№ 31
гр. Котел, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20222210100632 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Община Котел, срещу Р. И. Х., с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът не притежава право на
строеж върху ПИ, отстъпено въз основа на Заповед № РД-17-141 / 09.03.2010г. на
Кмета на Община Котел за изграждане на социално жилище върху поземлен имот-
частна общинска собственост, представляващ незастроено дворно място с площ 304
кв.м., съставляващо ПИ 7031.502.2201 по кадастралната карта на с. Ябланово кв. 22 по
плана на с. Ябланово при граници: ПИ 87031.502.2202; ПИ 87031.502.2203 и ПИ
87031.502.2200, актуван с АОС № 1391/18.12.2009 г., за който е отреден УПИ XI в кв.
109 по ПУП на селото, поради погасяването му по давност.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
87031.502.2201 по КККР на с. Ябланово, за който е отреден УПИ XI в кв. 109 по
действащия ПУП на селото. Със Заповед № РД-17-141 / 09.03.2003 г. на кмета на
Община Котел върху имота било учредено възмездно вещно право на строеж за
построяване на социално жилище на Р. И. Х.. С ответника имало сключен договор от
09.04.2010г., вписан в Служба по вписванията гр. Котел, под Дв.вх.рег. №
153/09.04.2010 г., Акт № 95, том I, с който Община Котел учредила право на строеж
върху поземлен имот, частна общинска собственост, представляващ незастроено
дворно място с площ 304 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор
87031.502.2201 по кадастралната карта на с. Ябланово. Договорът бил подписан от
С.А.Б., упълномощен с пълномощно от ответника. В договора било посочено, че
срокът за завършване на строежа бил 5 години, считано от датата на подписване на
договора, т.е. от 04.04.2010 г. Твърди още, че кметът на община Котел назначил
комисия, която да извърши проверка и установи дали е реализирано мероприятието
„право на строеж". Комисията установила, че нямало реализиран строеж от ответника в
терена и нямало издадено разрешение за строеж от гл. архитект на Община Котел.
Констатациите на комисията били изложени в Протокол от 20.10.2022г. Предвид, това,
че нямало издадено разрешение за строеж за Социално жилище на името на ответника
и в имота нямало построена сграда, се счита, че учреденото в полза на ответника право
на строеж върху общинския имот не е реализирано в срок и е погасено по давност.
1
Иска се от съда да уважи предявеният отрицателен установителен иск, както и да
бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника. Препис от ИМ е
връчен лично на ответника на 29.11.2022 г. Съобщението съдържа и предупреждение
за последиците на чл. 40 и чл. 41 от ГПК.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба, като счита предявеният иск за
основателен с оглед събраните по делото доказателства.
В с. з. ответникът, уведомен по реда на чл. 40 от ГПК, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
От акт за частна общинска собственост № 1391/18.12.2009 г. на МРРБ, Община
Котел, се установява, че Община Котел е собственик на незастроен поземлен имот,
дворно място с площ 304 кв. м., находящ се в с. Ябланово, Община Котел, обл. Сливен,
с ПИ № 87031.502.2201, по КК, одобрена със Заповед № 18-8/28.03.2007 г. на ИД на
АК, изменена със Заповед № 14-20-496/15.12.2009 г. на началника на СГКК-Сливен.
От посочения акт се установява още, че с Решение № 408/21.12.2009 г., заповед от
09.03.2010 г. на кмета на Община Котел и договор от 09.04.2010 г., върху имота е
учредено възмездно право на строеж за изграждане на социално жилище на Р. И. Х..
От представената Заповед № 17-141/09.03.2010 г., се установява, че ищецът е
учредил в полза на Р. И. Х., ЕГН **********, право на строеж, върху поземлен имот,
частна общинска собственост, представляващ незастроено дворно място, с площ 304
кв. м., съставляващ ПИ № 87031.502.2201, по КК, одобрена със Заповед № 18-
8/28.03.2007 г. на ИД на АК, изменена със Заповед № 14-20-496/15.12.2009 г. на
началника на СГКК-Сливен. Уговорено е, че Р. И. Х. следва да заплати сумата от 1660
лв., за учреденото право на строеж, както и 33.20 лв., разноски, по сметката на Община
Котел.
На 09.04.2010 г. в изпълнение на т. 7 от горната заповед, между страните е
сключен договор за учредяване право на строеж, върху посочения горе имот, като от
представения договор на л. 10 от делото, се установява още, че ответникът е платил
сумата от 1660 лв. Съгласно раздел III от договора, ответникът се е задължил да
завърши изграждането на обекта в 5 годишен срок от подписването на договора.
Със Заповед № 13-605/04.10.2022 г. Община Котел назначила комисия, която да
извърши проверка на място и по документи, с цел да установи дали е реализирано
правото на строеж върху имоти, които представляват общинска собственост. Сред
изброените имоти за проверка, в т. 1 от заповедта е предвиден и описания по-горе
имот, съставляващ ПИ № 87031.502.2201, по КК, одобрена със Заповед № 18-
8/28.03.2007 г. на ИД на АК, изменена със Заповед № 14-20-496/15.12.2009 г. на
началника на СГКК-Сливен.
Видно от констативния протокол от 20.10.2022 г. на л. 13 от делото, съставен от
комисията, назначена със Заповед № 13-605/04.10.2022 г. на Община Котел, е, че за
поземлен имот с идентификатор № 87031.502.2201 по КККР на с. Ябланово, за периода
от 2010 г. до 20.10.2022 г., не е разрешено строителство от гл. архитект на Община
Такова, а на място в имота нямало започнато строителство.
