РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Бургас, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20232100100578 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Акулите“ ЕООД
(в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Лазур, спортен комплекс Лазур, представлявано от синдика Мая
Великова, против „Поморие – Туринвест 02“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Каблешково, ул. Васил Левски № 21,
представлявано от Дора Калева Георгиева, и „Ти Ай Груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Каблешково, ул. Васил
Левски № 21, представлявано от Тодор Евгениев Георгиев, с която се иска от
съда да осъди ответника „Поморие – Туринвест 02“ ЕООД да заплати на
ищеца сума в размер от 560000 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно използване на собствените на ищеца недвижимости – масивна
бетонова ограда, три пълноразмерни футболни терена, от които два с
естествено тревно покритие и един с изкуствено тревно покритие, и един
малък тренировъчен терен с изкуствено тревно покритие, находящи се в
поземлен имот с идентификатор 07079.1.1399, за периода 12.02.2018 г. –
12.04.2019 г., както и осъждане на ответника „Ти Ай Груп“ ООД да заплати на
ищеца сума в размер от 1840000 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно използване на същите недвижими обекти за периода 12.04.2019
г. -12.02.2023 г., ведно със законна лихва за забавено плащане на двете
главници, считано от подаване на исковата молба – 22.03.2023 г., до
окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че на основание постановление за възлагане от
12.01.2015 г. на ДСИ Таня Михова, влязло в сила на 20.01.2015 г., ответникът
1
„Поморие – Туринвест 02“ ЕООД е придобило собствеността върху поземлен
имот с идентификатор 07079.1.1399, с адрес гр. Бургас, квартал Сарафово, м.
Соката с площ от 31066 кв. м., ведно с построените в имота сграда с
идентификатор 07079.1.1399.2 – основна административна сграда с площ от
1818.33 кв. м., сграда с идентификатор 07079.1.1399.3 – помощна сграда –
газово стопанство, с обслужващи помещения с площ от 218.84 кв. м., и сграда
с идентификатор 07079.1.1399.4 – спортно съоръжение с пречиствателна
станция с площ от 436.04 кв. м. Ищецът твърди, че с това постановление не е
била прехвърлена собствеността върху целия терен (тренировъчен комплекс),
като разположените в него масивна бетонна ограда, три пълноразмерни
футболни терена (два с естествено тревно покритие и един с изкуствено
тревно покритие) и един малък тренировъчен терен с изкуствено тревно
покритие не са били предмет на публичната продан. Посочено е, че правото на
собственост върху тези съоръжения не е прехвърлена и понастоящем, поради
което техен собственик е „Акулите“ ЕООД. Ищецът сочи, че на 12.04.2019 г.
ответникът „Поморие – Туринвест 02“ ЕООД е апортирало поземлен имот с
идентификатор 07079.1.1399 в капитала на ответника „Ти Ай Груп“ ООД и
това е отразено в Търговския регистър към АВп – с вписване №
20190412100121. От влизане в сила на постановлението за възлагане на
20.01.2015 г. до апортирането на имота описаните по-горе съоръжения са били
използвани без правно основание от ответника „Поморие – Туринвест 02“
ЕООД, а след 12.04.2019 г. и до подаване на исковата молба – от ответника „Ти
Ай Груп“ ЕООД, като за лишаването от ползване на собствените му обекти
ищецът счита, че има право на парично обезщетение.
В исковата молба е посочено, че с Определение № 56/18.01.2023 г.
по т. д. № 23/2022 г. на БОС Мая Великова е била назначена за синдик на
ищеца „Акулите“ ЕООД (н.) и че тя е длъжна да упражнява законовите
правомощия по чл. 658 ТЗ, включително да предяви осъдителни искове по чл.
59 ЗЗД за попълване на несъстоятелната маса на дружеството – ищец.
Моли съда да уважи претенциите и присъди на ищеца съдебно-
деловодни разноски.
