РЕШЕНИЕ
№ 16499
гр. София, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20231110156228 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 284331/12.10.2023г., с
която ищецът ******** е предявил против М. Л. И. обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800 лв., представляваща непогасена
главница по сключен между ответника и ******** договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 378410 от 18.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК- 20.12.2022г., до окончателно изплащане на задължението;
сумата от 92.34 лв.- договорна лихва за периода от 18.03.2022 г. до 14.09.2022 г., както и за
сумата от 19.11 лв.- лихва за забава за периода от 14.09.2022 г. до 08.12.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
69238/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между М. Л. И. и ******** бил сключен договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 378410 от 18.03.2022г., по силата на който ********
предоставило на ответника паричен заем в размер на 800лв., които последният се задължил
да върне на 6 месечни вноски за периода от 17.04.2022 г. до 14.09.2022 г., от които първите 5
в размер на 133.33 лв. и 6-та в размер на 133.35 лв., последната дължима на 14.09.2022 г., в
които били включени суми за погасяване както на главница, така и на уговорената
възнаградителна лихва във фиксиран размер от 40.15%. Въпреки настъпилия краен срок на
договора, ответникът не погасил всички формирани парични задължения, поради което
изпаднал в забава, за което дължал обезщетение за забава върху непогасената главница.
Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1
69238/2022г. на СРС, 55 състав, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на
длъжника. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от името на ответника М. Л. И., чрез особен представител –
адв. Й. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция,
поддържайки, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение по
договор за кредит при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, както и оспорва да е получавал в
заем посочената от ищеца сума за главница по процесния договор. При условията на
евентуалност спрямо изложените доводи, в случай че се установи наличието на договор за
потребителски кредит, възразява, че същият е недействителен. Поддържа, че клаузата за
заплащане на лихва се явява нищожна, на основание чл.21, ал.1 вр. чл.19, ал.4 вр. ал.5 от
ЗПК, доколкото само формално е уговорена под установения максимум в размер на 48,44%,
а при включването на начисленият размер на неустойка в общ размер от 310.56 лв., който
компонент е следвало да бъде включен в ГПР, при изчисляването на ГПР върху главницата с
посочената неустойка, то ГПР е в размер на 66,50%, който надвишава допустимия максимум
по чл. 19, ал.4 ЗПК. Навежда довод, че при предоставяне на информацията съобразно чл.11
ЗПК, на потребителя не е предоставена реалната стойност на ГПР за кредита, на основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, договорът се явява недействителен. Намира, че уговореният
размер на неустойка по чл.3, ал.2 от договора е единствено с цел да се избегне забраната за
уговорка на ГПР над 50% от главницата и с това се цели заобикаляне на законовата
разпоредба за максимален размер на ГПР. Възразява, че клаузата по чл.3 от договора е
нищожна поради противоречие със закона, доколкото уговореният размер на неустойка не е
включен в ГПР и по този начин да се избегне забраната за уговорен размер на ГПР над 50%
от главницата. Оспорва да е дължима и акцесорната претенция за лихва за забава, с оглед
неоснователността на иска за главното задължение. Моли за отхвърляне на исковата
претенция.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото са приети препис от Договор за предоставяне на кредит № 378410 от
18.03.2022г. и от Общите условия към него, от които се установява, че не посочената дата
между ищеца ******** (кредитодател) и ответника М. Л. И. (кредитополучател) е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да
предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 800 лева, със срок на кредита
- 180 дни, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40,15 % и годишен процент на
разходите (ГПР) - 48,44 %. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено потребителят в срок до
три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от
обезпеченията, посочени в същата клауза: банкова гаранция в полза на кредитора или
поръчителство на две физически лица, като е договорено, че при неизпълнение на поетото
задължение за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят
дължи неустойка в размер на 310,56 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка от
погасителните вноски. Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем
сума при договорените условия, като в договора е обективиран погасителен план в два
варианта в чл.4, ал.3, т.1 и т.2 - един при представяне на обезпечение по чл.3, ал.1 и втори
при непредставено обезпечение. Видно е, че и в двата случая заемната сума следва да се
върне на месечни вноски в периода от 17.04.2022г. до 14.09.2022г., всяка от които включва
част от главница, част от възнаградителна лихва и част от неустойката по чл. 3, ал. 1 от
договора (ако обезпечение не е било представено). Главницата по всяка вноска е в еднакъв
размер от по 133,33 лева. Общо дължимата сума по кредита при представено обезпечение
възлиза на 892,34 лева, а при непредставено такова – на 1202,90 лева.
