РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Бургас, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200050 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на ВЛ. К. Т., ЕГН: **********, с адрес:
г***, срещу Електронен фиш серия К № 5270487, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за
нарушение на чл.21, ал.1, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Същият се представлява от адв.А., който
моли за отмяна на електронния фиш.
За административно - наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.09.2021 г. в 09:04 часа в гр.Бургас, ПП I-6, км.494+850, от кв.5-ти км. в посока
към кв.Ветрен, лек автомобил – „К“, с peг. № **** се движел с наказуема скорост 85 км/ч.,
при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 40669 от TFR1-M 644 с
отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът
на автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП.
АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „К“, с peг. № **** е
превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 35 км/ч.,с което виновно е
1
нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден Електронен фиш К №
5270487, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
06.09.2021г. в 09:04 часа в гр.Бургас, ПП I-6, км.494+850, от кв.5-ти км. в посока към
кв.Ветрен, лек автомобил – „К“, с peг. № **** се движел с наказуема скорост 85 км/ч., при
въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „TFR1-M 644“. Системата е
заснела и записала скорост на движение на автомобила 88 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 85 км/ч.
По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени
чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена
на 06.09.2021 г. в 09:04 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно
средство, движещо се с посочената скорост е ****. Доколкото посочените снимки са
изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени
доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 и
Протокол от проверка №7-4-21/16.06.2021г., системата за видеоконтрол е одобрена и
проверена в периода 16.06.2021г. - 11.02.2024г.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 85 км/ч. при въведено ограничение на
скоростта за движение в населено място до 50 км/ч., при което следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда “глоба”
в размер от 400 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост
в населено място и превишението е от 31 до 40 km/h Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил
наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
2
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, системата за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла
на закона. Видно от приложения по делото електронен фиш /л. 6/, същият е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че
същият е издаден от ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50
км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата
между засечената и разрешената скорост - 35 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. Във връзка с направените възражения за непосочване на издател
и липса на негов подпис, както и за липса на дата на издаване, съдът следва да посочи, че по
отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите
на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими. Легална
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която
дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От това следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение
на електронния фиш. След като в образеца за електронен фиш и в изчерпателно изброените
му в закона реквизити не се съдържа дата на издаване на електронния фиш, име на
длъжностно лице, подпис и др. - то такъв реквизит не е задължително да притежава и
фишът. По отношение на възражението, че в ЕФ не е посочено пред кой съд и в какъв срок
може да бъде обжалван, съдът намира да отбележи, че това обстоятелство в никакъв случай
3
не може да се счете за съществено процесуално нарушение, доколкото самият
жалбоподателят е успял да упражни правото си на жалба, поради което и този пропуск не се
е отразил на възможността му да потърси съдебна защита на правата си.
Основният спор по делото се съсредоточава върху авторството на деянието.
На първо място следва да се отбележи, че не е налице процесуално нарушение,
поради това че водачът не бил поканен изрично да попълни декларация, че друго лице е
управлявало автомобила, тъй като такива изрични указания се намират в съдържанието на
самия електронен фиш.
На второ място, по делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена
декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението. Едва за първи път с жалбата се въвежда такова
твърдение, като съдът го намира за неоснователно. Личната отговорност за извършено
административно нарушение е дерогирана от чл.188 ЗДвП, който въвежда презумпция за
отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по
регламентирания в чл.189, ал.5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не
съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на
МПС, с което е извършено нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП, защото законът е създал
презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран
извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на чл.189, ал.5 ЗДвП
декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на действителния
водач. Тази законова презумпция не може да се оборва по друг начин, с други писмени
доказателства, снимки или със свидетелски показания (Решение № 1988 от 27.10.2021г. по к.
адм. н. д. № 1969 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив). Нещо
повече. В конкретния случай вместо да посочи пред АНО, че именно друго лице е
управлявало автомобила, жалбоподателят е направил такова твърдение с жалбата пред съда.
