№ 568
гр. К., 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510101673 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Г. Г. Ч., ЕГН
********** от с. Б., общ. К., ул. „********“ ***, като баща и законен
представител на Й. Г. Г., ЕГН ********** чрез адв. Н. Е. М., СтАК гр. К.
срещу С. М. М., ЕГН ********** от с. Б., общ. К., ул. „********“ *** с
правно основание: чл. 127, ал. 2 и 3 СК, чл.143 СК.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че той и ответницата
С. М. живеели на съпружески начала от лятото на 2022г. до месец януари
тази година - първоначално във ***, където и двамата работили, а от есента на
2023г. – в с. Б., общ. К., в дома на ищеца. От съвместното им съжителство на
04.09.2023г. се родило детето Й. Г. Г.. От раждането си, а и до момента детето
живеело с баща си, в неговия дом в с. Б..
В началото на месец януари тази година, докато Г. Ч. работил временно
за няколко дни извън Б., му се обадили съседи, че С. М. я нямало от няколко
дни, а детето Й. Г., на 4 месеца, било само и прибрано от тях. Бащата се
върнал същия ден и прибрал детето в дома му. Оттогава и до момента Г. Ч.
отглеждал сам сина си в своя дом. Майката С. М. не се връщала. Обаждала
се няколко пъти по телефона, без да каже къде се намира и смята ли да се
върне. Изпратила два пъти пари на детето — веднъж през месец януари 100
евро и веднъж през февруари 50 евро.
Към момента, грижа за детето полагал единствено баща му Г.. Живеят в
неговото жилище, което представлявало малка къща, имало ток и течаща вода.
Бащата не работил, тъй като от една страна постоянната му работа била в Г., в
областта на строителството, а от друга - ниската възраст на детето не
позволявала то да остава през деня в детско заведение - ясла или градина. Не
ползвал социално подпомагане в т.ч. и за отглеждане на детето, тъй като
1
същото обичайно се ползвало от майката. Получавал материално подпомагане
(памперси и детски храни) от Дирекция „Социално подпомагане“. От месец
юни Г. Ч. бил регистриран в Бюрото по труда в гр. К..
Сочи, че въпреки липсата на доходи, бащата с огромни затруднения
успявал да осигури ежедневните битови нужди на детето. Разчитал на помощ
предимно от съседи и роднини.
Г. Ч. полагал грижи и за здравето на детето, то имало поставени всички
задължителни ваксини, редовно посещавало профилактичните си прегледи
при личния си лекар - д-р А., с практика в с. Б..
Детето Й. Г. било емоционално привързан към своя баща, с когото
никога не се били разделяли. Предвид ниската му възраст и дългото
отсъствие на майката С. М., то не успявало да изгради и запази връзка с нея.
Към настоящия момент майката спряла да се обажда и нямало информация за
нейното местонахождение.
Сочи, че Г. Ч. и С. М. не са сключвали брак, не са се споразумявали за
упражняването на родителските права и отглеждането на детето.
Моли съда да постанови решение, с което
1. Да предостави упражняването на родителските права над детето
Й. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес с. Б., общ. К., ул. „********“ ***, на неговия
баща - Г. Г. Ч., с ЕГН **********.
2. Детето да живее с баща си Г. Г. Ч., с ЕГН **********, на адрес с.
Б., общ. К., ул. „********“ ***.
3. Да осъди майката С. М. М., с ЕГН ********** да изплаща
издръжка в минимален размер на детето Й. Г. Г. с ЕГН **********, чрез
неговия баща Г. Г. Ч., с ЕГН **********.
4. Да определи режим на лични контакти на майката с детето, както
следва - всяка първа събота и неделя на месеца от 9.00ч в събота до 16.00ч в
неделя, като детето за бъде вземано и връщано от/в дома на баща му.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника.
На основание чл. 15 от Закона за закрила на детето, моли съда да
уведомите дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето за
настоящото дело и да задължите Дирекция "Социално подпомагане" да
изпрати представител, който да изрази становище по твърденията и исканията
на ищеца, а при невъзможност - да предостави доклад.
В случай, че след приключване на съдебното дирене, се установи
истинност на твърдените с исковата молба факти, то направените с нея
искания биха били основателни и ще следва да бъдат уважени, с изключение
на посочения режим за лични контакти с майката, който не бил в неин
интерес, нито в интерес на детето, в техен интерес е да продължи да
съществува и да е осигурена реална възможност за установяването и
осъществяването на пълноценен контакт посредством общуване помежду им,
като времето за това не следвало да бъде ограничавано без основателна
причина. Обичайно, за достатъчен и разумен се считал режим на лични
контакти, при който половината от почивните дни в месеца детето може да
2
прекарва с родителя, неупражняващ родителските права, и при който е налице
възможност и за обща ваканция помежду им. Ето защо, ако се окаже
основателно искането на бащата за предоставяне упражняването на
родителските права, то на майката следвало да бъде определен обичайният
режим на лични отношения с детето, като моли съдъ да разпореди
осъществяването на личните отношения да бъде поне два пъти месечно: всяка
първа и трета събота и неделя на месеца във времето от 09,00 часа на първия
ден до 17,00 на втория ден, както и поне един месец през лятото, в който
детето да прекарва част от лятната си ваканция със своята майка.