Съгласно чл. 2, т.5 от договора при формирането на годишния процент на разходите
2
от 48,44 % са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в
него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма
да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение.
Посочено е, че М.ката на изчисление на ГПР е законово уредена, като се намира в ЗПК,
Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от него, въведен с изменение на ПЗР към Закон за изменение
и допълнение на закона за кредитните институции, обн. с ДВ, бр. 41 от 2018г. в сила от
01.07.2018г., както и че единственият показател, включващ се при изчисление на ГПР, е
възнаградителната лихва по т. 3. Уточнено е, че размерът на ГПР е изчислен от съответен
софтуер, като при изчисление на размера на ГПР е спазена посочената законово
регламентирана формула.
Представено е електронно съобщение от 18.03.2022г., изпратено от ищеца на
ответника по посочения от последния в договора за кредит имейл адрес, като с това
съобщение ответникът се уведомява, че главницата по договора от 800 лева е преведена по
посочената банкова сметка и в него се съдържа и погасителен план към процесния договор
за кредит. Видно е от последния, че размерите на месечните погасителни вноски са
идентични с размерите на погасителните вноски, предвидени в погасителния план по чл.4,
ал.3, т.2 от договора, т.е. при непредставено обезпечение по чл.3, ал.1. Предвид това, съдът
намира, че в тежест на ответника е било възложено заплащането и на неустойка по чл.3, ал.2
от договора за кредит в размер на 310,56 лева, поради неизпълнение на задължението му да
представи обезпечение по чл.3, ал.1.
Към доказателствената съвкупност е приобщено платежно нареждане от 18.03.2022г.
за сумата от 800 лева, с наредител ********* и получател М. Л. И., като е посочено, че
сумата се превежда на основание договор за заем № 378410.
По делото е изслушано и прието и заключение на допусната съдебно – счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, по която
вещото лице е посочило, че главницата по договора за кредит от 800 лева е преведена по
банковата сметка на ответника на 18.03.2022г. Посочено е, че отразеният в процесния
договор за кредит ГПР от 48,44 % не включва като компонент неустойката за непредставяне
на обезпечение. Размерът на ГПР, ако в него се включи и посочената неустойка в размер от
310,56 лева, ще възлиза на 87,26 %.
Изслушано е и съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че
процедурата по кандидатстване за кредита е изпълнена, като на ответника е изпратен SMS, с
който процесният договор е активиран.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Ищецът е предявил положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК.
Възникването на заявените от ищеца за защита вземания се обуславя от
осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): наличието на валидно облигационно отношение по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 378410 от 18.03.2022 г., сключен между ******** и
М. Л. И., и неговото съдържание; формата за действителност по чл.10, ал.1 ЗПК по см. на
§1, т. 10 ДР ЗПК, съответно спазване изискванията на чл.5 ЗПФУР; предоставяне на
заемната сума на ответника; размера на уговорената договорна лихва; изпадането на
ответника в забава по отношение на задълженията му по договор за предоставяне на кредит;
размера на обезщетението за забава; изискуемост на вземанията.
3
Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже
положителния факт на погасяване на задълженията.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски
кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Ответникът М. Л. И. е физическо лице, за което няма
данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а ищецът ***** е търговско дружество с предмет на
дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при
сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец", според легалната
дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител",
според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на
потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и
предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ищецът ******** се е
задължил да предостави на ответника парична сума срещу задължението на последния да я
върне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10,
ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация/.
В случая претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен с
ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. ЗПК допуска
възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в
този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя
стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато
договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2
незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като според чл. 6
договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно
или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
4
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от
разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори и изпращането на съобщения
по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от
разстояние.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни
изявления се прилага Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги – ЗЕДЕУУ (загл. изм. - ДВ бр. 85 от 2017 г.), като изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по
смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L
257/73 от 28 август 2014 г.). Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година, „електронен документ“
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или
звуков, визуален или аудио-визуален запис. Същото се счита за подписано при условията на
чл. 13, ал. 1 от закона и чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 - „електронен подпис“
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се
подписва; Квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламента
означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на
квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за
електронни подписи; Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е установената в чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3
ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая електронните
документи /договор, Общи условия/ са представени по делото и на електронен носител, като
тяхната истинност не е оспорена от ответника по реда на чл.193, вр.чл.184, ал.2 ГПК, поради
което съдът счита, че същите следва да бъдат ценени като доказателства в съответствие с
разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК, тъй като възпроизвеждането им върху хартиен носител
не променя характеристиките им и същите служат като доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание /в този смисъл решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. №
2040/14 г. на ВКС, IV ГО; опр. № 838/21.11.2016 г. по гр. д. № 2687/6 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV ГО/.
