№ 19244
гр. *********, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110167630 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*************” ЕАД срещу М. Г. Б., с
която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване
за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ
размер на 4550,07 лева – главница, от която сумата 4508,79 лева, представляваща стойността
на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 41,28
лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума;
и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 594,47
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.07.2020 г. до
19.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът М. Г. Б. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*************“ ЕАД на потребители в
гр. *********, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
********орите на „*************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен
1
45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който
започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал
доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент ******, находящ се в ****************, с абонатен № ******** през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се
намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „********” ООД. През
отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.07.2023 г. по ч. гр. д. № ********
по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите
искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника М. Г. Б. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Третото лице – помагач „********” ООД не изразява становище по предявените
искове.
В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
– юрк. И. е направила искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба, не се представлява в съдебното заседание, редовно е уведомен,
без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на страните са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в
съдебно заседание, а така предявените искове вероятно са основателни при посочените в
исковата молба обстоятелства и с оглед представените по делото доказателства. На
посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил
списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е извършило
разноски в общ размер на 152,89 лева, от които 102,89 лева за внесена държавна такса и 50
2
лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от ответника,
а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са следните: 129,11
лева за довнесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед
изхода на настоящия спор и предвид приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответникът М. Г. Б. следва да бъде осъден
да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 382 лева, представляваща
направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„*************” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните ********ори
П.Р.П. и М.С.Ц., със седалище и адрес на управление гр. *******************, срещу М. Г.
Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *********, ***********************, както
следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата 4550,07 (четири хиляди петстотин и петдесет лева и 07 ст.) лева
– главница, от която сумата 4508,79 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до следния топлоснабден имот, а
именно: апартамент ******, находящ се в ****************, с абонатен № ********, и
сумата 41,28 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.06.2023 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 594,47 (петстотин деветдесет и четири лева и 47 ст.) лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.07.2020 г. до 19.06.2023 г.,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 13.07.2023 г., издадена по ч. гр. д. № ******** по описа за 2023 г. на Софийски районен
съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, М. Г. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. *********, ***********************, да заплати на „*************”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните ********ори П.Р.П. и М.С.Ц., със
седалище и адрес на управление гр. *******************, сумата 382 (триста осемдесет и
два) лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни
разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „********” ЕООД, ЕИК *************,
представлявано от управителя Д.Ц.В., със седалище и адрес на управление гр. *********,
3
**********************, като трето лице – помагач на страната на ищеца „*************”
ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № ******** по описа за 2023 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4