№ 147
гр. Плевен, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20254430200070 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № Р-006205 от 02.12.2024
година на Председател на КЗП, с което на основание чл. 45 ал. 1 от Закона за
потребителския кредит на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Л. В. Л., е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 34 ал. 1 от Закона за потребителския
кредит.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован не се представлява в съдебно
заседание. В жалбата си депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН изразява
становище, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че нарушение по чл. 34 ал. 1 от ЗПК не е извършено, тъй
като изискването за обезпечаване на договорите за потребителски кредит със
запис на заповед не е било задължително, но въпреки това договорите са
подписани доброволно от потребителите, които са били запознати с условията
на договорите си. На следващо място в жалбата се изтъкват доводи, че
неправилно наказателното постановление съдържа факти за два и повече
1
договора за паричен заем, сключени според наказващият орган в нарушение
на една и съща разпоредба на закона а всъщност се касае за отделни
нарушения, които бил следвало да бъдат санкционирани отделно. Ето защо
жалбоподателят счита, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява. В
писмено становище счита, че наказателното постановление е законосъобразно
и обосновано, издадено е в съответствие с материалния и процесуалния закон,
поради което и следва да бъде потвърдено изцяло. Изложени са съображения,
че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 и
едновременно с това се възразява срещу размера на адвокатското
претендираното адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. ІІ
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган.
На 30.05.2024 година инспектори от КЗП клон Плевен, извършили
проверка в офис на ***, находящ се в ***. По време на същата били изискани
2 броя договора за потребителски кредит, сключени в офиса. На
проверяващите били представени произволно два договора, а именно:
Договор за паричен заем № 15036288 от 29.05.2024г. и Договор за паричен
заем № 15032148 от 26.01,2024г„ с приложени към тях Запис на заповед,
Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за
потребителските кредити за всеки договор, погасителен план, разходен касов
ордер за получена сума, декларации.
При запознаване с предоставеният договор № 15036288 от 29.05.2024г.
инспекторите на КЗП – Плевен установили, че на потребителят била
2
предоставена сума в размер на 500 лева със срок 17 двуседмични вноски по
34,02 лева, фиксиран ГЛП 40%, обща дължима сума 578,34 лв, ГПР – 48,72%.
На проверяващите направило впечатление, че договора за потребителски
кредит бил обезпечен и с издаване на Запис на заповед за сума в размер на 1
020,00 лв., която била сбор от общата дължима сума по договора 578,34 лв. и
размерът на неустойката 441,66 лв. Датата на издаване на Запис на заповед е
03.06.24., която дата към момента на извършване на проверката 30.05.24г., все
още не била настъпила.
След запознаване със съдържанието на предоставената СЕФ
инспекторите при КЗП – Плевен констатирали установените от кредитора
правила за обезпечение на предоставяните кредити. В Част втора от
предоставените СЕФ, озаглавена като „Описание на основните
характеристики на съответния кредит“ и по конкретно в точка 8 , като
изисквани обезпечения от длъжника били вписани: 1. Запис на заповед и 2.
Допълнителни обезпечения: Две физически лица - Поръчители, всяко от които
да отговаря на конкретно посочени изисквания и 3. Банкова гаранция в размер
на цялото задължение по договор за паричен заем, валидна 30 дни след
крайния срок за плащане по същия. Относно обезпечаването на договора със
запис на заповед било изписано, че това може да се осъществи със съгласието
на заемателя по договора по реда и при условията на чл.34 от ЗПК, а
допълнителните обезпечения се следват в случаите когато Заемателят
декларира, че желае да се възползва в хода на изпълнение на договора от
допълнителните услуги, предоставяни от Заемодателя като възможности за
отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни средства и това следва да бъде
сторено от страна на заемателя в деня на сключване на договора.
В Част III т. 7 от СЕФ. „Разходи по кредита“ било записано, че ако
Заемателят по договора за потребителски кредит не предостави
допълнителното обезпечение, посочено в част II, т.8. в деня на подписването
на договора за паричен заем, дължи неустойка.
