
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2021г., в което е
отразено, че стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2020г. – 30.04.2021г. възлиза на сумата от 1621,67 лева. Представено е и съобщение
към фактура № **********/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 148,91 лева.
Представен е договор за извършване на услугата дялово разпределение от 09.06.2020г.,
сключен с „М.Х., както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали след
26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.
Третото лице - помагач е представило изравнителни сметки, от които е видно, че за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. е начислявана служебно поради неосигурен достъп
топлинна енергия за отопление и за БГВ, както и такава за сградна инсталация. За периода
оъ 01.05.2021г. до 30.04.2022г. ищецът е начислил единствено топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, като не е начислявана такава за отопление и подгряване на вода.
Приобщен е още и протокол за неосигурен достъп за отчет на уредите в процесния
апартамент за първия отоплителен сезон, както и протокол за отчет за втория отоплителен
сезон, като в него е отразено, че в процесния апартамент не живее никой.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил „М.Х. (Далсия), което дружество е издавало изравнителни
сметки. За периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. за имота е начислявана служебно топлинна
енергия за БГВ и за отопление, поради неосигурен достъп за отчет на уредите, както и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. За периода от 01.05.2021г. до
30.04.2022г. е начислявана единствено топлинна енергия за сградна инсталация,
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите, но не и такава за отопление и
подгряване на вода. Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени
изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер и водомер са
преминали метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от
лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на
доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите
по изравнителните сметки, възлиза общо на 1770,57 лева.
3
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната
сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово
разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника
за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния
факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца
е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобР.те от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
4
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата Р.
А. А. е клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния
топлоснабден имот. При формиране на този извод съдът съобрази на първо място
нотариален акт № 72, том 73, дело № 15042/1991г., от който е видно, че на 04.12.1991г.
майката на ищцата П.К. А. е придобила правото на собственост върху апартамент № ******,
който е идентичен с апартамент ** находящ се ****, като последното обстоятелство се
установява от приетото удостовеР.е за идентичност. От удостовеР.ята за наследници се
установява, че П.К. А. е била съпруга на А.Т.А., поради което процесният топлоснабден
имот е попаднал под режима на съпружеската имуществена общност. Двамата съпрузи за
починали на 26.03.2005г. и на 23.06.2005г., като техни законни наследници са ответницата Р.
А. А. и Н.А.А. поради което след 23.06.2005г., когато е починал техният баща, всеки един от
двамата е бил носител на по 1/2 идеална част от процесния апартамент. Установява се от
нотариален акт № 31, том IV, рег. № 30044, дело № 589/2008г., че на 01.10.2008г.
притежаваната от Н.А.А.1/2 идеална част от апартамента впоследствие е била продадена на
ответницата Р. А. А., поради от този момент последната се явява единствен носител на
правото на собственост.
При това положение, съдът намира, че е доказано съществуването на облигационно
правоотношение през процесния период между насрещните спорещи страни на основание
чл.153 от ЗЕ, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия. По
делото липсват твърдения, а и доказателства ответницата да се е разпоредила преди или по
време на процесния период с притежаваното от нея право на собственост в полза на трето за
спора лице, поради което през процесния период същата е притежавала качеството „клиент“
5
на топлинна енергия. В това си качество ответницата дължи заплащането на стойността на
потребената в имота топлинна енергия за процесния период. В подкрепа на тези изводи е и
приетата молба-декларация от 23.10.2017 г. от ответницата Р. А. А. за промяна на нейно име
на партида № ****** за имот – апартамент ** находящ се в ******** с което изрично е
заявена воля тя да е страна по облигационно правоотношение с ищеца. В тази връзка съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника за липса на облигационно
правоотношение, като следва да бъде отбелязано, че качеството потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ не е обусловено от фактическото обитаване и
ползване на имота.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през
процесния, както и и нейното количество и стойност се установяват от заключението на
приетата съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило както обема на
доставената топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза на сумата от
1770,57 лева. По отношение на топлинната енергия за отопление на имота следва да се
посочи, че нейната стойност за процесния период възлиза на сумата от 1186,03 лева, като от
заключението на вещото лице се установява, че същата за първия отоплителен сезон за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. е начислявана служебно, тъй като не е осигурен
достъп до имота за отчет на ИРРО. Съдът намира, че така извършеното служебно
начисляване на топлинна енергия съответства на нормативните изисквания, доколкото в
чл.70, ал.4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването (Наредбата) е
предвидено, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за
дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на
т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, т.е. прилага се
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. По отношение на топлинната
енергия за подгряване на вода експертът е посочил, че е на обща стойност от 322,91 лева,
като отново за първия отоплителен сезон за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. е
начислявана служебно въз основа на брой ползватели (1 лице) поради липса на осигурен
достъп за отчет. Съгласно чл.69, ал. 2, т. 2, пр.1 от Наредбата, изразходваното количество
гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща
вода от 140 литра на обитател за едно денонощие, когато не е осигурен достъп за отчитане, а
съгласно чл.70, ал.4 от Наредбата на клиентите, които не са осигурили достъп за отчет,
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява също по реда на чл. 69,
ал. 2, т. 2. В случая са възникнали основания за прилагане на компенсаторните механизми за
определяне на потреблението на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация през целия процесен период, е на
обща стойност от 261,63 лева, чието заплащане също е дължимо. Сградната инсталация в
сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на
топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали
или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им
вентили. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от потребителите. То
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не
може да се откаже, и е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект - всеки собственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на
вещно право в сграда етажна собственост, предварително преди придобиване на
индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че стойността на топлинната енергия,
която е била доставена през процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., възлиза общо
на сумата от 1770,57 лева, като за ответницата Р. А. А., в качеството й на собственик на
6
процесния топлоснадбен имот, е възникнало задължение да заплати посочената сума на
„Топлофикация София“ ЕАД.
