Решение по дело №66777/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юни 2025 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова
Дело: 20231110166777
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10539
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110166777 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК, образувано по молба на ищеца за изменение на
решението по отношение присъдената в полза на ищеца сума за главница, доколкото по
делото се установило, че непогасената по делото главница за непокрития по давност период
възлиза на сумата от 9890.89лв., а при формиране на преценка за това до какъв размер
следва да се уважи това вземане от тази сума са приспаднати суми в общ размер от
1044.15лв., които плащания са извършвани през покрит по давност период.
Съдът намира, че се касае ца техническа грешка при формиране на изчисляване на
дължимите суми по кредита и доколкото се касае за техническа грешка при формиране на
математическите стойности на въпросните вземания, а правните изводи за това за кои
периоди се дължат тези вземания, и кои вземания, предмет на иска следва да бъдат уважени
съответстват на волята на съда, т.е. по отношение на тази воля не е налице грешка или
пропуск и по -конкретно по отношение на волята, че доколкото процесният договор за
кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, че на ищеца се дължат
вземания единствено за главница и то за непокрития по давност период, предвид
направеното от ответника възражение за давност, а именно дължат се вноските, падежирали
в периода 25.08.2018г.-25.08.-2020 г. , съдът намира, че поради наличието на въпросната
техническа грешка при направата на математическите изчисления на стойността на
непогасената главница за непокрития по давност период, то следва да преизчисли стойността
на същата като въпросната се равнява на сумата от 9319.44лв. разликата между сумата от
9890.89лв. и 571.45лв., каквато е стойността на погасената възнаградителна лихва,
доколкото по делото се установи, че такава не се дължи поради нищожност на договора. От
сумата от 9319.44лв. не следва да се приспада сумата от 472.70лв., доколкото с нея е
погасена главница, начислена за покрит по давност период, а волята на съда е, че
непокритият по давност период обхваща времето от 25.08.2018г.-25.08.-2020 г.
1
Ето защо в случая, доколкото се касае за математическа грешка в изчисленията на
непогасената част от главницата през непокрития по давност период, то тази грешка следва
да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК и искът за главница да бъде уважен за сумата от
9319.44лв., вместо за сумата от 8846.74лв.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 609лв., вместо на сумата от
578лв., а в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 570, лв. вместо
присъдента сума от 602лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Така мотивиран, съдът допуска поправка на явна фактическа грешка на основание чл. 247
ГПК в постановеното по делото Решение като неговата диспозитивна част вместо изразите
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът М. В. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ************* дължи на А.С.В.” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ чл. 9 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД, сумата от 8846.74лв лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, представляваща непогасен остатък от главница по договор за потребителски
кредит № **********/25.08.2017 г., сключен между „Т.Б.И.Б.“ ЕАД и М. В. Г., вземанията по
който са прехвърлени в полза на ищеца въз основа на сключен договор за цесия от
31.08.2018 г., ведно с приложение № 1 от 29.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над уважения размер до пълно предявения на стойност от 12 299,78 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, срещу М. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
************* иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД, с който се иска признаването на съществуване на вземането на ищеца за сумата
от 5450,11 лв., представляваща възнаградителна лихва по процесния договор за
потребителски кредит, начислена за периода от 25.11.2017 г. до 25.08.2020 г., като
неоснователен. ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *************
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление: гр. ***********, направените в производството разноски в размер на
578 лв. ОСЪЖДА А.С.В.” ЕАД, ЕИК ****** да заплати на М. В. Г., ЕГН **********
направените в производството разноски в размер на 602 лв."
да се чете
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът М. В. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ************* дължи на А.С.В.” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ чл. 9 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД, сумата от 9319.44лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
2
на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
представляваща непогасен остатък от главница по договор за потребителски кредит №
**********/25.08.2017 г., сключен между „Т.Б.И.Б.“ ЕАД и М. В. Г., вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца въз основа на сключен договор за цесия от 31.08.2018 г.,
ведно с приложение № 1 от 29.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер до пълно предявения на стойност от 12 299,78 лв., като неоснователен. ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.
***********, срещу М. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ************* иск с
правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, с който се
иска признаването на съществуване на вземането на ищеца за сумата от 5450,11 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по процесния договор за потребителски кредит,
начислена за периода от 25.11.2017 г. до 25.08.2020 г., като неоснователен. ОСЪЖДА М. В.
Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ************* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.
***********, направените в производството разноски в размер на 609 лв. ОСЪЖДА А.С.В.”
ЕАД, ЕИК ****** да заплати на М. В. Г., ЕГН ********** направените в производството
разноски в размер на 570 лв."
. Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3