Предвид констатацията, направена в хода на извършената на 30.05.2024
година проверка във връзка със сключен на 29.052024 договор за
потребителски кредит година с № 15036288 и обезпечен със запис на заповед
с датата 03.06.2024 година/ която все още не била настъпила/ и която
3
включвала като дължима сума и размер на неустойката преди да изчете срока
за осигуряване на допълнително обезпечение, при което няма да има
неустойка, на 31.05.2024 година инспекторите на КЗП извършили последваща
втора проверка. В хода на същата установили, че в офиса на дружеството има
налични още 6 броя договори, сключени на 29 и на 30.05.2024 година със
запис на заповед от 03.06.2024 година, отново дата, която не е настъпила и
отново със сумата на неустойката в записа на заповед.
Резултатите от двете проверки били обективирани в Констативен
протокол № К- 2739094/30.05.2024 година и Констативен протокол № К -
2739095/31.05.2024 година. В протокола от 30.05.20124 година на *** било
разпоредено на 10.06.24г. да представи бланка на типов договор и
информация. Изисканите докученти били предоставени на представителите
на КЗП Плевен на 05.06.24г. на ел. поща.
След запознаване с предоставена им бланка на типов договор от
кредитора, инспекторите констатирали следното:
В чл.2, т.10, регламентиращо „Обезпечение на заема“ било записано, че
„Страните се съгласяват за обезпечаване на всички вземания по договора
Заемателят да издаде Запис на заповед....“.
В раздел V от Общите условия, озаглавен „Процедура по сключване на
договор за потребителски кредит“ и по конкретно в т.2.3. било записано, че
„Кредиторът приема следните обезпечения по договори за кредит с физически
лица:Първо обезпечение т.2.3.1. Две физически лица - Поръчители,
отговарящи на редица изисквания, които подписват договор за поръчителство;
Второ обезпечение - т.2.3.2. Банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя и
Трето обезпечение - т.2.3.3. Запис на заповед, издаден при съответно
прилагане на чл.34, ал.2 от ЗПК.
При така установените факти, представителите на КЗП приели, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 34 ал. 1
от Закона за потребителския кредит.
На 07.06.2024 година с изх. № Р – 03-876/07.062024 година до *** град
Ботевград била изпратена покана да се яви и или осигури представител на
25.06.2024 година за съставяне на АУАН. Поканата била получена на
10.06.2024 година.
На 25.06.2024 година в офиса на КЗП Плевен се явило упълномощено
4
лице Васил Асенов Асенов. В негово присъствие бил съставен акт за
установяване а административно нарушение по чл. 34 ал. 1 от Закона за
потребителския кредит. Актът за установяване на административно
нарушение бил връчен лично на упълномощеното лице, същото го подписало
без възражения. Такива били депозирани впоследствие от страна на
дружеството в законоустановения три дневен срок.
Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление,
което санкционира ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Л. В. Л. с имуществена санкция в размер на
3 000 лева за извършено нарушение по чл. 34 ал. 1 ЗПК.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление
№ Р-006205 от 02.12.2024 година на Председател на КЗП заверено копие от
товарителница, с която е получена жалбата срещу наказателното
постановление; заверено копие от придружително писмо с входящ № Р-02-285
от 05.12.2024 година и обратна разписка за получаването му;; заверено копие
от доклад на инспектор; заверено копие от възражение с изходящ № Р-03-1024
от 02.07.2024 година и товарителница за получаването му; заверено копие от
акт за установяване на административно нарушение № 006205 от 25.06.2024
година на главен инспектор в КЗП, офис Плевен; покана за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение с изходящ № Р-03-876 от
07.06.2024 година и обратна разписка за получаването й; заверено копие от
протокол за проверка на документи № К-0133489 от 25.06.2024 година;
заверено копие от пълномощно; заверено копие от заявление; заверено копие
от записи на заповеди - 4 листа; заверено копие от договор за паричен заем №
15036353 от 30.05.2024 година,погасителен план, преддоговорна
информация, искане за кредит и приложения - 15 листа; заверено копие от
договор за паричен заем № 15036297 от 29.05.2024 година, погасителен план,
преддоговорна информация, искане за кредит и приложения - 25 листа;
заверено копие от констативен протокол № К-2739095 от 31.05.2024 година;
заверено копие от констативен протокол № К-2739094 от 30.05.2024 година;
заверено копие от Общи условия по договор за потребителски кредит;
заверено копие от договор за паричен заем № 15032148 от 26.01.2024 година,
погасителен план, преддоговорна информация, искане за кредит и
приложения - 20 листа; заверено копие от договор за паричен заем №
5
15036288 от 29.05.2024 година, погасителен план, преддоговорна информация,
искане за кредит и приложения - 20 листа; заверено копие от Заповед №
358ЛС от 22.04.2015 година на Председателя на Комисия за защита на
потребителите.