Ответницата обаче своевременно е навела възражение за изтекла погасителна давност
на предявените вземания, което следва да бъде разгледано. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл.116, б.“б“ давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай ищецът
е депозирал заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК пред районния съд на
23.10.2023г. и от тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен
срок за вземанията за доставена топлинна енергия, доколкото се касае за периодични
плащания, по отношение на които приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно погасени по давност са всички вземания за топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 23.10.2020г. За процесния период са приложими общите
условия на ищеца, одобР. с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1
от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени по
давност се явяват вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД за топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.08.2020г. на обща стойност от 468,23 лева, съгласно
заключението на техническата експертиза и представените изравнителни сметки и
съобщения към фактури. Извън погасителната давност остават вземанията на
„Топлофикация София“ ЕАД за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г. на обща стойност от
1302,34 лева.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.150 ЗЕ, предявен срещу ответницата, е основателен до размера на сумата от 1302,34
лева и за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г. За горницата над 1302,34 лева до пълния
предявен размер от 1770,58 лева и за периода от м.05.2020г. до м.08.2020г. искът подлежи на
отхвърляне.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че
ответницата дължи заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото (техническа
експертиза и изравнителни сметки), че такава услуга в действителност е била извършвана.
Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ
дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача
(ищеца) стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях
търговец. Тук следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответника, досежно
действието на договора, сключен между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение. По делото е представен договор № 447-IV от 04.10.2002г., сключен между
“***, в качеството на изпълнител, и етажна собственост на сградата, в която се намира
процесният топлоснабден апартамент. Съгласно този договор, фирмата за дялово
разпределение е приела да извърши доставка и монтаж на термостатни винтили,
термостатни глави и индикатори за разпределение разхода на топлинна енергия, както и да
извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Установява се, че според клаузата на
т.5 от Допълнителните условия договорът се сключва за срок от 3 години. Неоснователни са
7
изложените отговора на исковата молба доводи, че договорът с третото лице-помагач за
извършване на услугата дялово разпределение е прекратен с изтичане на предвидения срок.
Това е така, тъй като по делото са представени изготвените от третото лице-помагач
изравнителни сметки за топлоснабдявания имот за исковия период, което обстоятелство,
обсъдено наред с липсата на доказателства за изявления на етажната собственост, че счита
договора за прекратен, води до извод, че договорът е бил мълчаливо продължен с
конклудентни действия, което приложимата нормативна уредба не забранява. По делото се
установява, че страните по този договор са изпълнявали поетите по него задължения, като
третото лице-помагач е отчитало уредите за индивидуално измерване, видно от
представените по делото изравнителни сметки, както и от заключението на техническата
експертиза. По този начин страните са потвърдили обвързаността си с договора за топлинно
счетоводство. Дори да се приеме, че формално определеният срок на действието му е
изтекъл преди процесния период, с така посочените си действия, както живущите в етажната
собственост, така и третото лице-помагач, са продължили да изпълняват задълженията си по
този договор, т.е. мълчаливо са подновили неговото действие. На следващо място, съгласно
чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г. ) потребителите в сграда -
етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за
извършване на услугата "дялово разпределение", за резултатите от който избор трябва да
уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В
случая не се твърди към процесния период общото събрание на етажната собственост да е
избрало друго, различно от посоченото в коментирания договор лице, което да извършва
дяловото разпределение, нито ищецът в настоящото производство, да е бил уведомен
писмено за новия избор. Предвид изложеното, съдът приема, че за исковия период третото
лице - помагач в производството е извършвало въз основа на валидно съществуващо свое
договорно задължение дяловото разпределение и отчитане на потребената в процесната
жилищната сграда - етажна собственост.