Законът съвсем целенасочено предоставя две възможности на лицето, срещу което е издаден
фиша, след връчването му- да заяви, че друго лице е управлявало МПС или да обжалва
фиша. Ако АНО счете, че действително друго лице е управлявало МПС, фишът се анулира.
В случай, че възражението, че друго лице е управлявало автомобила на бъде уважено, то
отново започва да тече срок за обжалване след отказа за анулиране на фиша. Когато обаче
след получаването на фиша лицето обжалва, то възможността да се посочва друго лице по
реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП вече е преклудирана, тъй като сериозно се засяга възможността
АНО да издаде фиш срещу другото лице, доколкото това не може да стане преди
приключване на съдебното производство, а очевидно това противоречи на идеята на закона
Накрая, след като в конкретния случай с жалбата е поискано да бъде допуснат до
разпит свидетел, който твърди, че е управлявал автомобила, то съвсем спокойно е могло да
бъде спазена процедурата по чл.189, ал. 5 от ЗДвП, тъй като очевидно другият водач е бил
известен на жалбоподателя. По изложените съображения и съдът не кредитира показанията
на свидетеля Иванов във връзка с това кой е бил водач на автомобила на процесната дата и
час. С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.
Следва ясно да се подчертае също така, че декларацията се дава под страх от
наказателна отговорност. Чрез нея собственикът въвежда в процеса твърдения, изгодни за
себе си и които изхождат от самия него. Въпреки това именно поради наказателната
отговорност, която се носи, тези изгодни твърдения се ползват с доказателствена стойност.
Не може да се приеме, че е без значение дали твърдението, че автомобилът е бил
управляван от друго лице, ще се направи с нарочната писмена декларация по чл.189,
ал.5 ЗДвП, депозирана пред съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи или горното обстоятелство ще се заяви като твърдение пред
съда. За да бъде обезпечено разкриването на обективната истина, съдебната практика е
4
изяснила, че за да се ползва собственикът от облекчения ред по чл.189, ал.5 ЗДвП за
отблъскване на административното обвинение, следва да представи в съвкупност писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и приложи копие на СУМПС на
водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. Жалбоподателят не е изпълнил това
изискване. Не са налице основания той да бъде поставен в по - благоприятно положение
спрямо останалите административнонаказателно отговорни лица, които надлежно са
доказали чрез писмена декларация пред АНО под страх от наказателна отговорност, че
съответно превозно средство е било предоставено за управление другиму на дадена дата,
като твърденията на жалбоподателя, направени в жалбата, бъдат приети за доказани, без да
са подкрепени с доказателства. По този начин не се размества доказателствената тежест в
процеса.
Поради изложеното настоящия състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от
ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно
средство. В този смисъл е константната съдебна практика и по-конкретно: Решение №317
от 20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №270/2019 год., Решение №15879 от
29.11.2013 год. на ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III о. и др.
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. Процесното деяние не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от
ЗАНН би било незаконосъобразно. В тази връзка следва да се има предвид, че на съда е
служебно известно, че само през 2022г. жалбоподателят е депозирал 4 жалби във
връзка с издадени му електронни фишове за нарушения по чл.21, ал.1 ЗДвП /във
връзка с които са образувани НАХД №№49/22г., 50/22г., 51/22г. и 11/22г. по описа на
БРС/. Превишаването на скоростта за движение и по четирите ел. фиша е извършено с
един и същ автомобил на приблизително едно и също място, което навежда на извода
за системно превишаване от водача на скоростта на движение, очертавайки го като
нарушител с високата обществена опасност. Интерес предизвиква и фактът, че и в
четирите производства жалбоподателят навежда доводи за управляване на автомобила
от 3-то лице – негов приятел.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА Електронен фиш серия К № 5270487, издаден от ОДМВР-БУРГАС,
с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП, на жалбоподателя - ВЛ. К. Т., ЕГН: **********, с адрес: г***, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5
Вярно с оригинала: Г.Ст.
6