РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Бургас, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120103810 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Гаранционен фонд, с адрес
гр. С.****, (за краткост Фонда), против Х. Х. Ю., с която е предявен установителен иск.
С определение № ****/15.08.2024 г. съобщението, с което са изпратени на ответника
Ю. книжата по делото за отговор, е приложено като редовно връчено и му е назначен особен
представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, а с определение № ****/22.08.2024 г. адвокат
Н. П. е назначена за особен представител на ответника, която депозира отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли
съда да го уважи.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва иска и моли съда
да го отхвърли като неоснователен.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На **** г. служител на Окръжна дирекция на полицията в гр. С. , П., Отдел „Пътна
полиция“, съставя служебна бележка за пътнотранспортно произшествие, настъпило на ****
г. в 16.40 часа в гр. С., между лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № **** (за
краткост Автомобилът), управляван от Х. Х. Ю., и лек автомобил марка „****“, модел
„****“, с рег. № **** (за краткост Полския автомобил), управляван от К. К.. Според
документа и двамата водачи са тествани за алкохол и са трезвени. В служебната бележка са
отразени и имената на пътниците в Автомобила. В документа има и скица на
произшествието. Според заключението на вещото лице, назначено по делото, ответникът
предприема маневра на заден ход на паркинг, извън обществен път, като блъска Полския
автомобил. В резултат на удара са нанесени щети в областта на преден ляв калник, предна
1
лява врата и предна броня. Според експерта основната точка на удара в Полския автомобил е
в зоната на преден ляв калник и предна лява врата.
В служебната бележка е отразено, че за Автомобила има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с „ЛЕВ ИНС“ АД и номер на полица *******.
На **** г. Окръжна дирекция на полицията, Отдел „Пътна полиция“, гр. С. , П.,
издава удостоверение за това, че Полският автомобил е участвал в ПТП, възникнало в гр. С.,
на ул. К. на **** г. в 16.40 часа, както и за това, че в същото ПТП е участвал и Автомобилът,
чийто водач е глобен за предизвикване на ПТП.
На 11.09.2018 г. е изготвена на основание чл.573 от КЗ справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд на подадени данни от застрахователните
компании за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. От същата е видно,
че за Автомобила липсват данни за сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към датата на настъпване на ПТП – **** г.
По делото е приета оценка на разходите по „****“, изготвена на **** г. от полско
дружество, от която се установява, че общо разходите за ремонт на Полския автомобил са в
размер на 7 457,42 полски злоти.
На 15.04.2019 г. е сключено извънсъдебно споразумение между Полското бюро на
автомобилните застрахователи (за краткост Полското бюро) и „**** – А. Ш., М. Ш.“ –
Събирателно дружество (за краткост „****“), по силата на което Полското бюро се
задължава да плати на „****“ сумата от 1500 полски злоти като допълнителна такса
обезщетение за Полския автомобил, който е понесъл щети при ПТП на **** г., а така също и
сумата от 955 полски злоти като възстановяване на направените съдебни разноски,
включително разходи за процесуално представителство в размер на 917 полски злоти във
връзка с делото пред Районен съд/Граждански отдел с референтен номер IC 54/19.
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (за краткост Бюрото)
изплаща на WARTA S.A. (оторизирани от Националното бюро на П.) и на Полското бюро
сума в размер на 2 392,70 евро, представляваща имуществени вреди и такса за обработка в
следствие на ПТП, настъпило **** г. на територията на П. по вина на водача на
Автомобила, както следва: на 22.02.2019 г. са платени 1 455,98 евро на WARTA S.A. по 1-ва
претенция, от които обезщетение 1 246,89 евро и такса обработка 209,09 евро; на 19.04.2019
г. са платени 245.59 евро на Полското бюро по 2-ра претенция, представляващи разходи по
щета; на 16.09.2019 г. са платени 691,13 евро на Полското бюро по 3-та и 4-та претенция, от
които обезщетение 354,12 евро, разходи по щета 269,43 евро и такса обработка 67,58 евро.