5
По делото са представени Общи условия на ********, приложими към договорите за
потребителски кредит, в които е посочено, че договарянето се осъществява чрез средствата
за комуникация от разстояние /електронна поща, уебсайт и телефон/, като договорът за
потребителски кредит се сключва във формата на електронен документ и при условията и
реда на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕУУ. В т. 1.1 от раздел II и т. 1.1 от раздел III е посочено, че
кандидатът за заем изпраща заявка чрез натискане на бутон на интернет страницата на
ищцовото дружество и изпращането на попълнен въпросник към него, а ако бъде одобрен,
получава на посочения от него имейл адрес преддоговорна информация под формата на
страндартен европейски формуляр, общи условия и проект на договора. От получаването им
за кандидата започва да тече 7-дневен срок, в който на специално обозначено място на
профила му в сайта на заемодателя може да потвърди изрично сключването на договора,
като при това следва да попълни правилно цифровия код, изпратен му под формата на
кратко текстово съобщение (SMS) на телефонния номер, който е предоставил при
кандидатстването за кредит. Следователно, за да се приеме, че договорът е сключен,
заемателят следва да потвърди съгласието за това както чрез натискане на бутон на интернет
страницата, така и чрез изпращане на кратко текстово съобщение от мобилния си телефон с
конкретно за този договор съдържание (уникален цифров код). След това кредиторът
превежда паричните средства по посочената от заемателя банкова сметка и му изпраща
електронно писмо, с което го уведомява, че може да получи изплатения заем. Следователно
с изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор, следва да се приеме, че
клиентът-кредитополучател изявява своята воля за сключването на договора и приема
Общите условия /чл. 13, ал. 4 вр. с, ал. 1 ЗЕДЕУУ/.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че
изискванията за сключване на договор от разстояние са изпълнени. Приета е електронна
кореспонденция между страните, а именно: три броя електронни съобщения от 18.03.2022г.,
изпратени от ищеца съответно в 16:18 часа, 16:23 часа и 16:44 часа, от които е видно, че на
посочената дата в системата на ищеца е постъпило искане за предоставяне на заем от 800
лева от името на М. Л. И., което е било прието и одобрено от кредитополучателя, след което
на ответника е изпратен линк към интернет адрес, на който да бъде потвърдено сключването
на договора чрез въвеждане на код, изпратен чрез SMS, както и че този код е бил въведен, а
сумата – предоставена. В хода на делото е изготвена съдебно – техническа експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. След запознаване с доказателства
по делото и извършени проверки в системата на ищеца, вещото лице е посочило, че
процесът по регистрация за сключване на договор за кредит е публично достъпен на уеб
адрес: ****, като този процес преминава през няколко стъпки, чрез които кандидатът
въвежда различна информация. Установява се от експертизата, че при ищеца има създаден
профил на ответника с негови имена, ЕГН, телефон, документ за самоличност с посочен
номер и посочена ел.поща, като в профила на ответника фигурира и процесният договор за
кредит № 378410 с уговорените по него параметри. Експертът е посочил, че на 18.03.2022 г.,
в 16:44 часа, на предоставения имейл: **** от служебния имейл на дружеството: ******* е
изпратен имейл за одобряване сключването на договора за заем, като имейлът съдържа
указания и препратка (линк), който след като бъде активиран отваря екран, който очаква да
се въведе изпратения на SMS четирицифрен код. В случая това е направено, поради което
системата маркира договора за потвърден от страна на заявителя за заем. Установява се от
заключението, че личният код на ответника, който е изпратен чрез SMS съобщение и е
следвало да бъде попълнен, е 7313 и е бил изпратен на телефонен номер **** в 16:44:10
часа ръчно от служител при ищеца. Договорът е потвърден от страна на ответника на
18.03.2022г. в 16:45:06 часа, като е посочен и IP адресът, от който е сторено това. След
одобрението на заявката ответникът е получил и последващ имейл в 17:48 часа, с който
същият е уведомен, че сумата от 800 лева е била преведена въз основа на сключения договор
за заем от разстояние по банкова сметка: ******, като са посочени и параметрите на
6
договора – период и общ размер на сумата за връщане. Следователно чрез активиране на
изпратения линк и одобрението на договора се счита, че потребителят е потвърдил
съгласието си за сключване на договора. В Общите условия изрично е записано, че след като
кандидатът направи потвърждение на посочения линк, договорът за предоставяне на кредит
от разстояние между потребителя и ***** се счита сключен. Самото усвояване на заетата
сума от страна на ответника се установява от представеното по делото платежно нареждане
от 18.03.2022г., видно от което сумата от 800 лева е била преведена на М. Л. И. по банкова
сметка ****** с основание „договор за заем номер 378410”. Освен това е изготвена и
съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът също
кредитира като изготвена с нужната задълбоченост и обоснованост от лице, притежаващо
съответните специални знания. От нея се установява, че титуляр на току – що посочената
банкова сметка е ответникът М. Л. И. и по тази сметка на 18.03.2022г. е постъпила сума от
800 лева с основание „договор за заем номер 378410”, наредена от *****.