От представеното от ищеца извлечение от сметки, се установява, че стойността на
извършената услуга дялово разпределение за процесния период от 01.10.2020г. до
30.04.2022г. е в размер на 26,75 лева. Начислените от ищеца суми са между 1,39 лева и 1,43
лева месечно. Тази сума, при съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на
възнаграждението, съдът приема че съответства на извършена работа, като ответницата
отговаря за заплащането й, предвид качеството й на собственик и клиент на топлинна
енергия, като липсват твърдения да е заплатена така посочената сума. Във връзка с
наведеното възражение за изтекла погасителна давност следва да се посочи следното:
Отбеляза се вече по - горе, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано пред съда на 23.10.2023г., поради което погасени по давност биха били
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 23.10.2020г. Доколкото не е предвиден
срок за заплащане на таксата за дялово разпределение, то на основание чл.114 от ЗЗД
задължението става изискуемо от момента на възникването му. Най-старото вземане за
дялово разпределение в случая касае м.10.2020г., което е станало изискуемо на 01.11.2020г.,
което е след 23.10.2020г., поради което същото не е погасено по давност, като същото се
отнася и по отношение на всички последващи вземания от м.11.2020г. до м.04.2022г., т.е
възражението за изтекла погасителна давност за вземанията за дялово разпределение е
неоснователно. Предвид това, съдът приема, че искът за възнаграждение за извършена
услуга дялово разпределение в размер на 26,75 лева за периода от 01.10.2020г. до
30.04.2022г., предявени срещу ответницата, е основателен в неговия пълен размер и следва
да бъде уважен изцяло.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобР. на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по
прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
8
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответницата е изпаднала в забава за плащане на главниците по общите фактури и дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по
давност на главницата води до погасяване и на начислените върху нея мораторни лихви,
независимо дали давността за тях е изтекла. В случая обхванатия от давността период по
отношение на вземането за топлинна енергия (от м.05.2020г. до м.08.2020г.) е част от първата
обща фактура с № ********** от 31.07.2021г., която е на стойност 1621,67 лева.
Следователно дължимата главница по общата фактура, която е останала непогасена по
давност, е в размер на 1153,44 лева /1621,67 – 468,23/, като лихвата върху нея е в размер на
258,97 лева, който размер е изчислен по реда на чл.162 ГПК с калкулатор за просрочени
задължения на Национална агенция за приходите. Дължимата мораторна лихва по втората
обща фактура в размер на 148,91 лева възлиза на 18,33 лева. Следователно общият размер
на дължимата мораторна лихва върху непогасената по давност главница за топлинна енергия
е 277,30 лева, до който размер искът е основателен, а за разликата до пълния предявен
размер от 386,54 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответницата дължи заплащането на сумата от 5,85 лева - обезщетение за забава върху
задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение и като такъв
следва да бъде отхвърлен. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен
конкретен падеж на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това
положение, за да изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно
чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се
установи, че ищецът е отправил подобна покана до ответницата за плащането на цената за
дялово разпределение, поради което същата не е изпаднала в забава за тези плащания и не
дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но ответницата е
била представлявана от особен представител, поради което разноски следва да се присъдят
само на ищеца.
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 93,79
лева, поради което в негова полза се следва сумата от 68,80 лева, съразмерно на уважената
част на предявените искове, като ответницата следва да бъдат осъдена на основание чл.78,
ал.1 ГПК да заплати посочената сума.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 949,90
лева, като е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът
определи, че такова следва да бъде присъдено в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, в полза на ищеца се
следва сумата в размер на 770,21 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове,
9
като ответницата следва бъде осъдена да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД посочената сума за разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Р. А. А., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Р. А. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на
1302,34 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот – апартамент ** находящ се
********* ведно със законна лихва от 23.10.2023г. до изплащане на вземането; сумата в
размер от 277,30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
06.10.2023 г., както и сумата в размер на 26,75 лева, представляваща главница за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва от 23.10.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над 1302,34 лева до пълния
претендиран размер от 1770,58 лева и за периода от м.05.2020г. до м.08.2020г.; предявения
установителен иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 277,30 лева до
пълния претендиран размер от 386,54 лева и предявения установителен иск за сумата от 5,85
лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 16.12.2020 г. до 06.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 58006/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА Р. А. А., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 68,80 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 58006/2023г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 770,21 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Д***** (с предишно наименование и
правна форма *****“) - трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10