В подкрепа на възприетите от съда и описани по горе фактически
обстоятелства са и събраните гласни такива посредством разпита на
свидетелите С. Н. Н. и Р. К., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
6
място и материя орган. Актът за установяване на административно нарушение
е съставен от инспектор при КЗП Плевен в рамките на неговата материална и
териториална компетентност, съставянето на акта е извършено след нарочно
отправена покана, която била сведена до знанието на жалбоподателя, който
изпратил нарочно упълномощено лице в чието присъствие бил съставен
същия. Актът за установяване на административно нарушение бил връчен по
надлежния ред на същото това упълномощено лице.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие и с
материалния закон.
Разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от Закона за потребителския кредит
забранява на кредитора да задължава потребителя да гарантира
потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.
Представените по делото писмени доказателства установяват по
категоричен начин, че сключения Договор за паричен заем № 15036288 от
29.05.2024г година, предоставен на вниманието на контролните органи
противоречи на забраната на чл. 34 ал. 1 от Закона за потребителския кредит.
Видно от същия е, кредиторът задължил потребителя М.П. при сключване на
договор за потребителски кредит да гарантира кредита чрез подписване и на
запис на заповед/ стр. 114 от материалите по делото/, което задължение
установил в т.2.3.3. от Раздел V. „Процедура по сключване на договор за
потребителски кредит“ в Бланка на типов договор, което условие не било
индивидуално договорено като клауза в договора за потребителски кредит.
Събраните в хода на въззивното производство гласни и писмени доказателства
установяват по категоричен начин, че в Договор за паричен заем № 15036288
от 29.05.2024г година, сключен между М.П. и *** заеманата сума била 500
лева като е била гарантирана чрез издаване на запис на заповед. Безспорно е,
че за задължението било изискано като допълнително обезпечение
поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. В случая
потребителят не предоставил допълнителното обезпечение, за което следвало
да заплати неустойка в размер на 441,66 лева, която била разсрочена заедно с
погасителните вноски и посочена в запис на заповед към договора, която е с
дата 03.06.2024 година, в разрез със забраната на чл. 34 ал. 1 от Закона за
потребителския кредит.
Съдът прие изводите на наказващият орган за осъществен изцяло
7
състава на описаното и в акта и наказателното постановление нарушение по
чл. 34 ал. 1 от Закона за потребителския кредит за правилни и
законосъобразни. СЪДЪТ намери, че обжалваното наказателно
постановление, с което е санкциониран жалбоподателя е
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е издадено от компетентен
по материя, място и степен орган в съответствие както с материалният, така и
с процесуалният закон. Спазени всички изисквания на закона по
установяването на нарушението, съставянето на АУАН и издаването на
наказателно постановление в рамките на законоустановените срокове.
Наложеното на *** административно наказание е правилно определено като
вид и размер, предвиден в разпоредбата на чл. 45 от Закона за потребителския
кредит и то към предвидения минимален размер при отчитане конкретната
тежест на извършеното нарушение и обстоятелствата около извършването му.
Съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен
случай. Същото се отличава с типична обществената опасност, търговецът
стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. обхвата на засягане на
обществените отношения е изключително широк. Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл.
37 от Закона за правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на
правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-006205 от 02.12.2024
година на Председател на КЗП, с което на основание чл. 45 ал. 1 от Закона за
потребителския кредит на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Л. В. Л., е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 34 ал. 1 от Закона за потребителския
кредит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл. 37 от Закона за
8
правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на правната помощ
ОСЪЖДА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Л. В. Л. ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на
потребителите, *** разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева по НАХД № 70/2025 година по описа на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9