С оглед на изложеното е видно, че ищецът е предоставил на ответника посочената
сума, като с препращането в основанието на платежния документ към процесния договор за
потребителски кредит несъмнено се установява, че паричните средства са предоставени
именно по тази сделка като заем с обективираното в електронните документи съдържание –
макар да липсва саморъчен подпис на ответника под договора, изпълнението на описаната
процедура по сключване на договора от разстояние, която включва проверка на
самоличността на заемателя, както и посочването на договора като основание за получаване
на сумата еднозначно сочи на изразено съгласие от страна на М. Л. И. с условията на
сделката и признание от негова страна, че облигационно отношение с това съдържание е
възникнало между страните. С изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-
кредитор следва да се приеме, че клиентът-кредитополучател изявява своята воля за
сключването на договора и приема Общите условия /чл. 13, ал. 4 вр. с, ал. 1 ЗЕДЕУУ/, като
възраженията в отговора на исковата молба за липса на сключен договор между страните се
явяват неоснователни.
Въпреки това, във връзка с първата предпоставка за уважаване на предявените
искове, а именно наличието на облигационно правоотнощение между страните, което следва
да е валидно, съдът намира следното:
Доколкото договорът между страните се урежда от правилата на Закона за
потребителския кредит и ответникът има качеството „потребител“, в настоящото
производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, изискваща от съда служебно
да следи за наличието на неравноправни клаузи. Следва да се съобрази и приетото в
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без
да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Съгласно приложимата
разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не
са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
При извършване на преценка на действителността на процесния договор за
потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. В посочената разпоредба е предвидено, че договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
7
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Според чл. 3, ал. 1 от процесния договор, потребителят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на кредитора едно
от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1,
т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор или 2/ две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните
изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят
по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг
договор за паричен заем, сключен с ********; да нямат неплатени осигуровки за последните
две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат –
кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401
„Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.
В чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение в срока по предходната алинея, потребителят дължи на кредитора
неустойка в размер на 310,56 лева. Неустойката се заплаща от потребителя разсрочено,
заедно с погасителните вноски, като в погасителния план, обективиран в договора за кредит
/чл. 4, ал. 3, т. 2/, е посочено, че се дължи неустойка при заплащане на шестте вноски.
Съдът намира, че така предвидената неустойка по чл. 3, ал. 2, която е почти
половината заемна сума, представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и
следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е била изначално известна на
кредитора. В пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита“, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В случая
получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така на първо
място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които -
предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят
задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо.
Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава
8
значително затруднение за потребителя, както за предоставяне на обезпечение чрез
поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на
удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и
относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо
набавяне на документи и одобрение от кредитна институция. Същевременно в договора
липсва клауза, която да предвижда освобождаване на потребителя от задължението за
плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения
тридневен срок. Напротив, тридневният срок е уреден като краен и преклузивен, и с
неговото изтичане се поражда задължението на потребителя за плащане на неустойката,
независимо от неговите последващи действия.