Горната фактическа обстановка се установи безспорно от събраните по делото
писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като
последователно и непротиворечиво по между си установяват правнорелевантните
2
факти. Не са налице други доказателства, които да оборят придадените им по ГПК
доказателствена сила.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е допустим отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК, за
признаване на установено, че учреденото в полза на ответника право на строеж
несъществува като погасено по давност съгласно чл. 67 от ЗС.
В трайно установената съдебна практика се приема, че собственикът на земята
може, без да разваля договора, направо да се позове на давността като предяви иск за
собственост срещу суперфициаря, на когото той е отстъпил правото на строеж, ако в
петгодишния срок от учредяването му, сградата не е завършена до покрив/
Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК, и
Решение № 301 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2009 г., I г. о., ГК/.
В разглеждания случай ищецът извежда правния си интерес именно от
твърдението, че учреденото с административен акт право на строеж върху собствения
му имот с идентификатор № 87031.502.2201 по КККР на с. Ябланово, е погасено по
давност. Така въведеният правен интерес се доказва от събраните по делото
доказателства.
В тежест на ищеца е да докаже, че е учредил в полза на ответника ограничено
вещно право на строеж върху собствения му имот с идентификатор № 87031.502.2201
по КККР на с. Ябланово, както и че правото на строеж не е реализирано за период от
пет години, считано от учредяването му в полза на ответника.
Безспорно се установи, че е налице първата предпоставка, а именно, че ищецът с
административен акт / заповед от 09.03.2010 г. на кмета на Община Котел/ е учредил в
полза на ответника на 09.03.2010 г. право на строеж върху собствения на ищеца имот с
идентификатор № 87031.502.2201 по КККР на с. Ябланово. Страните регламентирали
допълнително своите отношения с договор от 09.04.2010 г., съобразно който
предвидили, че приобретателят ответник по делото, следва да реализира правото на
строеж в рамките на 5 години от сключването на договора.
Постигната уговорка между страните напълно съответства на разпоредбата,
регламентирана в чл. 67 от ЗС, която определя петгодишен срок, в който следва да се
упражни правото на строеж и постановява, че при бездействие на суперфициаря, то се
погасява по давност. Целта на закона е да стимулира суперфициаря да реализира
своето ограничено вещно право, което обременява имота на собственика и да не
допусне то да съществува без да има предвидимост и яснота дали ще бъде упражнено и
в какъв срок, тъй като общото правило е, че вещните права не се погасяват по давност
и се изгубват съгласно чл. 99 ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се
откаже от тях.
Погасяването на правото на строеж по давност обаче е мислимо като правна
последица само когато приобретателят има задължението да изгради вещта. Когато
задължението за изграждане на вещта е на учредителя на правото на строеж, място за
неговото погасяване по давност няма. В разглеждания случай правото на строеж не е
предоставено като обезщетение за отчуждение на недвижим имот /§ 11 ПР ЗУТ/, нито
пък се касае за построяване на отделни обекти в сграда. Праводателят и ищец по
делото не е поел задължение по силата на сключения договор да изгради вещта,
предмет на договора за учредяване право на строеж. Поради това задължението за
изграждане е било изцяло за приобретателя и ответник по делото.
Не се констатира и правна невъзможност да бъде издадено разрешение за строеж,
3
респ. да бъде изградено социално жилище в груб строеж.
Упражняването на субективните права представлява поведение на техния
титуляр, насочено към осъществяването на съдържанието им, чрез което се цели да
бъде удовлетворен конкретен признат от закона интерес. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2011
г. на ОСГК под "упражняване" на правото на строеж се има предвид реализиране на
правомощието, чрез което се постига крайната цел - придобиване на суперфициарна
собственост. Собственост върху сграда по смисъла на чл. 63, ал. 1 ЗС може да
възникне само, ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за
самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията
на съответните строителни норми, т. е. в състояние на груб строеж съобразно
дефиницията по § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, а именно при изпълнени ограждащи стени и
покрив, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи.
Безспорно се установи и втората предпоставка от представения констативен
протокол от 20.10.2022 г., а именно, че ответникът е бездействал, поради което не е
реализирал учреденото право на строеж в продължение на повече от 10 години,
считано от 2010 г., тъй като за УПИ X в кв. 49 по действащия ПУП на с. Ябланово, до
настоящия момент не е издадено разрешително за строителство. Същевременно в
поземлен имот с идентификатор № 87031.502.2201 по КККР на с. Ябланово, няма
започнато строителство към настоящия момент.
Предвид горното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
основателността на предявения отрицателен установителен иск, тъй като безспорно се
установи, че учреденото в полза на ответника на 09.03.2010 г. право на строеж върху
имот с идентификатор № 87031.502.2201 по КККР на с. Ябланово, е погасено по
давност съгласно чл. 67 от ЗС. Погасителният давностен срок е изтекъл на 09.04.2015
г. Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск е доказан в своето основание,
поради което следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски в размер на 58, 12 лв. държавна такса и сумата от
100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определи
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, вр. чл. от НЗПП и с оглед проявената правна и
фактическа сложното по делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 67 от ЗС, от Община Котел, БУЛСТАТ 00590540, със
седалище и адрес на управление: гр. Котел, пл. „Възраждане“ № 1, чрез юрк. К., че Р.
И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ябланово, ул. „Христо Ноков“ № 12, не
притежава право на строеж, учредено със Заповед № 17-141/09.03.2010 г. на Кмета на
Община Котел, поради изтекла пет годишна погасителна давност.
ОСЪЖДА Р. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ябланово, ул. „Христо
Ноков“ № 12, да заплати на Община Котел, БУЛСТАТ 00590540, със седалище и адрес
на управление: гр. Котел, пл. „Възраждане“ № 1, чрез юрк. К., сумата от 158,12 лв.,
представляваща сторените пред първоинстанционния съд разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд Сливен.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5