От своя страна, Фондът изплаща на Бюрото сума в размер на 5 157,60 лева (2 637.04
евро), представляваща имуществени вреди и такса за обработка в следствие на ПТП,
настъпило **** г. на територията на П. по вина на водача на Автомобила, както следва: на
14.03.2019 г. - 2 929,44 лева (1 497,80 евро), от които обезщетение 2438,70 лева (1 246,89
евро) и такса обработка щета 490,73 лева (250,91 евро); на 14.05.2019 г. 660,50 лева (337,71
евро), от които външни разходи по щета 576,40 лева (294,71 евро), банкови такси 84,10 лева
(43 евро); на 15.10.2019 г. - 1567,66 лева (801,53 евро), от които обезщетение 692,60 лева
(354,12 евро), такса обработка и външни разходи, които са в краен размер на 790,96 лева
(404,41 евро) и банкови такси - 84,10 лева (43 евро).
На 14.03.2024 г. Фондът подава до БРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Х. Х. Ю., по което е образувано
ч. гр. дело № ****/2024 г. по описа на БРС. По това дело на 20.03.2024 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 906, с която се разпорежда на Ю.
да заплати на Фонда сумата от 5157,60 лева, представляваща изплатено обезщетение за
причинено ПТП на **** г. в П., ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до окончателното
й изплащане. Тъй като длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, Фондът предявя иск, по който е образувано настоящото дело.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
2
събраните по делото писмени доказателства, приобщения снимков материал, приложеното
заповедно производство и заключенията на вещите лица по назначените съдебно-
икономическа и съдебна автотехническа експертизи. Съдът намира за неоснователно
възражението на особения представител на ответника за недостоверност на заключението на
вещото лице П. по автотехническата експертиза, като мотивите за това са следните:
По делото е приобщен снимков материал на уврежданията по Полския автомобил,
налице е скица на произшествието в служебна бележка за пътнотранспортно произшествие,
като в същия документ са отразени ясно вредите по Полския автомобил, извънсъдебно
споразумение, по силата на което Полското бюро „признава“, че се дължи обезщетение за
вреди по Полския автомобил на правоимащия, както и удостоверение, че ответникът по
делото е санкциониран за настъпилото ПТП в качеството му на виновен водач. Предвид тези
факти следва да се приеме, че изводът на експерта за механизма на ПТП не е произволен, а
кореспондира с доказателствения материал по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.559, ал.3, вр. ал.1,
т.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД. Надлежно е въведено от особения представител на ответника
възражение за погасяване на вземането по давност.
По въпроса за приложимото материално право:
Основното правоотношение между деликвента и пострадалото лице е възникнало от
деликт и е извъндоговорно – настъпване на ПТП на територията на Република П., поради
което е с международен елемент. За него намира приложение Регламент **** на ЕП и на
Съвета от 11.07.2007 г. /Рим II/. Съгласно чл. 4 от него при непозволено увреждане
приложимото право е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя
държава е настъпил вредоносния факт и независимо в която държава или държави настъпват
непреките последици от този факт. Според чл.4, пар.2 от този регламент когато обаче и
лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в
една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази
държава. Очевидно тази хипотеза не е налице, тъй като пострадалият и деликвентът имат
различно обичайно местопребиваване.
Чл. 19 от цитирания регламент определя приложимото право при суброгация, когато
трето лице е удовлетворило кредитора вместо длъжника. Регресното право за Гаранционния
фонд възниква от момента, когато е възстановил на националния компенсаторен орган
платеното обезщетение на пострадалото лице. Суброгирането в правата му определя и
приложимото право, а то е българският национален закон, към който препраща и чл. 19 от
Регламент Рим II – аргумент от съображение 56 и 57 от решение от 21.01.2016 г. по свързани
дела С-359/14 и С-475/14. Затова приложимото право към предявения иск в настоящото
производство е българското право, респективно погасителната давност като институт на
материалното право е уредена в общия закон – ЗЗД. Правото, което урежда непозволеното
увреждане, а именно полският закон, не намира приложение.