Ответниците чрез процесуални представители са оспорили
активната легитимация на синдика да предявява иск по чл. 59 ЗЗД, тъй като
същият е извън отменителните искове по чл. 645 - 647 ТЗ. Изложени са
твърдения, че е налице злоупотреба с право, тъй като не е предявен иск за
връщане на процесните обекти в патримониума на ищеца. В условие на
евентуалност исковете са оспорени и като неоснователни. Посочено е, че с
цитираното в исковата молба постановление за възлагане първият ответник е
придобил процесните обекти, а в условията на евентуалност е наведено
възражение за придобиване на обектите по давност от ответниците за периода
от влизане в сила на постановлението за възлагане до настоящия момент.
Направено е възражение, че част от претендираните от ищеца вземания са
погасени по давност.
2
Приети за съвместно разглеждане в производството са направени в
условията на евентуалност възражения за прихващане на насрещни вземания
на ответниците спрямо ищеца:
- от „Поморие – Туринвест 02“ ЕООД сума в размер на 560000
лева – разноски за запазване и поддържане на имота за периода 01.02.2015 г. –
12.04.2019 г. – за заплащане на ел. енергия, вода, охрана, работна заплата и
осигуровки на един работник за поддръжка на съоръженията, за вложени
материали и извършени СМР за поддръжка (торене, косене, трамбоване) –
общо 56000 лева (частично от 122000 лева); 504000 лева обезщетение за
възпрепятстване възможността на дружеството да ползва имота като такъв без
бетонова ограда и спортни игрища (по 36000 лева на месец в размер на
средния пазарен наем);
- от „Ти Ай Груп“ ООД сума в размер на 1840000 лева – разноски
за запазване и поддържане на имота за периода 12.04.2019 г. – 12.02.2023 г. – за
заплащане на ел.енергия, вода, охрана, работна заплата и осигуровки на един
работник за поддръжка на съоръженията, за вложени материали и извършени
СМР за поддръжка (торене, косене, трамбоване) – общо 27800 лева; 1812200
лева обезщетение за възпрепятстване възможността на дружеството да ползва
имота като такъв без бетонова ограда и спортни игрища (по 40000 лева на
месец в размер на средния пазарен наем) (частично от 1840000 лева).
Молят съда да отхвърли предявените искове, евентуално да уважи
възраженията за прихващане и им присъди съдебно-деловодни разноски.
По направеното от процесуалния представител на ответниците
възражение за недопустимост на исковете поради липса на активна
легитимация на синдика да предявява иск по чл. 59 ЗЗД, съдът намира същото
за неоснователно. Предявените осъдителни искове са искове за попълване
масата на несъстоятелността, като в правомощията на синдика съгласно чл.
658, ал. 1, т. 1 и т. 7 ТЗ изрично е указано, че той представлява несъстоятелния
търговец и депозира от негово име искови молби. Исковете, предмет на
настоящото дело, действително са извън приложното поле на исковете за
попълване масата на несъстоятелността по чл. 645, 646 и 647 ТЗ, но това, че не
са изрично предвидени в закона, не значи, че същите са недопустими. В Глава
41, раздел I от ТЗ, озаглавен „Попълване на масата на несъстоятелността“, са
уредени хипотези относно действия на синдика по събиране на невнесен
капитал, прекратяване на договор, прихващане, както и отменителните
искове, но съдебната практика е категорична, че изброяването на действията,
чрез които се осъществява попълването на масата на несъстоятелността, не е
изчерпателно. В конкретния случай исковете на синдика са преки осъдителни
искове за попълване масата на несъстоятелността и са допустими.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните по делото не се спори, че с постановление за
3
възлагане на недвижим имот от 12.01.2015 г. по изп. д. № 266/2014 г. на ДСИ
към БРС, влязло в сила на 20.01.2015 г., след проведена публична продан ДСИ
при БРС е възложил върху „Поморие – Туринвест 02“ ЕООД следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 07079.1.1399 с адрес гр.
Бургас, квартал Сарафово, м. Соката с площ от 31066 кв. м., представляващ
спортен обект с игрища, ведно с построените в имота сграда с идентификатор
07079.1.1399.2 – основна административна сграда с площ от 1818.33 кв. м. и
РЗП 8565,93 кв. м., сграда с идентификатор 07079.1.1399.3 – помощна сграда
– газово стопанство с обслужващи помещения с площ от 218,84 кв. м., и
сграда с идентификатор 07079.1.1399.4 – спортно съоръжение с
пречиствателна станция с площ от 436,04 кв. м., при граници на имота:
северозапад – 07079.1.318, 07079.1.799, 07079.1.800, североизток –
07079.1.798, 07079.1.800, югозапад – 07079.1.839 и югоизток – 07079.1.804, за
сумата 1922000 лева. Постановлението е приложено по делото.