Ищецът в открито съдебно заседание и поддържа молбата.
За ответницата С. М. М. се явява особеният представител адв. П., АК-
С.З..
Заинтересованата страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане”, гр.
К.- редовно призовани, не се представляват и не изпращат представител.
Изготвят социален доклад, приложен по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
Видно от Удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №
********* г., издадено от Община К., родители на детето Й. Г. Г., ЕГН
********** са С. М. М., ЕГН ********** и Г. Г. Ч., ЕГН **********.
По делото се събраха гласни доказателства – свидетелите Т.П.М. и
С.О.М. заявиха, че С. си тръгнала от дома, когато детето й било на 50 дена. От
тогава само Г. се грижил за него. Цялото село му помагало в грижите за
детето. Нямали информация дали майката се обажда. Бащата Г. бил много
отговорен, детето било чисто, изпрано и нахранено. Бащата искал да
продължи да отглежда детето си.
По делото е приложен социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. К..
От доклада е видно, че от ******* г. отдел "Закрила на детето" при ДСП
- К. работи с детето Й.. Периодично се извършвали посещения и наблюдения в
дома на бащата, където не се установили фактори, които да влияят негативно
на малолетния. Г. Ч. желаел да упражнява родителските права спрямо детето
Й..
Сочи се, че при извършено социално проучване от ДСП - Провадия по
отношение намеренията на майката относно бъдещето на детето Й., била
получена писмена информация, видно от която при С. М. липсвал нужният
родителски капацитет. Същата прекъснала емоционалната връзка със сина си
Й.. Заявила, че не може да се справи в грижите за него и към момента няма
подкрепа от страна на близките си. Нямало информация за точното
местоположение на майката. От получената информация на ******** г. от
ДСП - Провадия, през месец септември 2024 г. майката възнамерявала да
замине за Г..
От месец януари 2024 г. основните грижи за детето са поети от г- н Ч..
3
При извършените посещения в дома на бащата било констатира, че г-н Ч.
показвал добри умения за отглеждане на дете в ниска възраст и имал желание
да се научи, как най-правилно да се грижи за Й..
Майката делегирала правата си на бащата, като не участвала пряко в
отглеждането на детето. След напускането на дома и детето, за кратък период
от време същата се включила единствено финансово, като изпращала дребни
суми за детето, с обещанието, че ще изпрати по-големи суми за закупуване на
необходими принадлежности за Й., но до момента от нейна страна това не
било направено Г-жа М. не поддържала контакт с бащата и не проявява
интерес относно отглеждането и възпитанието на Й.. Г-н Ч. по никакъв начин
не ограничавал контактите на Й. с майката, но в хода на осъществяваната
социална работа по случая не било констатирано същата да проявява
заинтересованост за детето си.
В заключение на доклада се сочи, че преките и непосредствени грижи за
малолетния Й. Г. са поети от неговия баща, когато детето било на петдесет дни
от раждането си. Г-н Ч. бил в състояние отговорно да изпълнява родителските
си ангажименти и успявал да осигури на сина си достатъчно добра среда за
неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Майката напуснала
бащата и детето от ********* г. и до момента не проявявала интерес към сина
си и не участвала във финансовата му издръжка. Независимо, че към момента
г-н Ч. бил възпрепятстван да осъществява трудова дейност, същият
разполагал с нужните средства да погасява основните разходи по
домакинството и отглеждането на сина си. Бащата бил в стабилно
здравословно състояние, разполагал с подходящи жилищни условия, както и с
подкрепяща среда, с което да гарантира правилното отглеждане и възпитание
на малолетния си син.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за
определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето
на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно
обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не
отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания
случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени
от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на
4
родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на
родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на
децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и
други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие
деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите
доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си
функция в защита на публичния интерес.
По делото се установи, че малолетното дете Й. е на 1 навършена
година.
От събраните по делото доказателства и от социалния доклад по
безспорен и категоричен начин се установи, че майката и бащата на детето са
разделени. Установи се, че майката е напуснала детето си, когато то е било
само на 50 дни. По данни от социалния доклад в началото пращала по 70 евро
месечно за нуждите на детето, но от март 2024 г. прекратила комуникацията
и спряла да отговаря на повикванията на бащата, като не е търсила
информация за детето и не е предоставяла средства за издръжката му.
Заявила, че не може да се справи с грижите за Й..