На следващо място, пред ВКС е поставен въпросът „Кое право следва да се приложи
(българското или на държавата – членка на ЕС) при заведен регресен иск пред българския
съд от Гаранционен фонд срещу виновния причинител на пътно – транспортно
произшествие, настъпило на територията на държава – членка на ЕС, с незастрахован към
датата на инцидента автомобил, който обичайно се намира на територията на Република
България? Следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и/или са относими
разпоредбите на законодателството, което действа на територията на съответната държава –
членка на ЕС, касателно установяване противоправното поведение на водача на увреждащия
автомобил?“. С Определение № 60401 от 25.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1187/2020 г., I т. о.
съдът не е допуснал касационно обжалване на решението на окръжен съд, като е посочил, че
отговорът на въпроса е ясен – по регресен иск между Гаранционния фонд и български
гражданин, приложим е българският КЗ, по който ищецът е предявил претенцията си.
На последно място, според чл.4, пар.3 от Регламент „Рим II“, когато от
3
обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с
държава, различна от посочената в параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга
държава. Явно по-тясната връзка с друга държава може да се основава, в частност, на
предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка със
съответното непозволено увреждане. Ищецът и ответникът са български лица и се твърди,
че автомобилът, при управление на който е настъпило ПТП, се намира обичайно в България.
Сред материалите по делото са налице данни, че причинителят на увреждането към датата
на настъпване на произшествието е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“
със ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД. На това обстоятелство се позовава и особеният представител на
ответника. Ето защо и на това основание приложим е българският закон.
По съществото на спора:
Според чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой, включително вредите, причинени на чуждо
имущество и разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция за
вреди, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования. По делото се
установи, че към дата **** г. за Автомобила няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, като мотивите за това са следните:
Вярно е, че в служебна бележка, издадена от полските власти, е отразено, че за
Автомобила има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „ЛЕВ ИНС“ АД и номер
на полица ******. При липса на други конкретни данни за застрахователния договор (дата
на сключване, срок на действие, застрахователна премия и начин на нейното плащане),
посочени в полския документ, не може да се установи по категоричен начин, че такъв
договор съществува, респективно е валиден към датата на настъпване на произшествието.
Следва да се има предвид, че на основание чл.490, ал.1 от КЗ в случаите на разсрочено
плащане на премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, разсрочените вноски от застрахователната премия се плащат в срока,
уговорен в застрахователния договор, като при неплащане на разсрочена вноска от
застрахователната премия, застрахователят може да прекрати застрахователния договор. В
случая няма данни дали плащането на застрахователната премия е разсрочено и дали тя е
платена.
По аргумент от чл.573, т.1 от КЗ застрахователите със седалище в България, сред
които е и „ЛЕВ ИНС“ АД, което е българско застрахователно дружество, са длъжни да
предоставят на Фонда информация за всички сключени договори за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. По делото е приета справка от базата данни на
Информационен център към Фонда, от която е видно, че за Автомобила липсват данни за
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на
настъпване на ПТП – **** г. Съдът извърши и справка за наличие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за Автомобила към датата на
ПТП на официалната интернет страница на Гаранционен фонд, но отново липсваха данни за
такава. Ако застрахователят е „пропуснал“ да уведоми Фонда както за сключването на
застрахователен договор, така и за неговото евентуално прекратяване, тогава по делото
следва да бъде приложен самият застрахователен договор или информация от „ЛЕВ ИНС“
АД, че такъв е съществувал. Именно поради това с доклада по делото съдът указа, че в
тежест на ответника е да докаже, че към датата на ПТП има действаща застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, но такива доказателства не бяха ангажирани
от особения представител.
Установи се на следващо място, че виновен за настъпване на ПТП е ответникът, тъй
като е предприел неубедителна маневра на заден ход с Автомобила, при което е допуснал
удар с Полския автомобил. Това следва, както от заключението на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза, така и косвено от служебна бележка за
4
ПТП, издадена от полските власти, и удостоверение от **** г., издадено от Окръжна
дирекция на полицията, Отдел „Пътна полиция“, гр. С. , П..
По делото са налице доказателства (извънсъдебно споразумение и оценка на
разходите по ****), от които следва изводът, че на обезщетение за вреди има право
дружеството „****“, тъй като е страна по договор за прехвърляне на вземания.