Приет е протокол за опис на недвижим имот от 27.06.2014 г.,
съставен по изп. д. № 266/2014 г. на ДСИ към БРС, предмет на
постановлението за възлагане. Посочено е, че имот с идентификатор
07079.1.1399 е с площ от 31066 кв. м. и включва построени в имота три сгради
– сграда с идентификатор 07079.1.1399.2 –административна сграда с
ресторант и център за рехабилитация, сграда с идентификатор 07079.1.1399.3
– газово стопанство с обслужващи помещения, сграда с идентификатор
07079.1.1399.4 – пречиствателно съоръжение със спортни тренировъчни
съоръжения (стълбища и рампи). Посочено е, че сградите са със степен на
завършеност акт 14, трите игрища – две с естествено затревяване и едно с
изкуствено се ползват и имат акт 16. В оценката на имота, изготвена по
възлагане на съдебния изпълнител, вещото лице е описало обекта на оценката
– „спортно-тренировъчна база с помощни огради, изградена в ПИ
07079.1.1399“, като е посочило, че в източната част на имот 07079.1.1399 са
изградени три спортни игрища (стадиони), като двете от тях са с естествена
тревна настилка, а третият е с положена изкуствена настилка. Отчетена е
стойността на извършените необходими изкопни работи, полагане на тръби и
кабели, оградна мрежа. Посочено е, че са с издадено удостоверение за
експлоатация и се ползват по предназначение, добре поддържани са. Дадена е
оценка на целия имот в размер на 2135000 лева без ДДС.
От приложеното по делото разрешение за строеж № И-
77/29.07.2009 г., издадено от Община Бургас, се установява, че е разрешено
извършване на строителство съобразно одобрен инвестиционен проект на
обект: „спортно-тренировъчен комплекс – ограда по имотни граници с плътна
част 0,60 м и ажурена част с оградни пана, разработени на база на система
NYLDFORD на BEKART“, находящ се в имот с идентификатор 07079.1.1399
по плана на гр. Бургас, м. Соката, землище Сарафово. На 28.10.2009 г. е
съставен акт образец 14 за приемане на конструкцията на строежа.
Представена е строителна документация и фактури за извършени
по възлагане на „Акулите“ ООД строителни дейности в процесния имот и
4
футболните игрища в периода 2009 г. – 2010 г.
С договор за строителство от 06.08.2009 г. между „Арвен” АД,
представлявано от дъщерното си дружество „Акулите“ ЕООД – възложител, и
„Дорослава – 02“ ЕООД – изпълнител, възложителят е възложил изпълнение
на всички строително-монтажни работи и други допълнителни видове работи
и предаване в завършен вид с получен акт обр. 14 за обект: „спортно-
тренировъчен комплекс - ограда по имотни граници с плътна част 0,60 м. и
ажурна част по одобрен с Разрешение за строеж № И-77/24.07.2009 г. проект“,
находящ се в УПИ I-20, 60, 156, масив 10, местност Соката, землище на кв.
Сарафово, имот с идентификатор 07079.1.1399.
С договор за изработка от 29.09.2009 г. „Акулите“ ЕООД е
възложило на „Онтарио спорт“ ЕООД изграждане на две футболни игрища с
високоустойчиво естествено тревно покритие с поливна система в имот с
идентификатор 07079.1.1399 по изпълнението на спортно-тренировъчен
комплекс Акулите по специализиран проект, изработен от изпълнителя.
Представен е договор от 12.10.2008 г. между „Акулите“ ЕООД и
„Торкрет” ЕООД с предмет за изпълнение по част „ЕЛ“ (изпълнение на
трафопост БКТП и кабел 20kV) за обект спортно-тренировъчен комплекс в
УПИ I -20,60,156, м. Соката, землище на кв. Сарафово.