Следва да се съобрази също, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да
върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите
погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това дали такива биха могли реално да настъпят или не. Така в чл. 3,
ал. 2, изр. 3 е посочено, че при предсрочно погасяване на договора за кредит начислената
неустойка се редуцира съобразно договорната лихва. В чл. 6.1, ал. 1, изр. 3 от ОУ е посочено,
че при предсрочно погасяване се включва съразмерно намален спрямо датата на предсрочно
погасяване размер на неустойката по чл. 3, ал. 2 от договора. Следователно дори в случай,
че потребителят погаси изцяло предсрочно задълженията си по договора за кредит, с което
свое действие лиши кредитора изобщо от обезпечителна нужда, неустойката остава
дължима.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане
на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на „общ
разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде
включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното,
неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да
получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на
разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в
заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 48,44 %
годишно. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
9
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР. Предвид изложеното, съдът приема,
че неустойката съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Обстоятелството, че неустойката в размер на 310,56 лева не е
била взета предвид и включена при изчисляване размера на ГПР се установява от самото
съдържание на процесния договор за потребителски кредит, в чл.2, т.5 от който изрично е
посочено, че единственият показател, който е включен при изчисляване на ГПР, е
възнаградителната лихва, както и от заключението на счетоводната експертиза. Липсата на
неустойката при изчисляването на ГПР е довело до подвеждащо оповестяване на
действителния процент на разходите в противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до
недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК. В Решение от 21.03.2024г. по дело
№ C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3,
буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент.
Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита /така решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г.
на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и
решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т.о.; Решение
50086/21.12.2023г. по т.д. 1027/2022г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 50259/12.01.20203г. по
гр.д. 3620/2021г. на ВКС, ІІІ-то Г.О/. Следователно на основание на чл. 23 от ЗПК за
кредитополучателя - ответник е възникнало задължение да върне на кредитодателя само
сумата, която е получил по договора за кредит. В конкретния случай това е сумата от 800
лева, която се установява от представеното по делото платежно нареждане и съдебно –
счетоводна експертиза, че е била усвоена от ответника. По делото липсват доказателства, а и
твърдения главницата (чистата стойност) по кредита да е била погасена от ответника чрез
извършени плащания. Установява се също така, че вземането на ищеца за главница е
изискуемо към настоящия момент, а и още към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (20.12.2022г.) доколкото от погасителния
план е видно, че падежът на последната погасителна вноска настъпва на 14.09.2022г.
Предвид изложеното, съдът намира, че установителният иск по чл. 422 ГПК, вр. чл.
10
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 800 лв., представляваща
непогасена главница по сключения между страните договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 378410 от 18.03.2022 г. е основателен и следва да бъде уважен. Неоснователни
са на основание чл.23 ЗПК исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца възнаградителна лихва в размер
на 92,34 лева за периода от 18.03.2022г. до 14.09.2022г., както и мораторна лихва в размер на
19,11 лева за периода от 14.09.2022г. до 08.12.2022г., поради което същите подлежат на
отхвърляне.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 75 лева,
поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК в негова полза се следва сумата от 65,82 лева,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1050
лева (държавна такса в размер на 50 лева, депозит за особен представител в размер на 400
лева, депозит за вещо лице по счетоводната експертиза в размер на 300 лева и депозит за
техническа експертиза в размер на 300 лева), като е претендирал и присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, определен от съда по реда на 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от НЗПП, възлиза на 100,00 лева. Следователно, в полза на
ищеца за исковото производство се следва на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1009,38
лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
Ответникът се е представлявал от особен представител, поради което не е направил
разноски, съответно такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК от ищеца
********, ЕИК ******, срещу ответника М. Л. И., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1
ЗПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800,00 лева, представляваща непогасена
главница (чиста стойност) по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 378410 от
18.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2022г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69238/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца ********, ЕИК ******,
срещу ответника М. Л. И., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 92,34 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 18.03.2022 г. до 14.09.2022 г., дължима по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 378410 от 18.03.2022 г., както и сумата
от 19,11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2022 г. до 08.12.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 69238/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА М. Л. И., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
********, ЕИК *****, сумата в размер от 65,82 лева, представляваща сторени разноски в
11
хода на заповедното производството по ч.гр.дело № 69238/2022г. по описа на СРС, 27
състав.
ОСЪЖДА М. Л. И., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
********, ЕИК ********, сумата в размер от 1009,38 лева, представляваща сторени
разноски в хода на исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12