Според чл.559, ал.1 от КЗ Фондът възстановява суми, изплатени от компенсационен
орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно
се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Автомобилът е
регистриран в България и обичайно се намира в България (няма данни за противното) и се
установи, че за Автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Според разпоредбата на чл.561 от КЗ Фондът, когато е краен платец,
възстановява от Фонда за незастраховани МПС на Бюрото суми, когато то в съответствие с
международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди. На
основание чл.559, ал.3 от КЗ след изплащането на обезщетението на компенсационен орган
на държава членка Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.
Установи се, че вредите са възстановени от Фонда, при посредничеството на Бюрото
и на Полското бюро - Фондът е платил на Бюрото сума в размер на 5157,60 лева,
представляваща имуществени вреди и такса обработка в следствие на ПТП, настъпило на
**** г. в П.. Щом като вредите са възстановени, ищецът има регресно вземане срещу
деликвента и има право да получи тази сума от ответника.
По възражението на особения представител на ответника за погасяване на
вземането по давност:
Според разпоредбата на чл.378, ал.6 от КЗ регресните и суброгационни искове на
застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ срещу причинителя на вредата се
погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното
обезщетение на третото увредено лице. Тази разпоредба следва да намери приложение и в
настоящата хипотеза на основание чл.559, ал.3 от КЗ.
Установи се, че първото плащане от общата сума от 5157,60 лева е направено от
Фонда на 14.03.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника,
от който момент се счита предявена и исковата молба, защото срокът за подаването на
установителния иск е спазен (чл.422, ал.1 от ГПК), което действие прекъсва давността, е
входирано в съда на 14.03.2024 г., т.е. в последния ден от давностния срок. Ето защо
вземането не е погасено по давност и искът се явява основателен.
Тук се налага следното уточнение:
Както вече се посочи, законна лихва е поискана от Фонда със заявлението, считано от
датата на издаване на заповедта за изпълнение, поради което следва да бъде присъдена
именно от този момент, а не от датата на подаване на заявлението в съда, както е поискано с
исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото само ищецът има право на разноски, независимо че съдът
ще присъди законна лихва върху признатото вземане от по-късна дата, защото тя е
последица от уважаване на иска, а не представлява самостоятелен иск.
Фондът претендира като разноски за заповедното производство сумата от 103,15 лева,
заплатена държавна такса, поради което тя следва да бъде присъдена.
Ищецът претендира за исковото производство юрисконсултско възнаграждение,
защото исковата молба е подадена от юрисконсулт, макар впоследствие Фондът да е
представляван в съдебните заседания от адвокат (адвокатско възнаграждение не се
претендира). Съдът намира, че справедливо е юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
5
В този смисъл, ищецът има право на разноски в размер на 1506,75 лева, съобразно
списък с разноски по чл.80 от ГПК, от които 103,15 лева доплатена държавна такса и 59 лева
такса за възпроизвеждане на книжата на хартиен носител, 400 лева депозит за
възнаграждение на особения представител на ответника, 844,60 лева депозити за
възнаграждение на експертите и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Ответникът няма
право на разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Х. Х. Ю., ЕГН – **********, с
последен известен адрес г. Б. *****, дължи на Гаранционен фонд, с адрес гр. С.****, сумата
от 5157,60 лева (пет хиляди сто петдесет и седем лева и шестдесет стотинки),
представляваща изплатено обезщетение по щета № **** г. по описа на Гаранционен фонд
заради причинено от ответника на **** г. в П. пътно-транспортно произшествие при
управление на лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, за който няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва от 20.03.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ****/2024
г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва върху
признатото вземане за периода 14.03.2024 г. – 19.03.2024 г.
ОСЪЖДА Х. Х. Ю., ЕГН – **********, с последен известен адрес г. Б. *****, да
заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. С.****, по банкова сметка в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД с титуляр Гаранционен фонд, сумата от 103,15 лева (сто и три лева и
петнадесет стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № ****/2024 г. по описа на
БРС, и сумата от 1506,75 лева (хиляда петстотин и шест лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6