„Поморие – туринвест 02“ ЕООД е встъпило като съдружник в „Ти
ай груп“ ЕООД, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър на
12.04.2019 г. „Поморие - Туринвест 02“ ЕООД е апортирало имот с
идентификатор 07079.1.1399, ведно със сградите в него в капитала на
дружеството „Ти Ай Груп“ ООД, видно от вписване в Търговския регистър от
12.04.2019 г. На 20.06.2019 г. „Поморие - Туринвест 02“ ЕООД е заличено като
съдружник.
Събрани са гласни доказателства. Свидетелят А. П. е посочила, че
е счетоводител и помага със счетоводни услуги на двете дружества -
ответници. Базата представлявала административна сграда с прилежащи
сервизни помещения, в това число по счетоводни документи газова станция,
пречиствателна станция, административна сграда и футболни терени три
броя, два от които са с естествена настилка, а третият е с изкуствена настилка.
Целият обект бил ограден с метална ограда с бетонова основа и се намирал по
пътя Бургас – Каблешково срещу фабрика Керамика, кв. Сарафово. И двете
дружества в периода, в който са били собственици, са владели целия имот, в
това число и терените и помещенията, полагали са грижи за запазване
състоянието на имота, в това число футболните терени, за да се отдават под
наем, поддържали ги – купували препарати, извършвали се мероприятия по
косене, торене, трамбоване, поливане за запазване на доброто им състояние.
Имало охрана на обекта. Миналата година мястото се оборудвало с
видеонаблюдение, включително и за футболните терени. Имало назначени и
двама служители работници по поддръжка на спортните терени и съоръжения.
Трети лица без знанието на служителите не се допускали, освен ако нямат
5
договор с „Поморие - Туринвест 02“ ЕООД. Никой досега не е предявявал
претенции относно собствеността или спортната база като цяло, като терен,
като помещение. В счетоводната документация на „Поморие - Туринвест 02“
ЕООД сумата за придобиване на имота била заприходена в сметка „Разходи по
придобиване на дълготрайни активи“.
Приети по делото са основна и допълнителна съдебно-
икономическа експертиза, вещото лице по които е определило
средномесечният пазарен наем на процесните футболни терени в периода
12.02.2018 г. – 12.02.2023 г. В първото заключение вещото лице е посочило, че
справедливата пазарна стойност на оценяваните активи (масивна бетонова
ограда, три пълноразмерни футболни терена – два с естествено тревно
покритие и един с изкуствено такова, малък тренировъчен терен с изкуствено
покритие) към 2023 г. е 1801000 лева, а наемната стойност – 120337 лева за
една календарна година за 2023 г. Вещото лице е определило пазарната наемна
цена и за отделните години за периода 2018 – 2022 г., както следва: за 2018 г. –
84443 лева, за 2019 г. – 87778 лева, за 2020 г. – 87866 лева, за 2021 г. – 95300
лева, за 2022 г. – 114681 лева. Средната пазарна стойност на имота без
находящите се върху него спортни игрища и ограда е 31066 лева към 2023 г.
Определената пазарна наемна стойност е на база определената пазарна
стойност на имота към 2023 г. в размер на 265200 лева, а за 2018 г. – 186096
лева.
Вещото лице е посочило, че в периода 12.02.2018 г. – 12.04.2019 г.
„Поморие – Туринвест 02“ ЕООД е получавало приходи от ползването на
тренировъчните терени под формата на наемна цена за ползването им. За
периода 2019 г. – 2023 г. „Ти ай груп“ ООД не е реализирало приходи от
имота.
След като вещото лице е съобразило и заключението по
изготвената съдебно-техническа експертиза относно стойността на вложените
строителни материали и труд по имотите и договорите с трети лица –
изпълнители, е изчислило, че справедливата пазарна стойност на оценяваните
активи към 2023 г. е 2201140 лева, а наемната стойност за 2023 г. – 147073
лева. Вещото лице е определило пазарната наемна цена и за отделните години
за периода 2018 – 2022 г., както следва: за 2018 г. – 103204 лева, за 2019 г. –
107281 лева, за 2020 г. – 107388 лева, за 2021 г. – 116473 лева, за 2022 г. –
140160 лева.
Вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е
посочило, че пазарната стойност на извършено строителство за процесните
тренировъчни терени възлиза на сумата 1495140 лева без ДДС към м. 10.2010
г. и към м. 10.2024 г. – 2512840 лева без ДДС. Експертът е описал състоянието
на поземлен имот 07079.1.1399 и е посочил, че в него са изградени
административна сграда, съоръжение „газово стопанство”, съоръжение
„пречиствателна станция”, тренировъчни игрища, вертикална планировка,
подземна инфраструктура – канализации, водопроводи, ел. кабели и други,
6
които свързват отделните подобекти в имота. Съгласно проектната
документация тренировъчните игрища са три броя и поради денивелацията на
терена са разположени на различни нива: кота + 13,50м, кота + 14,50м и кота +
16,00м. Размерите на отделните игрища са 68 х 105 м, 65 х 105 м и 68 х 105 м.
Около всяко игрище е проектирана ограда с височина Н= 6м и Н= 8м поради
денивелацията на терена. Вещото лице е установило по време на огледа, че
тренировъчните игрища са изградени с предвидените за тях огради,
осветление и отводнителна система. Оградите се състоят от плътна (бетонова)
част и от ажурна (метална) част, което отговаря на заложеното в проекта. Към
експертизата е приложен и одобрен проект за плана на игралните полета, от
който е видно разположението им в имота, площта им, котата, на която са
проектирани.
Приета по делото е съдебно-техническа експертиза, касаеща
размера на разходите на поддръжка на процесните тренировъчни терени за
периода 12.04.2019 г. – 12.02.2023 г., в която е посочено, че минималните
стойности за поддържането на тревните покрития на игрищата с естествено
покритие са 755481,89 лева с ДДС, а за периода 01.02.2015 г. – 12.04.2019 г. –
566038,07 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, при
условията на пълно и главно доказване ищецът е следвало да установи
неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищеца, т. е. че
ответниците са ползвали без основание имотите за процесния период от
време, връзката между обедняването и обогатяването и размера на сумата, с
която е обеднял.
Ищецът е следвало да докаже легитимацията си на собственик на
процесните обекти в поземления имот (бетонна ограда и 4 футболни терена)
през периода, през който е бил лишен от ползването от всеки от двамата
ответници.
Съдът намира, че ищецът не успя да докаже в производството, че е
собственик на бетонна ограда и 4 футболни терена.
Видно от представената по делото строителна документация –
разрешение за строеж, проекти, както и приложените договори за
строителство, обектът, който е бил проектиран и изпълнен в цялост в имот с
идентификатор 07079.1.1399 по плана на гр. Бургас, м. Соката, землище
Сарафово, е спортно-тренировъчен комплекс с ограда по имотните граници.
Спортният комплекс се състои от 3 игрални футболни терена, два с естествено
тревно покритие и един с изкуствена трева, игрален терен с рампа за
тренировки с по-малък размер, административна сграда, съоръжение „газово
стопанство”, съоръжение „пречиствателна станция”, вертикална планировка,
подземна инфраструктура - канализации, водопроводи, ел. кабели и други,
7
които свързват отделните подобекти в имота. Общата площ на имота е 31066
кв. м., а на прилежащия терен към построените сгради – 3803,20 кв. м.
Останалата част от имота се заема от спорните игрища и ограда.
Предвид обсъдените писмени доказателства и заключения по
приети съдебно-технически експертизи, съдът намира, че очевидно
предназначението на обекта в неговата цялост е за осъществяване на спортни
дейности и мероприятия и тренировки по футбол. Ето защо и не може да се
възприеме тезата на ищеца, че при осъществената публична продан купувачът
„Поморие – Туринвест 02“ ЕООД е закупило само поземления имот с площ
31066 кв. м. и описаните в постановлението за възлагане три броя сгради, но
не е придобило изградените в имота спортни игрища, както и ограда. Същото
не кореспондира с приложените по делото строителна документация,
протокол за оглед и експертна оценка, изготвени по изп. д. № 266/2014 г. на
ДСИ при БРС. Не са представени по делото доказателства изградените в
имота спортни игрища да представляват самостоятелни обекти на правото
извън цялостния спортен комплекс, да са въведени в експлоатация отделно от
спортния комплекс. Същите се намират в неговите граници и са част от имот с
идентификатор 07079.1.1399 съобразно проектната документация и издадено
разрешение за строеж. Πo cмиcълa нa § 5, т. 39 ЗУТ „Oбeĸт” e caмocтoятeлeн
cтpoeж или peaлнa чacт oт cтpoeж c oпpeдeлeнo нaимeнoвaниe,
мecтoпoлoжeниe, caмocтoятeлнo фyнĸциoнaлнo пpeднaзнaчeниe и
идeнтифиĸaтop пo Зaĸoнa зa ĸaдacтъpa и имoтния peгиcтъp, а в случая няма
данни по делото тренировъчните игрища и ограда да имат самостоятелен
идентификатор. Същите представляват елементи на спортно-тренировъчен
комплекс, изграден в имот идентификатор 07079.1.1399.