Установи се, че ищецът полага непосредствени грижи за детето. По
данни на социалния доклад, същият съумява да осигури подходяща среда за
неговото развитие. Не са констатирани провинения на бащата, които да са
отречени от морала и обществото.
По делото не се установява невъзможност или негодност на бащата да
полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема, че
същият разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази възраст.
По данни от делото той получавал помощ и от съседите си.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, бащата е доказал
възможността си да отглежда детето си по подходящ начин и при добри
условия.
По тези съображения, съдът счита, че следва да уважи ищцовата
претенция, спрямо малолетното дете, като предостави на бащата
упражняването на родителските права спрямо него и определи
местоживеенето му при него.
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги
отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и
задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му
отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези
контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и
оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към
обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите
принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права
и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да
общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел
на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако
интересите на детето налагат това.
Тъй като режимът на контакти между майката и детето се налага от
5
нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответницата
следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения.
Контактите с майката са необходими за нормалното психическо и физическо
развитие на детето. Ето защо съдът счита, че режим на контакти с нея следва
да бъде осъществяван така, както е поискан в исковата молба, а именно: всяка
първа събота и неделя от месеца от 09,00 ч. в събота до 16.00ч., в неделя с
преспиване между дните, като детето ще бъде вземано и връщано от/в дома на
баща му.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след
влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2
от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № 193/1210.2023 г. на
Министерски съвет, считано от 01.01.2024 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
933,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 233,25 лева. Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за
раждане, че ответницата е майка на малолетното дете.
С оглед възрастта му, малолетното дете е дефинитивно
неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество
/което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите
си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т.
2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на малолетния Й., който към приключване на устните
състезания е на навършена 1 година, се установяват от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално.
По делото не се установи малолетният да има нужда от средства за
разходи, различни от обичайните за деца на неговата възраст (за храна, дрехи
и др.).
Майката е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от
заболяване, което да пречи на работоспособността й и може да издържа
детето си. Не са представени доказателства за обстоятелството да има друго
дете, на което да дължи издръжка. От събраните по делото доказателства и от
социалния доклад се установи, че ответницата от м. март 2024 г. не е
полагала грижи за детето и не е давала ежемесечна издръжка в натура или
пари.
6
Не се представиха писмени доказателства за имуществените
възможности на ответницата в т. ч. за месечните й доходи. Същата не изпълни
задължението на съда да представи доказателства за доходите си, не подаде
писмен отговор по чл. 131 ГПК и не се яви в насроченото заседание по делото.
По данни от делото същата работила в чужбина.
В проведеното открито с.з. по делото бащата направи искане съдът да
определи по-висока издръжка от тази, поискана в исковата молба, предвид
това, че майката работи в чужбина и реализира доходи от там.
Вземайки предвид възрастта на детето, както и обстоятелството, че
майката е в трудоспособна възраст, съдът приема, че следва да определи
месечна издръжка в размер на 350,00 лв., който е съобразен, както с нуждите
на детето, така и с възможностите на ответницата да я дава.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на малолетното си
дете месечна издръжка в размер от 350,00 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба, а именно: ******* г., а останалите ведно с ежедневните
грижи следва да бъдат осигурявани от бащата.
Относно разноските в производството:
Ответницата ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. 504,00
лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на РС-К. и
разноските за особен представител в размер на 1000,00 лева и 80,00 лева –
дължима държавна такса.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА детето Й. Г. Г., ЕГН ********** да живее при баща
си Г. Г. Ч., ЕГН ********** на адреса му в с. Б., ул. „********“ ***, общ. К.,
обл. С.З..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето
Й. Г. Г., ЕГН ********** на бащата Г. Г. Ч., ЕГН **********, като дава
възможност на майката С. М. М., ЕГН ********** да осъществява режим на
лични контакти с детето си, както следва: всяка първа събота и неделя от
месеца от 09,00 ч. в събота до 16.00ч., в неделя с преспиване между дните,
като детето ще бъде вземано и връщано от/в дома на баща му.
ОСЪЖДА майката С. М. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: с.
Б., ул. „********“ ***, общ. К., обл. С.З., да заплаща на основание чл. 143,
ал. 2 СК на Й. Г. Г., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Г. Г. Ч., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00
7
лв. триста и петдесет лева/, считано от ******* г., до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска до момента на плащането й.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително
изпълнение на решението, в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Б., ул.
„********“ ***, общ. К., обл. С.З. да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН СЪД-К. сумата от 1584,00 лв.
/хиляда петстотин осемдесет и четири лева/, представляваща: 1000,00 лева
– разноски за особен представител; 80,00 лева – държавна такса и 504,00 лева
– държавна такса за присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд -
С.З. в двуседмичен срок, а в частта му относно допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и може да се обжалва с
частна жалба пред Окръжен съд- гр. С.З. в едноседмичен срок.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8