№ 9427
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110145666 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба от М. Р. А. чрез адв. К. Т., в която се прави искане за изменение на
решение № 508 от 11.01.2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав, постановено по делото, в частта за
разноските. В искането се излага, че решението следва да се измени като вместо да бъде
осъдена да заплати разноските на ищеца, в нейна полза следва да бъдат присъдени
сторените разноски, тъй като исковете са отхвърлени. Не претендира разноски в
производството по чл. 248 от ГПК.
В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от ищеца „...........“
ЕАД, в който сочи, че разноските са правилно разпределени, тъй като ответницата е дала
повод за завеждане на делото.
При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото,
съдът наМ. следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските е
допустима, като депозирана от легитиМ.но лице, в законоустановения срок. Представен е
списък по чл. 80 от ГПК. Разгледана по същество, настоящият състав счита молбата за
неоснователна по следните съображения:
В съдебния акт, чието изменение се иска, решаващият съдебен състав е изложил
мотиви, в полза на коя от страните счита, че се дължат разноски, като се е позовал на
относимата според него норма. Освен това доколкото в мотивите си решаващият състав е
приел, че част от дължимите суми са погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса,
по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски в производството. Това е така, защото независимо, че исковете са отхвърлени, с
поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок, ответницата е дала повод за
завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят в съответната част не защото са
неоснователни, а защото са погасени чрез плащане след депозиране на исковата молба
(заявлението за издаване на заповед за изпълнение) (в този смисъл и разрешенията в
определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г. на I ГО на ВКС и
цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).
Ето защо и доколкото не се установява дали са налице предпоставките на т. 13 от ТР
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС и при липса на доводи във връзка с математическото
изчисляване на разноските, искането за изменение на решението в частта за разноските
следва да бъде оставено без уважение.
1
Искане за разноски в производството по чл. 248 от ГПК не е заявено и съдът не
дължи произнасяне по въпроса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 30.01.2025 г. от М. Р. А. чрез адв. К. Т., за
изменение на решение № 508 от 11.01.2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав, постановено по
делото, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страната пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2