В мотивите на Тълкувателно решение от 18.05.2017 г. по тълк. д.
№ 5/2015 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че ако в постановлението за
възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда,
върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на
възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е
проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на
правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 от Закона
за собствеността, за да се приеме, че по силата на постановлението за
възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В случай че същата
представлява несамостоятелен обект на собственост, правилото на чл. 92 ЗС
се прилага на общо основание. В случая и поради изложените по-горе мотиви
съдът намира, че процесните тренировъчни терени и ограда не представляват
самостоятелни обекти на правото на собственост, а същите са част от имот с
идентификатор 07079.1.1399 и извършеното върху него застрояване по
издаденото разрешение за строеж за извършване на строителство съобразно
одобрен инвестиционен проект на обект спортно-тренировъчен комплекс с
ограда по имотните граници. Ето защо и приложение намира посоченото
Тълкувателно решение в частта, в която се сочи, че тези обекти, които не
представляват самостоятелен обект на правото на собственост, трайно
8
прикрепени към земята или принадлежност към основния обект – земя или
сграда, на общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата,
към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и за тях
е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС (респ. чл. 98 ЗС) и при публичната
продан на имота.
Постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на имота е
едностранен властнически акт, с който се удостоверява, че определен
недвижим имот е възложен на купувача при определена цена. От деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота, т. е. възлагането има
вещноправно прехвърлително действие. Това определя придобиването чрез
публична продан като самостоятелен специфичен придобивен способ по
смисъла на чл. 77 ЗС. Купувачът придобива всички права, които длъжникът е
имал върху имота.
На следващо място, в съставения от съдебния изпълнител опис на
имота изрично е посочено, че същият включва и тренировъчни игрища.
Съгласно трайната практика на ВКС (например Решение № 98 от 27.07.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 521/2015 г., II г. о., ГК, Решение № 529/09.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1129/2009 г., І г. о. и Решение № 183/18.06.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 88/2012 г., ІІ г. о.) без наличието на изрично изявление правото на
строеж не би могло да се отдели от общо притежаваното право на собственост
върху терена и постройките, които собственикът му е изградил, тъй като
същото може да съществува самостоятелно отделно от правото на
собственост върху терена само ако е надлежно учредено. Следователно, щом
продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи (подобрения), които се
намират в мястото, то в този случай купувачът придобива всичко, което се
намира в имота. Към момента на придобиването на правото на собственост
върху имота от ответника „Поморие – Туринвест 02“ ЕООД по силата на
горепосоченото постановление за възлагане на недвижимия имот в резултат на
извършената публична продан тренировъчните терени, представляващи
строежи по смисъла на ЗУТ, са изградени в този имот и съставляват част от
дълготрайните материални активи на „Акулите“ ЕООД, след което са
отписани (видно от представената кореспонденция с НАП). Видно от
съдържанието на постановлението на възлагане на ДСИ, предшествано от
постановление за опис и експертна оценка на стойността на имота, в същото е
описана собствеността на „Акулите“ ЕООД, предмет на публичната продан,
състояща се от поземлен имот с идентификатор 07079.1.1399 с площ 31066 кв.
м. урбанизирана територия с начин на трайно ползване спортен обект с
игрища, ведно със сгради, индивидуализирани в постановлението с
идентификатори и площ. За тренировъчните терени не е отразено изрично, че
същите не са предмет и са изключени от предмета на извършената публична
продан. Ето защо и купувачът при публичната продан – ответникът „Поморие
– Туринвест 02“ ЕООД е придобил всичко, което се намира в описания в
постановлението поземлен имот, включително и процесните тренировъчни
9
терени и ограда. След като не е уговорено запазването правото на собственост
върху процесните игрища отделно от мястото, презумпцията по чл. 92 ЗС не е
оборена и ответникът се легитимира като техен собственик. Не са представени
никакви доказателства от страна на ищеца процесните игрища да са
самостоятелни обекти на правото на собственост и да са изключени от
публичната продан – напротив – имотът е описан в неговата цялост, оценен
също в цялост като спортен комплекс, обявен и възложен по предвидения в
ГПК ред от съдебния изпълнител.
Ето защо и съдът намира, че не е доказано по делото ищецът да е
собственик на процесните масивна бетонова ограда, три пълноразмерни
футболни терена, от които два с естествено тревно покритие и един с
изкуствено тревно покритие, и един малък тренировъчен терен с изкуствено
тревно покритие, находящи се в поземлен имот с идентификатор 07079.1.1399.
Собствеността върху имота в неговата цялост той е загубил след влизане в
сила на постановление за възлагане на недвижим имот от 12.01.2015 г. на ДСИ
при БРС по изп. д. № 266/2014 г., в резултат на което имотът е бил възложен
на взискателя „Поморие – Туринвест 02“ ЕООД. Постановлението за
възлагане е влязло в сила на 20.01.2015 г. и е вписано в Служба по
вписванията на 18.03.2015 г. Като негов собственик дружеството го е
апортирало в капитала на „Ти ай груп“ ООД, което е станало собственик на
имота.
Само на това основание предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, без да се обсъждат останалите предпоставки за основателност на
претенциите.
Поради отхвърляне на предявените искове, съдът не дължи
произнасяне по предявените в условията на евентуалност от ответниците
възражения за прихващане.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се дължат разноски
в настоящото производство, но само „Ти ай груп“ ООД е представило
доказателства за реално сторени такива в размер на 36850 лева съобразно
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Тъй като исковете целят попълване масата на несъстоятелността,
на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ държавна такса не се внася предварително, а се
определя с крайния съдебен акт. Предвид отхвърляне на предявените искове,
ищецът дължи държавна такса за производството в размер на 96000 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Акулите“ ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лазур,
спортен комплекс Лазур, представлявано от синдика Мая Великова, против
„Поморие – Туринвест 02“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
10
управление: гр. Каблешково, ул. Васил Левски № 21, представлявано от Дора
Калева Георгиева, и „Ти Ай Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Каблешково, ул. Васил Левски № 21, представлявано
от Тодор Евгениев Георгиев, за осъждане на ответника „Поморие – Туринвест
02“ ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 560000 (петстотин и
шестдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неоснователно
използване на собствените на ищеца недвижимости – масивна бетонова
ограда, три пълноразмерни футболни терена, от които два с естествено тревно
покритие и един с изкуствено тревно покритие, и един малък тренировъчен
терен с изкуствено тревно покритие, находящи се в поземлен имот с
идентификатор 07079.1.1399, за периода 12.02.2018 г. – 12.04.2019 г., както и
осъждане на ответника „Ти Ай Груп“ ООД да заплати на ищеца сума в размер
на 1840000 (един милион осемстотин и четиридесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неоснователно използване на същите
недвижими обекти за периода 12.04.2019 г. - 12.02.2023 г., ведно със законна
лихва за забавено плащане на двете главници, считано от подаване на исковата
молба – 22.03.2023 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Акулите“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лазур, спортен комплекс
Лазур, представлявано от синдика Мая Великова, да заплати на „Ти Ай Груп“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Каблешково,
ул. Васил Левски № 21, представлявано от Тодор Евгениев Георгиев, сума в
размер на 36850 лева (тридесет и шест хиляди осемстотин и петдесет лева),
представляваща съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Акулите“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лазур, спортен комплекс
Лазур, представлявано от синдика Мая Великова, да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 96000
лева (деветдесет и шест хиляди лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11